Р Е Ш Е Н И Е
№ ……..
гр.Варна, 30.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи
състав, в открито съдебно заседание проведено на шести октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №11810/2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищеца „В.и к. В“ ООД твърди, че по реда на
чл.410 от ГПК е иницирал производство срещу ответника
Г.П. за заплащане на сумите от 488.23лв. неизплатена главница за ползвана ВиК услуга за времето от 7.06.2016г. до 8.04.2019г. и
61.38лв. лихва за забава за времето от 14.08.2016г. до 17.04.2019г., като
искането е било уважено, но тъй като длъжникът не е бил открит на адресите си
за да му бъде връчена заповедта за изпълнение на ищеца е даден срок за
предявяване на иск за установяване дължимостта на
сумите. ТД сочи в исковата си молба, че ответника е негов абонат, като не е
заплатил ползваните ВиК услуги възлизащи на сумата
посочена като главница в заповедното производство, а освен това предвид
изпадането му в забава му дължи и лихва за същата. Моли се съда да приеме за
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца
присъдените в заповедното производство суми и да се присъдят разноските по исковото
производство.
Ответника в срока за отговор чрез
процесуалния си представител е депозирал отговор според който той няма
качеството на потребител по смисъла на ОУ на ищеца, като сочи че липсват
доказателства в тази насока, освен това назначеният особен представител адв.Н.С.-Й.
сочи, че клиентът и никога не е изразявал желание да стане абонат на ищеца.
Сочи се, че по делото не са представени карнети за
адреса на който се твърди, че е начислена услугата. Твърди се, че не е доказано
ползването на имота от страна на ответника в процесния
период. Процесуалният представител оспорва изправността на водомера отчитащ
потреблението на ответника, като сочи че причината за това е липсата на
представени доказателства за противното.
Моли се да се отхвърли претенцията.
Съдът приема, че предявеният иск намира
правното си основание в чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
Решаващия състав след като се запозна
със събраните по делото доказателства и твърденията на страните при условията
на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът намира, че по същество ищецът
претендира заплащане на сума представляваща потребено
и незаплатено количество вода. В тежест на ищеца е да докаже възникване на
задължението за плащане и размера на дължимата сума, като в тежест на ответника
е да докаже плащане или други правопогасяващи или правоизключващи факти.
Съгласно представените по делото Общи
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К операторите,
чл.2 ал.1 потребители са юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят В и К услуги. В конкретния случай особеният
представител на ответника е направил възражение, че последния няма качеството
на потребител на ВиК услуга по смисъла на чл.2 от ОУ
на ищеца, тъй като имот с адрес гр.Варна, **
за който съдът приема, че идентичен с имота за който ищеца търси процесните суми е бил продаден на трето лице още на
14.05.2010г. При разрешаването на този спорен въпрос съдът съобразява, че
прехвърлянето на собствеността на имота само по себе си не е достатъчно
основание да се приеме, че ответника не се явява потребител, тъй като
разпоредбите на чл.2, ал.1, т.2 и ал.2 и 3 от ОУ допускат потребител да бъде и
лице явяващо се само ползвател или наемател на имота. От представената по
делото справка от НБДН се установява, че ответникът продължава да се води по
регистър с постоянен и настоящ адрес именно адреса за който се претендират
сумите по спора. Представена е също така и призовка за доброволно изпълнение от
което се установява, че отново на същия адрес трето лице е получило същата и на
последно място от представеното копие от партида за показания за 2015-2016г. се
установява, че в същата има положен макар и само един подпис за потребител,
като в хода на делото авторството на този подпис като изхождащ от ответника не
е оспорено.
Воден от горното съдът приема, че макар
да се е разпоредил с имота си още през 2010г. ответника е останал да живее в
същия на основание правещо го лице притежаващо качеството потребител и
съответно носещо отговорност за направените разходи.
От друга страна вещото лице по приетата ССчЕ е посочило, че претендираните
суми отговарят на дължимите се съгласно отчетите на ищеца, като воден от
горното съдът приема, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Предвид извода за основателност на
претенцията и направеното искане ответника следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца и сторените по делото разноски възлизащи на 75лв. по заповедното
производство и 820лв. по исковото производство.
Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено в отношенията между
ищеца ”В.
И К.
В.”
ООД, с ЕИК **,
със седалище и адрес на управление:*** и ответника Г.Д.П. ЕГН********** ***, че
физическото лице дължи на търговското дружество следните суми присъдени по
ч.гр.д.№6310/2019г. на ВРС, 21 състав:
488.23лв., незаплатени главници за
ползвани В и К услуги за периода от 7.06.2016г. до 8.04.2019г. отчитани по
партида с абонатен №**,
ведно със законната лихва считано от 23.04.2019г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 61.38лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на
главниците за периода от 14.08.2016г. до 17.04.2019г., присъдени по реда на
чл.410 от ГПК в рамките на гр.д.№6310/2019г. на ВРС.
ОСЪЖДА Г.Д.П. ЕГН********** *** да
заплати на ”В.
И К. В.” ООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление:*** сумите от 75лв. разноски в заповедното производство и 820лв.
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: