Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№…………………… /………………… г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Варненският административен съд, ІV касационен състав, в публично заседание на втори декември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

         ЙОРДАН ДИМОВ

 

 

  при секретаря Румела Михайлова

в присъствието на прокурор Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КАНД №2471/2021 г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР-Варна против Решение №630/01.10.2021 г. по НАХД №20213110202489 по описа на Районен съд – Варна за 2021 г., с което е отменено наказателно постановление №21-0819-000826/19.03.2021 г. на Началник група към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция Варна, с което на Ж. Ч К., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП.

Касаторът твърди в жалбата си, че решението на ВРС е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че НП е отменено неправилно, тъй като няма доказателства жалбоподателя да е бил уведомен за дерегистрацията на процесният автомобил. Намира, че процедурата по дерегистрацията на автомобили, за които няма сключена застраховка „гражданска отговорност“ е нормативно уредена и за това няма значение обстоятелството, дали лицето е било нарочно уведомено, тъй като ако няма сключена застраховка дерегистрацията се извършва по законоустановена процедура. Т.е. за лицето съществува задължение да сключи застраховка „гражданска отговорност“ и ако това не е сторено той се съгласява с настъпване на другите последствия. Сочи, че уведомяването не е елемент от фактическият състав на дерегистрация на автомобила. Намира, че формата на вина у дееца в случая е „несъзнавана непредпазливост“, тъй като дееца не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противозаконния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Ето защо твърди, че деянието е извършено виновно и така мотивите изложени от ВРС са неправилни и противоречат на материалния закон. Сочи, че правилно е приложена санкционната нормата на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП и е определено наказание в минималния размер. Намира, че не са основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

От страна на ответника по касационната жалба е депозиран отговор, в който се заема становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че е следвало в производството да бъде установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, като и обстоятелството, че собственика на автомобила е бил уведомен за това съобразно нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. Твърди, че, за да се приложи санкционната норма на чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП следва са се установи настъпване на предпоставките по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Тъй като това не е установено не се доказва субективната страна на нарушението. Намира, че следва да бъде съобразена и актуална съдебна практика като сочи, Решение №655 от 09.06.2020 г. по КАНД №546/2020 г. по описа на Административен съд – варна. Моли да бъде оставена без уважение така подадената касационна жалба.

На датата на съдебното заседание не се явяват представители на касатора и на ответника по касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде потвърдено въззивното решение, с което е отменено НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Ж. Ч К. против наказателно постановление №21-0819-000826/19.03.2021 г. на Началник група към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция Варна, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на  06.01.2021 г. в 14.20 ч. в гр. Варна, жалбоподателят К. управлявал собствения си лек автомобил  Хонда Сивик5ДР с рег. номер В 2885 ВВ, като автомобила имал служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП с дата 14.12.2018 г. НП се издава на основание постановление №2133/2021 г. от 11.03.2021 г. за отказ да се образува наказателно производство по описа на Районна прокуратура – Варна Констатирано е, че актът е съставен в присъствие на нарушителя, като в законоустановения срок не са депозирани възражения пред административния орган.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановеният за това срок, че НП е издадено от компетентен орган, както и че е спазена процедурата по издаване на обжалваното НП, като има пълно и детайлно описание на нарушението и на обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които потвърждават извършване на нарушението. Правилно е възприетото от въззивният съд виждане, че са налице данни, които установяват, че процесният автомобил не е имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“, както и че за него на датата на нарушението е установено, че се движи по пътища, отворени за обществено ползване, на които по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели и с регистрационен номер на определените за това места.

Неправилен е обаче извода на ВРС, че за осъществяване на фактическият състав на нарушението по чл.143, ал.10 от ЗДвП наказваното лице е следвало да бъде уведомено за прекратяване на регистрацията на автомобила. Законовият текст на чл. 143, ал.10 от ЗДвП гласи: „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.“ В посочената норма не е прецезирана процедурата по прекратяване на регистрацията, но систематичното място на нормата предполага, че се касае за предписание до органите извършващи регистрация на пътни превозни средства, които при получаване на информация от Гаранционен фонд за МПС, по отношение на което не е сключена застраховка „гражданска отговорност“ следва да прекратят неговата регистрация. Начинът по който е посочено, че следва да се уведоми лицето не навежда на идеята, че уведомяването за прекратяване на регистрацията е елемент от фактическият състав на нарушението. Задължението за прекратяване на регистрацията на ППС е изписано в края на логически и смислово завършено изречение, в което логическото ударение е върху обстоятелството, че се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от КЗ, а едва накрая на изречението е посочено „ … , и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.“. Т.е. уведомлението следва, а не предшества дерегистрацията. Т.е. дерегистрирането на ППС настъпва по силата на закона и е задължителна за административният орган по регистрацията след като се констатира, че не са изпълнени задълженията за сключване на застраховка ГО. За административният орган едва след това възниква задължение да уведоми лицето. Предвид това нормата на чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП – „Наказва се … водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред … “ следва да се тълкува в смисъл, че се наказва лице, чието ППС не е регистрирано (в тази хипотеза несъмнено се включват и дерегистрираните ППС), като, както бе посочено по-горе дерегистрацията по чл. 143, ал.10 от ЗДвП настъпва и без уведомяване на лицето. Т.е. касационната инстанция намира, че няма нормативна основа твърдението, че уведомяването на собственика, сключилият застраховка ГО или управляващият ППС да е елемент от фактическият състав. От друга страна прочита на текстовете на чл.143, ал.10 от ЗДвП и чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП установява, че се уведомява за дерегистрацията собственика на ППС (чл.143, ал.10 от ЗДвП), а със санкцията по чл.175, ал.3, пр. 1 се санкционира управляващият ППС. Остава спорен въпросът знанието от собственика на определени факти и обстоятелства дали и как може да влияе на вината на управляващият ППС, макар в частният случай да става въпрос за съвпадение между собственик и управляващ.

Касационната инстанция намира, че на собственикът и водач на МПС и жалбоподател в настоящото производство е бил известен фактът, че процесното МПС е с изтекла застраховка „гражданска отговорност“. По смисъла на закона  - чл.483, ал.1, т.1 от КЗ у нас задължен да сключи договор за застраховка „гражданска отговорност“ е всяко лице – собственик на МПС, регистрирано на територията на Република България и което не е спряно от движение. Т.е. в настоящата хипотеза у дееца е налице знание за обстоятелството, че по отношение на МПС няма сключена застраховка „гражданска отговорност“ и макар последният да не е бил уведомен за изтичането на застраховката му и обстоятелството, че МПС е дерегистрирано по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП на база на принципа ignorantia legis neminem excusat (незнанието на закона не е извинително (обстоятелство)) следва да се приеме, че същият е осъществил деянието, за което е санкциониран от субективна страна. Съдът приема, че това не е сторено умишлено, а непредпазливо в хипотезата на чл.11, ал.3, предл.1 от НК – „ … когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди … „ В случая според изложеното следва жалбоподателят (собственик и управляващ на МПС) да е знаел, че по силата на закона МПС е подлежало на дерегистрация и след изтичане на срока на застраховката ГО това е било вероятно да се случи, доколкото тези последици са във връзка с императивно уредени отношения.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени, като се потвърди НП.

В касационната жалба се съдържа претенция за заплащане на разноски за водене на производството, предвид което следва да бъдат присъдени на жалбоподателя по касационната жалба разноски за водене на производството пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че следва такова да бъде присъдено като бъде определено в размер на 80 лева на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.  63, ал. 5 от ЗАНН и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р    Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение №630/01.10.2021 г. по НАХД №20213110202489 по описа на Районен съд – Варна за 2021 г., с което е отменено наказателно постановление №21-0819-000826/19.03.2021 г. на Началник група към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция Варна, с което на Ж. Ч К., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0819-000826 от 19.03.2021 г. на Началник група към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция Варна, с което на Ж. Ч К., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Ж. Ч К., ЕГН **********,*** да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80 (осемдесет) лева, представляващи полагащите се в настоящото касационно производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                    2.