РЕШЕНИЕ
№................/04.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря Анна Харбова
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 2091 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Г.Ц.С.,***, действаща лично за себе си и като
законен представител на К.Д.С. ***, и от А.В. ***, с която е предявен иск по чл. 432 ал.1 от КЗ против
„Застрахователна компания Уника” АД за осъждане на застрахователя да заплати
застрахователно обезщетение както следва: за ищцата К.Д.С., действаща чрез
представител Г.Ц.С. за сумата от 300 000 лв - обезщетение за неимуществени
вреди, за Г.Ц.С. за сумата от 250 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди и
за ищцата А.В.А. обезщетение от 200 000 лв за неимуществени вреди, в резултат
на ПТП на 22.06.2018 г., допуснато по вина на Е.Т.Д., за което е образувано ДП
№ 119 по описа на РУП – гр. Девня за 2018 г., съответно пр.пр. № 5995 по описа
на ОП – гр. Варна за 2018 г., ведно със законната лихва от датата на ПТП –
22.06.2018 г. до окончателно изплащане
на сумата.
В исковата молба ищците твърдят, че на 22.06.2018 г. на АМ „Хемус” на
км. 395.600, в платното посока гр. София, Е.Т.Д., управлявайки л.а. марка
„Фолксваген”, модел „П.” с рег. № ***, при нарушаване на правилата за движение
по пътищата, предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. П. С..
По повод на настъпилото ПТП, е образувано ДП № 119 по описа на РУП – гр.
Девня за 2018 г., съответно пр.пр. № 5995 по описа на ОС – гр. Варна за 2018
г., които към настоящия момент не са приключили.
Твърдят, че следствие на причинената смърт на Д.П.С.– съпруг на ищцата Г.Ц.С.,
баща на ищцата К.Д.С. и син на ищцата А.В.А., на последните са нанесени
непоправими неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
причинената внезапна смърт, съпътстващи ги през целия им живот от тук нататък.
Отношенията са били основани на взаимно уважение и обич, смъртта е причинила
психически травми на наследниците, загубата на съпруг, баща и син е
непоправима. Счита, че макар човешкият живот да е несъизмерим с пари, пълното
обезщетяване на претърпените болки и страдания следва да е в адекватен паричен
еквивалент, включително и съобразно лимитите на отговорност на застрахователите
по КЗ.
Заявява, че към застрахователя е отправено искане за обезщетение през
2018 г., но такова не е изплатено и до момента на депозиране на иска.
Твърди, че за МПС, управлявано от виновния водач, към датата на ПТП е
имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
с ответника по спора, на което и основание се претендира отговорността на
застрахователя по прекия иск за изплащане на обезщетение.
Правна квалификация на
правата: чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 84 ал. 3 от ЗЗД.
Ответникът оспорва основателността на исковете. Твърди съпричиняване
предвид поведението на пострадалия, с което се е поставил в ситуация на повишен риск и е осуетил
възможността на делинквента да избегне сблъсък. Оспорва да са налице всички
елементи от фактическия състав на непозволено увреждане, оспорва настъпването
на деликт с описания от ищците механизъм в това число противоправност на
действията и вина на лицето, сочено като виновно за причинената смърт. Твърди,
че размера на търсеното обезщетение е прекомерен и не отговаря на действително
претърпените от ищците неимуществени вреди, както и на установените от
съдебната практика размери.
В съдебно заседание и в писмена защита ищците, чрез процесуален
представител поддържат исковете и молят съда да ги уважи в заявения размер.
Считат за установен фактическият състав по чл. 45 от ЗЗД, включително с оглед
заключението по тричленната САТЕ.
Становището на процесуалния представител на ответника в открито съдебно
заседание и в писмена защита е за неоснователност на исковете, а в условията на
евентуалност за претендираните размери предвид и съпричиняване от страна на
починалия.
Контролираща страна ДСП не изразява становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и очертаните предметни предели
на спора, и след съвкупен анализ на доказателствата по делото приема за
установено следното от фактическа и
правна страна:
Заявена е претенция от увредени лица срещу застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, при отсъствие на влязла
в сила присъда на наказателния съд за установяване противоправно Д.ие,
авторство и вина, поради което и на общо основание в тежест на ищците е
задължението да установят елементите от фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД.
За безспорно и ненуждаещо се от
доказване съдът е приел, че
л.а. марка „Фолксваген”, модел „П.” с рег. № ***, е бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между
собственика и ответника по спора, с валидност към датата на ПТП – 22.06.2018
г., както и наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилата смърт на лицето Д. П. С..
Установява
се от писмените доказателства, гласните такива и САТЕ, че на 22.06.2018 година Д.П.С.и
свидетелят А.П. – роднина на починалия, са пътували в едно МПС, управлявано от Д.
С. посока Варна –Русе по автомагистрала «Хемус». В отсечката около гр. Девня,
при мокра настилка на пътя и валеж, от водача е предприета маневра
«изпреварване» на друго МПС. Автомобилът, управляван от Д. С. навлиза в участък
от пътното платно с вода, «поднася» и след завъртане на около км. 395.300 от
автомагистралата след удар в мантинелата автомобила излиза извън пътното
платно. И двамата пътуващи напускат МПС-то и се обаждат за близък за
осигуряване на помощ за изваждането му. Приблизително около същото време л.а.
«Фолксваген П.» с ДК№ ***, управляван от
Е.Д. също преминава през процесният участък с вода и също изпада в
«аквапланинг». Следствие това автомобилът се поднася в посоката, където се е
наминал Д. С., същият е блъснат като смъртта настъпва на място.
1.По
механизма на ПТП, авторството и вината:
От
заключението по тричленната САТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установява, че ПТП е настъпило на км. 396.300 на
автомагистрала «Хемус» посока гр. София, през светлата част на деня. Участъкът
е асфалтов и към момента на ПТП – настилката –мокра, без неравности. До
аварийната лента има тесен неравен банкет и скат, наклонен надолу, към полето.
Пътят в участъка е с лек завой наляво, а пътните платна са с положителен лек
наклон, т.е. с обратен вираж към полето вдясно. Разрешената скорост за движение
в участъка към момента на ПТП, поради ремонтни дейности е била 100 км/ч,
въпреки, че към релевантния момент движението по магистралата се е извършвало в
съответните магистрални платна съобразно посоката на движение на МПС.
Експертизата дава
два варианта на изчисление на скоростта на л.а. «Фолксваген» м. «П.» в зависимост от това дали при навлизане в
«аквапланинг» е употребено аварийно спиране или без такова, при включена
предавка. Стойностите на скоростта след водни участък са съответно 121.56 км/ч
или 97 км/ч като експертите сочат, че при такова явление «аквапланинг»
безопасната скорост на движение е
по-ниска от 80 км/ч като при отчитане на страничното намаляване на държащата
способност на автомобилните колела дори и тази скорост от долнага граница се
явява небезопасна. При избраните скорости автомобилът не е имал възможност да
спре аварийно преди точката на ПТП в диапазона на 125 + 89 метра при скорост на
движение от около 121.56 км/ч, но е имал възможност да избегне удара при
скорост до 97/100 км.ч. Според експертите автомобилът, при аварийно спиране е
имал възможност, дори и в условията на аквапланинг да остане на пътното платно.
Експертизата сочи,
че ПТП е станало между км 395 и 396 посока гр. Девня – гр. Шумен,
непосредствено след мантинелата с дължима 28.5 м, намираща се отдясно на пътя.
Според експертите, при съобразяване траекторията на движение на автомобила
относно обратната проекция на вектора му на движение, положението на ръката и
тялото на починалия след ПТП и показанията по делото за конкретно положение на
пострадалия спрямо авариралия автомобил се установява, че най-вероятната
позиция на Д. С. е била вдясно от аварийната пътна лента.
Свидетелят очевидец – А.П. заявява, че водното
препятствие е забелязано малко преди същото, поради което е било късно за
предприемане на маневра „спиране“ или избягване на попадане в „аквапланинг“.
При установената фактология и посоченият механизъм,
съдът приема, че ПТП е настъпило на 22.06.2018 година на автомагистрала „Хемус“
посока гр. София между 395 и 396 км от пътното платно между л.а. „Фолксваген“,
м. „П.“ с ДК№ ***, управляван от Е.Д. и Д. С., като следствие удара с
автомобила С. е починал веднага.
Предвид възможността, макар непосредствено преди
водното препятствие същото да бъде забелязано, както и възможността да се
осъществи аварийно спиране и избягване на сблъсъка при скорост под 80 км/ч.,
включително и до 97 км/ч и при скорост на движение на л.а. „Фолксваген“ м. „П.“
със скорост по-висока от посочената, съдът счита, че именно несъобразената от
водача Д., с пътната настилка и обстановка, скорост е причина за настъпилото
ПТП с летален изход. Самият Д., разпитан като свидетел в настоящото
производство също заяви, че е било дъждовно като малко след гр. Девня дъждът е
започнал да намалява, но не и спрял. Съдът приема, че е нарушена разпоредбата
на чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, доколкото избраната скорост на движение не е
била съобразена с атмосферните условия, състоянието на пътя, с релефа на
местността /включително положителния лек наклон, в случая обратен вираж/ дори и
да е била в рамките на ограничението на скоростта от 100 км.ч. в процесния
участък.
2.
По размера на обезщетението.
За доказване на претърпените болки и страдания от
ищците, са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, които съдът
кредитира като обективни, в контекста на останалия доказателствен материал.
От показанията на свидетелката П. – майка, съответно
баба на две от ищците се установява, че Д. е бил добър съпруг и баща,
взаимоотношенията в семейството се били основани на грижи, обич и всеотдейност,
включително в отглеждането на детето от бащата, с когото е имало по-силна
емоционална връзка, отколкото с майката. Смъртта е предизвикала неизлечима
болка, а дъщерята не желае да говори за баща си, дори и след като са потърсени
услугите на психолог с цел успешно преодоляване на травмата от загубата на
родителя. Детето и майката са се затворили в себе си и както свидетелката
заяви, преживяват загубата по свой си начин. След смъртта на съпруга, ищцата Г.С.
и дъщеря й К. не желаят да обитават семейното жилище, находящо се в същия вход,
където това и на свидетелката. За отлични семейни взаимоотношения свидетелства
и Р. Й., който познава семейството като сплотено, задружно, а починалият винаги
готов да обгрижи и помогне. Аналогични описват свидетелите и отношенията между
починалия Д. и майка му – третата ищца А.А., за която той е полагал грижи
приживе, посещавал я е поне веднъж седмично, а по телефона се е интересувал
ежедневно от здравето и живота й. Д. е оказвал и финансова помощ на родителя,
както и помощ за грижите по къщата. Свидетелите сочат, че ищцата А.А. и към
момента не може да преживее загубата на сина си.
При претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага принципът
на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД,
основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вида и
характера на телесните увреждания, и последиците от тях за пострадалото лице
или наследниците. Наред с това съдът счита, че като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и икономическата конюнктура, а и
съответните нива на застрахователно покритие към относимия за определяне на
обезщетенията, момент. След определяне размера на обезщетението следва да се
даде отговор на въпроса за наличието или не на обективен принос на пострадалия
при ПТП /т.е. съпричиняването/.
Касае се за настъпила смърт на млад, в активна възраст човек, без данни
за предходни заболявания. Същият е обезпечавал финансово /доколкото се установи
и че съпругата работи/ в голяма степен както семейството си, така и родителя
си. Полагал е изключително много грижи за отглеждане на детето, което е довело
и до изграждане на степен на близост значително по-голяма от тази с майката.
Установи се, че преживелите наследници и към момента не могат да преодолеят
мъката от трайната загуба на любимия човек. Нежеланието да обитават семейното
жилище /с оглед спомените, които биха спохождали мисълта по-често/ красноречиво
сочи, че изградената приживе връзка в семейството е била основана на много
обич, взаимно уважение и подкрепа. Смъртта е предизвикала психически травми
особено у детето К., която се е затворила в себе си, не разговаря за баща си.
Същата е във възраст, в която нуждата от родителска подкрепа е голяма, а ролята
на бащата е и важна в цялостното оформяне на личността на подрастващата.
Смъртта на сина е нанесла тежък психически удар и по преживелия родител, който
освен всичко е имал финансовата и физическа подкрепа на сина.
Съдът при установеното намира, че претърпените болки и страдания от
детето са с интензитет по-висок от обичайния за травма от загуба на близък,
като по отношение на съпругата и майката, силата на претърпените негативни
емоции е в рамките на обичайната и предвидима при смърт на близък човек.
За адекватни с оглед съвкупността от доказателства и критериите,
обсъдени по-горе съдът приема размери на обезщетенията както следва: за ищцата Г.С.
– 100 000 лева, за ищцата А.А. – 100 000 лева и за ищцата К.С. –
150 000 лева, достатъчни да овъзмездят претърпените болки и страдания. За
горницата до претендираните размери исковете се явяват неоснователни.
Не се установи съпричиняване на ПТП от страна на пострадалия с оглед
адекватното поведение, което се очаква от водач/пътник в превозно средство
принудително спряло на автомагистрала и предвид разпоредбите на чл. 55 – чл. 60
от ЗДвП. Още повече съгласно чл. 59 от ЗДвП принудителното спиране е именно в
аварийната лента, а в конкретният случай водачът е бил на банкета, най-малко на
границата между аварийната лента и банкета. Възраженията на ответното дружество
за съпричиняване са неоснователни.
По въпроса за лихвите и
началния момент на дължимост:
Ищците са уведомили на осн. чл. 380 ал.1 от КЗ застрахователя за
настъпилото ПТП на 09.08.2018 година /така претенция л.13 по делото/. Не е
спорно, че до сезиране на съда – 20.12.2019 година няма произнасяне от
застрахователя по отправеното към него искане като тримесечният срок по чл. 496
ал.1 от КЗ е три месеца и изтича на 09.11.2018 година. В този срок
застрахователят не е упражнил право да изиска доказателства по реда на чл. 106
ал.3 от ГПК/. Доказателства са изискани с писмо изх. № 2590418/20.12.2019 г.,
т.е. след срока /л. 14 по делото/ и то на документи – влязъл в сила акт от
образуваното ДП, което няма отношение към основанието и определяне размера на
обезщетението, което застрахователят следва да извърши посредство
застрахователна експертна комисия при него. В рамките на тримесечния срок
застрахователят или следва да определи и изплати размера на обезщетението или да постанови отказ, било поради доказано
основание за отказ или поради това, че размера на вредите, които се заявяват не
се доказва, в който случай е възможно и определяне на по-малък размер на
обезщетението.
Като се има предвид, че в заявената извънсъдебна претенция ищците са
посочили и банкова сметка ***, то не е налице кредиторова забава, така щото да
освободи застрахователя от собствената му след изтичане на срока по чл. 497
ал.1 от КЗ. Считано от 10.11.2018 година ответното дружество е в собствена
забава. Отделно, застрахователят дължи и лихва върху присъденото обезщетение от
датата на уведомяването – 09.08.2018 година, на осн. чл. 429 ал.3 вр. чл. 493
ал.1 т.5 и чл. 429 ал.2 т.2 от КЗ, защото това е лихвата, дължима от
деликвента, която застрахователят покрива и доколкото не надхвърля, прибавена
към обезщетението, размера на застрахователната сума. За периода от деликта до
уведомяването искът за присъждане на лихва ще бъде отхвърлен.
По разноските:
Общият материален интерес по исковете е в размер на 750 000 лева. В
уважената част – 350 000 лева. В отхвърлената част – 400 000 лева.
От направените от ищеца разноски в размер на 1190 лева за експертизи ще
се присъдят – 420 лева, съразмерно с уважената част. Представени са два
договора за правна защита и съдействие по чл. 38а ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата, респективно възнагражденията следва да се определят на база
посочените по-горе материални интереси, но по договора с А.А. – претендирани
200 000 лева, уважени 100 000 лева, по договора с Г.С. – претендирани
общо за себе си и детето 550 000 лева – уважени за 250 000 лева.
Предвид защитавания материален интерес, приложима за изчисляване на дължимото
възнаграждение е чл. 7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Минималното възнаграждение за защита на А.А. е 6636 лева с ДДС,
респективно на база уважена част от иска – 3318 лева. По договора с Г.С.
минималният размер с ДДС е 10236, като се присъжда по посочения алгоритъм –
4652.70 лева.
На процесуалния представител на ответното дружество се присъждат
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 450 лева на
осн. чл. 25 от НЗПП поради материалния интерес и присъжда 240 лева, платими от
ищците.
В полза на съда се присъждат и разходите за държавна такса, която върху
уважените искове е в общ размер на 14 000 лева.
Депозитите за свидетели подлежат на възстановяване на страните, при
поискване, доколкото не са изплатени на свидетелите.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, гр. София да
заплати на Г.Ц.С., ЕГН **********,*** сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следствие смъртта на съпруга Д.П.С.в резултат на ПТП на
22.06.2018 г., на автомагистрала „Хемус“ в участък 395 – 396 км, с лек
автомобил „Фолксваген П.“ с ДК№ ***, управляван от Е.Т.Д., при валидна
застраховка към момента на ПТП за процесното МПС с ответното дружество ЗК
„УНИКА“ АД, ведно с лихвата от уведомяването на застрахователя – 09.08.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата като отхвърля предявеният иск за горницата
до 250 000 лева като недоказан по размер, както и за лихвата от датата на
увреждането до уведомяването на застрахователя по реда на чл. 380 от ГПК,
поради неоснователност.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, гр. София да
заплати на К. Д.С., ЕГН **********,
действаща чрез законен представител Г.Ц.С., ЕГН **********,*** сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие смъртта на бащата Д.П.С.в
резултат на ПТП на 22.06.2018 г., на автомагистрала „Хемус“ в участък 395 – 396
км, с лек автомобил „Фолксваген П.“ с ДК№ ***, управляван от Е.Т.Д., при
валидна застраховка към момента на ПТП за процесното МПС с ответното дружество
ЗК „УНИКА“ АД, ведно с лихвата от уведомяването на застрахователя – 09.08.2018
г. до окончателното изплащане на сумата като отхвърля предявеният иск за
горницата до 300 000 лева като недоказан по размер, както и за лихвата от
датата на увреждането до уведомяването на застрахователя по реда на чл. 380 от ГПК, поради неоснователност.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, гр. София да
заплати на А.В.А., ЕГН **********,*** сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следствие смъртта на сина Д.П.С.в резултат на ПТП на
22.06.2018 г., на автомагистрала „Хемус“ в участък 395 – 396 км, с лек
автомобил „Фолксваген П.“ с ДК№ ***, управляван от Е.Т.Д., при валидна застраховка
към момента на ПТП за процесното МПС с ответното дружество ЗК „УНИКА“ АД, ведно
с лихвата от уведомяването на застрахователя – 09.08.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата като отхвърля предявеният иск за горницата до 200 000
лева като недоказан по размер, както и за лихвата от датата на увреждането до
уведомяването на застрахователя по реда на чл. 380 от ГПК, поради
неоснователност.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, гр. София да
заплати на адв. Е.Б.С.-К. – САК, личен номер **********, ЕГН ********** сумата
от 7970.70 /седем хиляди деветстотин седемдесет
и 0.70/ лева за оказана на ищците безплатна адвокатска защита на осн.
чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. Д.С.,
ЕГН **********, действаща чрез законен представител Г.Ц.С., ЕГН **********,***,
Г.Ц.С., ЕГН **********,*** и А.В.А., ЕГН **********,*** да заплатят на ЗК
„УНИКА“ АД, ЕИК *********, гр. София общо сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, гр. София да
заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка държавни такси на Окръжен съд
Варна дължимата в размер на 14 000
/четиринадесет хиляди/ лева държавна такса, на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: