Определение по дело №1114/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1847
Дата: 20 юни 2019 г.
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20193100501114
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............../ 20.06.2019г.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в закрито заседание, проведено на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:         

                                                          

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Н. Шакирова

въззивно частно гражданско дело 1114 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на Я.Ю. Аджемова - Манолова срещу протоколно определение,  постановено в хода на проведеното на 10.05.2019г. п.с.з. по гр.д. № 11420/2018г. по описа на ВРС, ХLIII-ти състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 11435/2018г. по описа на ВРС, XVI-ти състав с окончателен акт.

В частната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на определението и постановяване при нарушение на процесуални правила. Изложени са доводи, че производството пред ВРС е образувано по повод иск за делба на един недвижим имот; не е приет за съвместно разглеждане иск за делба на други имоти; не е приет за разглеждане иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Между двете дела липсва връзка на преюдициалност, доколкото се отнасят за различни имоти. Производството по гр.д. № 11435/2018г. на ВРС е по установителен иск с правно основание чл. 21, ал. 4 от СК между две от страните по настоящото дело и е само за част от имот на ул. „Антим I“ № 11. След като не се иска делба на последния имот, а само включване в делбената маса, то не е налице основание за спиране на производството по делото, доколкото и страната претендираща включване на този имот в наследствената маса не е уточнила каква част следва да се включи. Моли поради изложеното да се отмени обжалваното определение.

В отговор на жалбата, ответниците оспорват доводите в нея и излагат други, с които обосновават правилност и законосъобразност на определението.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт –  определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Я.Ю. Аджемова – Манолова срещу К.К.Б. и П.К.Б. конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС за допускане и извършване делба на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „14-та“, съставляващ ПИ  с ид. 10135.2564.712, с площ от 781 кв.м. и при граници: ПИ с ид. 714, 711, 713 и 820, ведно с построената в имота вилна сграда.

Фактическите твърдения, на които е основан иска за делба са в следния смисъл: страните са съсобственици, като ищцата е придобила идеални части от правото на собственост върху имота на основание саморъчно завещание по н.д. № 21/2014г., рег. № 805 на Нотариус Дияна Бейлерян, рег. № 012 оставено от Елена Минчева Б., п. на 18.10.2017г., а завещанието обявено на 24.10.2017г., а ответниците – на основание алеаторен договор по НА № 173/10.04.1989г. и наследяване на Константин Панайотов Б., п. на 23.06.1984г. и Д. Кирякова Б., п. 2000г. и прекратена със смъртта на Елена Б. СИО за ответника К.Б..

В отговор на исковата молба, ответникът К.Б. оспорил завещателното разпореждане, извършено от Елена Минчева Б., с доводи за накърняване на запазената му част от наследството на съпругата му и предявил конститутивен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на завещателното разпореждане, извършено от наследодателя Елена Минчева Б. до размера необходим за допълване на запазената му част, съставляваща 1/3 от наследството. В тази връзка и с оглед необходимостта от формиране на наследствена маса по чл. 31 от ЗН навел твърдения, че понастоящем е налице висящ спор по гр.д. № 11435/2018г. по описа на ВРС, по който ищцата е предявила срещу него иск с правно основание чл. 21, ал. 4 от СК за признаване за установено, че Я. Манолова е изключителен собственик на основание завещание на 47.20% ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Антим I“ № 11, ет. 3, с ид. 10135.1504.158.4.4, поради липса на съвместен принос на съпрузите в придобиването му, изхода на който спор би бил преюдициален по отношение този по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН. Отправил в тази връзка искане за спиране на производството по делото до приключване на делото по иска с правно основание чл. 21, ал. 4 от СК. Направил е в същото време искане за включване в делбената маса на недвижим имот, притежаван от общия на тези страни наследодател Елена Б. в съсобственост с трето лице Михаил Георгиев Манолов, а именно имот, находящ се в гр. Сливен, ул. „Добри Чинтулов“ № 21, ет. 2, ап. 2, както и за конституиране на третото лице като страна в делбеното производство.

В обжалваното определение, ВРС приел, че е налице връзка на преюдициалност между двете дела, поради което спрял производството пред себе си до приключване на спора по иска с правно основание чл. 21, ал. 4 от СК.

ВОС, за да се произнесе съобрази следното:

Неоснователни са доводите в частната жалба, че по делото липсва предявено искане за включване в наследствената маса и на други имоти, както и на иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Видно от отговора на исковата молба, уточнен с изрична молба от 05.04.2019г. в изпълнение на дадени от съда указания, ответникът К.Б. направил искане за включване в делбената маса на имот, находящ се в гр. Сливен и за конституиране като ответник по този иск на лицето Михаил Манолов, както и предявил нарочен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН. Обстоятелството, че ВРС е пропуснал да се произнесе с нарочен акт по своевременно направените от страната искания не означава, че искове в горния смисъл не са предявени.

При предявен иск за възстановяване на запазена част от наследството по реда на чл. 30 от ЗН, съдът е длъжен да даде указания и на двете спорещи страни за необходимостта от формиране на наследствена маса по чл. 31 от ЗН с всички нейни елементи /имотите, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му; задълженията на наследството; увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН; извършените от наследодателя дарения/, да определи срок за становища, след което да разпредели доказателствената тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК като даде на страните ясни, точни и конкретни указания за обстоятелствата, които следва да докажат. Независимо, че в конкретния случай ВРС не се е произнесъл по направените от ответника искания и не е дал указания на страните в изложения смисъл, както и че имотът в гр. Варна, ул. „Антим I“ № 11 не е предмет на иска за делба, доколкото в делбата е предявен иск за намаляване на завещателно разпореждане, на което ищцата основава своите права, извършено от наследодателя на двама от съделителите – Елена Б., както и необходимостта при преценка наличието или не на накърняване на ЗЧ на наследника – ищец по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, да се формира наследствена маса от всички имоти, принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му съгласно чл. 31 от ЗН, то въпросите отнасящи до тези имоти и обема на включените в наследството права във връзка със същите, са преюдициални за изхода на спора по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН. Няма спор по делото, а и от приета по делото справка на л. 71 и служебно извършена от съдебния състав такава в деловодната система на ВРС, се установява, че на 27.07.2018г. във ВРС е образувано гр.д. № 11435/2018г. по повод предявен от Я. Манолова, в качеството й на наследник на починал съпруг срещу К.Б. иск с правно основание чл. 21, ал. 4 вр. ал. 1 от СК по отношение на имот, придобит по време на брака между наследодателя и ответника К.Б.. По делото е постановено решение, което към настоящия момент не е влязло в законна сила. Решението по това дело има преюдициално значение по отношение на имотите и обема права върху тях, които ще формират наследствената маса, респ. по отношение произнасянето на съда по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, а от там и за изхода на спора за съдебна делба и въпросите по чл. 344, ал. 1 от ГПК. Ето защо в случая са били налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и правилно ВРС е уважил искането за спиране на производството по съдебна делба до окончателното приключване на спора за липса на съвместен принос в придобиването.

Определението, с което производството по делото е спряно е постановено преждевременно, доколкото преди произнасянето му ВРС е следвало изрично да се произнесе по всички направени от ответника искания с оглед процесуална прецизност, като даде на страните указания в изложения смисъл по иска с правно основание чл. 30 от ЗН, след като упражни правомощията си по чл. 129, чл. 131 и чл. 140 от ГПК по отношение на този иск. Същото обаче с оглед наличието на връзка на преюдициалност между двете дела е правилно и следва да се потвърди. Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Следва при възобновяване на производството след отпадане на пречките за движението му, ВРС изрично да се произнесе по всички направени от ответника искания при упражняване на правомощията си по ГПК, след което даде на страните указания в изложения по-горе смисъл по иска с правно основание чл. 30 от ЗН.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Я.Ю. Аджемова - Манолова срещу протоколно определение,  постановено в хода на проведеното на 10.05.2019г. по гр.д. № 11420/2018г. по описа на ВРС, ХLIII-ти състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 11435/2018г. по описа на ВРС, XVI-ти състав с окончателен акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Препис от определението да се връчи на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                

                                                                                           2.