№ 33
гр. Пловдив, 25.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно
търговско дело № 20225001000610 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:16 часа се явиха:
Жалбоподателят Е. Б. С., редовно призован, се явява лично и с
адв. Я. Р.. Представя договор за правна защита и съдействие и адвокатско
пълномощно.
Ответникът И. Б. Б., редовно призован, се явява лично и с адв. И.
М., упълномощен по делото.
Адв. Р. – От името на доверителя ми правя искане за отвод на
съдебния състав, тъй като настоящият съдебен състав, с друг докладчик, е
разглеждал дело между страните - № 409/2021 г., което съдебно решение е в
посока, противна на твърденията на моя доверител, т.е. с отхвърляне на иска.
Тъй като самото дело почива на същите факти, между същите страни, а съдът
се е произнесъл вече веднъж по тези въпроси, които се навеждат и в
настоящата инстанция, и в този случай за нас на основание чл. 22 т. 6 ГПК
възниква някакво вътрешно наше убеждение за евентуална пристрастност и
необективност на съдебния състав, с оглед на това обстоятелство. В този
смисъл правя искане за отвод на съдебния състав.
Адв. М. – Всички апелативни състави са се произнасяли по
аналогични на този случай в Пловдивския апелативен район, така че ние
трудно ще намерим състав, който да не се е произнасял по спор между тези
1
две страни, които имат около 15 идентични дела по своя характер, с едни и
същи основания, издадени записи на заповеди от ответника в полза на ищеца
Е. С.. И не виждам причина настоящият състав да се отвежда. Действително,
има такова произнасяне на този състав, това е дело № 409, което решение
обаче е потвърдено от ВКС, т.е. така или иначе тази практика е вече
утвърдена от самия Върховен съд. Всеки друг състав също ще бъде изправен
пред тази хипотеза, каквато колегата поставя, и не виждам причини и
основания за отвод на настоящия състав.
Съдът счита за неоснователно заявеното от пълномощника на
жалбоподателя искане за отвод на настоящия съдебен състав. Изразеното от
състава правно становище по друго дело не е основание за прилагане на чл.
22 ал. 1 т. 6 ГПК. С оглед на това следва да се остави без уважение така
заявеното искане и затова съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ОТСТРАНЯВА от разглеждане на настоящото дело
настоящия съдебен състав.
Считайки, че няма процесуални пречки по даване ход на делото,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се.
Делото е образувано по въззивна жалба на Е. Б. С., подадена чрез
пълномощника му адв. Р., против решение № 260047/14.02.2022 г.,
постановено по т.д. № 132/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което
е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против И. Б. иск за установяване
съществуването на вземане, произтичащо от запис на заповед, издаден от
01.03.2010 г., с падеж 30.03.2014 г. в размер на 15 340 евро, ведно с
обезщетение за забава от 27.03.2017 г. до окончателното изплащане, за което
е издадена заповед за изпълнение с постановено незабавно изпълнен по ч.гр.д.
№ 4268/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив, и е осъден жалбоподателят
да заплати на И. Б. разноски по делото в размер на 252 лв.
Във въззивната жалба се поддържа, че атакуваното решение е
неправилно и незаконосъобразно и е поискано същото да бъде отменено, като
2
в тази насока са изложени правни и фактически доводи във въззивната жалба.
Изложени са аргументи за неоснователност на заявеното от ответника
възражение за изтекла давност, считано от издаване на заповедта за
изпълнение и ИЛ и образуването на изпълнително производство. Изложени са
и аргументи за неоснователността на доводите на ответника за липса на
предявяване на записа на заповед в сроковете по чл. 491 ТЗ, липсата на
удостоверяване на надлежно вземане и погасяване по давност на същото. В
заключение, както се посочи, е поискана отмяна на атакуваното решение и
уважаване на предявения иск, както и присъждане на направените разноски в
първоинстанционното и в настоящото производства, както и в заповедното
такова.
В законния срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от
ответника по същата – И. Б., чрез пълномощника му адв. М.. В същия е взето
становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение и да бъде
постановен от настоящата инстанция съдебен акт по същество, с който да се
потвърди атакуваното от Е. С. първоинстанционно решение, като правилно и
законосъобразно. Конкретни и подробни съображения в тази насока са
изложени в отговора. Поискано е и присъждане на направените по делото
разноски.
Доказателствени искания не са заявени от страните пред
настоящата инстанция.
Адв. Р. – Поддържам жалбата. Нямам искания по доказателствата.
Представям списък с разноски.
Адв. М. – Поддържам отговора. Оспорвам въззивната жалба.
Нямам доказателствени искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към делото представения от пълномощника на
жалбоподателя списък на разноските.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Р. – Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите
подадената жалба, като имате предвид, че моят доверител е завел срещу И. Б.
два иска по чл. 135 ЗЗД пред Пловдивския окръжен съд, с № 764/2015 г. и №
3
1758/2017 г., като последното е с влязло в сила решение, т.е. не е допуснато до
касационно обжалване пред ВКС.
Интересното тук е, че по т.д. № 764/2015 г. ИМ е подадена на
16.11.2015 г. По гр.д. № 1758 ИМ е подадена на 13.07.2017 г.
Идеята на цялото това допълнително изложение към подадената
жалба е, че исковете по чл. 135 ЗЗД също намират отношение относно
давността по повод на правните спорове, които съществуват между двете
страни, които са с правно основание чл. 422 ГПК, и в този смисъл тези неща
не са коментирани от долния съд при произнасянето си с обжалваното
решение.
Моля за срок за писмена защита по делото.
Адв. М. – Уважаеми апелативни съдии, моля да отхвърлите
жалбата, като неоснователна, и да потвърдите решението на
първоинстанционния съд. доколкото разбирам, новите мотиви на въззивника
са, че исковете по чл. 135 ЗЗД прекъсват давността по отношение вземането,
което се релевира като основание за тяхното предявяване, което не е така.
Предмет на иска по чл. 135 ЗЗД са действията на длъжника, които увреждат
кредитора, респ. тяхната действителност. Тези искове нямат за предмет
самото вземане, което обуславя качеството на ищеца. Така че какви други
искове е предявил Е. С. към И. Б. няма никакво отношение към настоящия
правен спор. Давността би могла да се прекъсне единствено и само, ако е
предявил искове по отношение на това вземане, което е предмет на настоящия
иск. Такова дело няма или такива претенции, извън производството по дело
№ 132/2021 г.
В този смисъл считам, че напълно законосъобразни са изводите на
съда, че давността е изтекла, поради няколко прости факта, които имат и
лесен отговор. Предявена е претенция, заповедно производство, по реда на
чл. 417 ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на 29.03.2017 г. По
незнайно какви причини е държал получения ИЛ в продължение на години,
без да предприеме каквито и да било действия по неговото изпълнение. Едва
на 21.08.2020 г. той образува изпълнително дело за събиране на това вземане.
Или три години и половина, след като е получил заповед за изпълнение и
изпълнителен титул. Няма причина нито правна, нито логическа да приемем,
че този период от време от получаването на листа до привеждането му в
4
действие и образуването на изпълнително дело, не трябва да бъде зачитан. На
общо основание тази давност тече.
Ето защо, не можем безусловно да приложим фикцията на чл. 422
ЗЗД, че винаги ще се счита ИМ предявена с подаването на заявление,
независимо колко години са минали от подаването на това заявление и
получаването на самата заповед за изпълнение. Очевидно не това е логиката
на законодателя. А тя е бързо, незабавно, ефективно снабдилият се с такава
заповед кредитор да я приведе в действие и да си събере вземането. Тук
ищецът е прибрал заповедта вкъщи за три, четири, пет години и в някакъв
момент е решил да я предяви. Не чуваме аргументи защо през тези години, в
които той си е стискал заповедта, не тече давност. Ако приемем неговата
логика, това означава, че всеки един кредитор може по свое собствено
усмотрение да спре течението на давността, като просто не връчва заповедта.
Може тази заповед да я държите вкъщи петнадесет, двадесет, тридесет години
и на тридесет и втората година да я предявите и да кажете Има един чл. 422,
който казва, че, ако е спазен срокът по 415, т.е. едномесечният срок, ще се
счита искът предявен със задна дата, а именно от подаването на заявлението в
съда. И този период от време ще го заличим с обратна сила и през този период
от време нито е текла давност, нито пък давността е била спряна на основание
чл. 115ж.
Считам, че тези аргументи са очевидно несъстоятелни. Вярно е, че
нямаше категорична практика по този въпрос на ВКС. Вече има, макар и
спорадична. Цитирали сме такава. Това е Решение № 2288/2018 г. на I ТО на
ВКС, в което подробно са развити тези съображения, че кредиторът трябва да
действа незабавно, в съответствие със смисъла и логиката на заповедното
производство. Ако той бездейства, няма как с обратна сила да се заличи
изтеклият вече период на давност. В случая нито заявлението по чл. 417
прекъсва давността, нито образуването на изпълнителното дело, тъй като не
са предприемани изпълнителни действия. Давността може да се прекъсне, ако
е предявен иск, какъвто е настоящият, но този иск е предявен седем години
след падежа на задължението, което е 30.03.2014 г. А настоящият иск е
заведен на 21.02.2021 г. – седем години след падежа. А шест години след
падежа е образувано изпълнително дело.
Представям определение на ВКС по гр.д. № 598/2022 г. на I ТО на
5
ВКС, с което отново се споделят тези изводи и съждения, и с това
определение не е допуснато до касационен контрол едно решение на
настоящия състав по гр.д. № 409. По изложените съображения, които съм
посочил и в отговора, моля да оставите без уважение жалбата, да потвърдите
решението и да приемете, че вземането по записа на заповед е погасено по
давност. Претендирам и разноски по чл. 38 ЗА.
Моля също да ми бъде определен срок за представяне на писмена
защита по делото.
Адв. Р. – Не смятам, че трябва да взема становище по приемане на
това определение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към делото представеното като съдебна практика
определение на ВКС от 16.01.2023 г. по т.д. № 598/2022 г. по описа на същия
съд.
ДАВА възможност на страните за депозиране на писмени защити
по делото в 10-дневен срок от днес.
ОБЯВЯВА устните състезания за приключени и че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието се закри в 10.35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6