№ 650
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110210976 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК ***, против наказателно
постановление № 22-007365 от 07.07.2021 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ - София, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда
/КТ/ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева на основание чл.414, ал.3 от КТ.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Сочат се допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Претендира се и маловажност на
нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Евентуално се иска намаляване размера на
наложената имуществена санкция.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не се
явява представител. Постъпило е писмено становище от адв. П., с което поддържа
жалбата и изложените в нея основания за отмяна на атакуваното НП. Евентуално иска
намаляване размера на наложената имуществена санкция. Претендират се разноски по
делото в размер на 400 лева за заплатен адвокатски хонорар.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата. Твърди, че същата е
неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
1
законосъобразно. Счита, че нарушението било доказано по категоричен начин и не
било маловажно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, съдържа необходимите реквизити, а производството е редовно
образувано пред РС-София.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 18.05.2021 г. около 12:05 часа, била извършена проверка на търговски
обект – ресторант, находящ се в град ******, стопанисван от дружеството-
жалбоподател „****“ ЕООД. Проверката била извършена от инспектори към Дирекция
„Инспекция по труда“ - София, които установили, че лицето Т.А.Д., ЕГН **********
полагал труд като „шофьор“ към процесния ресторант. Инспекторите се легитимирали
и дали на работника декларация, в която да попълни параметрите на трудовото си
правоотношение. Впоследствие на 15.06.2021 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по
труда“ - София била извършена проверка на представените от работодателя документи
във връзка с трудовото правоотношение на работника Т.А.Д.. След запознаване с
трудов договор № 41 от 18.05.2021 г. и справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл.62, ал.5 от КТ № 22388213205552 от 18.05.2021 г. - 13:07 часа, било установено, че в
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, на 18.05.2021 г., в 12:05 часа, работодателят „****“
ЕООД е допуснал до работа лицето Т.А.Д., ЕГН ********** на длъжност „шофьор, лек
автомобил до 9 места“ към ресторант, находящ се в град ******, преди да му
предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от НАП. Във връзка
с извършената проверка бил съставен и протокол, в който били вписани констатациите
от същата.
На 15.06.2021 г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение срещу дружеството-жалбоподател за извършено нарушение по чл.63, ал.2
от КТ. В акта са налице реквизитите по чл.42 от ЗАНН. Същият е предявен на
представляващ дружеството-нарушител, който го е подписал с отбелязване, че всички
документи за назначаване на Т.Д. били подписани на 16.05.2021 г. Актът е бил
подписан от актосъставителя и двама свидетели.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации в акта
за доказани и е издал наказателно постановление, с което за нарушение на чл.63, ал.2
от КТ е наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 2000
лева на основание чл.414, ал.3 от КТ.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от показанията на свидетелката Д.И., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелката И. подробно разказва за извършената проверка и как
2
около 12:05 часа на 18.05.2021 г. е заварила работника Д да полага труд като шофьор
към ресторанта. На работника била предоставена за попълване декларация относно
трудовото му правоотношение, а впоследствие след направена справка се установило,
че трудовият договор на Д бил регистриран в НАП едва след проверката на
инспекторите. Показанията на свидетелката напълно кореспондират и се допълват със
събрания по делото писмен доказателствен материал, а именно: протокол за извършена
проверка, трудов договор № 41 от 18.05.2021 г. и справка от НАП от 18.05.2021 г. -
13:07 часа, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Видно от приложения по делото трудов договор № 41 от 18.05.2021 г., към
датата на нарушението лицето Т.А.Д., ЕГН ********** е бил в трудово
правоотношение с дружеството-жалбоподател „****“ ЕООД.
Показанията на свидетелката И. доказват, че на 18.05.2021 г. около 12:05 часа
Т.А.Д. е престирал труд като шофьор към ресторанта. Казаното от свидетелката се
подкрепя и от приложената по делото декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, вр.
ал.2 от КТ, попълнена собственоръчно от лицето Т.А.Д., в която той е посочил основни
елементи на едно трудово правоотношение, а именно – длъжност, работно време,
размер на трудовото възнаграждение и почивки. Тази декларация е била попълнена на
18.05.2021 г. в 12:05 часа. Всички тези констатации карат съда да приеме, че на
процесната дата 18.05.2021 г. в 12:05 часа Т.А.Д. действително е полагал труд към
ресторанта, а негов работодател е бил дружеството-жалбоподател.
Констатацията, че на работника Т.А.Д. не е било връчено копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, се извежда от
представената по делото справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по
чл.62, ал.5 от КТ от 18.05.2021 г. - 13:07:05 часа. Същия ден - 18.05.2021 г. в 12:05 часа
Т.А.Д. е полагал труд към ресторанта. Уведомлението до НАП е било подадено на
18.05.2021 г. в 13:07:05 часа, тоест след като работникът е бил установен да полага
труд на обекта, следователно към момента на допускането му до работа, не му е било
връчено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, понеже такова все още не е
имало.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът стигна до
следните правни изводи:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано,
като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови
текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на представител на
дружеството. НП е издадено от компетентен за това орган като в съдържанието му
нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване,
отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага
санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за
3
редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички
фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени
са сроковете по чл.34 ЗАНН. Актът е съставен в едногодишен срок от извършване на
нарушението и в тримесечен срок от откриването на нарушителя, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. При
проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването
им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Дружеството-жалбоподател „****“ ЕООД има качеството на работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, като в това си качество е осъществило от обективна
страна състава на административното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, тъй като е
нарушило въведената от законодателя забрана и на 18.05.2021 г. в 12:05 часа е
допуснало до работа Т.А.Д. преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62,
ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което
не е необходимо да се изследва субективната страна на нарушението и евентуалното
наличие на вина. В случая е необходимо единствено да е налице извършено нарушение
от обективна страна, за да се ангажира отговорността на дружеството-работодател. Към
субективната страна на нарушението спадат освен вината, също мотивите и причините
за извършване на нарушението, които отново не следва да бъдат обсъждани.
Разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ гласи, че работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по
ал.1. Именно използването на думата документи, тоест в множествено число, означава,
че трябва да са били предоставени на работника всички документи по ал.1 – трудов
договор и уведомление. В противен случай, ако му е бил предоставен само един от
двата документа, то работодателят няма право да го допуска до работа.
Привилегированият състав на чл.415в от КТ изрично изключва нарушенията по чл.61,
ал.1 КТ; чл.62, ал.1 и ал.3 КТ и чл.63, ал.1 и ал.2 КТ, поради което същият не може да
бъде приложен в настоящата хипотеза за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
Нарушението не може да бъде квалифицирано и като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Целта на въведената забрана е да се
гарантират правата на работника преди той да започне да престира труда си на
работодателя, като законът не изисква да са настъпили някакви вредни последици от
неизпълнението на това задължение на работодателя. Следователно се касае за
формално нарушение и липсата на вредоносен резултат не може да води до
маловажност на деянието, тъй като става въпрос за защита интересите на работниците
и служителите. Работодателите следва да бъдат дисциплинирани и да изпълняват
4
стриктно законовите разпоредби, тъй като една евентуална трудова злополука, без да
са били гарантирани преди това правата на работника, би довела до сериозни
неблагоприятни последици за него, а от там и за самия работодател, който при такова
нарушение с настъпил вредоносен резултат би следвало да отговаря много по-
сериозно. Освен това, явно причината да бъде подадено уведомлението до НАП е била
именно проверката, съпоставяйки времето между същата и момента на регистрация,
тоест при липса на проверка надали щеше да бъде изпълнено това задължение.
Правилно и законосъобразно административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател е била ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ, където
се предвижда отговорност за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1,
чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Предвидената имуществена санкция е в
размер от 1500 до 15000 лева. На дружеството-работодател е наложена санкция в
размер на 2000 лева. Тук следва да бъде отчетена липсата на вредоносни последици,
която обосновава налагане на наказание в по-малък размер, но не и маловажност на
деянието. Вземайки предвид обществената опасност, тежестта на извършеното
нарушение и обстоятелството, че е за първи път, съдът намира наложената
имуществена санкция в размер на 2000 лева за завишена. Съдът приема, че се касае за
първо по ред административно нарушение от този вид, поради липсата на твърдения и
доказателства за противното. Обществената опасност на конкретното нарушение не се
отличава от обичайната такава за нарушения от този вид, самото деяние е формално и
не се твърди настъпването на допълнителни неблагоприятни за работника последици.
При тези факти съдът намира, че дружеството-работодател е следвало да бъде
санкционирано с имуществена санкция в минималния установен в закона размер, а
именно 1500 лева, който най-пълно съответства на характера и интензитета на
нарушението, и съдържа потенциал да въздейства предупредително и превъзпитателно
по отношение на субекта-нарушител, съобразно предвиденото в чл.12 от ЗАНН. Като е
наложил наказание в размер на 2000 лева, наказващият орган е допуснал прекомерност
и необоснованост на административната санкция, която следва да бъде намалена до
минималния размер с аргументите, изложени по-горе.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
5
лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от
закона минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание с даден ход по
същество и беше разпитан един единствен свидетел.
Въпреки изменението на обжалваното НП и намаляването размера на
имуществената санкция, то няма как да бъде уважено искането на защитника за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, тоест ЗАНН препраща към АПК по въпроса за
определянето на разноските. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В случая съдът не намира, че е налице някаква непълнота,
която да налага субсидиарното прилагане на ГПК по смисъла на чл.144 от АПК.
Законодателят е бил пределно ясен, че разноски в полза на жалбоподателя се дължат
само при отмяна на обжалвания акт. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗАНН,
районният съд се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или
отмени акта по чл.58д. Това са трите възможности за районния съд и когато
обжалваното НП се потвърждава или изменя, то разноските са в полза на наказващия
орган, тъй като се приема, че законосъобразно е ангажирана отговорността на
нарушителя. Само когато НП се отменя, единствено в този случай разноските са за
жалбоподателя, понеже е бил наказан незаконосъобразно. От друга страна
производството пред районния съд се развива по реда на НПК, а чл.189, ал.3 от НПК
гласи, че когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати
разноските по делото, без значение дали впоследствие наложеното му наказание е
било изменено (намалено, увеличено и т.н.), релевантно е единствено дали е признат за
виновен да е извършил инкриминираното деяние. В тази връзка, дори горната
инстанция да измени присъдата и да намали наказанието, то размерът на разноските не
се променя, тъй като той не е обвързан с размера на санкцията. По тези дела става
въпрос за извършени административни нарушения, които с оглед по-ниската степен на
обществена опасност се наказват по административен ред, а не са престъпления по
смисъла на НК, тоест касае се за вид наказателна отговорност, а не гражданска такава
и тези производства се доближават повече до наказателните производства по реда на
НПК, отколкото до гражданските такива по реда на ГПК. Предвид на това, частичното
уважаване на гражданския иск и отхвърлянето за останалата част не може да се
приравнява на намаляването на наказанието в административнонаказателните и
наказателните производства, тъй като в единия случай се касае за гражданска
6
претенция за определени суми, а в другия за наказание за извършено нарушение или
престъпление, което се налага по справедливост от съда. Отново трябва да се
подчертае, че в случая не е налице празнота в АПК, която да налага приложение на
ГПК, тъй като ясно и изрично е посочено, че само при отмяна на обжалвания акт се
присъждат разноски в полза на жалбоподателя, а по настоящото дело атакуваното НП
не се отменя. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, а именно
Определение № 2369 от 01.04.2021 г., постановено по дело № 2503/2021 г. по описа на
АССГ, XV касационен състав.
Предвид изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.4 и чл.63д, ал.4
от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-007365 от 07.07.2021 г., издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което за нарушение на
чл.63, ал.2 от Кодекса на труда КТ/ на „****“ ЕООД, ЕИК *** е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.414, ал.3 от
КТ, като НАМАЛЯВА размера на санкцията от 2000 /две хиляди/ лева на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „****“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ - София към Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7