Р Е Ш
Е Н И Е № 2 7 2
гр.
Пловдив, 26.01.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V брачен състав, в открито заседание на двадесет и шести септември две
хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Неделева
при участието на секретаря Анелия
Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15579 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба с правно основание чл. 127 ал. 2 вр. чл. 143 ал. 2 СК, подадена на 24.11.2015 година от Г.С.Е., ЕГН: **********, с адрес: ********; съдебен адрес: *********, чрез пълномощника адвокат Б.М.;
п р о т и в И.С.Г., ЕГН: **********, с регистриран
постоянен и настоящ адрес:***.
В исковата молба се твърди, че
ищецът Г.С.Е. и ответницата И.С.Г. са
живеели на семейни начала около
шест години, като от съвместното си съжителство
имат две
деца – Й.Г.Е., роден на *** г., и З.Г.Е., роден на *** г. Ищецът припознал
децата след раждането им, поел грижата за тяхното отглеждане и издръжка.
Първоначално майката също се грижела за децата, но впоследствие заминала
неизвестно къде. Няколко пъти Г.Е. правил опити да се свърже с нея, за да се
разберат и най-вече да определят как ще се отглеждат децата им, но опитите му
останали напразни. Към м. ноември 2015 г. отглеждането и издръжката на двете
деца били изцяло поети от бащата, за когото това било и радост, и голяма
отговорност, като желаел всичко свързано с положението на децата да бъде уредено
в предвидената от закона форма.
Поради така
изложените обстоятелства ищецът у направил
искане за постановяване на съдебно
решение, с което: упражняването на родителските права спрямо малолетните
деца Й.Г.Е. и З.Г.Е. да бъде предоставено на техния баща Г.С.Е., като се определи и местоживеенето на
децата в дома на бащата на
адрес: гр. Р. ул. “*****” № ***; както
и да бъде осъдена ответницата
И.С.Г. да заплаща на децата си Й.Г.Е.
и З.Г.Е., чрез техния баща и законен представител Г.С.Е., ежемесечна издръжка в размер
на по 110.00 лв. (сто лева) за всяко от двете деца до навършване на пълнолетие
или до настъпване на друго обстоятелство, обуславящо изменение или прекратяване
на задължението за издръжка.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответницата, чрез назначения й по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК особен
представител – адвокат К.О. ***.
Със своевременно депозиран писмен
отговор на исковата молба особеният представител на ответницата е заел
становището, че относно упражняването
на родителските права спрямо децата Й.Г.Е. и З.Г.Е., както и тяхното
местоживеене, съдът следва да се произнесе съобразно социалния доклад по делото
и най-добрия интерес на децата. Предложил е, в случай че родителските права
бъдат предоставени на бащата Г.С.Е., да се постанови обичаен режим на лични
контакти между децата и тяхната майка И.С.Г. - две съботи и недели в месеца, с
преспиване, също и един месец през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата; както и
дължимата от майката месечна издръжка за всяко от децата да се определи в
законоустановения минимален размер, с оглед липсата на данни за изключителни
нужди на децата и за възможност на ответницата да предоставя издръжка в
по-висок размер.
В хода на устните състезания ищецът,
чрез пълномощника си, пледира упражняването на родителските права да бъде предоставено
на бащата, с
произтичащите от това последици, като претендира да се присъди за всяко от децата издръжка в
размер на законовия минимум и заявява, че не се противопоставя да бъде
определен предложеният с отговора на исковата молба обичаен режим на лични
отношения между децата и майката;
претендира да бъдат възложени в тежест на ответницата направените по делото
разноски. Особеният представител на ответницата счита, че предвид
събраните по делото доказателства в интерес на децата е упражняването на
родителските права да се предостави на бащата и да бъде определено
местоживеенето им при него, в каквато именно насока е приетият по делото
социален доклад; моли да се регламентира стандартен режим на лични контакти между
децата и майката и да бъде осъдена ответницата да заплаща на малолетните си
деца минимална по размер издръжка, доколкото не се установява майката да има някакви доходи.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Ищецът Г.С.Е. и ответницата И.С.Г. са родители на две ненавършили пълнолетие деца –
малолетните Й.Г.Е. с ЕГН: ********** /роден на ***
г./ и З.Г.Е. с ЕГН: ********** /роден на *** г./, видно от приложените към
исковата молба заверени копия на Удостоверение за раждане № ****/***** г. (л. 6
д.) и Удостоверение за раждане № ****/****
г. (л. 5 д.), издадени съответно въз основа на акт за раждане № ***/*** г. и акт
за раждане № ***/*** г., съставени в Община П.в, район “С.”.
Съгласно представеното от
ищцовата страна Удостоверение за раждане № ****/**** г. (копие, л. 40 д.),
издадено въз основа на акт за раждане № ***/*** г., съставен в Община П., район
“С.”, ищецът Г.С.Е. е баща и на още
едно малолетно дете, родено от майка П.А.И., а именно С.Г.Е.. с ЕГН: **********
/роден на *** г./.
Според констатациите на приетия
без възражения социален доклад, изготвен през м. юли 2016 г. от ДСП – Р.(л. 82-84
д.), родителите на малолетните Й.Г.Е. и З.Г.Е. са съжителствали на семейни
начала, без сключен граждански брак, до лятото на 2015 г., когато майката И.С.Г.
е напуснала дома им, находящ се в гр. Р., ул. “****”
№ **. След раздяла на родителите си децата продължават да се отглеждат в гр. Р.
от бащата Г.С.Е. с помощта на бабата и
дядото по бащина линия, като Й. и З. не се оставят без надзор, а за тях се
полагат адекватни грижи в осигурена от разширеното семейство на бащата стабилна
и сигурна среда. Обитаваното от тях жилище, което е собственост на родителите
на Г.Е., представлява електрифицирана и водоснабдена едноетажна жилищна сграда,
състояща се от три стаи, салон и санитарен възел, обзаведена с всичко
необходимо за нормално битуване. Физическото състояние на децата съответства на
календарната им възраст, те се отглеждат в домашен уют при благоприятни
хигиенно-битови условия. Й. и З. имат изграден дневен режим съобразно тяхната
възраст, осигурени са им разнообразна храна и подходящи дрехи. Г.Е. и
родителите му се стремят да им обезпечат на децата сигурна и подкрепяща семейна
среда. Й. и З. са обградени с много любов, чувстват се спокойни и щастливи в
дома си. Те са силно привързани към своя баща, от когото получават постоянна
подкрепа, като отношенията им с него са изградени на основата на взаимно
доверие; имат формирана трайна емоционална връзка и с разширеното семейство по
бащина линия. Й. и З. посещават редовно
ОДЗ “И.” гр. Р., като към м. юли 2016 г. са записани съответно в **и **
група на посоченото детско заведение, където Й. участва и в курсове по народни
танци. Към м. юли 2016 г. бащата Г.Е. работи в “Г.А.” ООД - гр. Р. с месечно трудово
възнаграждение около 400.00 лева, а родителите му са регистрирани в ДБТ като
безработни, търсещи работа лица. Въз основа на проведените срещи,
разговори и направените наблюдения ОЗД при
ДСП - Р. заключава, че с подкрепата на родителите си бащата Г.Е. е поел
изцяло грижите за децата Й.Е. и З.Е., които
се отглеждат при много добри условия, като е осигурено всичко необходимо
за правилното им развитие; майката И.Г. не живее на постоянния си адрес в гр. Р.; Й. и З. се нуждаят от подходяща по размер
издръжка за посрещане на разходите по закупуване на храна, дрехи, консумативи,
както и заплащане на дейности, необходими за нормалното развитие и личностно
съзряване на децата.
Чрез показанията на разпитаните по
делото свидетели – В.Й.Е. /без родствена връзка със страните, с. на ищеца/ и А.Г.М.
/б. на ищеца/, се изяснява, че през 2015 година И.Г. напуснала Г.Е. *** друг мъж, след което тя не
посещавала гр. Р., не се срещала със синовете си Й. и З., по никакъв начин не
се интересувала от тях, не предоставяла средства за издръжката им. Бабата и
дядото по майчина линия, които живеели в гр. Ч., също не се интересували от
внуците си, нито веднъж не ги потърсили, не отишли да ги видят. Ищецът отглеждал
сам и трите си деца – С., Й. и З., в грижите за които получавал помощ
единствено от своите родители. Г.Е. работел на трудов договор, занимавал се със
селскостопанска дейност. Той се стараел децата да не са лишени от нищо, отнасял
се много грижовно към тях. Бащата редовно
водел на детска градина Й. и З., които винаги били спретнати и добре облечени. Те
не страдали от отсъствието на майка си, не питали за нея. Още докато страните
живеели заедно, основните грижи за децата им се поемали от ищеца.
Съдът кредитира изцяло
депозираните свидетелски показания, намирайки ги за обективни, последователни,
взаимно непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и в синхрон с приобщените писмени
доказателства. Несъмнено свид. Е. и свид. М. добре познават страните по настоящото дело, като
излагат непосредствените си възприятия, основаващи се на системни, трайни наблюдения
върху живота на двамата
родителите и малолетните им деца. Същевременно техните показания нямат никакъв контрапункт
в останалия доказателствен материал по делото, а на възможната
заинтересованост на свидетелите се противопоставя
наказателната отговорност при лъжесвидетелстване, за която са предупредени.
Съгласно представеното Удостоверение
от сектор “БДС” при ОДМВР – П. (л. 18-19 д.), ответницата И.С.Г. е родена в гр.
Ч., но същата няма друг регистриран адрес в страната освен гр. Р., ул. “****” № **, на които адрес
обаче в хода на производството тя реално не пребивава и не може да бъде
открита, като по данни на Община Р. във връзка с връчването на съдебните книжа
(разписка към уведомление, л. 31 д.) И.Г. ***, напуснала е от доста време дома
си на посочения адрес, а друг неин адрес не е известен. Именно поради това и след изпълнение на
процедурата по чл. 47 ГПК, по настоящото дело съдът е назначил на ответницата особен
представител.
От приетите като писмени
доказателства по делото Удостоверения от “Г.А.” ООД - гр. Р. (л. 4, л.
67, л. 86 д.), Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на ищеца (л. 39 д.) и Справки от ТД на НАП - Пловдив (л. 75-79 д.), се
установява, следното относно материално положение и доходи на страните:
Ищецът Г.С.Е. от м. септември
2011 година работи по трудово
правоотношение с работодателя “Г.А.” ООД - гр. Р. на длъжност “О.р.с. ж. и р. с.”,
като за едногодишния период преди завеждане на исковата молба /от м. ноември
2014 г. - м. октомври 2015 г./, средномесечният му брутен трудов доход възлиза
на 421.05 лв., а средномесечният му брутен трудов доход за 2015 г. е 417.69 лв.
и за 2016 г. – около 597.00 лева, като от
м. февруари 2016 г. той получава брутната заплата в размер на 613.38 лв.
Г.Е. няма регистрация като самоосигуряващо се лице,
нито регистрирани фирми или участия в търговски дружества; няма декларирани
имоти и моторни превозни средства; не притежава движими вещи на значителна
стойност. Получава семейни помощи по чл. 7 ал. 1 от ЗСПД единствено за първото
си дете – С. Е., чиято майка /П.И./ е подписала съответната декларация, като
съгласно ЗДБРБ размерът на тези помощи
през 2015 г. е 35.00 лв. месечно, а през
2016 г. и 2017 г. - 37.00 лв.
месечно. До решаването на въпросите относно упражняването на родителските права
спрямо второто и третото дете на Г.Е., ДСП - Р. не може да изплаща на
бащата семейни помощи за малолетните му синове Й.Е. и З.Е..
Ответницата И.С.Г. няма
регистрирани трудови договори, нито декларирани изплатени суми от фирми по
извънтрудови правоотношения; няма регистрация като самоосигуряващо
се лице; няма регистрирани фирми или участия в търговски дружества; няма
декларирани имоти или моторни превозни средства.
Така установените фактически
положения, налагат за настоящата съдебна инстанция следните правни изводи:
Относно упражняването на родителските права и местоживеенето на децата:
При преценката на кого от
разделените родители да бъдат предоставени родителските права, определящ е
интересът на децата, като следва да се съобразят всички обстоятелства, свързани
с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи,
желанията им досежно отглеждането и възпитанието на децата, привързаността на децата
към всеки от двамата родители, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите,
социалното обкръжение, материалните възможности на родителите.
Водейки се именно от интереса на
малолетните синове на страните, съдът намира, че в случая упражняването на
родителските права следва да се предостави на бащата – ищец в настоящото
производство, който и единствен заявява такава претенция. По делото еднозначно
се установява наличието на изградена силна емоционална и доверителна връзка на
малолетните Й. и З. с
техния баща, както и формирана емоционална връзка на децата с разширеното
семейство на бащата. Същевременно и двете деца са момчета, на
които скоро предстои да навършат съответно 7 г. и 5 г., и за които ежедневното
общуване с бащата ще има все по-голямо значение с оглед правилното им развитие
и емоционално съзряване, като следва изрично да се отбележи, че според тълкувателната практика на ВКС, дори когато детето е на ниска възраст, бащата е еднакво пригоден
с майката да отглежда и възпитава момче. Пак според трайната съдебна практика със
задължителен характер, разделяне на децата между двамата родители е допустимо
само в изключителни случаи, а в настоящия казус категорично не са налице
обстоятелства, които да налагат подобен подход, още повече че Й. и З. винаги са живели заедно, а
връзката им с майката е прекъсната и ответницата не изявява желание да
упражнява родителските права. Освен това в дома на бащата децата не са лишени
от женско внимание и грижа, тъй като тяхната б. по б. л., с която живеят в едно
домакинство, участва активно в отглеждането им и подпомага ищеца в старанието
му да посреща по подходящ начин всички потребности на децата. Вече повече от
една година родителските права фактически се упражняват именно от
бащата, който след раздялата си с майката е поел изцяло грижите за малолетните Й.
и З.., като не се установява през това време майката да е проявявала някакъв
интерес към състоянието и нуждите на децата
си, да е подпомагала по някакъв начин отглеждането им, да е участвала в
разходите за тяхната издръжка. Видно от приетия социален доклад и кредитираните
свидетелски показания, ищецът се отнася изключително отговорно към родителските
си задължения, посрещайки адекватно и всеотдайно физическите, емоционални,
здравни и образователни потребности на децата. Констатираното при социалното
проучване видимо добро физическо, емоционално и интелектуално развитие на Й. и З.
са показателни за несъмнено добрите родителски и възпитателски качества на
бащата, който с подкрепата на своите родители е осигурил подходящи условия за отглеждането
на малолетните си деца. Събраните по делото доказателства недвусмислено сочат,
че ищецът не само се справя отлично с грижите за децата, но и по никакъв начин
не препятства възможността на майката, при проявено от нейна страна желание, да
осъществява контакти със синовете си. Не се установява по някакъв начин бащата да е настройвал децата срещу майка им, да ги е
дистанцирал от нея, което също свидетелства за добър родителски капацитет на
ищеца. Без съмнение връзката на децата с
майка им е прекъсната, и то изцяло по
вина на ответницата, която напълно се е самоосвободила
от родителските си задължения. Въпреки това, като отговорен родител бащата
напълно осъзнава необходимостта от присъствие на майката в живота на децата,
поради което не се противопоставя Й. и З. да имат регламентирани регулярни
контакти с нея.
Предвид гореизложеното, във висш
интерес на малолетните деца на страните е да не се променя обезпечената им към
момента от бащата спокойна семейна, битова и социална среда, в която те се
развиват добре, чувствайки се защитени,
обичани и обгрижвани.
Ищецът има желанието да продължи да полага непосредствените грижи за децата си,
а и разполага с необходимия за това родителски капацитет.
Ето защо, упражняването на родителските
права спрямо децата Й.Г.Е. и З.Г.Е., следва
да се предостави на техния баща Г.С.Е. и да се определи и местоживеенето им в дома на бащата, като
се постанови подходящ режим за лични отношения между децата и майката.
Относно режима за осъществяване на личните отношения:
Упражняването на родителските
права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се
освобождава от родителските си задължения. За
да участва в живота на децата, на този родител следва да
се осигури
възможност да поддържа лични отношения. Както при
определяне на мерките относно упражняване на родителските
права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения,
приоритетни са интересите на самите деца, а несъмнено най-добрият интерес на децата не може да бъде постигнат без общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче са в състояние да
изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което и целта на
наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена до
намаляване на негативните последици за децата. Доколкото не се установява по
време на съвместния живот на родителите майката по някакъв начин да е навредила
на децата или да ги е застрашила, не се налага да бъдат въвеждани някакви
ограничителни мерки. Освен това, режимът за лични контакти не следва да се
превръща във фактор за задълбочаване процеса на отчуждаване на децата от
майката, макар и в случая предпоставките за развитието на този процес да са
създадени именно от нея. Отчитай от друга страна и обстоятелствата, че майката
живее в друго населено място, неизвестно къде, с кого и при какви условия, също
че до момента децата не са се отделяли за продължително време от баща си и
познатата атмосфера на дома им, съдът
намира, че в случая е удачно да се определи близък до стандартния, но и по-редуциран
от него режим на лични контакти, а именно – два пъти месечно, от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя,
с преспиване на децата при майката в съботната вечер, както и два пъти по 7 (седем)
дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
Този режим на лични отношения в
настоящия казус се явява най-подходящ, защото охранява интереса на децата, съобразявайки
се както с необходимостта от възстановяване и задълбочаване на връзката между
децата и майката, така и с нуждата да
бъдат осигурени спокойствието и стабилността
в ежедневието на децата. Същевременно следва изрично да се посочи, че
полагането от майката на грижи над обема, предвиден с решението на съда, е не
само желателно, но и силно препоръчително, защото това е начинът да бъдат посрещнати
емоционалните потребности на децата от общуване и с двамата им родители, всеки
от които е длъжен да допринесе за благоденствието на децата си.
Установената с решението времева
рамка за контактите на отсъстващия от ежедневието на детето родител цели да
гарантира само минимално необходимите условия за осъществяване на отношенията
родител-дете, като не ограничава родителите по общо съгласие да прилагат и друг,
включително по-разширен режим. Същевременно, при необходимост или бъдещо искане
на страните, постановеният с настоящото решение режим може да бъде променен,
ако е налице последващо изменение на обстоятелствата.
Само за пълнота, предвид
установения по делото факт, че след своята раздяла с ищеца ответницата не
предоставя средства за издръжката на малолетните си синове, съдът намира за
необходимо да отбележи, че задължението за издръжка на родителя, който не
полага непосредствени грижи за детето, е форма на участие при обезпечаване на
материалните потребности на детето. Ето
защо, издръжката се дължи, независимо от обстоятелството дали и съответно в
какъв обем се осъществяват личните контакти, като изпълнението, респ.
неизпълнението на задължението за издръжка, показва отношението на родителя към
нуждите на децата и осигуряването на тяхното
развитие.
Относно издръжката на децата:
Като последица от предоставяне
родителските права на бащата, майката следва да бъде осъден да заплаща
ежемесечна издръжка на двете си малолетни деца.
Съгласно разпоредбата на чл. 143
ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съобразно своите възможности и материално състояние те следва да осигуряват
условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на
тази издръжка е функция от потребностите на детето и възможностите на неговите
родители – чл. 142 ал. 1 от СК, но не
може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК,
а именно една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната,
т.е. за периода м. юли - м. декември 2015г. – 95.00 лв. (1/4 от 380.00 лв.), за
периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016г. – 105.00 лв. (1/4 от 420.00 лв.), а от
01.01.2017 г. – 115.00 лв. (1/4 от 460.00 лв.).
В случая
нито се твърди, нито се установява малолетните Й. и З. да имат някакви здравословни проблеми или други
специфични потребности, които да обуславят завишен размер на необходимата им
издръжка спрямо обичайното за деца на тяхната
възраст.
Същевременно по делото е
категорично изяснено, че след раздялата
на родителите, настъпила през лятото на 2015 г., Й. и З. живеят при бащата и се отглежда от него с помощта на
разширеното семейство по бащина линия, като при доказателствена тежест, лежаща
изцяло върху ответницата, не са ангажирани доказателства И.Г. да е изпълнявала
задължението си за осигуряване ежемесечна издръжка на
децата. Нещо повече – налице са доказателства за това, че и след датата на
подаване на исковата молба – 24.11.2016 г., майката не предоставя средства за издръжка и не е участва по никакъв
начин в посрещане на разходите за задоволяване нуждите на малолетните си
синове.
Успоредно с горното се установява, че доходите на
ищеца, който полага грижи и за още едно малолетно дете, се свеждат до
получаваната от него заплата, като брутното му трудово възнаграждение за 2015
г. е около 420.00 лв. месечно, а за 2016 г. - около 600.00 лв. месечно, плюс изплащаните
семейни помощи в размер на 37.00 лева месечно за първото му дете. За
ответницата пък не се събраха доказателства да има някакви доходи или
имущество, от чието използване да може да реализира такива. Като млад човек в
трудоспособна възраст обаче, тя разполага с потенциала при подходяща заетост да
генерира месечен доход поне в размер на минималната работната заплата за
страната и липсата на доходи не я освобождава от задължението да осигурява
издръжка на малолетните си деца.
С оглед изложеното, отчитайки в
съвкупност нуждите на децата и възможностите на двамата им родители, съдът
намира, че общата текуща месечна издръжка, която ищецът и ответницата са длъжни
и могат да осигуряват на малолетните си синове Й. и З., възлиза на поне 230.00
лева за всяко от двете деца, за да бъдат подходящо посрещнати не само базовите
нужди на децата от облекло, храна, отопление, медицински грижи, медикаменти,
занимателни и учебни пособия, но също така свързаните с естествените
потребности на всяко подрастващо дете от социален живот и развлечения, като
следва да се подчертае, че се касае за наложителни разходи с траен характер,
които с израстването на децата биха могли единствено да се увеличават, не и да
намалеят.
При разпределяне този общ размер
на текущата парична издръжка между двамата родители съдът счита за напълно справедливо
ответницата да поеме заплащането на издръжка в размер на приложимия към момента
законов минимум от 115.00 лева месечно за всяко от дете, а останалите
необходими средства да продължат да се осигуряват от бащата заедно с
непосредствените ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието на децата.
Ирелевантно е дали заплащането
на издръжка в така определения размер от 115.00 лева месечно би създавало
затруднения за ответницата, тъй като съгласно чл. 143 ал. 2 от СК задължението
на родителите за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, а безусловният
му характер цели да се осигурят на детето финансова стабилност и начин на живот,
позволяващи му то да отрасне здраво, да се образова и да има добра житейска
реализация.
Ето защо, съдът приема, че претенцията
за присъждане на издръжка в размер на законовия минимум е съвсем реална и
адекватна, съобразена както с основните потребности на двете малолетни деца, така
и с възможностите на ответницата.
Доколкото не се търси издръжка
за минало време, следва текущата издръжка да се присъди от датата на завеждане
на исковата молба –
24.11.2015 г., до настъпването на обстоятелства, обуславящи
изменение или прекратяване на това задължение,
ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, съгласно чл. 146
ал. 1 СК.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, ще се постанови и предварително изпълнение на решението в частта относно
издръжката.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и по
аргумент от чл. 78 ал. 1 ГПК,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца
разноски за настоящото производство, възлизащи съгласно представените
доказателства общо на 335.00 лева, от които 300.00 лв. изплатено възнаграждение
на един адвокат (Договор за правна защита и съдействие, л. 7 д.), 30.00 лв. платена
първоначална държавна такса за образуване на делото (Вносна бележка, л. 11 д.)
и 5.00 лв. платена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение (Вносна
бележка, л. 17 д.).
Пак с оглед уважаването на
предявените искове, на основание чл. 78 ал.
6 ГПК следва да се възложат в тежест на ответницата направените по делото
разноски за изплатено от бюджета на съда възнаграждение на особения
представител в размер на 400.00 лв. (за което е издаден РКО от 26.09.2016 г.).
Също от ответницата ще се понесе
окончателна държавна за производството относно уважените неоценяеми
искови претенции, касаещи упражняването на родителските права и режима на лични
отношения, която такса на основание чл. 71 ал. 1 изр. 2 от ГПК вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, който се събират
от съдилищата по ГПК съдът определя в размер на 40.00 (четиридесет) лева. Освен
това, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1
т. 7 от ГПК вр.
чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
който се събират от съдилищата по ГПК, относно присъдената издръжка на двете
малолетни деца ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 331.20
лв., представляваща държавна такса от 4 на сто върху сбора на
тригодишните платежи [2 х (115.00 лева х 36 месеца) х 4%].
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо децата Й.Г.Е. с ЕГН: ********** и З.Г.Е.
с ЕГН: ********** на бащата Г.С.Е., ЕГН: **********,
и определя местоживеенето
на всяко от двете деца в дома на бащата
на адрес: гр. Р., ул. “****”№ **.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ за осъществяване НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
между децата Й.Г.Е., ЕГН: **********, и З.Г.Е., ЕГН: **********, и
майката И.С.Г., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя, с преспиване на децата
при майката в съботната вечер; както и 2 (два) пъти по 7 (седем) дни през
лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА майката И.С.Г., ЕГН: **********, да заплаща на малолетните
си деца Й.Г.Е., ЕГН: **********, и З.Г.Е., ЕГН: **********, чрез техния баща и законен представител Г.С.Е., ЕГН: **********,
ИЗДРЪЖКА в размер на по 115.00
лв. (сто и петнадесет лева) месечно за всяко от двете деца, считано от 24.11.2015 година, до настъпването на обстоятелства,
обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание
чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта
относно издръжката.
ОСЪЖДА И.С.Г.,
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на Г.С.Е., ЕГН: **********, с адрес: ***, ул.
“****” № 6, сумата от 335.00 лв. (триста
тридесет и пет лева), представляваща направени от Г.С.Е. разноски по делото.
ОСЪЖДА И.С.Г.,
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ПРС, сумата от общо 771.20 лв. (седемстотин седемдесет и един лева и двадесет
ст.), от която 400.00 лв. изплатено
възнаграждение на особен представител, 40.00 лв. окончателна държавна такса по иска
за родителски права и 331.20 лв. държавна такса върху присъдената издръжка на двете
малолетни деца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - гр. Пловдив, в двуседмичен срок от
връчване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Светлана Неделева
Вярно с оригинала
А.Д.