№ 19281
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110115120 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е доставил на ответника Л. И. Р.
топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не
е заплатил дължимата цена. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумите, както
следва: сумата от 1116,52 лв., представляваща цена на ползвА. топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент №10, находящ се в гр.София, ж.к. Люлин, бл.913А,
ет. 4, аб. №211517, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба – 23.03.2023г. до плащането, сумата от 227,91
лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020г. до 08.03.2023г., сумата от 37,96 лв., представляваща цена за разпределение
на топлинна енергия за периода от 01.02.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба – 23.03.2023г. до плащането, както и сумата от
8,43 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода
от 31.03.2020г. до 08.03.2023г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Л. И. Р. е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове. Твърди, че между страните липсва облигационна
връзка с предмет доставка на топлинна енергия в процесния имот. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
1
Третото лице помагач на стрА.та на ищеца „Директ” ЕООД не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът
следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. От приетия
по делото Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане
№ 114, том ХХХIII, дело №5617/1987г., се установява, че ответникът е собственик на
процесния имот – апартамент №10, находящ се в гр.София, ж.к. Люлин, бл.913А, ет.4.
В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът е и стрА. по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Договорът касае обект с абонатен № 211517.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по
чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
2
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от „Директ” ЕООД при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ
дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-
334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия
в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са
правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за
процесния период.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията,
дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покА., давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 23.03.2023г., като в периода
13.03.2020г. – 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл.3, т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с
§ 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от
14.05.2020г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото исковата молба е депозирА. на 23.03.2023г. и като се вземе предвид, че в
3
периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. давност не е текла, то следва да се приеме, че
вземанията на ищеца за периода от 01.05.2019г. до 30.11.2019г., вкл. са погасени по
давност, поради което съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно
вземане само за остА.лата част от исковия период – от 01.12.2019г. до 30.04.2021г. При
кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по давност период
размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с
изравнителните сметки е за сумата от 917,63 лв., до която сума искът е основателен и
следва да се уважи, а за горницата до пълния предявен размер от 1 116,52 лв. и за
периода от 01.05.2019г. до 30.11.2019г., следва да се отхвърли като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане
на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани
писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л.31 от делото/, че услугата
е извършвА. в процесния период. По делото се установява, че за периода от
01.02.2020г. до 30.04.2021г. начислената цена за предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е в размер на 37,96 лв., поради което искът е
основателен и следва да се уважи.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирА. през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно
чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на
чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз
основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/,
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
4
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал.2. Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявА. топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл.32, ал. 3 от
ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2019г. и 2020г. обаче
разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди
е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. С оглед
изложеното и при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покА., каквато
ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски в настоящото
производство са в размер от 412,24 лв., представляващи заплатена държавна такса,
възнаграждение на вещо лице по СТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете в размер на 93,88 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, което е действително заплатено от ответника на адв. К. С., видно от
договор за правни услуги от 15.06.2023г. /л. 77 от делото/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. И. Р., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 917,63
лв., представляваща цена на ползвА. топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №10, находящ се в гр.София, ж.к. Люлин, бл.913А, ет. 4, аб. №211517, за
периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г. , ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба – 23.03.2023г. до плащането, както и сумата от 37,96 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
01.02.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба – 23.03.2023г. до плащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за заплащане
цената на топлинна енергия до пълния предявен размер от 1116,52 лв. и за периода от
5
01.05.2019г. до 30.11.2019г., както и исковете по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 227,91 лв.
– лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от
15.09.2020г. до 08.03.2023г. и за сумата от 8,43 лв. – лихва за забава, начислена върху
вземането за дялово разпределение за периода от 31.03.2020г. до 08.03.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. И. Р., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 412,24 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на Л. И. Р., ЕГН **********, сумата от 93,88 лв. разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на „Директ” ЕООД като помагач на
стрА.та на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6