р е ш е н и е
№
гр.
П., 01.04.2019 г.
в името на народа
П.ски
окръжен съд, гражданско отделение, в
откритото заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Жанета
Димитрова
при секретаря ивайло цветков
при прокурора
като разгледа докладваното от съдията Жанета Димитрова гражданско дело № 598 по описа на съда за 2018
г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази
следното:
Искове с
правно основание чл. 45 ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба, наименована жалба от Г.И.Г. против Г.К. ***. С постъпилата на
23.11.2018 г. по делото поправена искова молба от назначения на ищеца служебен
адвокат Р.Х. от ПАК се уточнява, че на 01.03.2014 г. около 21 часа в с. ***, обл. П., на ул. „***“,
до бетонен стълб зад училището, ответникът Г. П.е умъртвил собственото на ищеца
гръбначно животно – куче, порода немска овчарка, като деянието е извършено с
незаконно притежавано огнестрелно оръжие – пушка, марка „***“ с посочен фабр. №
и калибър, опасно за живота на хора и животни. Твърди се, че със същото оръжие
ответникът възпроизвел изстрел и пред ищеца, като според него не го е уцелил
само защото той и брат му М.Н. са успели да хванат оръжието. Твърди се, че с
влязла в сила присъда № 59/29.09.2016 г. по НОХД № 201/2015 г. по описа на РС
гр. Червен бряг ответникът е осъден за престъпления по чл. 325б ал. 2 т. 2 от НК
– умъртвяванане на гръбначно животно и по чл. 339 ал. 1 от НК – за държане на
огнестрелно оръжие без надлежно разрешително за това. Ищецът твърди, че бил
изключително привързан към кучето си, тъй като го е отгледал от малко, като
след смъртта му изпитал значителни емоционални страдания и плакал много.
Твърди, че в резултат на смъртта на кучето се затворил в себе си и престанал да
разговаря с хората около себе си, а като видел друго куче си спомнял за
случилото се и му ставало мъчно. Твърди също, че след случилото се изпитал
страх за живота си и този на близките си, като постоянно се оглеждал, тъй като
се притеснявал дали ответникът няма да се върне и да застреля него или член на
семейството му. Твърди също, че изпитвал душевни терзания и притеснения, в резултат
на които се изолирал, затворил се в себе си, не можел да спи. Твърди, че
близките му – В.Ж.М., с която живеел на семейни начала и майка му И.Г.П. също
изпитвали болки, уплаха, стрес и страдание, което допълнително усилвало
неговите душевни терзания, като според него от преживяното В.М. е починала на
23.04.2015 г., а майка му И.П. на 10.07.2015 г..
Твърди, че
като цяло в резултат на случилото се на 01.03.2014 г. е претърпял лично болка,
страдание, уплаха и психически стрес, което обосновава правния му интерес да
иска от съда присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, за които да бъде
осъден ответника:
-
сумата от
10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, уплаха и стрес в резултат на умъртвяване на
кучето му, порода „***“ на 01.03.2014 г., причинено от ответника, за което
последният е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 201/2015 г. по описа на
РС – Червен бряг;
-
сумата от
140 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат на противоправно деяние, извършено от ответника вечерта на
01.03.2014 г., около 21 ч., изразяващо се в произвеждане на изстрели с
огнестрелно оръжие по кучето му и пред ищеца, като неимуществените вреди се
изразяват в болка, страдание, психически стрес и уплах за живота му и този на
неговите близки и членове на семейството му.
В срока по
чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г.К. П., в който се оспорва основателността
на предявените искове. Ответникът твърди, че бил нападнат от куче, поради което
произвел изстрел по него, но оспорва кучето да е било собственост на ищеца.
Оспорва смъртта на жената, живееща на семейни начала с ищеца да има връзка със
случилото се, като твърди, че същата е починала след като е пила киселина, била
спасена, но след това починала на 70 км. от с. ***. Твърди, че не познава
майката на ищеца и не знае къде е живяла и от какво е починала. Оспорва ищецът
да е претърпял болки и страдания от случилото се, като твърди, че малко след
това ищецът е осъден на 10 години лишаване от свобода за извършени
престъпления.
В с.з. ищецът
лично и чрез назначения му служебен адвокат Р.Х. поддържа предявените искове и
прави уточнение на датата на увреждането му, за което претендира обезщетение - 01.03.2015
г.. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение. В писмените бележки, депозирани по делото от адвокат Х. се
прави извод, че исковете са доказани по основание и размер. Иска се да бъде
осъден ответника да заплати в полза на НБПП направените за възнаграждение на
адвокат Х. разноски.
Ответникът
не се явява по делото, но чрез
пълномощника си адвокат Ц.А. поддържа становището си за неоснователност на исковете, изложено в писмения
отговор. Оспорва твърдените от ищеца обстоятелства във връзка със собствеността
върху кучето, къщата му в с. ***, смъртта на близките му във връзка с престъплението,
извършено от ответника, противоправно поведение на ответника, както и наличието
на реално претърпени неимуществени вреди. Представя договор за правна помощ за
сумата от 500 лв. – договорено адвокатско възнаграждение без отбелязване за
извършено плащане.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12
и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
П.ският окръжен съд е сезиран с
два обективно съединени иска с правно основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, предявени от Г.И.Г. против Г.К.П., както следва:
1. иск за
сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, уплаха и стрес в
резултат на умъртвяване на кучето му, порода „***“ на 01.03.2015 г., причинено
от ответника, за което последният е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №
201/2015 г. по описа на РС – Червен бряг,
2. иск за
сумата от 140 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на противоправно деяние, извършено от ответника
вечерта на 01.03.2015 г., около 21 ч., изразяващо се в произвеждане на изстрели
с огнестрелно оръжие по кучето му и пред ищеца, като неимуществените вреди се
изразяват в болка, страдание, психически стрес и уплах за живота му и този на
неговите близки и членове на семейството му.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45 ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
За да бъде
ангажирана деликтната отговорност на ответника по правилата на чл. 45 от ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже, че е налице деликтна отговорност на ответника като
пряк причинител на уврежданията, изразяващи се противоправни действия,
извършени на 01.03.2015 г. и описани в исковата молба – умъртвяване с
огнестрелно оръжие на куче, собственост на ищеца и произвеждане на изстрели по
кучето и пред ищеца, както и да докаже, че е претърпял
твърдените неимуществени вреди в резултат на уврежданията му, изразяващи се в
емоционални болки и страдания. В тежест на ответника е да докаже възраженията
си.
Не се спори
между страните, а видно и от вложеното към доказателствата по делото НОХД № 201/2015 г. по описа на ЧРС, че с
влязла в законна сила на 17.10.2016 г. присъда № 59/29.09.2016 г. по делото Г.К.П.
е признат за виновен в извършването на престъпление чл. 325б ал. 2 т. 2 от НК,
изразяващо се в това, че на 01.03.2014 г. около 21 часа в с. ***,
обл. П., на ул. „***“, до бетонен стълб с надпис „***“ умъртвил гръбначно
животно – куче, собственост на Г.И.Г. ***, като деянието е извършено със
средство - огнестрелно оръжие – пушка, марка „***“, фабр. № ***, 12 калибър,
опасно за живота на хора и животни. Установява се от присъдата, че със същата Г.К.П. е признат за виновен в извършването и
на престъпление чл.
339 ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че по същото време и на същото място държал огнестрелно оръжие – пушка, марка
„***“, фабр. № ***, 12 калибър, опасно за живота на хора и животни. От мотивите
към присъдата се установява, че за да постанови същата, ЧРС е приел за доказано
по делото, че на 01.03.2015 г. в с. ***, заедно с посочените в мотивите към
присъдата лица ответникът П., въоръжен с пушка тръгнал с автомобил в посока „***“.
ЧРС е приел, че на ул. „***“ до бетонен стълб с посочен надпис излязло голямо
куче, което започнало да лае по колата, ответникът отворил прозореца на
предната дясна врата, където се возел, насочил пушката към кучето, произвел
изстрел и в резултат на това кучето било убито. ЧРС е приел, че колата спряла
пред дома на ищеца Г.Г., който излязъл и ищецът и ответникът започнали да се
карат на цигански език. ЧРС е приел, че от отсрещната къща излязъл М.Н., брат
на Г.Г., както и други лица, а от колата излязъл В. П., брат на Г.П.. ЧРС е
приел, че М.Н. хванал пушката, като при борбата бил произведен изстрел, който
не засегнал никого, след което пушката била взета от Г.Г., а всички останали се
разбягали. От приложеното към НОХД № 201/2015 г. по описа на ЧРС ДП № 49/2015 г. по описа на РП – Червен бряг се
установява, че същото е образувано въз основа на писмено уведомление от
04.03.2015 г. от ст.разсл. полицай за извършени от неизвестен извършител
престъпления и към същото са приложени протокол за оглед на местопроизшествие
на основание чл. 212 ал. 2 от НПК, съставен в условия на неотложност на
01.03.2015 г., в който е описан намерен труп на куче, албум със снимки на
простреляното животно, съставен от експерт при РУ на МВР – Червен бряг, протокол за доброволно предаване на ловна пушка на 01.03.2015 г. от страна
на ищеца Г.Г. на служител на РУ на МВР – Червен бряг. Установява се, че както в писменото
уведомление, въз основа на което е образувано ДП, така и в обвинителния акт и в
последствие в присъдата по посоченото НОХД датата на извършване на
престъплението от ответника Г.П. многократно е
посочвана както с годината 2014 г., така и с годината 2015 г., но коректната
година на извършване на деянията е 2015 г. при съобразяване на описаните
по-горе протоколи и др. доказателства.
Установява
се от изисканите от ПОС справки за ищеца, В.Ж.М. и И.Г.П., ведно с приложенията към тях /л. 22-45/, както и от представените от
ищеца в заверени преписи извлечения от актове за смърт /л. 122-123/, че: ищецът
не е женен, няма родени деца, припознати от него, има четирима братя – В., П.,
Б. и М., майката на ищеца И.Г.П. е починала на 10.07.2015 г. в с.
***, а В.М. е починала на 23.04.2015 г. в гр. Б.
Установява се от разпита на свидетелката П.Т.Г.
/братовчедка на ищеца/, че същата е живеела заедно с ищеца Г.Г., жена му В. и
децата му в една къща в с. ***. Свидетелката установява, че била заедно със
семейството на ищеца в къщата им вечерта, в която било убито кучето им, като
това се случило в началото на март, но годината не помни. Установява, че след
като чули изстрели, всички в това число ищецът Г.Г. излезли пред къщата и видяли
мъж с пушка. Установява, че този мъж казал на Г.: „Ти ли най-големият бабаит?“
и насочил пушката към него. Установява, че Г. се спуснал, хванал пушката и
стрелял, но свидетелката не е видяла накъде, след което извикали полиция и Г.
предал пушката на полицията. Установява, че е видяла кучето на Г. убито до
дирек близо до къщата им, както и че къщата няма никаква ограда. Установява, че
кучето е било червено с оранжево, голямо, казвало се ***, не било връзвано и се
разхождало пред къщата им, а Г. го гледал от малко над една година. Установява,
че В. и Г.Г. са живели заедно, имали двама синове, единият от които на 23
години. Установява, че след убийството на кучето говорила с Г. и той казвал, че
му е мъчно за кучето, както и че е притеснен за децата си от мъжа с пушката.
Установява, че скоро след това Г. бил задържан и от тогава не го е виждала,
като при разпита си го вижда за първи път оттогава.
Установява се от разпита на
свидетеля П.Н.Г. /брат на ищеца/, че същият живее на една улица с ищеца, през
три къщи. Установява, че една вечер по тъмно, докато бил в двора на къщата си
чул изстрел и в последствие викове откъм къщата на брат му Г.. Установява, че
отишъл там и видял Г. да насочва пушката си към брат му Г., както и че братята
му Г. и М. бутнали пушката на Г. и тя гръмнала по посока на къщата. Установява,
че взели пушката и се обадили в полицията. Свидетелят установява, че Г. гръмнал
с пушката два пъти – един път по кучето и втория път към брат му. Установява,
че по - късно намерили кучето убито извън двора. Установява, че кучето е
голямо, граничарско, черно и понякога е било връзвано, но често го пускали и
свободно. Установява, че къщите на братята му Г. ***, не са оградени и кучето
свободно се движело пред къщите и на двамата, като повече стояло в двора на М..
Установява, че двете семейства се грижели за него, както и майката на ищеца.
Установява, че братята му Г. и М. скоро след този случай влезли в затвора, брат
му Г. не бил спокоен и свидетелят около месец спял на земята в къщата на брат си
Г. за да пази семейството му. Установява, че майката на ищеца, жена му и децата
му също били уплашени. Установява, че на Г. му било мъчно за кучето, както и на
цялото семейство, тъй като децата си играели с него и го гледали над две
години. Установява, че не е посещавал ищеца в затвора, но жената на ищеца – В.
ходила в затвора на свиждане и му е казала, че ищецът бил притеснен. Свидетелят
установява, че В. и Г. живеели заедно и имали двама синове, на възраст 19-20
години.
Установява се от разпита на
свидетеля М.Н.Г. /брат на ищеца/, че с ищеца живеят в съседни къщи. Установява,
че на първи вечерта, около 9 часа, като месеца и годината не знае, тъй като е
неграмотен бил в дома си и чул гърмеж, при което излязъл пред къщата си.
Установява, че видял кучето на брат си убито на асфалта, а Г. с пушка, заедно с
други четирима пред къщата на брат му Г.. Установява, че брат му Г. бил с цялото
си семейство – жена си, децата си, майка си. Установява, че Г. гръмнал към къщата
на брат му Г., при което той и Г. хванали пушката и му я взели. Установява, че
майка му паднала в несвяс, а Г. се качил в колата си и избягал, след което
дошла полиция и предали пушката. Установява, че същата вечер дошъл Ц. /Ц. К./***,
който им казал, че Г. е искал да стреля и по него, но не го намерил в къщата му
и тогава дошъл при тях да стреля по кучето. Свидетелят установява, че кучето е
било с име ***, *** порода, шарено – червено, черно и бяло на гушата, на 3
години, купено от брат му Г. като малко кученце за децата му. Установява, че
брат му бил тъжен заради кучето. Установява, че скоро след това двамата с ищеца
били задържани от полицията, след седмица-две починала майка им, както и че не
се е виждал с ищеца в затвора през тези години. Установява, че след този случай
ищецът се притеснявал, че има поръчка от лице на име Х. да бъде застрелян и се
страхувал от ответника Г. К.. Установява, че брат му Г. живеел с жена си В. над
10 години и имали син на 20 години.
Установява се от разпита на
свидетеля Ц. С.К., че същият е *** с практика в ***, *** и др. населени места и
по този повод познава страните по делото, като паралелно с това работи и като
началник охрана. Установява, че ищецът е имал няколко кучета, едно от които е
било немска овчарка и било застреляно преди четири години. Установява, че
къщата на ищеца няма ограда и кучето стояло вътре в къщата и около нея, както и
останалите кучета. Установява, че не помни възрастта на кучето дали е било
около 3-4 години или около 6-7, но ищецът си обичал кучето, грижил се за него,
вкл. го е викал като *** да го лекува. Установява, че не помни кучето да е
имало паспорт, но му е слагал ваксини, макар, че поради липса на пари при Г. не
е работено по кучето на 100 %. Установява, че е ходил след изстрела до дома на Г.
и е видял кучето убито, като според него това се е случило в късен следобед, на
смрачаване. Установява, че е чувал преди този случай Г. да се заканва на Г. и
да го заплашва и е видял, че Г. е бил уплашен след случилото се с кучето.
По предявения иск за сумата от 10 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в
причинна връзка с умъртвяване на кучето му, за което деяние ответникът е осъден
с влазла в сила присъда по НОХД № 201/2015 г. по описа на РС – Червен бряг:
Съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Въз основа
на представените по делото писмени доказателства, които не се оспориха от
страните, както и гласните такива, в частта, в която кореспондират помежду си и
с представените писмени доказателства, съдът приема, че са налице основания за
ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за
извършено неправомерно деяние – умъртвяване на куче, извършено на 01.03.2015
г., осъществяващо и състав на престъпление по чл. 325б ал. 2 т. 2 от НК, за
което е ответникът осъден с влязлата в сила присъда. Деянието на ответника е
противоправно и съставлява престъпление,
обект на което е кучето, собственост на ищеца, деянието е извършено виновно от ответника –
умишлено при пряк умисъл, налице е причинна връзка между противоправното и
виновно деяние, извършено от ответника и неимуществените вреди за ищеца,
изразяващи се в емоционални страдания от умъртвяване на кучето му. Съдът приема
за неоснователни възраженията на ответника, че е действал при условия на
отбрана по отношение на кучето, тъй като бил нападнат от него, както и че
кучето е било безстопанствено и не е било собственост на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 160 ал. 2 т. 3 от ЗВМД умъртвяване на животни се допуска при
нападение на хора от животно и самозащита. При съобразяване на разпоредбата на чл. 300 от ГПК и
влязлата в сила присъда, съдът приема, че умъртвяването на кучето е извършено
умишлено от ответника, а не при самозащита, тъй като осъдителната присъда за
престъплението по чл. 325б ал. 2 т. 2 от НК е задължителна за гражданския съд
относно извършването на деянието от ответника и неговата противоправност. Безспорно
се установи по делото от събраните гласни доказателства, които кореспондират
помежду си и с присъдата на наказателния съд и не са опровергани от други събрани
по делото доказателства, че ищецът е бил собственик на кучето, убито от
ответника на 01.03.2015 г., което е било с външни белези на порода ***, на около 3 години и отговаряло на имената ***,
***. Безспорно се установи по делото, че кучето не е имало ветеринарно -
медицински паспорт съгласно изискванията на чл. 174 ал. 1 от ЗВМД, в който
ищецът да е бил вписан като собственик и кучето се е движело свободно между
къщата на ищеца и неговите роднини, живеещи в съседни къщи и като цяло при
отглеждането му са нарушавани разпоредбите на чл. 172 и чл. 173 от ЗВМД, но
свидетелите непротиворечиво установяват, че кучето е купено от ищеца като малко,
отглеждано е около три години от ищеца, семейството и близките му, като при
нужда и финансова възможност ищецът е осигурявал лечение и ваксини за същото.
Неимуществените вреди
представляват отрицателни физически усещания /болки/ или психически изживявания /страдания/.
Несъмнено физическо усещане може да предизвика само вредоносен факт, засегнал
телесната неприкосновеност на
човека. Отрицателните психически изживявания обаче могат да бъдат предизвикани
и от най - различни
факти, вкл. и такива, които нямат за непосредствен обект блага на преживяващия подобни страдания човек. Съдът приема за възможно вредоносно деяние срещу куче, което е домашен любимец да доведе до психически страдания на неговия притежател, тъй като животните са живи същества, с които би могла да се създаде
емоционална връзка и човек
може да се привърже. Същевременно, не всяко отклонение от нормалното физическо или психическо състояние на човека е неимуществена вреда, подлежаща на
обезщетяване, а само това, което се отличава с достатъчна интензивност. Дали
интензивността е достатъчна се преценява от съда
според критериите на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД, от
които зависи и размера на обезщетението. Следва са се приеме, че ако вредоносното деяние е причинило болки
и страдания с достатъчна интензивност, същите подлежат на обезщетяване като неимуществени вреди, независимо, че деянието е било
насочено срещу имуществен обект, в случая домашно куче.
Въз основа
на показанията на свидетелите, разпитани по делото, които са имали впечатления
от първите часове и ден-два след умъртвяване на кучето от ответника, съдът
приема, че е налице причинна връзка между претърпените от ищеца емоционални
страдания и престъпното деяние на ответника, съставляващо деликт. Съдът
съобрази, че свидетелите П.Г., П.Г. и М.Г. с оглед роднинската връзка на всеки
от тях с ищеца е възможно да са заинтересовани от неговия изход, поради което
приема, че показанията им следва да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК с
оглед на всички събрани по делото доказателства. Показанията на свидетелите
кореспондират с показанията на свидетеля Ц. К., който е незаинтересован от
изхода на делото относно обстоятелствата, че ищецът е бил привързан към кучето
си и се е натъжил от смъртта му, а наред с това се стресирал и уплашил, поради
което съдът приема, че за кратък период след смъртта на кучето си ищецът е
претърпял интензивни емоционални страдания, които подлежат на обезщетяване. За да определи размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да вземе предвид всички факти
и обстоятелства, имащи значение с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като
справедливостта,
като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. Съобразявайки, че ищецът е бил натъжен от смъртта на
кучето си в първите дни след това и уплашен за себе си и семейството си,
доколкото липсват доказателства за емоционалното му състояние след задържането
му от полицията, осъществено ден-два след смъртта на кучето, но от друга страна
не се събраха доказателства за изключителна привързаност между ищеца и кучето,
доколкото за същото е полагало грижи цялото семейство на ищеца, а не единствено
той и съблюдавайки
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване посредством обезщетяване
на претърпените неимуществени вреди, съдът намира, че справедливият размер за
причинените на ищеца вреди, съизмерими с емоционалните му страдания от загубата
на кучето му е в размер на 300 лв..
Искът с
правно основание чл. 45 от ЗЗД се явява частично доказан по основание и размер
за сумата от 300 лв., дължима от ответника, като за разликата до предявения
размер от 10 000 лв. поради липса на доказателства за по-сериозно посегателство
върху душевността и начина на живот на ищеца искът се явява недоказан и поради
това неоснователен.
По предявения иск за сумата от
140 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от ищеца в причинна връзка с произведени от ответника изстрели на 01.03.2015 г.
пред него:
Произвеждането на изстрели с огнестрелно оръжие, като деяние, извършено в
присъствие на други хора в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е
извършено може да осъществи съставите на различни престъпления, общото между
които е, че всички съставлят престъпления от общ характер, за които се носи
наказателна отговорност. По въпроса извършено ли е деяние, съставляващо престъпление от общ характер
гражданският съд не разполага с компетентност да се произнася инцидентно, вкл.
по иск с правно основание чл. 124 ал. 5 от ГПК, поради което относно
извършването на деяние, осъществяващо състави на престъпления като опит за
убийство или за телесна повреда чрез използване на огнестрелно оръжие,
хулигански действия или др. престъпление гражданският съд не би могъл да се
произнесе, а в тежест на ищеца е да докаже извършването им чрез представяне по
делото на влязла в сила присъда на наказателен съд. Наред с това от показанията
на свидетелите П.Г., П.Г. и М.Г., които кореспондират помежду си в тази си част
се установява, че ответникът е умъртвил кучето на ищеца с огнестрелно оръжие в
момент, в който ищецът е бил в дома си и същият не е бил непосредствен свидетел
на изстрела, произведен по същото. Показанията на свидетелите П.Г., П.Г. и М.Г.
кореспондират помежду си и в частта, в която установяват, че след като чул
изстрела по кучето му ищецът, заедно със семейството е излязъл пред къщата,
ответникът е бил там, държейки в ръце огнестрелно оръжие, след което ищецът и
брат му М.Г. се хвърлили върху него и му взели пушката. Показанията на
свидетелите се намират в противоречие помежду си относно хронологията на
действията, момента, извършителят и причината на произвеждане на втори изстрел
от пушката, с която ответникът безспорно е умъртвил кучето на ищеца.
Свидетелката П.Г. установява, че изстрелът е произведен от ищеца в момента на
отнемане на пушката от ответника, свидетелят П.Г. установява, че след като
братятя му Г. и М. се хвърлили да вземат пушката тя гръмнала, а свидетелят М.Г.
установява, че първо Г. гръмнал с пушката по къщата на ищеца, след това си
противоречи като установява, че изстрела е бил по ищеца, а след това заедно се
хвърлили да я вземат. При съобразяване на противоречивите свидетелски показания
и липсата на влязла в сила наказателна присъда, съдът приема, че по делото не
се установи по безспорен начин, тежестта за което е върху ищеца, че ответникът е
произвел втори изстрел в близост до него, като приема, че най-вероятно този изстрел
от държаната от ответника пушка е произведен случайно от някои от участниците в
борбата между ответника, ищеца и свидетеля М.Г. за пушката. Безспорно се
установи от показанията и на тримата свидетели – очевидци и представения с ДП
протокол за доброволно предаване, че след тази борба пушката е преминала в
държане на ищеца, който я е предал на полицейски служител. При така обсъдените
доказателства съдът приема, че липсва доказано противоправно деяние, извършено
от ответника на 01.03.2015 г., изразяващо се в произвеждане на изстрел
/изстрели/ пред или около ищеца, поради не е налице непозволено увреждане на
ищеца. При тези изводи не следва да се обсъжда наличието на останалите
предпоставки за уважаване на предявения иск за присъждане на обезщетение за
непозволено увреждане и същият следва да се отхвърли изцяло като недоказан и
поради това неоснователен.
Ищецът не е
направил разноски по делото, поради което такива в негова полза не следва да
бъдат присъждани, а направените разноски от НБПП за възнаграждение на
назначения на ищеца служебен адвокат следва да бъдат присъдени след представени
доказателства за извършване на разноските.
По делото
липсва направено изрично искане от ответника за присъждане на разноски по
делото, както и доказателства такива да са били направени, поради което съдът
приема, че разноски съобразно отхвърлената част от исковете не следва да му
бъдат присъждани.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК с оглед частичното уважане на иска с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 300 лв. ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на ПОС държавна такса в минимално предвидения от закона размер
от 50 лв..
Водим от
горното, Съдът
Р е ш и:
осъжда на основание чл. 45 ал. 1 ЗЗД Г.К.П., егн ********** *** бряг да заплати
на Г.И.Г., егн ********** *** сумата
от 300 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди изразяващи се в емоционални страдания в резултат на непозволено увреждане, изразяващо се в умъртвяване на
кучето му с огнестрелно оръжие, извършено на 01.03.2015 г., съставляващо престъпление по чл. 325б ал. 2 пр. 2 т. 2 от НК, за което ответникът е осъден с
влязла в сила присъда по НОХД № 201/2015
г. по описа на ЧРС, като отхвърля предявения иск за разликата над
300 лв. до предявения размер от 10 000 лв. като неоснователен и недоказан.
отхвърля предявения от Г.И.Г.,
егн ********** *** против Г.К.П.,
егн ********** от с.с. иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 140 000
лв., представляваща обезщетение за непозволено увреждане, изразяващо се в произвеждане
на 01.03.2015 г. на изстрели с огнестрелно оръжие по кучето му и пред ищеца, като неоснователен и недоказан.
осъжда
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК Г.К.П.,
егн ********** *** бряг да заплати по сметка на П.ския окръжен
съд държавна такса в размер на 50 лв..
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна
жалба.
окръжен
съдия: