ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2126
гр. Пловдив, 16.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502233 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.410 и
чл.411, ал.2, т.1 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника му Р.И., срещу
разпореждане №18001/02.08.2022 г., постановено по ч.гр.д. №4568/22 г. на
Районен съд Пловдив, ХХI граждански състав, с което се отхвърля изцяло
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено
от жалбоподателя против В.Ч..
Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е неправилен и
незаконосъобразен, тъй като дължимата държавна такса в размер на 35.37 лв.
е внесена, не се дължи сумата от още 0.10 лв. Иска се отмяна на атакуваното
разпореждане и връщане на делото за произнасяне по подаденото заявление.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени
в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в
производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по
реда на чл.413 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.
1
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение, като е
приел, че заявлението е нередовно – не е внесена в пълния размер дължимата
държавна такса, като, въпреки дадените от съда указания, страната не е
отстранила нередовностите.
Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.
Производството пред първата инстанция е образувано по
заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжниците В.Ч. и Н.К. за няколко
суми в общ размер на 1768.44 лв. Дължимата държавна такса в този случай е
в размер на 35.37 лв., което не се оспорва от частния жалбоподател. Според
приложеното преводно нареждане (л.22 от първоинстанционното дело),
внесената сума обаче е 35.27 лв.
С разпореждане №7539/01.04.2022 г. съдът е констатирал
нередовности, включително и, че се дължи допълнително още 0.10 лв.
държавна такса до пълния размер от 25.37 лв., и е указал на заявителя, че
следва в тридневен срок от съобщението да ги отстрани.
С молба от 27.06.22 г. (постъпила в съда на 28.06.22 г. – л.28) част
от дадените указания са изпълнени. Страната е възразила, че заплатените
такси са в размер на 35.37 лв., указанието за довнасяне на такса е прекомерно.
Ако обаче съдът прецени, че действително следва да се извърши доплащане, е
поискано да бъде даден нов срок за изпълнение.
С разпореждане №15254/03.07.22 г. съдията докладчик отново е
указал, че са внесени 35.27 лв., а дължимата държавна такса е в размер на
35.37 лв., като следва да се внесе още 0.10 лв. държавна такса, както и, че при
неизпълнение заявлението ще бъде отхвърлено. Съобщение за връчване на
препис от разпореждането е получено от страната на 13.07.2022 г., но не са
предприети каквито и да е действия за отстраняване на констатираната
нередовност. Това е мотивирало първоинстанционния съд с атакуваното
разпореждане №18001/02.08.2022 г. да отхвърли заявлението, без да го
разглежда по същество.
Разпореждането е правилно и законосъобразно. На страната са
2
дадени указания, че дължимата държавна такса (размерът на която не се
оспорва от частния жалбоподател) не е внесена изцяло. Въпреки това,
независимо от дадените указания, включително и в съответствие с искането
на страната, същата е неглижирала задължението си. Доказателства за
внасяне на дължимата държавна такса в дадения от съда срок не са
приложени и към частната жалба. Нещо повече – отново се твърди, че е
внесена държавна такса в размер на 35.37 лв., независимо от наличните по
делото доказателства, че са внесени 35.27 лв. Правилно в този случай съдът е
изпълнил задълженията си в съответствие с чл.411, ал.2, т.1 от ГПК и е
отказал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Съдебният акт като правилен и законосъобразен следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №18001/02.08.2022 г.,
постановено по ч.гр.д. №4568/22 г. на Районен съд Пловдив, ХХI граждански
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3