Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 15.02.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и първата в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 11768 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.02.2020г. по гр.д. № 62876/2016 г., СРС, І ГО, 43 с-в е осъдил Е.Г.Д., ЕГН ********** да заплати на „Н.С.Б.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от общо 620,21 лева, представляваща
главница за незаплатени задължения по договор № 14-2195-1/10Л 1.2014 г. и
сумата от общо 105,99 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 08.01.2015 г. до 26.10.2016 г., както
следва: за м.януари 2015 г.: 138 лева, представляваща дължима месечна наемна
цена и 25,25 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 08.01.2015 г. до 26.10.2016 г., 19,40 лева, представляваща дължима
сума за ел.енергия и 3,55 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за ел.енергия за периода от 08.01.2015 г. до 26.10.2016 г., както и
3,12 лева, представляваща дължима сума за употребена вода и 0,57 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за употребена вода за
периода от 08.01.2015 г. до 26.10.2016 г.; за м.февруари 2015 г.: 138 лева,
представляваща дължима месечна наемна цена и 24,06 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 08.02.2015г. до 26.10.2016
г., 19,80 лева, представляваща дължима сума за ел.енергия и 3,45 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за ел.енергия за периода
от 08.02.2015 г. до 26.10.2016 г., както и 3,11 лева, представляваща дължима
сума за употребена вода и 0,54 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за употребена вода за периода от 08.02.2015 г. до 26.10.2016 г.; за
м.март 2015 г.: 138,00 лева, представляваща дължима месечна наемна цена и 22,98
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
08.03.2015 г. до 26.10.2016 г., 19,67 лева, представляваща дължима сума за ел.енергия
и 3,28 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
ел.енергия за периода от 08.03.2015 г. до
26.10.2016 г., както и 3,11 лева, представляваща дължима сума за употребена вода и 0,52
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за употребена вода
за периода от 08.03.2015 г. до 26.10.2016 г.; за м.април 2015 г.: 138,00 лева,
представляваща дължима месечна наемна цена и 21,79 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 08.04.2015 г. до 26.10.2016
г., както и 19,40 лева, представляваща дължима сума за ел.енергия и 3,55 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за ел.енергия за периода
от 08.01.2015 г. до 26.10.2016 г. Осъдил е Е.Г.Д., ЕГН **********
да заплати на „Н.С.Б.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
860 лева, представляваща разноски по производството.
С определение от
08.09.20220 г. по гр.д. № 62876/2016 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, СРС,
ГО, 43 състав е отхвърлил искането за изменение на решение № 50226/25.02.2020
г., постановено по гр.д. № 62876/2016 г. по описа на СРС в частта му за
разноските.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответницата Е.Г.Д., ЕГН **********, чрез назначения й по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат М.С. от САК, с адрес *** с
мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че по делото липсват доказателства за
надлежно връчване на ответницата на волеизявлението на наемодателя за
прекратяване на договора. Това само по себе си води до неоснователност на иска
по чл.230, ал.2 ЗЗД. Съдът е кредитирал заключението на приетата по делото ССЕ, но не обсъжда
идентичността на задълженията за консумативи, възложени в тежест на ответницата
и заплатената от ищеца сума за вода и ток. Поради липсата на конкретизация дали
касаят процесния имот, не е установено, че става въпрос за задължения за ток и
вода именно за този имот. Накрая се твърди, че с отговора на исковата молба
особеният представител на ответницата е направил възражение за прекомерност на
разноските по делото, които не са били обсъдени от съда.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното такова.
Въззиваемото дружество „Н.С.Б.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния
директор П.М., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Х.оспорва въззивната
жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.232, ал.2, прел. 1 и пр.2 ЗЗД от „Н.с.б.“ ЕАД срещу Е. Т. Д., с която се иска осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от общо 552 лева,
представляваща незаплатени месечни
вноски по договор за наем от 10.11.2014 г. за периода от м.януари 2015 г. до м.април 2015 г. вкл.;
сумата от 94,08 лева, представляваща договорна лихва за периода от падежа на всяко едно отделно задължение до
26.10.2016 г.; сумата от общо 58,87
лева, представляваща дължима сума за използвана
ел. енергия за периода от м.януари 2015 г. до м.март 2015 г. вкл.; сумата от
10,28 лева, представляваща договорна лихва за периода от падежа на всяко едно
отделно задължение до 26.10.2016 г.; сумата от 9,34 лева, представляваща дължими суми за вода за периода от м.януари 2015г. до м.март 2015 г. вкл.;
сумата от 1,63 лева, представляваща договорна лихва за периода от падежа на
всяко едно отделно задължение до 26.10.2016 г.
Ищецът „Н.с.б.“ ЕАД твърди, че по силата на сключен договор
№ 14-2195-1/ 10.11.2014 г. на ответника е предоставено за временно и възмездно
ползване помещение - бокс, находящ се на територията на КСБ „Хан Аспарух“,
гр.София, ул.“**********, предназначен за настаняване на коне. По силата на
гореописания договор ответникът се задължил да му заплаща сумата в размер на
100 лева без ДДС на месец и отделно по 15 лева без ДДС на месец за ползването
на спортни писти, манежи, плацове, бариери и кавалети, както и заплащането на
всички консумативни разноски, свързани с ползването на помещението, в т.ч. и
такса смет. Твърди, че с договора било уговорено още, че при забава на
плащането на дължимите суми повече от 5 дни, ползвателят дължи лихва в размер
на 0,1 % за всеки просрочен ден, като от месец януари 2015 г. ползвателят е
спрял да изпълнява основните си задължения по договора. С писмо от 11.05.2015г.
ищецът уведомил ответника, че прекратява едностранно договора, като на същата
дата ползвателят е върнал фактическата власт върху ползваните помещения на
ищеца.
Ответницата в срока по чл.131 ГПК,чрез назначения по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител е оспорила исковете.
По отношение на фактическата обстановка:
По делото е депозиран договор № 14-2195-1/10.11.2014
г., от който се установява, че
ответникът, в качеството на възложител е възложил на ищеца, в качеството на
изпълнител настаняване срещу заплащане на един кон на възложителя в собствени
на изпълнителя помещения, срещу възнаграждение в размер на 120 лева месечно с
ДДС, платимо до 8-мо число на текущия месец. С договора страните са постигнали
съгласие възложителят да заплаща на изпълнителя и месечна такса за един кон в
размер на 18 лева с ДДС за ползването на спорни писти, манежи, плацове, бариери
и кавалети, до 20-то число на месеца, предхождащ месеца, за който се отнасят.
Отделно от цената на предоставената услуга възложителят/настоящ ответник се
задължил да заплаща и консумативи за електроенергия и вода до 8-мо число на
месеца, следващ този за който се отнася, на база показанията на съответните
измервателни уреди, а там където няма монтирани такива - по размер, начин и
ред, определени едностранно от изпълнителя. Срокът на договора е три години,
считано от 01.11.2014 г. Представено е предизвестие
с изх.№ от 11.05.2015 г. за прекратяване на договора, отправено от ищеца до
ответника, без данни за връчването му на последния. Като основание за
прекратяване на договора е посочен чл.5.3
от същия, както и че към 08.05.2015 г. дължимите суми за бокс и консумативи
възлизат на сумата от общо 620,21 лева. Приложена е справка за начислените суми
през процесния период. Била е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, от която е видно, че „Н.с.б.“ ЕАД е извършила плащане за използваните
консумативни разноски към съответните доставчици, както и дължимата за имота
такса битови отпадъци през процесния период, касаещи задълженията на ответника
по повод неговото ползване. В табличен вид в заключението вещото лице е
посочило заплатените от ищцовото дружество суми по фактури, издадени от
„Софийска вода“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ АД, в т.ч. задължението на
ответника от общата сума. Видно още от заключението е, че за задълженията на
ответника ищецът е издавал фактури, посочени по номер, дата, съдържание и
стойност в табличен вид в констативно- съобразителната част от заключението при
отговор на задача № 2. Вещото лице е посочило, че размерът на задълженията по
издадените фактури възлиза на сумата от общо 620,21 лева, а лихвата за забава върху
дължимите суми по фактурите, считано от падежа на всяка едно от тях до
26.10.2016 г. е в размер на 105,99 лева. Вещото лице е дало заключение, че по
процесиите фактури счетоводните книги са водени редовно и са спазени всички
изисквания на Закона за счетоводството, Счетоводните стандарти и всички
указания на Министерството на спорта и Министерството на финансите.
По отношение на правните
изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е
валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат
условията за валидност на решенията-постановено е от съд с правораздавателна
власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено
съдържание, от което може да се извлече смисъла му.
Съгласно разпоредбата на чл.232,
ал. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с
ползването на вещта.
Относно твърдението, че по
делото липсват доказателства за надлежно връчване на ответницата на
волеизявлението на наемодателя за прекратяване на договора и това само по себе си води до неоснователност на иска по
чл.230, ал.2 ЗЗД, въззивната инстанция излага
следните доводи:
Действително,
както бе посочено по-горе, по делото е депозирано предизвестие с изх.№ от
11.05.2015 г. за прекратяване на договора, отправено от ищеца до ответника, без
данни за връчването му на последния. Като основание за прекратяване на договора
е посочен чл.5.3 от договора,а
именно прекратяване на договора преди
изтичане на срока му, при виновно неизпълнение на задълженията на една от
страните, с едностранно писмено предизвестие, отправено от изправната до
неизправната страна. Срокът на договора е 3 години, съгласно чл.4.1 и поражда
действие, считано от 01.11.2014 г. Меродавно за прекратяване на договора преди изтичане на срока
му е
волеизявлението на наемодателя/ в конкретния случай/, което
следва да бъде отправено до наемателката, съгласно т.5.3 от договора по
начин, гарантиращ неговото получаване. След като по делото липсват
доказателства, че договорът за наем е бил
прекратен предсрочно от наемодателя, то
договорът за наем не е бил прекратен по надлежния начин, т.е налице е валиден
договор за наем. При тези данни в тежест на ищеца е да докаже
при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно
правоотношение между него и ответника по договор за наем, по силата на което е
престирал съобразно уговореното и за ответника е възникнало задължението за
плащане, размера на уговорената наемна цена, както и размера на разходите,
свързани е ползването на имота. От представения по делото договор от 10.11.2014 г.
безспорно се установява, че ищецът се е задължил да настани един кон на
възложителя в свои собствени помещения, находящи се в КСБ „Хан Аспарух”, както
и да предостави ползването на спортни съоръжения /писти, манежи, плацове,
бариери и кавалети/ срещу задължение на ответника да заплаща цена за ползването на 1 бокс в размер на 100 лева без
ДДС или 120 лева е ДДС на месец и 15 лева без ДДС или 18 лева с ДДС на месец за
ползване на спортни съоръжения. Изрично в чл.1.6 от договора е предвидено, че
отделно от цената възложителят се задължава да заплаща консумативни разходи за електроенергия, вода - до 8-мо число на
месеца. Изводът е, че сключеният между страните договор, с оглед предвидените в
него основни права и задължения на страните, има правната характеристика на
договор за наем. При наличие на валидно облигационно правоотношение по договор
за наем, за ответника е възникнало задължението да заплаща наемната цена и свързаните разходи
за използването на имота, съгласно уговореното в договора. Предвиденото
в процесния договор задължение на възложителя/настоящ ответник да заплаща
консумативните разходи и такса смет за наетия имот е и легално предвидено в
чл.232, ал.2 ЗЗД като задължение на наемателя. Според заключението на приетата по делото ССЕ, ищецът е заплатил на
„Софийска вода“ АД консумирана вода по две фактури, издадени през процесния
период, от които задължението на ответника възлиза на сумата от общо 9,34 лева,
а на „ЧЕЗ Електро България“ АД е заплатил ел.енергия по издадени три фактури,
от които задълженията на ответника възлизат на сумата от общо 58,87 лева. Вещото лице е
посочило, че по процесиите фактури счетоводните книги са водени редовно и са
спазени всички изисквания на Закона за счетоводството. Счетоводните стандарти и
всички указания на Министерството на спорта и Министерството на финансите.
Относно разноските и искането за изменението им, СРС е постановил
определение по реда на чл.248 ГПК от 08.09.20220
г., с което е отхвърлил искането за изменение на решение № 50226/25.02.2020 г.,
постановено по гр.д. № 62876/2016 г. по описа на СРС в частта му за разноските.
СГС намира за неоснователно твърдението, че присъдените разноски от 860 лв.
са прекомерни. Преди всичко, възражение за прекомерност може да се прави само, досежно размера на адвокатското,
респ. юрисконсултското възнаграждение. В настоящия казус, размера на
юрисконсултското възнаграждение е минималния такъв от 100 лв., като съдът е
взел предвид, че делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило в
две открити съдебни заседания. Размерът на разноските е 860, лв., тъй като в
него са включени разноски за държавна такса в размер на 200 лева,
възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 300
лева,възнаграждение за вещо лице в размер на 260 лева и юрисконсулското
възнаграждение от 100 лв.
Искът за главница и лихви се явява основателен и доказан по основание и
размер. На основание чл.271, ал.1, изр.1 ГПК решението следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да
заплати на въззиваемото дружество направените разноски за настоящата инстанция
в размер общо на 250 лв., от които 150 лв. за внесения депозит за особен
представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.02.2020
г. по гр.д. № 62876/2016г. на СРС, І ГО, 43 състав.
ОСЪЖДА Е.Г.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат М.С. от
САК, с адрес *** да заплати на „Н.С.Б.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Изпълнителния директор П.М., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Х.Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.