Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. София, 08.01.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                            

                                                                                         СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

 

при секретаря Д.К., разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 20 677 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен иск с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ за сумата от 70 000 лв.

          В исковата молба на С.П.Г. се твърди, че на 17.03.2013 г., около 01.40 ч., съпругът й Н.Б. Г. излязъл от дома им и отишъл до блиЗ.ия денонощен магазин, за да си купи цигари, когато бил блъснат от автомобил и починал на място. ПТП-то било причинено от Б.Г.И., който управлявал собственият си лек автомобил „Рено Меган – Сценик” с ДКН ******** по ул. „Ж.” в гр. София. Твърди се, че вината на водача на МПС-то е установена с влязла в сила присъда. Твърди се, че от смъртта на съпруга си ищцата изпаднала в шок. Били женени повече от 40 години и целият си живот прекарала с него. Изложени са твърдения, че тя разчитала на него в домакИ.ките задължения – чистене, пазаруване, посещения при лекар, помощ при поддържане на личната й хигиена. Изложени са твърдения, че след смъртта му непрекъснато го сънувала, не можела да спи нормално, а болката и мъката не стихвали с времето.

Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Рено Меган Сценик”, да й заплати сумата от 70 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на съпруга й. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

          Ответникът З. „Л.И.” АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.

По делото като трето лице на страната на ответника е конституиран Б.Г.И., който оспорва иска.

          Не са депозирана допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор.

          Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. В..

          Възраженията на ответното дружество се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Александрова.

 

          Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен констативен протокол № ч-252 на СДВР, от който се установява, че на 17.03.2013 г. е осъществено ПТП в гр. София, в 01.40 ч, на ул. „Ж.”, с участници – Б.Г.И., управлявал лек автомобил „Рено Сценик” с рег. № ********, с употреба на алкохол от 0,98 промила и неустановен пешеходец, починал на място.

По делото е представена присъда на СГС, НО, 10 състав, постановена по нохд 1514/2014 г., от съдържанието, на която се установява, че Б.Г.И. е признат за виновен в това, че на 17.03.2013 г., около 01,40 ч, в гр. ***********, при управление на МПС – лек автомобил „Рено” модел „ Сценик” с рег. № ******** е нарушил чл. 20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Н.Б. Г., като деянието е извършено в пияно състояние – около 1,08 промила алкохол. Присъдата е влязла в сила на 07.11.2014 г.

По делото е представено удостоверение за наследници № 625/27.03.2013 г. на СО – район „Сердика”, от което се установява, че Н.Б. Г. е починал на 17.03.2013 г. и е оставил за свои наследници по закон преживялата си съпруга С.П.Г. и дъщеря Д. Н. Г..

По делото е представена застрахователна полица № 22112002198195, от която се установява, че по отношение на л.а. „Рено Меган” с ДКН ******** е сключена застраховка, покриваща риска „Гражданска отговорност” в периода 22.09.2012 г. – 21.09.2013 г. при З. ”Л.И.” АД.

По делото е допусната и изслушана комплексна съдебно медицИ.ка и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица д-р Б.Т.Б. и П.И.Д..  В заключението си вещото лице, изготвило автотехническата част е обосновало извод, че ПТП-то е осъществено на двулентово платно, разделено с непрекъсната разделителна линия в тъмната част от денонощието като осветяването е било от фаровете на автомобила като скоростта на автомобила в момента на удара е била не по-малка от 60 км/ч. Вещото лице е обосновало извод, че причина за ПТП-то са субективните действия на водача на автомобила, довели до движение с висока скорост при ограничена видимост от фаровете. Вещото лице е установило, че пешеходецът Б. се е движил в същата посока като лекия автомобил по пътното платно като ударът е настъпил в лентата за движение на автомобила. Вещото лице е обосновало извод, че опасната зона за спиране при движение с 60 км/ч е 44 метра, като пешеходецът най-вероятно е могъл да възприеме светлините на движещия се зад него автомобил, когато светлините му са достигнали на около 50-60 м преди удара. Вещото лице е обосновало извод, че водачът е имал възможност да възприеме пешеходецът и да предотврати удара. Обоснован е и извод, че пешеходецът би могъл да избегне ударът ако се е движил по тротоара или в лентата на насрещно движение. Вещото лице, изготвило медицИ.ката част от експертизата е обосновало извод, че причина за настъпилата смърт на Н. Г. са претърпените от него тежки и несъвместими с човешкия живот – черепно-мозъчна, гръдна, коремна и двигателна травма. Вещото лице е обосновало извод, че смъртта е настъпила бързо и е била неминуема.

В съдебно заседание на 14.12.2015 г. са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката Д. Н. Г., дъщеря на починалия.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

          Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ установява, че с договора за  застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а  разпоредбата на чл. 226 от КЗ  предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връЗ.а с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

Ищецът, в подкрепа на твърденията си, че към датата на застрахователното събитие ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента е представил застрахователна полица, от която се установява, че към 17.03.2013 г. по отношение л.а. «Рено Сценик» с ДКН ******** е налична застраховка «ГО», сключена при ответника. По делото няма данни същата да е прекратена при условията и начините, предвидена в КЗ, към датата на ПТП-то, поради което валидно е произвела своето действие.

Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници, а това се установява и от представения по делото констативен протокол за ПТП, който в тази част има характер на официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща съда доказателствена сила.

Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя е установена с влязла в сила присъда, която е задължителна за настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК. Съгласно същата разпоредба е задължителна за настоящия съдебен състав влязлата в сила присъда досежно противоправността на извършеното деяние.

Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връЗ.а между деянието и вредите се установяват от съдебно-медицИ.ката част от комплексната експертиза, изслушана по делото.

Ищецата е преживяла съпруга на починал в ПТП, предвид което притежава активна материалноправна легитимация да претендира репарация на причинените й, вследствие смъртта на нейния съпруг, вреди. Същата е от кръга на блиЗ.и родственици, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което настоящият съдебен състав следва да съобрази. Понесените от ищеца неимуществените вреди се установяват от събраните гласни доказателства, които при спазване на условията на чл. 172 от ГПК съдът цени като непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно състоянието на ищцата.

Доколкото понесените от ищцата неимуществени веди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на съпруг, с който са живели повече от 40 години съвместно, представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968 г. на ВС, при определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, отношенията му с починалото лице и други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид конкретните болки и страдания, претърпени от него. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищцата, интензитета на нейното страдание, вследствие загуба на съпруг, с който са поддържали блиЗ.и връЗ.и в продължение на дълъг период от време и взаимно са се подкрепяли, възрастта на починалия, справедливо би било да се присъди претендираната сума от 70 000 лв. в пълен размер.

При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че пешеходецът не се е движил по тротоара или банкета на пътното платно респ. при липса на такива по платното за движение, противоположно на посоката на движение на превозните средства. Съгласно нормата на чл. 108 ал.1 от ЗДвП пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. Установено по делото е, че пострадалият пешеходец се е движил по платното за движение в посока, идентична с посоката на движение на лекия автомобил, предизвикал ПТП-то, в тъмната част от денонощието и на неосветен участък от пътя, съгласно заключението на САТЕ. В ал.2 на цитираната по-горе разпоредба са установени две групи иЗ.лючения от правилото, установено в ал. 1, при наличие на които на пешеходците е предоставено право да се движат по платното за движение, но в посока, която е противоположна на движението на пътните превозни средства. Първата група касае липсата на тротоар или банкет или съответно невъзможността им да бъдат използвани. Второто иЗ.лючение касае хипотеза на пренос на обемисти предмети, когато с това се  затруднява движението на другите пешеходци. Видно от доказателствата по делото на местоизвършване на ПТП е наличен тротоар, по който пострадалият е следвало да се движи. Липсват данни по делото този тротоар да е бил в състояние, непозволяващо да бъде използван, но дори и да се приеме, че състоянието му /поради лоша техническа подръжка или друга причина, за което по делото липсват доказателства/ е поставило в невъзможност пешеходецът да го използва, то същият е следвало да се движи в посока, срещуположна на движението на МПС-тата, което той не е направил. Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира стореното от ответника възражение за съпричиняване за основателно. Съдът приема, че съпричиняването в случая е с 30%. Когато увреденото лице допринесе за настъпване на вредите, приложение намира разпоредбата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Доколкото никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, дължимото на ищеца обезщетение следва да се намали съобразно приетия процент на съпричиняване със сумата от 21 000 лв. Предвид което съдът намира, че размерът на дължимото обезщетение следва да се определи на сумата от 49 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли.

По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.

 

По разноските: Процесуалният представител на ищеца е заявил и искане да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА. С оглед размера на заявения иск и предвид нормата на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сума в размер на 2 630 лв. С оглед, на което и предвид уважената част от иска съдът намира, че следва да се присъди и сума в размер на 1 841 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, съразмерно с уважената част от иска.

На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски пропорционално на отхвърлената част от исковете. Същият е сторил разноски в размер на 240 лв. – депозит за вещи лица, като е заявил искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Минималният размер на същото, с оглед заявеният размер на иска е посочен по-горе в съдебното решение – 2 630 лв. Припадащата се част от тях с оглед отхвърлената част от иска възлиза на сума в размер на 861 лв.

На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС и ДТ и припадащата се част от платените от бюджета съдебни разниски в размер на 2 128 лв. / ДТ – 4%, дължима за уважената част от иска - 1960 лв. + 168 лв. – припадащата се част от платените от бюджета на съда съдебни разноски за депозити за вещи лица/.

 

          Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ да заплати на С.П.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 17 – адв. М.В. сумата от 49 000 /четиридесет и девет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 17.03.2013 г., с което е причинена смъртта на Н.Б. Г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.03.2013 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 70 000 лв. поради уважено възражение за съпричиняване.

            ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. М.В., с адрес: ***, офис 17 сумата от 1 841 /хиляда осемстотин четиридесет и един/ лв. – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА С.П.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 17 – адв. М.В. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 861 /осемстотин шестдесет и един/ лв. – разноски.

 ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 2 128 /две хиляди сто двадесет и осем/ лв. – дължима ДТ и разноски.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице на страната на ответника – Б.Г.И., ЕГН **********.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ:              

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

            ОСЪЖДА ЗК „Л.ИНС” АД на основание чл. 226 ал.1 от КЗ да заплати на С.П.Г. сумата от 49 000 /четиридесет и девет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 17.03.2013 г., с което е причинена смъртта на Н.Б. Г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.03.2013 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 70 000 лв. поради уважено възражение за съпричиняване.

            ОСЪЖДА ЗК „Л.ИНС” АД на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. М.В. сумата от 1 841 /хиляда осемстотин четиридесет и един/ лв. – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА С.П.Г. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗК „Л.ИНС” АД сумата от 861 /осемстотин шестдесет и един/ лв. – разноски.

 ОСЪЖДА ЗК „Л.ИНС” АД да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 2 128 /две хиляди сто двадесет и осем/ лв. – дължима ДТ и разноски.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице на страната на ответника – Б.Г.И..

РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.