Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 51

 

гр. София, 21.04.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ІІ^-ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

 

при секретаря М.Б., като разгледа докладваното от съдията т. д. № 163 по описа за 2016 г. на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

„И.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление *** – 132, сграда „А“, ет. 1, офис 1, чрез своя пълномощник, в качеството му на партньор в Консорциум „И.“ – ДЗЗД с ЕИК по Булстат., със седалище и адрес на управление *** е предявило срещу О.М. ***, иск с правно основание чл. 79, ал.1, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД - за заплащане на сумата 231 774. 15 лева (вж. допълнителната ИМ, вх. № 9132/06.12.2016 г., с която е извършено увеличение на предявения иск по размер, до пълния такъв, съгласно чл. 372, ал. 2, изр. 2 от ГПК - л. 260-267 от делото), съставляващи дължимо възнаграждение (с вкл. ДДС) на изпълнителя по договор № 7/10.03.2011 г., с предмет : изпълнение на СМР на обект „Водоснабдяване на село М. – реконструкция и модернизация – първи етап“, за което е издадена фактура № **********/22.10.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2016 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди в исковата си молба (л. 2 - л. 13 от делото), че заедно с „Т.“ ЕООД с ЕИК .сключили помежду си договор за образуване на гражданско дружество от 18.08.2010 г. (договор за консорциум – гражданско дружество) по реда на чл. 357 и сл. от ЗЗД и чл. 275 и 276 от ТЗ, по силата на който учредили Консорциум „И.“ ДЗЗД. Сочи се, че съгласно разпоредбите на чл. 1 – чл.4 от договора, консорциумът е създаден с цел участие в процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП (обн. ДВ, бр. 28/6.04.2004 г., в сила от 01.10.2004 г., отм. ДВ, бр. 13/16.02.2016 г.). Предметът на възлагане бил : изпълнение на СМР на обект „Водоснабдяване на с. М. – реконструкция и модернизация – първи етап“, а възложител на поръчката била ответната община. За водещ партньор в отношенията на консорциума с трети лица бил определен съдружника „И.“ ЕООД с ЕИК. (по силата на уговорките в чл. чл. 8, 11 и 12 от договора за гражданско дружество). Поддържа се, че след провеждане на процедурата за възлагане на обществената поръчка с посочения предмет, открита с решение № 6/08.07.2010 г. на кмета на о.М. последният, в качеството му на представляващ възложителя е издал решение № 9/13.09.2010 г., с което за изпълнител на поръчката е определен Консорциум „И.“ ДЗЗД. След влизане в сила на решението за определяне на изпълнител и на основание чл. 258 от ЗЗД във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗОП (отм.) между възложителя – о.М. и определения за изпълнител консорциум, е сключен договор № 7/10.03.2011 г. Неговият предмет е изпълнение на СМР на обект „Водоснабдяване на с. М.– реконструкция и модернизация – първи етап“. Твърди се, че съгласно уговорките в този договор изпълнителят следвало да осъществи СМР, съобразно представената в процедурата по възлагане на обществената поръчка оферта, в съответствие с одобрения за обекта инвестиционен проект във фаза „Работен проект“, условията на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за програмен период 2007 - 2013 г., клаузите на подписания между страните договор и приложенията към него. Изпълнението на дейностите от обхвата на поръчката следвало да съблюдава действащото законодателство в областта на строителството – ЗУТ и относимите Наредби - №№ 3/31.07.2013 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството; 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при СМР; 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ. Сочи се, че определената обща цена за извършване на СМР, предмет на договора възлизала на 1 620 000 лв. без ДДС и съответно 1 944 000 лв. с ДДС. Плащането било уговорено да се осъществява след 100 % документални проверки на протоколите и другите отчетни документи, извършени от възложителя, съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, а срокът, в който цената на извършените СМР е платима, е определен на 130 календарни дни след представяне на фактура от страна на изпълнителя – чл. 5, ал. 3. Договорът е регламентирал преди всяко плащане към изпълнителя възложителят да извършва проверки на място (чл. 6). Срокът за изпълнение на СМР, предмет на съглашението е определен на 4 месеца от датата на сключването му (чл. 8, ал. 2 от договора). Заявено е, че договорът е създал задължение за възложителя да приеме в срок изпълнените от изпълнителя работи (чл. 9, ал. 10) и да му заплати в договорените срокове и при условията на договора дължимите суми (чл. 9, ал.11). По силата на чл. 14 от договора при точно изпълнение на задълженията му, за изпълнителят възниквало правото да получи уговореното възнаграждение при спазване на посочените в договора срокове и условия, както и правото да иска работата му да бъде приета, когато е изпълнена съобразно уговореното. Начинът на предаване и приемане на изпълнените видове и количества работи е установено да бъде проведен чрез подписване на протокол обр. 19 между представители на страните (чл. 20), като обектът, предмет на договора, се счита за окончателно предаден на възложителя с въвеждането му в експлоатация.

Ищецът твърди също, че в съгласие с чл. 8, ал. 1 от договора, получил от ответника писмо от 01.06.2011 г., с което бил уведомен, че процедурата по възлагане обществената поръчка и договорът за изпълнението й са съгласувани с Д. фонд „З.“ – Разплащателна агенция и изпълнението на обекта може да започне. На 02.06.2011 г. бил съставен и подписан протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво.

За реално извършените съгласно договора и подлежащи на заплащане видове и количества СМР (което било установено с двустранно подписани констативни протоколи), консорциумът съставил и предявил на възложителя за плащане фактури. Поддържа се, че възложителят извършил междинни плащания в изпълнение на задължението си по договора. Така, при окончателното плащане на дължимото възнаграждение останали неразплатени 231 774. 15 лв. Те съставлявали част от задължението по фактура № **********/22.10.2012 г. (общо за сумата от 232 112. 72 лв. с ДДС, намалени с платените 338. 57 лв. на 19.11.2012 г.).

Сочи се, че междувременно на 30.09.2011 г., в срока за изпълнение на всички СМР в предмета на договора, е съставен обобщен приемо – предавателен протокол за предаване от строителя (изпълнителя) на възложителя (о.М. на всички изпълнени СМР, съдържащ констатация относно приемането на обекта – „без възражения по отношение на количество и качество“. Протоколът бил подписан от надлежни представители на страните по правоотношението. Заявено е, че отново на 30.09.2011 г. бил съставен и подписан констативен акт за установяване годността за приемане на строежа – Образец 15. За обекта бил издаден протокол за установяване годността за ползване на строежа, а същият бил въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-1622/28.12.2011 г. на ДНСК.

Поддържа се, че въпреки усилията за доброволно уреждане на спора относно остатъкът от дължимото се на изпълнителя възнаграждение, изпълнение от страна на възложителя – ответната община, не последвало. Дължимата сума от 231 774. 15 лв. не била разплатена. Затова се претендира осъждането на ответната община да заплати на ищцовото дружество (доколкото е определено за водещ партньор в отношенията на консорциума с трети лица) въпросната сума, като неизплатената част от дължимото и определено възнаграждение на изпълнителя по договора. Претендират се законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 30.09.2016 г. до изплащането, както и сторените по делото разноски.

Искът е по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.

ОТВЕТНИКЪТ го оспорва.

Третото лице – помагач Д. фонд „З.“ чрез своя пълномощник също оспорва иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, че ответната община е бенефициент по договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Договорът е сключен с Д. фонд „З.“ и предметът на помощта обхваща извършване на дейността „Водоснабдяване на село М. – реконструкция и модернизация – първи етап“ – договор № 23/321/00216 от 23.10.2009 г. Дейността, предмет на обществената поръчка (процесните СМР, част от възнаграждението за изпълнението на които в случая се претендира) е финансирана изцяло от два източника – със средства от Европейския съюз (80 % от одобрените и реално извършени разходи) и от държавния бюджет на РБ (20%). Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ по горния проект възлиза на 1 819 092 лв., съставляващ 100 % от целия размер на одобрената инвестиция (чл. 2.1). Уговорено е помощта да се изплаща в срок от 4 месеца от постъпване на заявката за междинно/окончателно плащане с всички приложени документи, доказващи направената инвестиция (чл. 6.1).

С договор, сключен на 18.08.2010 г. между „И.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище *** и „Т.“ ЕООД с ЕИК . със седалище ***, е образуван консорциум с наименование „И.“ ДЗЗД, учреден като гражданско дружество по ЗЗД. Дейността на търговските дружества – участници в консорциума, е обединена с оглед постигането на обща стопанска цел: за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Водоснабдяване на с. М. – реконструкция и модернизация – първи етап“. За водещ съдружник в консорциума е определен „И.“ ЕООД, ЕИК ., а за негов представляващ – С.З. (чл. 13 от договора).

Видно от договор № 7/10.03.2011 г. (сключен след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, открита с решение № 6/08.07.2010 г. на кмета на о.М. и на основание решение № 9/13.09.2010 г. на кмета на общината) за възлагане на обществена поръчка, о.М. е възложила, а горепосоченият консорциум е приел да изпълни СМР на обект : „Водоснабдяване на с. М. – реконструкция и модернизация – първи етап“ (чл. 1, ал. 1). Дейностите, в обхвата на поръчката е договорено да бъдат извършени при спазване на нормативните правила относно строителните дейности (чл. 1, ал. 2). Договорената обща цена на договора е определена да възлиза на 1 620 000 лв. без ДДС или 1 944 000 лв. с ДДС, съгласно ценовото предложение в офертата на изпълнителя (чл.2). Тази цена е предвидено да обхваща всички дейности по цялостното извършване на възложените строителни работи (чл. 2, ал. 3). Всички останали разходи, извън договореното      , които изпълнителят е извършил, е предвидено да бъдат за негова сметка. Уговорено е поетапно заплащане на цената, както следва: авансово плащане в размер до 20 % от цената на договора (чл. 4, предл. 1, от договора); междинни плащания за действително извършените СМР и подлежащи на плащане като междинни съгласно договор № 23/321/00216 от 23.10.2009 г., сключен между о.М. и ДФ „З.“, в размер до 70 % от цената на договора; окончателно плащане, съставляващо разликата между стойността на договора между възложител и изпълнител и получените суми в аванс и междинни плащания. Постигнато е съгласие заплащането да се извърши след приключване на всички дейности и издаване на разрешение за ползване. Предвидено е извършването от страна на общината на пълна (100 %-на) документална проверка на протоколите и другите отчетни документи, преди да се извърши съответния разход по чл. 4 от договора (чл. 5, ал. 1) и отправяне на покана към изпълнителя да издаде фактура за реално извършените и приети СМР. Договорената цена по чл. 2 е платима от възложителя при условията на чл. 4 в срок до 130 (сто и тридесет) календарни дни след представяне на фактурата (чл. 5, ал. 3). Преди всяко плащане е предвидено възложителят да извършва проверки на място (чл. 6), а плащанията се извършват по банков път, след представяне на фактура (чл. 7). Уговореният срок за изпълнение на договора е посочено да тече от момента, в който възложителят уведоми изпълнителя за одобрението на договора от управляващия орган на програмата, по която е осигурено финансирането, а именно ДФЗ – РА (чл. 8 ал. 1). Постигнато е съгласие за изпълнение на СМР, предмет на договора, в срок от 4 месеца от датата на сключването му (чл. 8, ал. 2). Задължение на възложителя е да приеме в срок изпълнените по договора работи (чл. 9, т. 10) и да заплати в договорените срокове и при условията на договора дължимите суми на изпълнителя (чл. 9, т. 11). При точно изпълнение на задълженията си по договор изпълнителят пък има правото да получи уговореното по договора възнаграждение (чл. 14). Съгласно договора предаването и приемането на работата (по вид и количество) се извършва с подписването на протокол обр. 19 между представителите на страните (чл. 20).

Представено е влязло в сила разрешение за строеж № 45/18.12.2008 г., издадено от главния архитект на о.М. с което се разрешава на общината да извърши строителство на обект „Водоснабдяване на с. М. – реконструкция и модернизация – първи етап“.

С писмо от 01.06.2011 г. до консорциум „И.“ ДЗЗД, кметът на о.М. го е уведомил, че ДФЗ е съгласувал проведената от общината процедура за избор на изпълнител, респ. сключения договор, за извършване на СМР на горепосочения обект и изпълнението на обекта може да започне.

Съставен е протокол обр. 2, от 02.06.2011 г., за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа.

За извършените по договора и подлежащи на заплащане видове и количества СМР консорциумът съставил и предявил на възложителя за плащане фактури, както следва :

-№ **********/01.06.2011 г. – на обща стойност 388 800 лв., с основание авансово плащане в размер на 20 % по договор № 7/10.03.2011 г.;

-№ **********/23.08.2011 г. – на обща стойност 177 892. 74 лв., с основание СМР по договор № 7/10.03.2011 г., протокол обр. 19, с приспадане на авансово плащане;

-№ **********/03.10.2011 г. – на обща стойност 794 107. 26 лв., с основание СМР по договор № 7/10.03.2011 г., протокол обр. 19-2, с приспадане на авансово плащане по фактура № 1;

-№ **********/03.10.2011 г. – на обща стойност 193 433. 27 лв., с основание СМР по договор № 7/10.03.2011 г., протокол обр. 19-2;

-№ **********/03.10.2011 г. – на обща стойност 389 766. 19 лв., с основание СМР по договор № 7/10.03.2011 г., протокол обр. 19-3;

Всичките изброени фактури е удостоверено да са получени от представител на възложителя.

-кредитно известие № **********/22.10.2012 г. – на обща стойност минус 389 766. 19 лв., с основание СМР по договор № 7/10.03.2011 г., протокол обр. 19-2;

- фактура № **********/22.10.2012 г. – на обща стойност 157 653. 47 лв., с основание СМР по договор № 7/10.03.2011 г., протокол обр. 19-2;

- фактура № **********/22.10.2012 г. – на обща стойност 232 112. 72 лв., с основание СМР по договор № 7/10.03.2011 г., протокол обр. 19-2;

Съставен е между страните (представлявани от надлежни техни представители) протокол № 3/30.09.2011 г. – Акт обр. 19, за установяване завършването и заплащането на натурални видове работи на процесния строеж. Общата посочена стойност на видовете изпълнени СМР на обекта е 389 766. 19 лв.

Подписан е на 30.09.2011 г. и обобщен приемо – предавателен протокол, с който страните по договора, чрез определените техни представители, се съгласили с изпълнените подробно посочени по вид и количество работи (СМР) на обекта, като възложителят приел предаденото от изпълнителя без възражения по отношение на количество и качество.

Видно от констативен акт от 30.09.2011 г., образец 15 – за установяване годността за приемане на строежа, надлежни представители на участниците в строителството - възложителя (о.М. проектанта, консултанта (строителния надзор) и строителя (консорциум „И.“) след като са установили, че строително – монтажните работи са изпълнени в съответствие с одобрените проекти по всички части и действащите разпоредби за проектиране и строителство и няма недовършени работи, приели, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ, условията на договора за строителство и т.н.

Въз основа на горния акт е изготвен и окончателния доклад от дружеството, осъществяващо строителен надзор, като е установена годността на строежа за въвеждането му в експлоатация.

Съставен е протокол за установяване годността за ползване на строежа (образец 16) на Държавна приемателна комисия, с който процесният строеж: „Водоснабдяване на с. М. – реконструкция и модернизация – първи етап“, е приет и може да се използва по предназначението си.

Издадено е от ДНСК на 28.12.2011 г. и разрешение за ползване на строежа.

С уведомително писмо, изх. № 094/08.08.2013 г. консорциумът е запознал о.М. че възложената работа е изпълнена съгласно договореното и в срока по съглашението, сключено помежду им, като по издадената от изпълнителя фактура № 8/22.10.2012 г. за сумата общо от 232 112. 72 лв. с ДДС, е извършено на 19.11.2012 г. частично плащане само на сумата от 338. 57 лв.

Последвало е ново уведомително писмо, от 20.09.2013 г. от консорциума с адресата о.М. със сходно съдържание.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че издадените от изпълнителя по договора фактури №№ 1/01.06.2011 г., 2/23.08.2011 г., 3/03.10.2011 г., 4/03.10.2011 г. и 7/22.10.2012 г. са осчетоводени в счетоводството на ответната община, като не са представени доказателства за осчетоводяване на фактура № 8/22.10.2012 г. Сочи се, че по горепосочените фактури от първата група е извършено плащане на цялата стойност на дължимото и извършено строителство. Установени са данни за частично плащане по фактура № 8/22.10.2012 г. – от 338. 57 лв., при дължима стойност на така фактурираната работа общо от 232 112. 72 лв. Видно от експертизата е, че основанието за плащане на въпросната сума от 338. 57 лв. е посочено като „доплащане по договор № 7 от 10.03.2011 г.“. Вещото лице сочи се, че сумата от 338. 57 лв. съставлява разликата между представените платежни документи (за цялото оборудване) на стойност 142 251. 22 лв. и реалната стойност на същото след замяната, която е 142 533. 36 лв. (л. 663 от делото, том втори). Остатъкът от дължимата сума по фактура № 8 от 22.10.2012 г. е посочен да възлиза на 231 774. 15 лв. Експертизата установява също и че счетоводството на консорциума по отношение осчетоводяването на процесния обект е водено редовно. Постъпилото плащане от 338. 57 лв. е отразено счетоводно като частично плащане по фактура № 8/22.10.2012 г. Дава се заключение, че всички издадени от консорциума към о.М. фактури са включени в дневника за продажби и в справка декларация за ДДС. Вещото лице е констатирало единствено по фактура № 8/22.10.2012 г. да е останало неразплатено задължение, което е в размер на 231 774. 15 лв. Сочи се също, че всички плащания по проекта за безвъзмездна финансова помощ в полза на ответната община са се извършвали по специално открита за целта нейна сметка в „У.“ АД. По тази сметка, според вещото лице, са извършвани плащания и към други доставчици на общината. На консорциума са били изплатени общо по издадените фактури (т.е. по договора за възлагане на СМР) 1 712 225. 31 лв. с ДДС, а дължими са останали 231 774. 15 лв.  Вещото лице е установило извършена от ДФЗ-РА корекция и преизчисляване на допустимите разходи по проекта, като сумата на наложената редукция на субсидията е 386 854. 56 лв. Отразено е да е приет недопустим разход в посочения подобект (КИП и Автоматика-част технологична) в размер на 37 932. 20 лв., поради замяна на оферираното оборудване и частични, по – ниски цена на същото. Според експертизата сумата на допустимата субсидия по проекта възлиза на 1 299 830. 57 лв. и тя се изплатена изцяло (вкл. и с извършеното авансово плащане). Отразено е подробно компонентното съдържание на наложената редукция на субсидията от 386 854. 56 лв. В с. з. на 21.03.2017 г. вещото лице в обясненията си детайлизира заключението си в отделни негови части, без обаче по същество да внася съществени промени в него.

При горните факти се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, е основателен.

В случая се претендира вземане от възнаграждение по договор за изработка, за извършване на СМР и реализация на строителен обект, съставляващ част от водния цикъл на едно населено място – с. М. („Водоснабдяване на с. М. – реконструкция и модернизация – първи етап“).

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса (чл.154, ал. 1 от ГПК), по иск за реално изпълнение на договорни задължения, какъвто е този по чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на дължимото възнаграждение за осъществени строително - монтажни работи, предмет на възлагане по договор, в тежест на ищеца е да установи надлежното (в срок и с необходимото качество) извършване на уговорената работа, предаването й на възложителя и приемането й без възражения.

Видно от предмета на договора, дължимият от изпълнителя резултат се е изчерпвал с изпълнение на СМР на обекта: „Водоснабдяване на с. М. – реконструкция и модернизация – първи етап“, като е ограничен от параметрите на своята оферта, одобрения инвестиционен проект, условията на програмата, по която е осигурено финансирането и клаузите по сключения договор за строителство.

В хода на съдебното дирене се установи, че възложената работа е изпълнена изцяло съобразно договора (в срок, с необходимото качество и в съответствие с одобрения инвестиционен проект), явява се в съгласие с нормативните разпоредби, регламентиращи строителния процес, поради което е приета без възражения от възложителя.

Налице е основание за плащане на дължимите суми за възнаграждение на изпълнителя по договора. Заплащането по договора е предвидено да се извършва след приключване на всички дейности и издаване на разрешение за ползване, съгласно чл. 4, предл. 3 от съглашението. Това условие е изпълнено с издаването на 28.12.2011 г. на разрешение за ползване на строежа, от ДНСК.

Осъществени са и другите факти, съставляващи предпоставки за възникване на вземането, претендирано от ищеца. Съставени са подписани от надлежни представители на страните приемо-предавателни протоколи, с които е удостоверена реалността на извършеното строителство по вид и количество – арг. чл. 5, ал. 2 от договора. Издадени са фактури от изпълнителя, с предвиденото в чл. 5, ал. 4 от договора съдържание (относно конкретизацията на извършения разход) и понастоящем са изминали 130 календарни дни от представянето на тези фактури.

Претендираното вземане в случая произтича от извършени и приети СМР, предмет на възлагане по договор по ЗОП, за които е съставена фактура № 8/22.10.2012 г.

Дори при установения по делото факт, че тази фактура не е осчетоводена от ответника (вж. заключението на вещото лице) и възражението на ответника, че не е получавал такава (вж. отговора на ИМ – л. 128) съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото, включително с извънсъдебното признание на оспорващата страна, за каквото следва да се счита и частичното плащане по фактурата – вж. Решение № 252 от 3.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

В случая, уговорка в договора (чл. 5, ал. 3) е предвидила, че предпоставка за възникване на задължението за плащане е представянето на фактура, от изпълнителя на възложителя. Така, в пределите на 130 календарни дни той може да престира (да заплати възнаграждение) без да изпадне в забава. Издаването на фактурата обективира изпълнението на данъчното задължение, а изпращането й на получателя - волеизявлението на издателя, че очаква плащане в посочения времеви период. В такъв случай данъчният документ има и облигационната последица на покана по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД – така Решение № 158 от 7.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1128/2012 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

Ищецът не ангажира доказателства за изпращане и респ. представяне на възложителя на въпросната фактура № 8/22.10.2012 г. Настъпилата изискуемост на вземаното си по тази фактура обаче той обосновава с твърдения за факта на частичното плащане на стойността на извършените и описани във фактурата работи. Касае се за плащане на сумата от 338. 57 лв., която е установено от вещото лице да съставлява разликата между представените платежни документи (за цялото оборудване) на стойност 142 251. 22 лв. и реалната стойност на същото след замяната, която е 142 533. 36 лв. При обсъждането на установените по делото факти се налага, че това плащане, макар и с посочено от общината основание „доплащане по договор № 7 от 10.03.2011 г.“ съставлява частично изпълнение от страна на възложителя на задължението му по въпросната фактура № 8. Този извод се основава на заключението на ССЕ, че всички други задължения по останалите фактури, приложени по делото – т.е. в изпълнение на цитирания договор, са изплатени ИЗЦЯЛО. Вещото лице е категорично, че единствено дългът по фактура № 8 не е погасен в цялост (след приспадане на въпросните 338. 57 лв.). Следователно, тези данни позволяват да се приеме, че така извършеното плащане е по своя характер частично плащане на задължението на възложителя за стойността на приети СМР, предмет на издадена фактура № 8/22.10.2012 г., която макар да не е осчетоводена при ответника, му е известна (запознат е със съдържанието й), с което е осъществена предпоставката на чл.5, ал. 3 от договора.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно застъпеното от защитата на ответника становище за обусловеност на процесния договор в частта за възнаграждението от сключения между ответната община и третото лице помагач - ДФ „З.“, договор за безвъзмездна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г. Макар договорът, с който на ищеца са възложени дейностите по извършване на СМР на обект „Водоснабдяване на с. М. – реконструкция и модернизация – първи етап“, да е сключен във връзка с договора за безвъзмездната финансова помощ (доколкото е предпоставен от този договор), същият поражда самостоятелно облигационно правоотношение. Поетите с процесния договор права и задължения са напълно различни от тези по договора по програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. и са резултат от постигнато между страните съгласие по съществените за този вид сделки елементи, един от които е размерът на дължимото възнаграждение. Изпълнението на поетото от общината-възложител задължение за плащане на уговореното възнаграждение по никакъв начин не е обусловено от изпълнението на поетото към нея от страна на ДФ „З.“ задължение за предоставяне на финансова помощ, респ. от размера на помощта, нито от одобрението на органа, отпускащ средствата - така Решение № 155 от 6.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 744/2011 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

По отношение на направеното от ответната община възражение за съдебно прихващане (л. 128 от делото, том първи).

Изявлението на насрещната страна (ответника) е направено в срок – в отговора на ИМ и е за сумата от 37 932. 20 лв. – редукция на субсидията по проекта, извършена от ДФЗ.

Съдебната практика прие, че възражението за прихващане, заявено в хода на висящ съдебен процес като процесуален способ на защита срещу предявения иск, е допустимо и когато вземането, с което се иска да се извърши прихващане, не е ликвидно, нито изискуемо. В тези хипотези на съдебното прихващане погасителният ефект настъпва с влизане в сила на решението, установяващо съществуването на вземането и неговата изискуемост.

В случая обаче, сумата с която се иска да се извърши компенсация, не се твърди и не представлява парично вземане на ответника. А само такова вземане е еднородно и насрещно с вземането за възнаграждение по договора за възлагане на СМР и само с него може да се извършва съдебно прихващане.

Ето защо компенсация на вземането на ищеца за договорно възнаграждение с въпросната сума не може да се извърши.

В обобщение се налага, че предявеният иск за реално изпълнение е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Върху сумата на главницата ще следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на исковата молба – 30.09.2016 г. до окончателното й изплащане.

По отговорността за разноските.

При този изхода на спора ищецът има право на разноските в производството пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Същият е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, съобразно който те възлизат общо на 17 690. 97 лв. (вкл. платена д. такса, адвокатско възнаграждение и депозит на вещо лице). Представени са доказателства – платежни нареждания, които удостоверяват реалността на така извършените разходи, а противната страна е заявила, че няма да прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Задължена за разноските е ответната община.

Воден от горното, окръжният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА О.М. *** заплати, на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, на „И.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление *** – 132, сграда „А“, ет. 1, офис 1, в качеството му на партньор в Консорциум „И.“ – ДЗЗД сумата от 231 774. 15 (двеста тридесет и една хиляди седемстотин седемдесет и четири лв. и 15 ст.) лева, съставляваща дължимо възнаграждение (с вкл. ДДС) на изпълнителя по договор № 7/10.03.2011 г., с предмет : изпълнение на СМР на обект „Водоснабдяване на село Мирково – реконструкция и модернизация – първи етап“, за което е издадена фактура № **********/22.10.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2016 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА О.М. *** заплати, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,  на „И.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление *** – 132, сграда „А“, ет. 1, офис 1 сумата от 17 690. 97 (седемнадесет хиляди шестстотин и деветдесет лв. и 97 ст.) лева – разноски по делото пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

Решението е постановено при участието на Д. фонд „З.“ като трето лице – помагач на ответника.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :