РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Бяла, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и осми август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20254510200171 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Община Б., ЕИК *********, с адрес в гр..Б
обл.Р., ул.“Н. В.“ № . представлявана от В.П.– кмет, против Електронен фиш
за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на
жалбоподателя, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.187а, ал.2, т.3
вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.
В жалбата се излагат съображения за изтекла погасителна давност, като
се иска прекратяване на административнонаказателното производство,
алтернативно да бъде постановено решение, с което обжалваното НП бъде
отменено. Претендират се разноски в производството за юрисконсултско
възнаграждение.
Наказващият орган, в представено пред съда писмено становище,
поддържа така издаденото НП и застъпва становище за неоснователност на
подадената жалба. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Районна прокуратура – Русе, ТО-Бяла, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Агенция „Пътна инфраструктура“ е издала електронен фиш №
********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата, затова, че на 05.04.2022г. в 09:04ч., в община Б. на път I-5, км
34+704, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна
1
мрежа, е установено нарушение с ППС специален автомобил „М.“ с рег.№....,
с технически допустима максимална маса 12800, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 2, без ремарке, като за посоченото ППС изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй
като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №
20752, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-5, км 34+704.
За установеното нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а,
ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, на собственика е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.
Електронния фиш е връчен на 19.05.2025г. Същият е обжалван на 02.06.2025г.,
т.е. в законоустановения срок.
По делото е приложена справка от информационна система за
нарушения за период от 01.04.2022г. до 01.04.2023г., от която се установява, че
за процесното ППС, са налични доказателствени записи по нарушение от
05.04.2022г. на ТОЛ секция 20752 (ПП I-5, км 34+704 - О.к). Справката е
придружена от 2 бр. снимки с означение за дата и час 05.04.2022г., 09:04ч.
Представено е становище от Отдел „УИСИ“ при НТУ във връзка с
извършена проверка по нарушение **********, в което е отразено, че на
датата на нарушението няма получени тол декларации.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
При съобразяване на произнасянето на СЕС по дело С-61 на СЕС,
настоящият съдебен състав намира следното: Съдържащото се в член 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., изискване за
съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
"компенсаторна такса" с фиксиран размер. СЕС е приел и че принципът на
пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само
до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата
относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат
да бъдат отчитани при определянето на глобата. Разпоредбите на чл. 179, ал.
3б ЗДвП и 187а, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗДвП не допускат извършването на преценка
относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат
отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и
имуществени санкции в абсолютен размер. Доколкото в правомощията и
компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен
режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е
възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на
Директивата. Поради това, единственият начин, който гарантира пълната
2
ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на
частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна
уредба - чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗДвП, да бъде
оставена без приложение.
Само това основание е достатъчно да се приеме, че наложената
имуществена санкция е незаконосъобразна, поради което оспореният ЕФ
следва да се отмени. В този смисъл е и константната съдебна практика, вж.
Решение № 893 от 20.03.2025г. по КАНД № 29/25г. по описа на
Административен съд – Русе.
За пълнота на изложението следва да се посочи само, че процесният
електронен фиш е издаден в нарушение разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП, тъй като към датата на установяване на нарушението – 05.04.2022г., за
нарушение на чл.179, ал.3-3б от ЗДвП не се издава ел.фиш, а се съставя АУАН.
В този смисъл е и утвърдената практика на касационната инстанция,
обективирана например в Решение № 1418 от 29.04.2024г. по КАНД №
282/2024г. на АС – Русе; Решение № 2960 от 15.10.2024г. по КАНД №
642/2024г. на АС – Русе; Решение № 2972 от 16.10.2024г. по КАНД №
559/2024г. на АС – Русе и др.
В цитираните съдебни актове се приема, че разпоредбата на чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП, в редакцията си към момента на извършване на нарушението, не
предвижда възможност за издаване на ел. фиш за нарушения по чл.179, ал.3б
от ЗДвП. Тази възможност е уредена едва с изменението на закона с ДВ бр.
13/2024г., в сила от 13.02.2024г., като дотогава, за да бъде ангажирана
отговорността за извършването на това нарушение, следва да бъде съставен
АУАН, съответно издадено НП. Посочва се още, че издаването на ЕФ повече
от две години от извършване на нарушението, на практика избягва
приложението на чл.34 от ЗАНН и така заобикаля закона.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение,
каквото искане е направено с жалбата. Такива обаче съдът намира, че не
следва да бъдат присъждани, тъй като както разпоредбата предвижда,
разноски се присъждат, когато юридическите лица са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В настоящият
случай, юрисконсулт не е участвал в производството по делото, поради което и
разноски не се дължат.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на Община Б., ЕИК .. с адрес в гр.Б., обл.Р., ул.“Н.
В.“ № ., за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.187а, ал.2, т.3 вр. с
чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2 500 лева.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.
3
Съдия при Районен съд – Бяла: ________/п/_______________
4