Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/……………..2021 г., Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди
и двадесет и първа година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при секретар Румела
Михайлова и с участието на
прокурора от Окръжна прокуратура – Варна Силвиян Иванов, изслуша докладваното
от съдията административно дело № 1913/2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
реда на чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ по предявени от А.А.А.
искове за обезщетение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковете до окончателното изплащане на сумите в размер на 12 000 /дванадесет
хиляди/ лева за претърпени имуществени вреди и в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, причинени от бездействието на
органите на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/
във връзка с невръчването на експертно решение № 1220/04.12.2017г., в резултат
на което ищецът не е получил пенсия за инвалидност за периода от 10.01.2017 г.
до 01.01.2020 г. и в същия период е преживял стрес, обида и унижение от
неравноправното му третиране от страна на НЕЛК.
По искане на ищеца А.А.А.,
предявено чрез неговия пълномощник адв.Н.С. с протоколно определение от
съдебното заседание, проведено на 19 май 2021г. съдът е допуснал изменение
на предявения от А.А.А. иск за обезщетение за имуществени
вреди срещу Национална експертна лекарска комисия, като е увеличил първоначално предявения размер от 12 000 лв на 13 385.88
(тринадесет хиляди триста осемдесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки) лв,
съгласно приетото по делото заключение от съдебно-счетоводна експертиза с.д. №
2986/25.02.2021 г.
В исковата молба се излагат
доводи, че в резултат на неизпълнение на задължението по чл.112а от Закона за
здравето /ЗЗдр/ на длъжностни лица от НЕЛК да съобщят на А.А.А. постановеното
експертно решение №1220/04.12.2017г. адресатът му /ищец в настоящото съдебно
производство/ не е успял да подаде документи за отпускане на пенсия за
инвалидност за периода от датата на придобиване на право на пенсия –
10.01.2017г. до изтичане на срока на действие на решението – 01.01.2020г.,
както и неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес през продължителен
период от време, обида и унижение.
В
молба с вх.№11600/24.09.2020г. ищецът е уточнил, че с експертно решение 1220/04.12.2017г.
на НЕЛК му е определена 54% загубена работоспособност, с дата на
инвалидизиране – 10.01.2017г. и срок на
инвалидността – 01.01.2020г., което решение не му е било изпратено, за да има
възможност своевременно да упражни правото си на пенсия за инвалидност.
Вследствие на проявеното бездействие от страна на длъжностни лица от НЕЛК,
изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения по чл.112а от ЗЗдр,
ищецът не е могъл да подаде заявление до ТП на НОИ гр.Варна за отпускане на
пенсия за инвалидност и такава не му е била отпусната, поради което е претърпял
имуществена вреда в размер на пенсията за инвалидност, която би получил в
периода от 10.01.2017г. до 01.01.2020г. въз основа на експертно решение 1220/04.12.2017г.
на НЕЛК. Иска се НЕЛК да бъде осъдена да заплати обезщетения за претъпени
имуществени и неимуществени вреди ведно със законната лихва върху
претендираните суми, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумите и направените по делото съдебни разноски.
В съдебното заседание на
02.12.2020г., ищецът чрез адв.С. подчертава, че инвалидизираното лице трябва в
едномесечен срок от получаване на експертното решение да подаде заявление за
отпускане на пенсия. След изтичане на този срок правото на инвалидна пенсия за
минало време се погасява, тъй като пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението. Сочи, че в
Кодекса за социално осигуряване е застъпен принципа, че правото на пенсия не се
погасява по давност, но упражняването и получаването на пенсия зависи от
момента, в който лицето е решило да го упражни. Тоест, правото на пенсия не се
погасява, но началната дата, от която започва изплащането ѝ, зависи от
датата на подаване на заявлението. Подчертава, че отказът от наследство не
включва отказ упражняване правото на пенсия.
В хода на устните състезания,
ищецът чрез адв.С. изтъква, че е доказано претърпяването на имуществена и неимуществена вреда, поради
което ответникът дължи обезщетяването им. Отново подчертава, че предпоставка за
отпускане на пенсия за инвалидност е представянето на експертно решение с
установен процент на изгубена работоспособност, без което не може да започне
производство пред пенсионния орган, макар и НОИ да са били уведомени за
административния акт. Сочи, че макар и НЕЛК да са възложили на външен доставчик
изпращането на кореспонденция, това не освобождава ответника от задължението му
да съобщава собствените си административни актове на техните адресати. Смята,
че НЕЛК признават факта, че процесното тяхно решение не е било изпратено на А.А.А..
Подчертава, че не е налице съпричиняване на вредите, защото ищецът не е
бездействал, като е търсил многократно контакт с НЕЛК за да получи официален
документ. Изтъква, че вредите са ясно изчислими и измерими и представляват размера
на пенсията, която ищецът е пропуснал да
получи, защото е бил възпрепятстван да подаде заявление, което обуславя пряка
причинно-следствена връзка.
Ответникът - Национална експертна
лекарска комисия в молба с вх.№13426/29.10.2020г.
оспорва исковата претенция по основание и по размер, тъй като ищеца не сочи
конкретен размер на пенсията, която е отказана да бъде изплатена от НОИ. Счита,
че в исковата молба не се сочи в какво се състои незаконосъобразността на
административния акт или в какво се състои бездействието на НЕЛК. Подчертава,
че съгласно чл.105 от КЗО правото на пенсия не се погасява по давност.
Варненска окръжна прокуратура
чрез прокурор И. намира предявените искове за неоснователни. Смята, че
ответникът си е изпълнил задължението по чл.112а от ЗЗдр, като е изпратил писмо
на освидетелстваното лице. Ако все пак е налице незаконосъобразно бездействие,
доколкото известието за доставяне на това писмо липса следва, че липсва и пряка
причинна връзка между това незаконосъобразно бездействие и претендираните вреди
– имуществена и неимуществена. Сочи, че решението на НЕЛК е предпоставка за
отпускане на инвалидна пенсия, то е необходимо, но не е достатъчна предпоставка
за отпускане на такава пенсия. Решението на НЕЛК е сведено до знанието на ТП на
НОИ гр.Варна още на 05.01.2018г. Заявление не е подавано от А.А.А., но дори и
да беше подадено не е сигурно дали щеше да бъде отпусната инвалидна пенсия.
Изтъква, че с бездействието си в продължение на почти три години от края на
2017г. до лятото на 2020г. ищецът сам е допринесъл за настъпването на вредите,
за които претендира обезщетение.
Във връзка със
събраните по делото доказателства при първоначалното и при новото разглеждане
се установява следното от фактическа страна:
С експертно решение №0025/002 от 10.01.2017г. на
ТЕЛК при МБАЛ „Света Анна“ гр.Варна на А.А.А. е определена 40% степен на
увреждане на работоспособността за срок от три години. След обжалване решението на ТЕЛК гр.Варна е
отменено от НЕЛК с решение №1220/181 от 04.12.2017г. в частта на определения
процент на увреждане като същия е увеличен на 54% за срок от три години,
считано от 10.01.2017г. и до 01.01.2020г.
Видно от писма изх.№І-3147 от 31.07.2020г. и
изх.№І-3148/31.07.2020г. на директора на НЕЛК, решение №1220/04.12.2017г. на
НЕЛК е било изпратено на А.А.А. с препоръчана пратка чрез доставчик „Стар
пост“.
В изпълнение на разпореждане №10296/21.09.2020г. на
Варненския административен съд е постъпила молба с вх.№12101/05.10.2020г. от
НЕЛК, в която се признава факта, че в деловодството на НЕЛК не се намира
подписана от А.А.А. обратна разписка за доставяне на експертно решение
№1220/04.12.2017г. до същото лице. Решението е било предадено като пратка на
куриерска фирма с бар код ************ на 18.12.2017г. в 15:13:03. Отбелязано
е, че в НЕЛК не се намира доказателство за надлежно връчване на експертно
решение №1220/04.12.2017г. на НЕЛК до А.А.А., с което му е определена 54%
инвалидност. В изпълнение на съдебно разпореждане №12117/04.11.2020г. по
настоящото дело е постъпила молба от НЕЛК с вх.№ 14471/19.11.2020г., в която
отново се съобщава, че процесното експертно решение е предадено на куриерска
фирма „Стар пост“ с бар код ************. В писмо на директора на НЕЛК с
изх.№І-4747/13.10.2020г. до управителя на „Стар пост“ ООД е посочено, че в НЕЛК
е върната обратна разписка без отбелязване върху нея и липсва информация за
доставянето ѝ, което отново представлява признаване на факта, че
въпросното експертно решение не е било доставено до А.А.А..
В писмо на управителя на „Стар пост“ ООД с
изх.№АС-1017 от 10.11.2020г. е посочено, че пратка с бар код ************
съдържаща експертно решение №1220/04.12.2017г. е предоставена на 19.12.2017г.
от НЕЛК и е получена в офис на фирмата в гр.Варна на 20.12.2017г., но в
системата на дружеството липсват данни към 09.11.2020г. пратката да е била доставена на А.А.А..
Приложени са удостоверения за постоянен и настоящ
адрес на А.А.А., от които става ясно, че в периода от 18.11.2004г. до
03.07.2020г. и съответно до 17.08.2020г. двата адреса са еднакви, а именно:
гр.Варна, бул. “Владислав Варненчик“ бл.121 вх.В ет.10 ап.3.
Следователно, доказателствата по делото включително
признанията на ответника потвърждават твърдението на ищеца, че в периода от 10.01.2017 г. до 01.01.2020 г. не е получил експертно решение №1220/04.12.2017г.
на НЕЛК.
Във връзка с установяване размера на обезщетението
за материални вреди по делото беше прието заключение с вх.№ 2986/25.02.2021г.,
изготвено от съдебния експерт К.К., в което се съдържа извода, че общия размер
на инвалидната пенсия, която А.А.А. би могъл да получи в периода от
10.01.2017г. до 01.01.2020г. е 13 006.92 лева, изчислен както следва: за
периода 11.01.-31.01.2017г. – 243.12 лева, за периода 01.02.-31.12.2017г. –
4011.48 лева, за 2018г. – 4376.16 лева и за 2019г. /до 01.01.2020г./ - 4376.16 лева. Тоест, експертката е
изчислила, че месечния размер на пенсията за инвалидност, която ищецът би могъл
да получи в процесния период е 364.68 лева /получен от средномесечния доход за
изчисляване размера на пенсията х проценти осигурителен стаж или 1527.12 лева х
23.885/. Вещото лице е взело предвид, че към 01.07.2018г. и към 01.07.2019г.
пенсиите са индексирани съответно с 3.8% и 5.7% и общия размер на инвалидната
пенсия на ищеца в резултат на това индексиране би била 13 385.88 лева, изчислен както следва:
за периода 11.01.-31.01.2017г. – 243.12 лв, за периода 01.02.-31.12.2017г. –
4011.48 лв, за периода 01-06/2018г. – 2188.08 лв, за периода 07-12/2018г. –
2271.24 лв /364.68х3.8%х6 месеца/, за периода 01.06/2019г. – 2271.24 лв, за
периода 07-12/2019г. – 2400.72 лв /378.54х5.7%х6 месеца/. При изслушване на
експертизата, вещото лице е обяснила в съдебното заседание на 19.05.2021г., че
индексациите касаят всички пенсии включително инвалидните.
В резултат на заключението по експертизата, ищецът
е увеличил претенцията си за обезщетение на имуществената вреда от 12 000
лева на 13385.88 лева.
Във връзка с доказване на неимуществена вреда в
хода на съдебното производство бяха
разпитани двама свидетели.
Свидетелят О. Р. М., сподели, че ищецът се е ядосвал, вдигал е кръвно налягане
и е пиел успокоителни в периода, в който е очаквал решението на НЕЛК и е
преживял стресово липсата на такова и теглото му се е покачило до наднормено,
което е влошило и здравето му. Според показанията на свидетеля, ищецът е звънял
многократно на комисията за да се интересува какво точно се е случило и какво е
нейното решение. Ходил е постоянно по доктори и е имал проблеми със съня. Свидетелят
А.А. С. потвърждава влошаване на здравословното състояние на ищеца в периода, в
който е очаквал решението на НЕЛК, но не го е получил. Сочи, че са възникнали
хормонални проблеми, които са довели до покачване на телесното тегло. Свидетелят А.А. С. сочи, че ищецът в
момента не получава инвалидна пенсия, макар и да е освидетелстван. След
обжалване решението на ТЕЛК – Варна, А.А.А. се е обаждал многократно в НЕЛК за
информация по жалбата му, но оттам са му отговаряли всеки път: „Не даваме по
телефона информация. Чакайте за резултата.“.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 203, ал.
1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава ХІ от същия кодекс, а за
неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Член 1 от
ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне
правото на иск за обезщетение, задължително е необходимо кумулативното наличие
на няколко определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и
да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на
чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Първата преценка е
дали несъобщаването на експертно решение №№1220/181
от 04.12.2017г. на НЕЛК до адресата му А.А.А. /който факт беше безспорно
установен и признат от ответника/ представлява неоснователно бездействие, което
да е причинило имуществена и неимуществена вреда.
Съгласно чл.61 от Административнопроцесуалния
кодекс, административният
акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а от АПК в тридневен срок от издаването му на
всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството.
С оглед на експертното решение на НЕЛК, с което на
ищеца е дадена 54% трайно намалена работоспособност, същия на основание чл.72
от КСО е имал право на пенсия за инвалидност. Правото
на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането и пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността /чл.73 от КСО/.
По силата на чл.94 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/ озаглавен „Дата на отпускане на
пенсията“, пенсия за
инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от
лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия
(ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно – от датата на
определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за
пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен
институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на
Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото
лице. В раздел V
„Общи правила за пенсиите“ на глава VІ „Задължително пенсионно осигуряване“ на
КСО са посочени правилата за отпускане на пенсии за инвалидност. След подаване
на заявление-декларация до териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок
от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК съответно на НЕЛК и получаване
на всички необходими документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл. 106 от КСО, длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в
териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други
длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт постановява разпореждането за пенсия за инвалидност,
което се издава въз основа на
решение на медицинска комисия към териториалното поделение на Националния
осигурителен институт след като решението на НЕЛК е влязло в сила.
Опускането на пенсия според
Кодексът за социално осигуряване е възможно едва след изтичане срока за
обжалване на решението на ТЕЛК или на НЕЛК и подаване на заявление с
необходимите документи в срок от един месец от влизане в сила на решението,
т.е. ТП на НОИ трябва да бъде сезирано от правоимащото лице, и пенсията не се
отпуска служебно. Отделно от това, за да бъде подадено заявлението за отпускане
на пенсия, трябва да е изтекъл срока за обжалване на решението на ТЕЛК или на
НЕЛК, но срока за обжалване започва да тече от датата на съобщаване на административния
акт /по аргумент на чл.149 ал.1 от АПК/.
В действителност, според чл.105
ал.1 от КСО правото на пенсия не се погасява по давност, но видно от ал.2 на
същата разпоредба, вземането
за пенсия и добавки, включително след смъртта на пенсионера, се погасява с
изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, за която се отнася. Следователно, макар и самото субективно право на пенсия
да не се погасява по давност, изплащането на пенсията се погасява след изтичане
на тригодишен давностен срок, считано
от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. Правилото на чл. 105, ал. 2 от КСО се отнася за изискуеми вземания, а когато
правото на пенсия не е признато и не е определен нейния размер не е възникнало
изискуемо вземане. В
разглеждания казус, обаче, на основание чл.30 ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, пенсията за инвалидност и добавката за чужда помощ на лицата, които
не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО /какъвто е настоящия
ищец с ЕГН **********/, се отпуска за времето на неработоспособността, определена от
ТЕЛК (НЕЛК).
От изложеното следва, че
несъобщаване на експертно решение №1220/181 от
04.12.2017г. от страна на НЕЛК до
адресата му А.А.А. представлява неоснователно бездействие, тъй като
задължението за съобщаване на решението е законоустановено и неизпълнението му е
възпрепятствало упражняване правото на пенсия от ищеца в периода от
10.01.2017г. до 01.01.2020г.
От неоснователното бездействие е
настъпила имуществена вреда, която се равнява на пенсията за инвалидност, която
А.А.А. би получавал в периода от 10.01.2017г. до 01.01.2020г., ако експертно
решение №1220/181 от 04.12.2017г.
на НЕЛК му беше своевременно
съобщено. В тази връзка, съдът счита, че размерът на обезщетението за
имуществена вреда трябва да бъде определено в размер на 13 385.88 лева, определен въз основа на заключението на
приетата като неоспорена от страните експертиза.
Според практиката на Съда на
Европейския съюз (дело С-350/14), „Неимуществените вреди биха могли да се признаят
по-специално при наличието на физическо увреждане (установено от медицинските
власти), морално увреждане (болки и страдания) и увреждане на социалния
живот (значителна промяна във всекидневния живот)“. В разглеждания случай,
ищецът чрез адв.С. твърди настъпване на морално увреждане: преживян стрес,
обида, унижение, които са му причинили душевни болки и страдания. Свидетелските
показания установиха, че от неоснователното бездействие, изразяващо се в несъобщаване на експертното
решение на НЕЛК, въз основа на което в срока му на валидност А.А.А. е можел да упражни правото си на инвалидна
пенсия, ищецът е изпитал
душевни болки и страдания, които видимо
са се отразили на общото му здравословно състояние. Събраните гласни
доказателства ведно с приложеното по делото медицинско досие на А.А.А. установяват по несъмнен начин, че за него са настъпили неимуществени вреди в периода от 10.01.2017г. и до 01.01.2020г.
Не е налице съпричиняване на
вредите от страна на ищеца, тъй като същия се звънял многократно на НЕЛК, от
където са му отказали отговор по телефона. Без значение е обстоятелството, че
ищецът не е отишъл до сградата на НЕЛК в София, предвид законовото задължение
на административния орган сам да съобщи акта си на заинтересованото лице.
Съдът взема предвид, че ищецът е
инвалидизиран, т.е. е лице с влошено здравословно състояние, което е
по-податливо и по-уязвимо към преживяване на стрес, чиито последици за здравето
му биха били по-тежки от обичайните спрямо
хора без здравословни проблеми, както и продължителността на периода на
увреждане, който е три години, счита, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3000 лева за периода от 10.01.2017г. и до 01.01.2020г. е справедливо по
размер.
За да е налице причинно-следствена връзка между
настъпилата имуществена вреда и незаконосъобразния акт, трябва увреждането да е
пряка и непосредствена последица от неоснователното бездействие. Липсва
законово определение на понятията – пряка и непосредствена последица от
увреждането, употребени в чл.4 от ЗОДОВ, нито в този закон, нито в Закона за
задълженията и договорите, нито в други нормативни актове от действащото
законодателство, поради което съдът намира за необходимо да се позове на
мотивите на Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на Върховния административен
съд, постановено по тълкувателно дело № 2/2016г. Както правната теория, така и съдебната практика, е приела критерии, от които да се изхожда при
определяне съдържанието на тези понятия. Според правната доктрина
водещи при определянето на съдържанието на понятията „пряка и непосредствена
последица“ са теорията за равноценността, според която един факт е причина за
резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и приложимата
правна теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват
резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.
В практиката на
Върховния касационен съд, изразена в решение № 81/27.1.2006 г. по гр.д. №
23/2005 г. на 4 гражданско отделение на ВКС, решение № 129/25.07.2005 г. по
гр.д. № 2439/2003 г. на същото отделение на ВКС и други е възприето
разбирането, че “…непосредствени вреди са тези, които по време и място следват
противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка
между противоправността на поведението на деликвента и
вредите“. Следователно, вредата обхваща не само щетата /направени разходи/,
но и пропуснатите ползи, и в разглеждания казус, възпрепятстваното упражняване
на право на пенсия е лишило ищеца от възможността да получи инвалидна пенсия в
периода на действие на експертното решение на НЕЛК, с което му е определена
степен на увреждане на работоспособността му в размер от 54%.
Следователно, след като
едно от условията на АПК за образуване на производство по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е неоснователно бездействие /както е в
разглеждания случай/ и след като по аргумент на чл.30 ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, пенсията за инвалидност на лицата, които не са навършили възрастта
по чл. 68, ал. 1 КСО /какъвто е настоящия
ищец с ЕГН **********/, се отпуска за времето на неработоспособността, определена от
ТЕЛК (НЕЛК),
то пропуснатия размер на инвалидната пенсия, която би получавал, ако този
административен акт му беше съобщен след издаването му, е имуществена вреда, която
е в пряка причинна връзка с неоснователното бездействие на НЕЛК.
Налице е също така и неразделна
причинно-следствена връзка между
неимуществената вреда и неоснователното бездействие на ответника, тъй като
изпитаните душевни болки и страдания от обидата и унижението от ограничаване на
упражняването на правото на пенсия са пряка и непосредствена последица от
несъобщаване на административния акт, който дава право на инвалидна пенсия.
Лишаването на инвалид от полагащата му се пенсия, която да компенсира
увреждането на работоспособността му представлява посегателство върху честта и
достойнството на лицето, чиято защита е гарантирана от чл.32 ал.1 от Конституцията на Република България. Според чл. 51, ал. 1 от Конституцията на РБ, гражданите имат право на обществено
осигуряване и социално подпомагане, следователно правото на получаване на инвалидна пенсия
е конституционно защитено. Нарушаването от страна на държавни органи и техни
длъжностни лица на конституционно гарантирано право на български гражданин -
винаги поражда отговорност на държавата по чл.7 от Конституцията на Република
България.
От изложеното, съдът прави
извода, че двата иска на А.А.А. са доказани по основание и размер и трябва да
бъдат изцяло уважени.
Ищецът е направил искане и за присъждане на
законна лихва от датата на подаване не исковата молба - 25.08.2020 г. до
окончателното изплащане на сумите, което трябва да бъде уважено. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а
съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от
наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото.
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени
сторените в настоящото производство разноски, съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК. Те се констатираха в размер на 1671.50
лева, от които: 10 лева държавна такса, 461.50 лева депозит за вещо лице и
1200 лева адвокатско възнаграждение. За всички тях има представени надлежни
документи за заплащането им и ответникът не е възразил по отношение на размера
на адвокатското възнаграждение.
Воден от горното, Административен
съд – Варна, ХІХ състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия да заплати на А.А.А.
с ЕГН ********** обезщетение в размер на 13385.88 лева /тринадесет хиляди
триста осемдесет и пет лева и 88 стотинки/ за имуществена вреда, причинена от невръчването
на експертно решение № 1220/04.12.2017г., в резултат на което ищецът не е
получил пенсия за инвалидност за периода от 10.01.2017 г. до 01.01.2020 г.
ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия да заплати на А.А.А.
с ЕГН ********** обезщетение в размер на 3000 лева /три хиляди/ за
неимуществена вреда, причинена от невръчването на експертно решение №
1220/04.12.2017г., в резултат на което ищецът е преживял стрес, обида и
унижение в периода от 10.01.2017 г. до 01.01.2020г.
ОСЪЖДА Национална експертна лекарска
комисия да заплати на А.А.А. с ЕГН ********** съдебни разноски в общ размер от
1671.50 /хиляда шестстотин седемдесет и един лева и 50 стотинки/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния
административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: