РЕШЕНИЕ
№…
20.03. 2019г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар Ж.С.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №51 по описа за 2019 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от „****“ ЕАД (в ликвидация) с ЕИК**** срещу Решение № 1863/ 30. 11. 2018 г. по гр.д.№ 8717/ 2017 г. по описа на Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС и бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „***“ ООД с ЕИК**** е изразила становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил като неоснователен предявения на основание чл. 109 ЗС иск от „**** ЕАД (в ликвидация) с ЕИК*** за осъждане на „***“ООД с ЕИК*** да преустанови неоснователни действия – да прекрати работата по експлоатация и обслужване на съоръжение, представляващо ОБОРОТЕН ЦИКЪЛ, и да премахне за негова сметка трите броя водоохладителни кули, разположени върху негов бетонов фундамент – като бетоновият цикъл е разположен в част с площ от 250 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***** и упражнява в пълен обем правото си на собственост върху частта с площ от 250 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ************.
С обжалваното решение районният съд е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1230 лева.
В мотивите на обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че процесното съоръжение, представляващо оборотен цикъл се намира в имот, собственост на ищеца, но е собственик на ответника, продаден от ищеца с нотариален акт № **, том **, вх.рег. № **, дело № ** от *** г. В мотивите районният съд е обсъдил и тръжната документация преди продажбата на поземлени имоти на ответника, като е установил от документацията, че оборотният цикъл е описан в документацията и по тази причина е бил предмет на продажбата между страните, когато ответникът е придобил поземлени имоти от ищеца. Съдът е приел, че по този начин ответникът е придобил правото на собственост върху съоръжението с право на строеж, което ме дава възможност да построи съоръжението отново при неговото погиване при спазване изискванията на ЗУТ.Съдът е приел, че ведно с прехвърлянето правото на собственост върху съоръжението ответникът се е лишил от правото да ползва тази част от имота, върху която е построено съоръжението. В мотивите е прието, че съоръжението се намира на определеното място от годината на изграждането му през 1985 г. и е свързано с имотите на ответника, чиито сгради обслужва по отношение на климатизацията. Въз основа на изложените факти съдът е приел, че не са налице неоснователни действия на ответника, които пречат на ищеца да реализира правото си на собственост, налице са действия на трето лице (Община- Плевен), което при промяната на ПУП не съобразило наличието на това съоръжение в имота на ищеца, но със собственик ответникът и по този начина са се създали условия за ограничаване правото на ищеца върху целия имот с идентификатор ************, за което на ответника не може да се ангажира отговорността.
Въззивният съд изцяло възприема изложените от районния съд мотиви, в които подробно са обсъдени събраните по делото доказателства. От данните по делото безспорно се установява, а това не се оспорва и от страните, че имот с идентификатор **** е собственост на ищеца, като съседните имоти са собственост на ответника. От доказателствата се установява, че в имотите, които са прехвърлени на ответника от ищеца, са построени сгради преди прехвърлянето, към които е изгладено процесното съоръжение за климатизация на сградите. По делото е установено, че съоръжението се намира в имот с идентификатор ***** и през 2004 г. с нотариален акт № **, том **, вх.рег. № **, дело № **от ** г. на нотариус В.П. съоръжението заедно с имот № ** – *** в стр.кв. 424 по плана на гр.П. и сградите в него са прехвърлени на ответника. Следователно, към настоящия момент процесното съоръжение е собственост на ответника, независимо от това, че се намира в имот, собственост на ищеца. От заключението на съдебно- техническата експертиза става ясно, че съоръжението е свързано с подземни тръби с имотите на ответника, като обслужва построените в тези имоти сгради и по този начин е налице функционално свързване на съоръжението, което включва бетонова основа, подземните тръби и изградените над бетоновата основа метални конструкции.
Съгласно ТР №**/ 2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.3 от текста на чл. 109 ЗС се формират две задължителни условия за уважаването на иска: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. В случая съдът приема, че са налице основателни действия на ответника при ползването на съоръжението по предназначение, тъй като ответникът е собственик на това съоръжение, ползва го за климатизацията на сградите в имотите си и не са налице други данни затова, че съоръжението се ползва по различен начин, който да ограничава правата на ищеца като собственик на имота, в който се намира съоръжението. В тълкувателното решение е даден пример за ограничаване правата на собственика и когато ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или подържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. В случая ответникът притежава правото на собственост върху процесното съоръжение, ползва го предназначение и не е налице ограничаване правото на собственост на ищеца извън обичайните действия за ползването на съоръжението по предназначение.
По изложените съображения съдът счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалния и материалния закон и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 и чл.80 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 700 лева адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр. 1 и чл.272 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВРЪЖДАВА като правилно и
законосъобразно Решение № 1863/ 30.
11. 2018 г. по гр.д.№ 8717/ 2017 г. по описа на Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл.
78, ал.3 и чл. 80 ГПК „*******“ ЕАД (в ликвидация) с ЕИК**** да заплати на „***********“ООД с ЕИК**** направените по делото разноски пред въззивната
инстанция в размер на 700 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл.280,
ал.2, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :