О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№657
19.02.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
частно гражданско дело № 153 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.
Образувано по частна
жалба на адвокат адвокат Анна Стоянова Димитрова, с
адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ 27А, ет. 1, в качеството й на особен
представител на А.Ц.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Определение
№1823/05.12.2019г. по гр. д. 177/2019г. на Районен съд – Средец, с което е
ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3350/06.11.2019 г. на адв. Анна Стоянова
Димитрова за изменение на определеното й възнаграждение и за
допълване на Решение № 166/24.10.2019 г. по гр. дело № 177/2019 г. в частта му
за разноските.
В жалбата се излагат оплаквания, че в обжалвания съдебен
акт съдът е взел предвид само определени обстоятелства (брой физически явявания
в с. з. и в канцеларията на съда, телефонни обаждания, пощенски писма), а не е
преценил ефективността на осъществената защитата. Твърди се, че определеното от
съда възнаграждение е под абсолютния минимум, регламентиран в чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и то при хипотезата на изключението, заложено в чл. 47, ал. 6
от ГПК. Счита, че са положени адекватни усилия за защита интереса на клиента.
Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 9 от
Наредба № 1, тъй като не се касае за случай на неосъществено процесуално
представителство, а освен това възнаграждението
без процесуално представителство не може
да е под 150 лв. Намира за несправедливо приравняването на разноските за
процесуално представителство на адвоката и на юрисконсулта. Моли съда да отмени
обжалваното определение и да измени размера на определеното възнаграждение,
като допълни решението в частта за разноските. С допълнителна молба прави
искане да й бъде присъдена заплатената държавна такса от 15, 00 лева за
депозираната частна жалба.
По делото е постъпил отговор от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, чрез юрисконсулт Златева, с който частната жалба се оспорва
като недопустима и неоснователна. Счита, че право да иска изменение
на решението в частта за разноските има единствено и само страната по делото,
но не й нейният особен представител, който в случая действа противно на
интересите на представлявания. По същество намира, че съдът правилно и
справедливо е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и
правна сложност на делото. Оспорват
се доводите за несправедливост при приравняване на размерите на адвокатското и
юрисконсултското възнаграждение. Моли съда да остави частната жалба без
разглеждане, евентуално без уважение.
Въз основа на закона и събраните доказателства по
делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок, от лице, което има правен интерес от обжалване,
и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима. В съдебната практика последователно се приема, че е допустимо самият
особен представител да обжалва с частна жалба произнасянето на съда относно
размера на възнаграждението му съгласно чл. 46, ал. 6 ГПК (Определение № 208 от
15.04.2016 г. по ч. т. д. № 614/2016 г. на ВКС, II т. о., Определение № 43 от
15.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 633/2012 г., IV г. о., Определение № 936 по
ч. т. дело № 3334/14 г. на ВКС, I т. о.,
Определение № 626 по ч. т. дело № 2803/2015 г. на ВКС, II т. о.).
Определението, с което се определя размера на възнаграждението за особения
представител в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК, представлява произнасяне със
съдебен акт по разноските по делото, който акт може да бъде изменян по реда на
чл. 248 ГПК и последното произнасяне подлежи на инстанционен контрол (Определение
№ 10 от 9.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 23/2018 г., III г. о., ГК).
Производството пред Районен съд – Средец е било образувано
по предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр. Бургас против А.Ц.Г.
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 164, 27 лева, представляваща
незаплатена цена по издадени фактури за потребени ВиК услуги, и сумата от 34, 05
лева, представляваща мораторна лихва. Ангажирани са писмени доказателства и са
направени доказателствени искания.
С
Определение № 762 от 12.06.2019 г. съдът е назначил адвокат А.Д. за особен
представител на ответника при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК при определен
депозит в размер на 150, 00 лева.
По
делото адвокат Анна Димитрова е депозирала писмен отговор, с който е оспорила
наличието на облигационно правоотношение между страните и евентуално е заявила,
че не оспорва размера на вземането, поради което е помолила съда да не допуска
исканите от ищеца съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи. По
делото са постъпили и
две становища от адвокат Анна
Димитрова, с които се поддържа изложеното в отговора относно събирането на
доказателства и по съществото на спора. По делото са проведени три съдебни
заседания – по две от тях не е даван ход на делото поради нередовно призоваване
на ищеца, а в третото по ред заседание делото е обявено за решаване, като
адвокат А.Д. не се е явила на нито едно от тях.
С
протоколно определение от 24.09.2019 г. съдът е постановил на особения
представител да се изплати сумата от 112, 50 лева на основание чл. 9 вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а разликата до пълния размер на внесения депозит от 150, 00
лева да се върне на ищеца предвид обстоятелството, че особеният представител е
изготвил само отговор на исковата молба и не се е явявал за процесуално
представителство в с. з. по делото. В протокола от съдебното заседание липсва
вписване, че разликата над сумата от 112, 50 лева е възстановена на ищеца.
С
Решение № 166 от 24.10.2019 г. по гр. д.
№ 177/2019 г. съдът е уважил изцяло исковите претенции и е осъдил
ответника да заплати направените в заповедното и исковото производство
разноски, в т. ч. и 112,50 лева за възнаграждение за особен представител. Срещу
решението не е постъпила въззивна жалба, поради което е влязло в сила.
По делото адвокат Анна Димитрова е депозирала молба за
изменение на решението в частта за разноските, в която са изложени съображения,
аналогични с тези в частната жалба.
Юрисконсулт
Златева е оспорила постъпилата молба по чл. 248 ГПК с доводи за недобросъвестно
упражняване на процесуални права.
За да остави постъпилата молба без уважение, съдът е
приел, че по делото е налице по-ниска степен на процесуална активност в
сравнение с дължимата и същевременно по-малка сложност в сравнение с
първоначално преценената, поради което на особения представител адв. Димитрова следва
да се изплати частта от внесеното възнаграждение, отговаряща на нормативно
определения размер ¾ при изготвяне на писмени отговори без явяване по
делото. Посочено е още, че ако особеният представител не е бил доволен от определеното
при назначаването му възнаграждение, е следвало да заяви това своевременно /а
не по реда на чл. 248 от ГПК/, като поиска увеличение или се откаже от делото.
Съобразно в т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС особеният представител в хипотезата на чл. 47,
ал. 6 ГПК се назначава с акт на съда – определение, от който произтича и
неговата представителна власт. Това представителство съобразно чл. 36, ал. 1 ЗА е възмездно, тъй
като за положения труд на адвоката се
дължи възнаграждение от ищеца, независимо от изхода на делото и за всяка съдебна инстанция. Съгласно
чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК възнаграждението на особения представител се определя
от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на
възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа
съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора
от него. В конкретния случай с оглед размера на исковите претенции минималният
размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 300 лева съгласно чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Правилно и законосъобразно съдът е определил
депозит за възнаграждение за особен представител в размер на 150, 00 лева
поради това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Основателни
са оплакванията в частната жалба, че съдът неправилно е приложил чл. 9, ал. 1
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно тази разпоредба за изготвяне на искова молба и писмен
отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без
процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и
приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена
от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението
по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв. От анализа на посочената разпоредба
може да се направи извод, че и при липса на осъществено процесуално
представителство размерът на дължимото възнаграждение не може да бъде намален
под предвидения минимум от 300, 00 лева, който в конкретния случай е редуциран
до сумата от 150, 00 лева на основание чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че
искането на адвокат Анна Димитрова за изменение
на определеното й възнаграждение и за допълнение на решението в частта за
разноските се явява основателно. Ето защо обжалваното определение следва да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено, че протоколно определение от
24.09.2019 г. се отменя в частта, с която съдът е постановил разликата над 112,
50 лева до пълния размер на внесения депозит от 150, 00 лева да се върне на
ищеца, и вместо него да бъде постановено разликата над сумата от 112, 50 лева
до дължимия размер от 150, 00 лева да бъде изплатена на адвокат Анна Димитрова.
Това налага Решение № 166 от 24.10.2019 г. по гр. д. № 177/2019 г. на Районен съд – Средец да бъде
допълнено в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца сумата над 112, 50 лева до пълния размер от 150, 00 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение на назначения особен представител.
Съгласно мотивите към т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС таксата за разглеждане на
жалба, подадена от особен представител, се дължи от страната, в чиято полза се
предприема процесуалното действие по защита на правата й. В процесния случай
обаче подадената частна жалба не представлява процесуално действие в полза на
ответника Г., а е предявена единствено в защита на правото на адвокат Димитрова
да получи възнаграждение за процесуалното представителство, осъществено от нея
в качеството й на особен представител на ответника Г.. По тези съображения
съдът намира, че не е налице основание заплатената от адвокат Димитрова държавна
такса в размер на 15, 00 лева да бъде възложена върху ответника Г..
Същевременно по делото не е налице основание за осъждане на ищеца „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД да заплати на адвокат Димитрова внесената от нея държавна
такса в размер на 15, 00 лева. Ето защо заплатената от адвокат Димитрова сума
от 15, 00 лева за държавна такса за разглеждане на настоящата частна жалба
следва да остане в нейна тежест.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 1823/05.12.2019 г. по гр. д.
177/2019 г. на Районен съд – Средец, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ протоколно
определение от 24.09.2019 г. по гр. д. 177/2019 г. на Районен съд – Средец в
ЧАСТТА, с която е постановено разликата
над 112, 50 лева до пълния размер на внесения депозит от 150, 00 лева да се
върне на ищеца, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Анна
Димитрова възнаграждение за процесуално представителство на ответника А.Ц.Г. за
сумата над 112, 50 лева до пълния дължим размер от 150, 00 лева, изцяло платими
от внесения депозит.
ДОПЪЛВА Решение № 166 от 24.10.2019 г. по гр.
д. № 177/2019 г. на Районен съд – Средец
в частта за разноските, като
ОСЪЖДА А.Ц.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3,
сумата над 112, 50 лева до пълния размер на внесения депозит от 150, 00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на назначения особен
представител.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.