О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер IV-39 Година 2020, 06 януари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на шести януари година две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 1840 описа за
2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Т.Ф.Ш., гражданка на
Русия, род. на *** г. в гр.Петропавловск, Камчатский, адрес: гр.Созопол, п.к.
8130, м. „Санта Марина“, вилна сграда № 4, ет.2, ап.4, против решение № 2102 от 02.09.2019 г. по гр.д.3483/2019 г. по описа на Бургаски
районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е признато за установено по отношение на въззивницата, че
тя дължи на етажните собственици в Етажна
собственост, находяща се в сграда „Феста Апартмънтс Поморие”, адрес гр. Поморие, ул.„Княз Борис I” № 211,
представлявани от председателя на управителния съвет Мартин Чолаков, сумата от 907.34 лв, представляваща
годишни разходи за управление и поддръжка на общи части и вноска във фонд
„Ремонт и обновяване“ за 2015 г., съгласно взето на 12.11.2014 г. решение на
ОС, ведно с мораторна лихва върху посочената сума, в размер на 187.59 лв, начислена за периода от
18.11.2015 г. до 30.11.2017 г., както и законната лихва, начиная от 18.12.2017
г. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д.9424/2017 г. на БРС е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, КАКТО И В ЧАСТТА, с която
въззивницата е осъдена да заплати на етажните собственици в Етажна собственост,
находяща се в сграда „Феста Апартмънтс Поморие”, адрес гр. Поморие, ул.„Княз Борис I” № 211, представлявани от председателя на управителния съвет Мартин Чолаков, деловодни разноски за исковото производство
в размер на 359.84 лв, и за заповедното
производство по ч.гр.д.9424/2017 г. на БРС - в размер на 23.37 лв.
Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е
неправилно поради нарушение на материалния закон, както и – необосновано. Твърди
се, че независимо от представените доказателства, от фактическа страна
първоинстанционният съд не е съобразил, че: хотелът, разположен в центъра на
комплекса е собственост на едно лице; самостоятелна сграда е и не следва да се
„числят общи части“ за нея; за всеки самостоятелен обект в комплекса общите
части следва да се изчисляват от съответната сграда, в която се намира СО, а не
от целия комплекс; ищецът не е доказал, че е извършвал дейности по управление и
поддръжка на общите части в комплекса. Изложени са съображения за неправилност
на изводите на съда досежно размера на исковата претенция; досежно възражението
на въззивницата, че през календарната 2015 година не е ползвала имота си повече
от 30 дни, за което се твърди, че съдът не е счел за безспорно това
обстоятелство, независимо от това, че по повод това, че възражението не е било
оспорено от ищцовата страна; по отношение на възражението, че дейности по
управление и поддръжката на общите части в комплекса не са извършвани от ищеца;
относно възражението на ответницата за липсата на активна материална материална
легитимация за ищеца; както и по възражението за погасяване по давност на
исковата претенция.
Твърди се наличие на допуснати процесуални нарушения,
изразяващи се в липсата на конкретни указания и неяснота при разпределяне на
тежестта на доказване на извършването на дейностите по управление и поддръжка
на ЕС. Твърди се, че съдът е допуснал процесуално нарушение и по повод подадена
на 07.06.2019 г. по пощата молба от ответницата, постъпила в БРС в деня на
съдебното заседание - на 11.06.2019 г. в 9,52 ч., преди приключване на
съдебното заседание по делото (в 9,54 ч.), която молба е била оставена без
разглеждане, съотв.приложените към нея доказателства не са били приети по
делото, а направените с нея искания (за спиране на настоящото производство до
приключване на преюдициален по мнението на ответницата спор по гр.д.737/2017 г.
по описа на ПРС) не са били разгледани.
Претендира
се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените
искове. Претендират се разноски за двете инстанции.
На основание допуснатите от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, са заявени на основание чл.266, ал.3 от ГПК, искания по
доказателствата – да се приемат като доказателства по делото приложените към
молбата на въззивницата писмени доказателства – Определение от 08.01.2018 г. по
гр.д.737/2017 г. по описа на РС Поморие и фотокопие от паспорта на
въззивницата. Заявено е искане, в случай, че въззивният съд не приеме
приложените към молбата на ответницата от 07.06.2019 г. писмени доказателства,
да се допусне свидетел за установяване на обстоятелството, че през 2015 г. ответницата
не е ползвала имота си. Заявено е искане да се допусне свидетел и за
установяване, че „ищцовата ЕС не е извършвала дейности по управление и
поддръжка на общите части през 2015 г., а такива са се извършвали от други
етажни собствености, които са били учредени през лятото на 2015 г. – ЕС на
отделните блокове в комплекса“.
Въззивната жалба е подадена от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
поради което е допустима.
В законовия срок против въззивната жалба е
постъпил отговор от въззиваемия - Етажна собственост, находяща се в сграда „Феста
Апартмънтс Поморие”, чрез процесуалния й представител адв.С.С., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна и недоказана. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е
установил фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни и
обосновани. Твърди се, че въззивницата е собственик на самостоятелен обект
(апартамент) в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”, а
претендираните от нея суми са определени с решение на ОСЕС от 12.11.2014 г.
Оспорват се възраженията на въззивницата във връзка с учредяването на ЕС, като
се излагат подробни съображения. Посочва се как е определен размерът на
дължимите от ответницата суми. Оспорва се като недоказано възражението на
въззивницата, че не дължи сумите, тъй като не била ползвала имота си повече от
30 дни през 2015 г. По отношение на възражението във въззивната жалба за
липсата на активна легитимация на ищеца се твърди, че въззивницата като
собственик на самостоятелен обект в етажната собственост, дължи сумите за
поддръжка и управление на ЕС на самата ЕС, без значение кой конкретно извършва
тези дейности. Оспорва се като неоснователно и възражението за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните вземания.
Претендира се потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски. Няма искания по
доказателствата.
По
направените искания по доказателствата, съдът приема следното:
Съгласно
чл.266, ал.3 ГПК, във
въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не
са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.
Съгласно чл.131, ал.2, т.4 и 5 ГПК, писменият отговор на ответника трябва да
съдържа становище по обстоятелствата, на които се основава искът и възраженията
срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. Съгласно чл.131, ал.3 ГПК, в отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата
и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички
писмени доказателства, с които разполага.
В
настоящия случай въззивницата-ответник е заявила с отговора си на исковата
молба възражение, че през 2015 г. не е ползвала имота си повече от 30 дни, като
за доказване на това свое твърдение е заявила, че иска да й се допуснат гласни
доказателства. Не е приложила копие от паспорта си, нито е поискала възможност
да го представи в първото съдебно заседание. Заявила е също възражение, че
дейности по управление и поддръжка на комплекса не са били извършвани нито от
ищцовата ЕС, нито от ангажирано от нея лице, а всички такива дейности по
управление и поддръжка на общи части се извършват от „ЕС по блокове“. За
доказване на това свое твърдение, ответницата е поискала с отговора си на
исковата молба, допускане на гласни доказателства – двама свидетели при
довеждане.
С
проекто-доклада си по делото, връчен на страните, на ответницата – на
03.08.2018 г., съдът е разпределил доказателствената тежест съобразно
твърденията на страните по фактите. Съобразно исканията на ответницата, съдът е
допуснал един свидетел, при режим на довеждане от ответницата.
В
първото открито съдебно заседание по делото – на 02.10.2018 г., съдът е дал
възможност на страните да уредят спора си доброволно, поради което не е
пристъпил към докладване на делото. Делото е било отложено и насрочено за
09.11.2018 г., за която дата страните са били уведомени чрез присъстващите в
съдебното заседание техни процесуални представители. В съдебното заседание на
09.11.2018 г. производството по делото е било спряно по взаимно съгласие.На
23.04.2019 г., производството по делото е било възобновено по искане на ищеца и
е насрочено открито съдебно заседание на 04.06.2019 г. от 9,45 ч., пренасрочено
за 11.06.2019 г. от 9,45 ч. За съдебното заседание на 11.06.2019 г. от 9,45 ч.
ответницата е призована на 13.05.2019 г.
На
07.06.2019 г., (видно от клеймото върху пощенския плик), ответницата е
изпратила по пощата (БП Варна) „Молба по хода на делото“, получена в БРС на
11.06.2019 г. в 9,52 ч. и входирана с вх.№ 24926. С тази молба процесуалният
представител на ответницата е поискал делото да се разгледа в негово и на
ответницата отсъствие. Представил е определение от 08.01.2018 г. по
гр.д.737/2017 г. на ПРС и е поискал спиране на делото до приключване на
производството по гр.д.737/2017 г. на ПРС. Поискал е също, в случай, че съдът
не спре делото, да приеме като доказателство копие от паспорта на ответницата
за доказване на твърдението й, че през 2015 г. не е ползвала имота си в
България повече от 30 дни. Заявено е оспорване на всички представени от ищеца
доказателства и противопоставяне на всички направени от ищеца доказателствени
искания като недопустими и преклудирани. Представен е списък на разноските и е
изразено кратко становище по съществото на спора.
Откритото
съдебно заседание на 11.06.2019 г. е започнало в 9,45 ч. и е приключило в 9,54
ч., видно от протокола. В това съдебно заседание молбата на ответницата вх.№
24926/11.06.2019 г., регистрирана в съда в 9,52 ч., не е била докладвана,
поради което съдът е дал ход на делото, докладвал го е съобразно определението
си от 06.07.2018 г. Поради неявяване на ответницата и липсата на постъпило
искане от нея, съдът е отменил определението си за допускане на гласни
доказателства, приел е представените до момента писмени доказателства,
приключил е събирането на доказателства и е дал ход по същество.
След
докладването на молбата на ответницата на 11.06.2019 г., съдът я е приложил по
делото, но не се е произнесъл по нея като е посочил, че е постъпила след
приключване на заседанието.
Съдът
приема, че след като възражението на ответницата, че през 2015 г. не е ползвала
имота си повече от 30 дни, е било направено своевременно – с отговора на
исковата молба, а искането за ангажиране на писмени доказателства в тази насока
е било направено също своевременно – преди доклада по делото в с.з. на
11.06.2019 г. (по арг.от чл.62, ал.2 ГПК, след като молбата е подадена по
пощата на 07.06.2019 г.), съдът е следвало да съобрази тези обстоятелства и,
след като молбата е докладвана по делото след приключване на събирането на
доказателства, да отмени определението си за даване ход на устните състезания,
да внесе делото в открито съдебно заседание и да приеме така представените с
молбата писмени доказателства. Като не е сторил това, съдът е допуснал
процесуално нарушение, което налага приложените към молбата на ответницата вх.№
24926/11.06.2019 г. писмени доказателства да бъдат приети във въззивното
производство на основание чл.266, ал.3 ГПК.
Съдът намира за неоснователно искането на
въззивницата за ангажиране на гласни доказателства за установяване, че „ищцовата ЕС не е извършвала
дейности по управление и поддръжка на общите части през 2015 г., а такива са се
извършвали от други етажни собствености, които са били учредени през лятото на
2015 г. – ЕС на отделните блокове в комплекса“. Такова възражение е било
направено своевременно – с отговора на исковата молба, също с отговора на
исковата молба е заявено искане за ангажиране на гласни доказателства в
подкрепа на възражението. След като съдът е допуснал събиране на гласни
доказателства (1 свидетел при довеждане от ответната страна), ответницата нито
се е явила в съдебно заседание, нито е осигурила явяването на този свидетел,
нито в молбата си от 07.06.2019 г. е направила искане за отлагане на делото за
разпит на този свидетел. Нещо повече, в молбата си от 07.06.2019 г. ответницата
не е споменала изобщо за свидетеля, а е заявила становище по съществото на
спора. Ето защо съдът приема, че след като ответницата не е ангажирала това
доказателство и не е поддържала искането си за събирането му, не е налице
основание за събирането му пред въззивната инстанция по реда на чл.266, ал.3 ГПК.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Т.Ф.Ш.,
гражданка на Русия, род. на *** г. в гр.Петропавловск, Камчатский, адрес: гр.Созопол, п.к.
8130, м. „Санта Марина“, вилна сграда № 4, ет.2, ап.4, против решение № 2102 от 02.09.2019 г. по гр.д.3483/2019 г. по описа на
Бургаски районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е признато за установено по отношение на въззивницата,
че тя
дължи на етажните собственици в Етажна собственост, находяща се в сграда
„Феста Апартмънтс Поморие”, адрес гр. Поморие, ул.„Княз Борис I” № 211, представлявани от председателя на управителния съвет Мартин Чолаков, сумата от 907.34 лв, представляваща
годишни разходи за управление и поддръжка на общи части и вноска във фонд
„Ремонт и обновяване“ за 2015 г., съгласно взето на 12.11.2014 г. решение на
ОС, ведно с мораторна лихва върху посочената сума, в размер на 187.59 лв, начислена за периода от
18.11.2015 г. до 30.11.2017 г., както и законната лихва, начиная от 18.12.2017
г. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д.9424/2017 г. на БРС е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, КАКТО И В ЧАСТТА, с която въззивницата е осъдена да
заплати на етажните собственици в Етажна собственост, находяща се в сграда
„Феста Апартмънтс Поморие”, адрес гр. Поморие, ул.„Княз Борис I” № 211, представлявани от председателя
на управителния съвет Мартин Чолаков, деловодни разноски за исковото
производство в размер на 359.84 лв, и за заповедното производство по ч.гр.д.9424/2017 г. на БРС - в размер
на 23.37 лв.
На основание чл.266, ал.3 ГПК допуска
събирането на писмени доказателства – приложените към молба вх.№
24926/11.06.2019 г. по описа на БРС фотокопия от страници на паспорта на
въззивницата.
Оставя
без уважение искането на въззивницата за събиране на гласни доказателства –
разпит на 1 свидетел при довеждане, за установяване, че „ищцовата ЕС не е извършвала
дейности по управление и поддръжка на общите части през 2015 г., а такива са се
извършвали от други етажни собствености, които са били учредени през лятото на
2015 г. – ЕС на отделните блокове в комплекса“.
Препис от
настоящото определение да се връчи на страните.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.