С решение № ... от ...г. по гр.д. № .../ ...г. по описа на Великотърновски районен съд, е отхвърлен предявеният от „К. П.” О.-гр.В.Т. срещу О.” Н. Ш.-в ликв.-с.Ш. и „А. Д.”-гр.В.Т. иск с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС за изкупуване на 8,55% ид.ч. от трансформаторен пост с площ 106 кв.м., изграден в имот ..., с площ 1,503 дка в м.”Г.ч.” и на 3/25 ид.ч. от помпена станция, цялата с площ от 69 кв.м., изградена в имот № ..., с площ на имота 11,671 дка в м.”Г. ч.” в землището на с Ш., по силата на който ищецът да встъпи в правата на купувача по извършената с нотариален акт № ..., д. № .../ ...г. покупко-продажба, по цена, посочена в цитирания нотариален акт. Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.Ч., пълномощник на „К. П.” О.-гр.В.Т.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон по изложени за това съображения. Сочи се, че неправилно районният съд е приел, че ТКЗС не е придобило собствеността върху процесния трафопост, поради това, че няма разрешение на Асоциация „Енергетика” по чл.2 ал.2 от Закона за електростопанството /отм./. Счита, че след като е установено, чÕ трафопостът е изграден със собствени средства на ТКЗС и за задоволяване на собствени нужди от ел.енергия, е очевидно, че Асоциация „Енергетика” е дала разрешение на ТКЗС, тъй като без такова разрешение трафопостът не би бил изграден. Счита, че наличието на двете предпоставки-изграждането на трафопоста от ТКЗС и то за задоволяване на собствени нужди, са достатъчни за възникване на вещни права. Счита, че приложение намира нормата на чл.117 ал.5 от Закона за енергетиката. Сочи, че изложените съображения се отнасят и за помпената станция. Счита за неправилен извода на съда, че за праводателите на ищеца не са възникнали права, тъй като нотариалната форма не е необходима, а е достатъчно решение на общото събрание на правоимащите. Претендира разноски. В законоустановения срок не са постъпили отговори на въззивната жалба от ответниците по жалба О.” Н. Ш.-в ликв.-с.Ш. и „А. Д.”-гр.В.Т.. В съдебно заседание пълномощникът на ответника по жалба „А. Д.”-гр.В.Т. адв.Лясков оспорва жалбата и счита същата за неоснователна по изложени за това съображения и в писмена защита.Моли въззивният съд да потвърди решението на ВТРС като правилно и законосъобразно.Претендира разноски. Представляващия ответника по жалба О.” Н. Ш.-в ликв.-с.Ш. ликвидатор Г. моли въззивния съд да отхвърли жалбата като неоснователна. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Във въззивната инстанция не са събрани други доказателства. Предявен е иск с правно основание чл.33 ал.2 от Закона за собствеността. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и недоказаността на предявения иск. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни: Досежно възражението, че наличието на двете предпоставки- изграждането на трафопоста от ТКЗС и то за задоволяване на собствени нужди, са достатъчни за възникване на правото на собственост за ТКЗС и че след като е установено, че трафопостът е изграден със собствени средства на ТКЗС и за задоволяване на собствени нужди от ел.енергия, е очевидно, че Асоциация „Енергетика” е дала разрешение на ТКЗС, тъй като без такова разрешение трафопостът не би бил изграден-същото е несъстоятелно: Както е установено по делото от събраните гласни доказателства- показанията на св.Д., и от заключението на съдебно-техническата експертиза, процесният трафопост и помпена станция са построени от ТКЗС с.Ш. през 1967г.-1968г. и са въведени в експлоатация през 1974г. Трафопостът е бил построен за нуждите на телеугоителен комплекс на ТКЗС-с.Ш. и се е ползвал само от него. И двата обекта представляват масивни сгради, трайно прикрепени към земята. Процесните сгради са били построени по време на действие на Закона за собствеността, Правилника за държавните имоти /отм./, Наредбата за държавните имоти /отм./ и Закона за електростопанството от 1948г., отм. 1975г. Съгласно чл.2 ал.1 от Закона за електростопанството от 1948г. енергийните източници и всички съоръжения за производството, пренос и разпределение на енергията, както и електропромишлеността /каквото съоръжение представлява процесният трафопост/ са държавна общонародна собственост. Разпоредбата на чл.3 ал.1 от същия закон е предвиждала че държавата може да преотстъпи на местните органи на държавната власт, на държавните предприятия, или на обществени организации-водни синдикати, кооперации и др.строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или за собствени нужди. Съгласно посочените разпоредби, фактът на извършване на строежа и експлоатацията на такова съоръжение като процесния трафопост не поражда право на собственост за извършилия строежа-в случая ТКЗС с.Ш.. Освен това, законът предвижда само възможност за преотстъпване на строежа и експлоатацията, поради което не може да се приеме, че след като трафопостът е построен от ТКЗС и то за задоволяване на негови нужди от ел.енергия, то такова преотстъпване е било налице. Посочените две предпоставки от жалбоподателя не са достатъчни, за да придобие ТКЗС правото на собственост върху трафопоста. Това е така, тъй като и разпоредбата на чл.2 ал.2 от Закона за електростопанството от 1975г., отм.1999г., предвижда, че кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация „Енергетика” могат да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти за задоволяване на собствените си нужди от ел.енергия. Независимо, че са събрани доказателства, установяващи изграждането на трафопоста от ТКЗС с.Ш. и то за задоволяване на собствените нужди за ел.енергия, липсват доказателства за наличието на разрешение на Асоциация „Енергетика” ТКЗС с.Ш. да придобие и притежава процесния трафопост. Прочее компетентен да издаде това разрешение съгласно промените в закона е било Министерство на енергетиката /от 1975г. до 1986г./ и Стопанско обединение „Енергетика” /от 1986г. до 1999г./. Не може да се направи извода, че след като е построен трафопостът от ТКЗС, то е налице такова разрешение, тъй като законът предвижда само възможност за това, реализирането на която следва да бъде установено, а в случая липсват доказателства в тази насока. В настоящия случай ищецът не е доказал, че праводателят на праводателите му е придобил правото на собственост върху процесия трафопост от държавата съгласно изискванията на чл.2 ал.2 от Закона за електростопанството/ отм./. Следователно, с построяването на трафопоста, последният е станал държавна собственост. Позоваването на разпоредбата на чл.117 ал.5 от Закона за енергетиката е несъстоятелно, тъй като построяването на трафопоста е извършено не при действието на този закон, а при действието на отменения Закон за електростопанството. Аналогично се разрешава въпросът и по отношение на процесната помпена станция, предвид разпоредбата на чл.19 от Закона за водите /отм./. Досежно възражението, че нотариалната форма за прехвърляне на процесните сгради не е необходима, а е достатъчно решение на общото събрание на правоимащите-същото е неоснователно: Съгласно § 29 ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ продажбата на МПС и недвижимите имоти /каквито представляват процесните/ от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните.В случая изискуемата от закона форма не е спазена-видно от приложения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от ...г., включващ продажбата на процесните сгради, липсва нотариална заверка на подписите на продавача и купувача. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС е неоснователен и недоказан. С оглед на изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати направените от ответника по жалба разноски пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение в размер на 3000лв. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № ... от ...г. по гр.д. № .../ ...г. по описа на Великотърновски районен съд. ОСЪЖДА „К. П.” О. със седалище и адрес на управление:гр.В.Т., ул.”М.” № ... да заплати на „А. Д.” със седалище и адрес на управление: гр.В.Т., ул.”...” № ..., В. ..., А...., направените пред въззивната инстанция разноски по делото в размер на 3000лв. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните. Председател: Членове: |