РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Девня, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20243120200076 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от И. Б. Н., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Д*********** срещу Наказателно постановление № 597, издадено
на 06.02.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Варна, с
което на жалбоподателя за нарушение по чл. 257 ал. 2 от Закона за горите, вр.
чл. 32 ал. 3 от Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите е наложено
административно наказание - глоба в размер на 1 000 лева.
Въззивникът, чрез проц. си представител – адв. Ж. К. от ВАК
обжалва наказателното постановление с бланкетна жалба с оплаквания за
материално правна и процесуална незаканосъобразност, неправилност и
необоснованост. В с.з., чрез пълномощника си поддържа и доразвива доводите
си, като твърди, че нарушението освен, че не е извършено е и недоказано, че
не са обсъдени възраженията на нарушителя, подадени срещу съставения му
акт, че не са събрани надлежни доказателства за отговорността на въззивника.
Претендира и разноски по делото.
АНО - Директора на РГД – гр. Варна, чрез редовно упълномощен
процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Последният
счита, че от събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал
безспорно се установява извършването на нарушението, че административно
- наказателната отговорност на нарушителя е ангажирана правилно, поради
което моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като
правилно и законосъобразно.
РП - Варна, редовно уведомени не изпращат представител за участие
1
в делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
На 05.10.2023 г. въззивникът инж. И. Н., на основание чл. 108 от ЗГ и
Заповед №485/23.03.2016 г. за утвърждаване на ГСП, издал позволително за
сеч № 0742704 за отдел 117 подотдел „е“, находящ се в землището на с. К, обл.
Варна с площ от 5 200 хектара, собственост на ДГТ. Няколко дни по – късно,
при извършена документална проверка, свид. Х. П. Н. – гл. специалист при
РДГ – Варна установил, че въззивникът в качеството си на длъжностно лице
по чл. 108 ал. 1 от ЗГ в ТП ДГС Суворово, е издал позволително за сеч №
0742704 от 05.10.2023 г. за отдел 117 подотдел „е“ с вид на сечта гола – 100%,
като е включил дървесни видове, които не попадат в хипотезата на чл. 32 ал. 2
от Наредба №8 за сечите в горите, а именно: цер, клен, космат дъб“. Свид. Н.
приел, че позволителното за сеч е издадено в нарушение на закона и по –
специално на подзаконов нормативен акт, а именно Наредба № 8 от 5 август
2011 г. за сечите в горите, доколкото в позволителното за сеч са включени
дървесни видове цер, клен, космат дъб. С оглед на това съставил АУАН срещу
въззивника за нарушение по чл. 257 ал. 2 от ЗГ вр. чл. 32 ал. 3 от Наредба № 8
за сечите в горите. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени
възражения срещу АУАН от въззивника, в който същият твърдял, че не е
нарушил закона, нито Наредбата, обяснявайки защо. Без да обсъди същите,
очевидно приемайки ги за неоснователни административно - наказващият
орган издал атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно
постановление, с което ангажирал отговорността на въззивника по чл. 257 ал.
2 от ЗГ, налагайки му глоба в минимален размер.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по
делото писмени документи, които анализирани в своята съвкупност не налагат
различни фактически изводи.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от комтенетнен орган по
смисъла на чл. 275 ал. 1 т. 2 от ЗГ - оправомощен съгласно представената
Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. от Министъра на земеделието и храните.
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от пороци, даващи
основание за неговата отмяна. В АУАН и НП фигурират всички нужни
реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и
възможността да разбере в какво точно е обвинен. Изчерпателно са изброени
нарушените правни норми от ЗГ, водещи до ангажиране на административно
– наказателната отговорност на нарушителя. Вярно е, че цитираната в АУАН и
НП разпоредба на чл. 257 ал. 2 от ЗГ е санкционна, но и в двата акта е
2
направена препратка към нормата на чл. 32 ал. 2 от Наредба №8 за сечите в
горите, регламентираща провеждането на голи сечи, при което въззивникът е
имал възможността да разбере за какво именно нарушение се ангажира
отговорността му. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в
ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя. Спазени са и
сроковете предвидени в ЗАНН, като АУАН е съставен ден преди изтичане на
тримесечния преклузивен срок от установяване на нарушението. С оглед на
това и основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление на
процесуално основание няма.
Съдът установи, че в конкретния случай не са нарушени посочените
в АУАН и НП разпоредби.
Административно – наказателната отговорност на въззивника е
ангажирана за това, че в качеството си на длъжностно лице по чл. 108 ал. 1 от
ЗГ е издал позволително за гола сеч – 100%, като е включил в него дървесни
видове цер, клен и космат дъб. Съгласно разпоредбата на чл. 32 ал. 1 от ЗГ
„Голите сечи са възобновителни сечи с последващо изкуствено и/или
издънково възобновяване“. Според ал. 3 на същата разпоредба „Голи сечи с
издънково естествено възобновяване се провеждат в тополови, върбови,
липови и нискостъблени гори“. В §1, т. 54 е дадено определение на
"нискостеблени гори" – такива са акациевите, келяв габърови, мъждрянови и
гледичиеви гори за издънково възобновяване. Видно от приобщения по искане
на въззивника част от ГСП на ТП ДГС – Суворово, утвърден със Заповед
№485/23.03.2016 г. на Изпълнителния директор на ИАГ, подотдел „е“ 117
представлява нискостъблена гора от стопански клас келяв – габъров,
съдържаща и видовете цер, космат дъб и единично участие на клен и
мъждрян, определен за гола сеч за издънково възобновяване 100% на сечище
до 20 дка. Доколкото цитирания в процесното позволително за сеч подотдел се
определя като нискостеблена гора, то съгласно чл. 104 ал. 1 т. 1 от ЗГ и чл. 32
ал. 3 от Наредбата в него може да се извършва гола сеч. Следва извода, че
издавайки въпросното позволително за сеч въззивникът не е нарушил ЗГ или
подзаконов нормативен акт по прилагането му.
Основателно е възражението на въззивника, че по делото не са
ангажирани доказателства, доказващи качеството на въззивника на лице по чл.
108 ал. 1 от ГГ или на лице по смисъла на чл. 257 ал. 2 от ЗГ. В наказателното
постановление е отразено единствено, че той е заместник директор при ТП
ДГС- Суворово. Това, освен, че не е подплатено с доказателства и не става
ясно задълженията му за издаване на позволително за сеч дали произтичат от
длъжностната характеристика или са възложени с нарочна заповед или друг
акт на упълномощаване и дали въобще въззивинкът притежава висше
лесовъдско образование. Посочените обстоятелства са от значение за
установяване на съставомерността на нарушението, като тяхната липса
означава, че административният орган не е изпълнил в пълнота задължението
си да изложи всички обстоятелства, свързани с извършване на нарушението.
На следващо място следва да се посочи, че при издаване на
обжалваното наказателно постановление е допуснато нарушение на нормата
на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, доколкото административно - наказващия орган не е
обсъдил изобщо възражението на нарушителя. Очевидно е, че наказващия
3
орган не е приел възраженията на нарушителя, но липсата на такова
обсъждане и мотиви или дори просто отбелязване, че същите са
неоснователни, обосновава извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Във възражението са изложени обосновани правни аргументи,
които ако не бяха игнорирани от наказващия орган вероятно щеше да се
достигне до друг извод, съвпадащ с този на съда.
Само за прецизност следва да се отбележи, че действително в
приложения към АНП КП вх. № РДГ04-5482 от 11.10.2023 г. липсват
констатации за отдел 117, подотдел „е“, за който отдел е издадено процесното
позволително за сеч.
По изложените съображения съдът намира административното
обвинение за недоказано, а обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на И. Б. Н., ЕГН: ********** следва да се присъди
сумата от 500 лева, представляваща направени по делото разноски за
заплатено по банков път адвокатско възнаграждение на един адвокат, ведно с
начислено ДДС.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 597, издадено на
06.02.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Варна, с
което на И. Б. Н., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 257 ал. 2 от Закона за
горите, вр. чл. 32 ал. 3 от Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите е
наложено административно наказание - глоба в размер на 1 000 лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – гр. Варна да заплати на
И. Б. Н., ЕГН: ********** сумата от 500 лева /петстотин лв./,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд - Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4