№ 1725
гр. Варна , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20203100502794 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №263241/28.08.2020г. на „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, против Решение №
3803/10.08.2020г., постановено по гр.д. № 17659/2019г. на Районен съд –
Варна, 42 състав,с което е осъдено въззивното дружество да заплати на ищеца
И. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Балкапан“ № 7, ет. 4, ап. 13,
действащ със съгласието на родителите си М. Н. К. ЕГН, ********** и А. И.
К., ЕГН **********, сумата от 300,00 (триста) лева по претенция за
настъпило застрахователно събитие по сключена застраховка „Злополука за
учащи и деца от детски градини и ясли“ по силата на Застрахователен договор
№ 711818031000028, - застрахователно обезщетение за получени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се във временна загуба на съзнание, два
големи белега в областта на колената, болки, стрес, притеснения и страдания,
преживени вследствие на причинените телесни увреждания в резултат на
настъпилото събитие на 01.03.2019г. през втори учебен час при игра на
спортна площадка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска - 29.10.2019 год. до окончателното изплащане
1
на паричното вземане, на основание чл.405, ал.1 от КЗ (нов ) вр. чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно. Навежда се
оплакване, че искът неправилно е квалифициран по чл.405 КЗ, тъй като се
касае за застраховка „злополука“, а не за имуществено застраховане. Счита
се, че първоинстанционният съд е смесил елементите от фактическия състав
на деликтната и договорната отговорност. Сочи се, че покрит риск по
застрахователната полица е травматично увреждане – в случай на злополука,
довела до травматично увреждане, изискващо имобилизация, за което няма
основание за плащане по рисковете временна неработоспособност и
инвалидност от злополука, на застрахованото лице се изплащат 5% от
застрахователната сума. Настоява се, че такова травматично увреждане не е
установено. Поддържа се и че не са представени доказателства за временна
неработоспособност вследствие на злополуката, която да представлява покрит
риск, тъй като на обезщетяване подлежи неработоспособност, продължила
повече от 20 дни, а в случая медицинската бележка е за отсъствие от училище
за период от 10 дни. Навежда се и оплакване, че първоинстанционният съд не
е разгледал възражението срещу размера на претенцията, приемайки
погрешно, че обезщетението следва да се определи по справедливост. Моли
се за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, в евентуалност, в
случай че съдът приеме, че е настъпил покрит от полицата риск, за
намаляване размера на обезщетението. Претендират се и сторените в двете
инстанции разноски. В открито съдебно заседание въззивното дружество не
изпраща представител и не изразява становище.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна И. М. К., действащ със съгласието на родителите си
М. Н. К. и А. И. К., с който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Счита се, че възможността на въззивника да възрази срещу
правната квалификация на иска, е преклудирана. Счита, че с
графологическата експертиза е доказал твърдението си, че полицата по делото
не е показаната му от застрахователя, както и че по делото е доказано по
безспорен начин травматично увреждане. Моли се за потвърждаване на
първоинстанционното решение. В открито съдебно заседание въззиваемата
страна не се явява и не изразява становище.
2
Конституирана по реда на чл.15 ЗЗакрДет, Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна, не изразява становище.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна еобразувано по предявен иск от И. М.
К., ЕГН **********, действащ със съгласието на родителите си М. Н. К. ЕГН,
********** и А. И. К., ЕГН **********, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК ********* за заплащане на сумата от 300лв., представляваща
застрахователно обезщетение по сключена застраховка „Злополука за учащи
и деца от детски градини и ясли“ въз основа на застрахователен договор
№711818031000028.
Твърди се в исковата молба, че през учебната 2018/2019г. ищецът бил
ученик във ВМГ „Св. Николай чудотворец“ в 9-ти клас. На 01.03.2019г., през
втори учебен час, при игра на спортната площадка, паднал, получил
наранявания на двете колена и ударил главата си, като получил мозъчно
сътресение със загуба на съзнание около 15 мин. Това наложило да получи
помощ в лекарския кабинет, впоследствие в Спешен център на ВМА – гр.
3
Варна, а по-късно и обстоен преглед при невролог и неврохирург. За периода
01.03 до 15.03.2019г. бил освободен от училище, а до 29.03.2019г. от часовете
по ФВС. На 22.03.2019г. класният ръководител уведомил родителите, че
класът има сключена застраховка. Същият ден посетили офис на ДЗИ – Варна
и подали претенция №71180311900202/22.03.2019г. за изплащане на
обезщетение. С писмо от 01.04.2019г. застрахователят отказал да изплати
обезщетение, излагайки че мозъчно сътресение не е травматично увреждане и
според представената служебна бележка от училището, ищецът не е отсъствал
от занятия. Бащата на ищеца посетил отново офис на ДЗИ, където му дали
копие на таблица с уврежданията, в която фигурирало мозъчно сътресение
със загуба на съзнание. Родителят написал и жалба до Министерство на
образованието, което извършило проверка и се доказало, че И.К. е отсъствал
по медицински причини и не е постъпвало искане от ДЗИ за издаване на
документ, или справка. Твърди се, че служителка при застрахователя, която
приела претенцията, заявила, че за такъв род травма, сумата се определя на
10% от максималния размер на полицата, който е 3000лв. Моли се за
уважаване на предявения иск.С молба преди първото съдебно заседание
ищецът е оспорил представената от застрахователя полица и конкретно
подписа за застрахован. Въвел е твърдение, че при посещение в офиса на
ДЗИ-Варна му е била представена друга полица, подписана от директора на
училището, като в последния ред на таблицата относно уврежданията било
записано „сума в размер от 10% от застрахователната стойност на договора за
всички останали травматични увреждания извън горните“.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД изразява становище за допустимост на предявения иск. Оспорва го като
неоснователен. Оспорва иска и по размер. Не оспорва наличието на валидно
сключен и действащ по време на събитието застрахователен договор, както и
самото събитие. Потвърждава се, че ищецът е подал претенция
№71180311900202/22.03.2019г. Сочи се, че домашното лечение е продължило
10 дни, а съгласно условията на договора, временната неработоспособност
следва да е продължила минимум 20 дни, като се изплаща процент от
застрахователната сума, съответен на дните неработоспособност. Поради
това, се счита, че не са налице условията за ангажиране отговорността на
застрахователя и се моли за отхвърляне на предявения иск.
4
С обжалваното решениепървоинстанционният съд е изложил мотиви за
неоснователност на възраженията на застрахователя и считайки иска за
доказан по основание, е определил обезщетение в размер от 10 процента от
застрахователната сума, прилагайки и нормата на чл.52 ЗЗД, като е уважил
иска в предявения размер.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Приобщен е документ от МБАЛ Варна към ВМА от 01.03.2019г., в
който е обективиран резултат от образно изследване – графия на череп на И.
М. К., констатирайки линейно просветляване.
Издаден е амбулаторен лист №326/01.03.2019г., в който на И. М. К. е
поставена диагноза „мозъчно сътресение“ и е насочен за консулт с
неврохирург.
Приет по делото е лист за преглед на И.К. в Спешно отделение на
МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, в който е описана травма на глава и колене.
Съобразно медицинска бележка, издадена от АИППИМП Д-р Светозар
Колев ЕООД на 05.03.2019г., И.К. е с диагноза „мозъчно сътресение“, като е
посочено, че се нуждае от домашно лечение за периода 05.03-15.03.2019г. С
последваща медицинска бележка от 18.03.2019г. е посочено „с мнение да се
осв. от ФВС за период 19.03-29.03.2019г.
Приобщена по делото е претенция №71180311900202/22.03.2019г., с
която ищецът е поискал изплащане на застрахователно обезщетение по
застрахователен договор №711818031000028 за събитието от 01.03.2019г.
С писмо от 01.04.2019г. застрахователят е уведомил ищеца, че
естеството на травмата не отговаря на условията на застраховката за
травматично увреждане. Посочено е, че съгласно представената служебна
бележка от учебното заведение, И.К. не е отсъствал от учебни занятия, а по
условията на застраховката, се изискват над 20 дни отсъствие от учебното
заведение. Посочено е, че за евентуално определяне на процент трайна загуба
на работоспособност, е необходимо представяне на актуална консултация с
5
невролог след 01.06.2019г.
С писмо от 09.04.2019г. МОН е изискало от Началника на РУО – Варна
извършване на проверка по повод сигнал на г-н М.К..
С писмо от 02.05.2019г. РУО – Варна е уведомило М. Н. К., че в
дневника на класа са отразени отсъствията на ученика И.К., които са
извинени въз основа на представена медицинска бележка. Посочено е, че от
ДЗИ не е постъпвало искане за издаване на документ за отсъствията на
ученика И. М. К..
С отговора на исковата молба е представена и приета Застрахователна
полица №711818031000028/11.10.2018г. за застраховка „злополука за учащи и
деца от детските градини и ясли“ със застраховащ ВМГ „Св. Николай
чудотворец“ за класове 11б, 10,б, 11г и 9а с 92 застраховани лица по
приложен списък, действала в периода 12.10.2018г. до 11.10.2019г. Сред
покритите рискове са посочени „травматично увреждане – в случай на
злополука, довела до травматично увреждане, изискващо имобилизация
/фрактура на кости, тежки изкълчвания и навяхвания, разкъсване на мускули
и сухожилия/, за което няма основание за плащане по рисковете временна
нареботоспособност и инвалидност от злополука“, като в този случай е
предвидено на застрахованото лице да се изплаща 5% от застрахователната
сума. Покрит риск е и „временна неработоспособност от злополука, като
размерът на обезщетението е диференциран в зависимост от периода на
временната неработоспособност, започващ от 20 дни. Приложен е списък на
застрахованите лица от 9а клас, сред които фигурира под номер 13 И. М. К.,
за който е посочена застрахователна сума от 3000лв. По повод предприетото
от ищеца оспорване на полицата с твърдение, че подписът не е на директора,
е проведена съдебно-графологична експертиза, съобразно която подписът,
положен в полето „за застраховащия“ не е изпълнен от Виолета Илиева
Шишкова – Директор на ВМГ „Св. Николай Чудотворец“.
Приети по делото са Общи условия на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
за застраховки „Злополука и заболяване“, както и цялата преписка по
претенция №71180311900202/22.03.2019г.
Изготвено и приобщено към доказателствата по делото е заключение по
6
съдебно-медицинска експертиза, съобразно което в резултат на падане на
01.03.2019г. И. М. К. е получил мозъчно сътресение, контузия в областта на
двете коленни стави. При извършена рентгенография на череп е обсъдена
линейна фрактура, която не е потвърдена чрез томографско изследване. В
съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Основателно е възражението във въззивната жалба за неправилна
квалификация на иска от първата инстанция. Претенцията за заплащане на
обезщетение по застраховка „Злополука” намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 459 КЗ, съобразно която договорите за застраховка
"Злополука" се сключват срещу рискове, свързани с живота, здравето или
телесната цялост на физическо лице, които са настъпили в резултат на
злополука. По смисъла на цитирната норма, злополука е всяко събитие,
довело до смърт или телесно увреждане на застрахованото лице в резултат на
непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които
застрахованото лице не си е причинило умишлено. Непредвидимостта се
предполага до доказване на противното. Договорът за застраховка злополука
може да се сключи за изплащане на фиксирани парични суми, на обезщетения
на размера на причинени вреди или за комбинация от двата вида плащане.
Въпреки неправилната квалификация на иска, съставът на въззивния
съд е констатирал, че на страните в първоинстанционното производство са
дадени надлежни указания относно подлежащите на доказване факти, които
са и разгледани в обжалваното решение, поради което не се е наложило
извършване на допълнителни процесуални действия от въззивната инстанция.
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да
установи в процеса наличието на застрахователно правоотношение с
ответника по застраховка „Злополука”, действала към момента на настъпване
на твърдяното застрахователно събитие, както и размера на претендираното
обезщетение.
Не оспорен от ответника – застраховател и се признава в процеса
7
фактът на надлежно възникнало застрахователно правоотношение по
процесната Застрахователна полица №711818031000028/11.10.2018г. за
застраховка „злополука за учащи и деца от детските градини и ясли“ със
застраховащ ВМГ „Св. Николай чудотворец“, действала в периода
12.10.2018г. до 11.10.2019г. и в чийто списък ищецът е включен.
Въпреки установения от съдебно-графологичната експертиза факт, че
полицата не е подписана лично от директора на учебното заведение,
доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че именно
представител на училището е насочил пострадалия към упражняване на
правата му по застрахователния договор и застрахователят не оспорва
възникването на застрахователно правоотношение, то съдът приема този факт
за доказан. Същевременно, недоказани по делото остават твърденията на
ищеца в хода на първоинстанционното производство, че в офис на
застрахователя му е показана, респективно, че съществува застрахователна
полица с друго съдържание досежно покритите рискове. Представеният към
исковата молба списък на увреждания е документ без данни за авторство,
поради което не може да установи твърдяното от ищеца. Поради това, съдът
приема, че параметрите на застрахователния договор са именно съобразно
съдържанието на представената по делото и описана по-горе застрахователна
полица №711818031000028/11.10.2018г.
Не е спорно и че ищецът е претърпял описания в исковата молба
инцидент, в резултат на който е получил телесно увреждане, изразяващо се в
мозъчно сътресение с временна загуба на съзнание и наранявания в областта
на колената. Т.е., ищецът е претърпял злополука по смисъла на чл.459, ал.2
КЗ.
Спорен по делото, съобразно въведените от застрахователя възражения
в отговора а исковата молба и оплаквания във въззивната жалба, е въпросът
дали претърпяното от ищеца телесно увреждане подлежи на обезщетяване
съобразно застрахователния договор. По така очертания предмет на спора,
съдът намира следното:
Представените по делото „Общи условия на застраховки „злополука и
заболяване” на „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, съдържат в раздел XII
дефиниция на понятието „временна неработоспособност”. Съобразно тази
8
дефиниция, временна неработоспособност за учащи, какъвто е ищецът, е
невъзможност за посещение на занятията в учебни и детски заведения.
Съобразявайки това определение, съставът на въззивния съд намира, че в
процесния случай се установява настъпването именно на „временна
неработоспособност” по смисъла на Общите условия. И отново съобразно
цитираната дефиниция, съдът намира, че тази неработоспособност в случая е
продължила над 20 дни. Това е така, тъй като дефиницията не изисква
невъзможността за посещение на занятия да е пълна. В случая ищецът,
съобразно представените и неоспорени медицински документи, е бил на
домашно лечение от 05.03. до 15.03.2019г., т.е. 10 дни, след което е бил
освободен, респективно е налице констатация, че не му е възможно да
посещава занятията по физическо възпитание до 29.03.2019г. Или, ищецът е
бил в невъзможност да посещава всички, или част от учебните занятия повече
от 20 дни по смисъла на застрахователната полица.
Съставът на въззивния съд намира за основателно оплакването във
въззивната жалба, че размерът на обезщетението в случая не подлежи на
определяне по правилото на чл.52 ЗЗД, а следва да бъде определено съобразно
предвиденото в застрахователния договор. Съгласно списъка на
застрахованите лица към процесната полица, застрахователната сума за И. М.
К. е в размер от 3000лв. Доколкото съдът прие, че в случая е налице покрит
риск „временна неработоспособност” по смисъла на Общите условия на
застрахователя, то следва да се възприеме минимумът, посочен в полицата от
5% от застрахователната сума при работоспособност продължила от 20 до 30
дни, или сумата от 150лв. До този размер искът е доказан и следва да бъде
уважен, а за горницата над тази сума, до предявения размер от 300лв. искът
следва да бъде отхвърлен.
Поради частично несъвпадане на изводите на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е присъдено
застрахователно обезщетение за разликата над сумата от 150лв. до
предявения размер от 300лв., като вместо него бъде постановено друго, с
което искът да бъде отхвърлен за разликата над 150лв. до предявения размер
от 300лв. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските в процеса:
9
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция и правилата на чл.78
ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която в
полза на ищеца са присъдени разноски за разликата над сумата от 152лв. до
304лв. В полза на въззивното дружество следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение от 50лв. за първоинстанционното
производство, както и сумата от 62.50лв. за залатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска за
въззивното производство. Размерът на юрисконсултското възнаграждение,
който да послужи за база за изчисление на разноските съразмерно с
отхвърлената част от иска, съдът определя в размер от 100лв. за всяка
инстанция на осн. чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3803/10.08.2020г., постановено по гр.д. №
17659/2019г. на Районен съд – Варна, 42 състав, В ЧАСТТА, с която е
осъдено „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” 89Б, да заплати на ищеца И. М.
К., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Балкапан“ № 7, ет. 4, ап. 13,
действащ със съгласието на родителите си М. Н. К. ЕГН, ********** и А. И.
К., ЕГН **********, разликата над сумата от 150лв. /сто и петдесет лева/
до предявения размер от сумата от 300 лв. /триста лева/ по претенция за
настъпило застрахователно събитие по сключена застраховка „Злополука за
учащи и деца от детски градини и ясли“ по силата на Застрахователен договор
№ 711818031000028, - застрахователно обезщетение за получени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се във временна загуба на съзнание, два
големи белега в областта на колената, болки, стрес, притеснения и страдания,
преживени вследствие на причинените телесни увреждания в резултат на
настъпилото събитие на 01.03.2019г. през втори учебен час при игра на
спортна площадка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска - 29.10.2019 год. до окончателното изплащане
на паричното вземане, както и в частта, с която е осъдено „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на И. М. К., ЕГН **********,
10
разноски за разликата над 152лв. /сто петдесет и два лева/ до 304лв. /триста и
четири лева/, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.Варна, ул.“Балкапан“ № 7, ет. 4, ап. 13, действащ със съгласието на
родителите си М. Н. К. ЕГН, ********** и А. И. К., ЕГН **********, срещу
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша” 89Б, иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца разликата над сумата от 150лв. /сто и петдесет лева/ до
предявения размер от сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Злополука за учащи и деца от
детски градини и ясли“ по Застрахователен договор № 711818031000028, за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във временна загуба на
съзнание, два големи белега в областта на колената, болки, стрес,
притеснения и страдания, преживени вследствие на причинените телесни
увреждания в резултат на настъпило събитие на 01.03.2019г. през втори
учебен час при игра на спортна площадка, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска - 29.10.2019 год. до
окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3803/10.08.2020г., постановено по гр.д.
№ 17659/2019г. на Районен съд – Варна, 42 състав в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА И. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Балкапан“
№ 7, ет. 4, ап. 13, действащ със съгласието на родителите си М. Н. К. ЕГН,
********** и А. И. К., ЕГН **********, да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша” 89Б, сумата от 50лв. /петдесет лева/, представляваща
съдебно-деловодни раноски за юрисконсултско възнаграждение за първа
инстанция, както и сумата от 62.50лв. /шестдесет и два лева и петдесет
стотинки/, представляваща сторени във въззивната инстанция разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1 ГПК).
11
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12