Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 77
21.08.2019 г.
гр. Средец
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 24.07.2019 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар М М
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева
гражданско дело № 137 по описа на 2019 г.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД – гр. София, с която
се претендира на основание чл. 422 от ГПК съдът да приеме за установено, че
ответникът А.И.Н. дължи на ищеца сумите, за които по ч. гр. дело № 674/2018 г.
по описа на РС – Средец е издадена Заповед № 1391/21.12.2018 г. за изпълнение
на задължения по сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
Договор за кредит за покупка на стоки № CRED-5168792/21.04.2005 г., които
са прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания, а
именно: главница в размер на 319 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й
изплащане, договорна лихва в размер на 111,65 лева, начислена за периода
30.05.2015 г. – 28.04.2006 г. и лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница в размер на 466,04 лева, начислена за периода 31.05.2005
г. – 14.12.2018 г. Ответникът е възразил против Заповедта, което обстоятелство
на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е породило правния интерес на ищеца от
депозиране на исковата молба. Сочи се, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
предоставило на ответника кредит в размер на 319 лева, а той от своя страна се
е задължил да върне на кредитора сумата с договорна лихва в размер 111,65 лева,
на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 35,89 лева, като е
преустановил плащанията на 31.05.2005 г. За разлика от заповедното
производство, в което ищецът е основал частното си правоприемство на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г., ведно с Приложение № 1, в
исковата молба поддържа, че задълженията на ответника по кредитния договор са
му прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2017 г., ведно с Приложение
№ 1/20.12.2017 г. В изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ищецът представя в
производството по чл. 422 от ГПК писмено уведомление за цесия от 20.12.2017 г.
и моли същото да бъде връчено на ответника заедно с исковата молба. Заявена е
претенция за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В писмен отговор, депозиран чрез
процесуален представител адв. Ж., ответникът оспорва исковете. Позовава се на
изтекла погасителна давност на вземанията. Оспорва подписа в процесния договор
за кредит, с твърдение, че лично не го е подписвал. От възражението в отговора
против несъответствието в датата на цесионния договор според твърденията в
исковата молба и представения с исковата молба договор за цесия от по-късна
дата е изводимо оспорване на материално-правната легитимация за правоприемство
на ищеца. Претендират се разноски.
След отговора на исковата молба по делото
е постъпила молба с правно основание чл. 226, ал. 2 от ГПК, ведно с
приложения-доказателства, депозирана от трето за делото лице – „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, с която е поискало да встъпи като
трето-лице-помагач на страната на ищеца, евентуално да го замести. В молбата
третото лице е посочило, че е приобретател на спорното право по силата на
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 03.05.2019 г. между него
и ищеца. Желаещото да встъпи по делото трето лице е обосновало правния си
интерес за встъпване като помагач – за доказване на вземането към ответника, в
което се е суброгирал по силата на цесията. С Определение № 748/10.06.2019 г.
на основание чл. 220 от ГПК „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София е
конституирано като помагач на страната на ищеца “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД – гр. София. Тъй като ответната страна е изразила
несъгласие по смисъла на чл. 226, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 222 от ГПК, с
Определение № 879/03.07.2019 г. е била отхвърлена молбата на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София за заместване на страната-праводател. На
конституираното трето лице-помагач са изпратени преписи от исковата молба с
приложенията, отговора с приложенията, съдебните актове и протокол от с. з. от
21.05.2019 г., но същото не е взело становище и не е изпратило представител в
с. з.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема следното от фактическа и
правна страна:
Предявените искове са с
правно основание чл. 422 от ГПК. Същите са депозирани с оглед установяване на
твърдяните вемания на ищеца /като частен правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД/ към ответника в качеството му на длъжник по кредитен договор за
остатъка от заетата сума по договора, договорна лихва /печалба/ и санкционираща
лихва за забава на плащането, за които е издадена заповед за изпълнение. Съдът
счита, че установителните искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
по следните съображения:
Със Заповед № 1391/21.12.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 674/2018 г. Районен съд – Средец
по реда на чл. 410 от ГПК е разпоредил ответникът А.И.Н. да заплати на ищеца
“АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД – гр. София главница 319
лева, със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането,
договорна възнаградителна лихва в размер на 111,65 лева, начислена за периода
30.05.2005 г. – 28.04.2006 г., мораторна лихва за забава в размер на 466,04
лева, начислена за периода 31.05.2005 г. – 14.12.2018 г. В заявлението си до
съда ищецът е посочил, че паричното вземане е за погасяване на задължения по
договор за потребителски кредит с номер 5168792/21.04.2005 г., сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и А.И.Н., цедирани му на 14.09.2018 г. от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. По реда на чл. 414 от ГПК ответникът е
възразил писмено, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта. В тази
връзка ищецът е предявил исковете си за установяване дължимостта на сумите по
заповедта на основание чл. 422 от ГПК. Същите с исковата молба са депозирани с
оглед установяване на твърдяните вземания на ищеца към ответника, но на
основание друг цесионен договор – Договор за прехвърляне на вземания от
20.12.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищеца и
Приложение № 1 към договора от 20.12.2017 г. Очевидно със заявлението по чл.
410 от ГПК и в последствие с исковата молба ищецът позовава своята
материално-процесуална легитимация на действието на различни договори за цесия
– от 14.09.2018 г. според заявлението и от 20.12.2017 г. според исковата молба.
В производството по чл. 422 от ГПК не е
представен сочения в исковата молба Договор за прехвърляне на вземания от
20.12.2017 г., ведно с Приложение № 1, от който да се установяват облигационни
отношения по повод на цесия между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищеца. С
оглед на това положение, представеното изходящо от ищеца
уведомително съобщение до ответника за цесия по Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2017 г. между “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД /цесионер/ и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /цедент/ се
явява изолирано, без идентичност със заявеното по реда на чл. 410 от ГПК, без
печати, без пълномощия за делегирани права по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, поради
което и не би могло да произведе действие спрямо ответника по смисъла на чл.
99, ал. 4 от ЗЗД, независимо от връчването му.
В исковото производство е представен
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г., видно от който
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България е прехвърлил на ищеца
вземания срещу длъжници по потребителски кредити. От справка в Търговския
регистър се установява, че цедентът по този договор е с правна форма „клон“ на
чуждестранния търговец „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А.“ – Франция, като
клонът е регистриран в България на 21.12.2017 г. с ЕИК *********. Липсва
съвпадение в правосубектността на клона с твърдяния от ищеца праводател „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. От справка в ТР се установява регистрация от
23.05.2008 г. с ЕИК ……….. на фирма с наименование „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
и правна форма ЕАД /с второ наименование „ДЖЕТФАЙНЕНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ и правна
форма ЕАД/, като в историята на данните няма извършвани промени в
наименованието и правноорганизационната форма на това дружество. В представения
по делото договор за кредит за покупка на стоки с номер 5168792/21.04.2005 г.,
на който ищецът е позовал задълженията, за кредитор е посочено дружество с
наименование „ДжетФайненс Интернешънъл“, но с различна правна форма – АД, а в
горния десен ъгъл е посочено дружество с различно наименование – „БНП Париба
/България/“ АД. В обобщение, от
представените по делото писмени доказателства не се
установяват облигационни взаимоотношения на ищеца с твърдяния в заявлението и
исковата молба кредитор-цедент „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, както и
кредитни отношения между последния и ответника. Както беше отбелязано по-горе,
представеният цесионен договор от 14.09.2018 г. е сключен с клон на
чуждестранно дружество, регистриран на 21.12.2017 г., за който няма данни и доказателства да е
правоприемник на вземания на кредитора по договор с номер 5168792/21.04.2005 г.
„ДжетФайненс Интернешънъл“ АД/„БНП Париба /България/“ АД, а по делото не са
представени доказателства за съществуването на сочения в исковата молба
цесионен договор от 20.12.2017 г. Налице е и несъвпадение в
правосубектността на кредитора по представения по делото договор с номер 5168792/21.04.2005 г.
„ДжетФайненс Интернешънъл“ АД/„БНП Париба /България/“ АД и твърдяния от
ищцовата страна кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, от което е
изводимо, че по отношение на ответника не се установи идентичност между
заявения дълг и този по ангажираните писмени доказателства. Предвид на това
съдът счита, че не се доказа активната материално-правна легитимация на ищеца,
доколкото се позовава на дълг по кредитен договор на ответника-длъжник с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и доколкото се касае за частно правоприемство.
След като ищецът не доказа, че е придобил конкретното вземане срещу длъжника,
исковете му слудва да бъдат отхвърлени.
За пълнота на изложението съдът намира за
необходимо да отбележи, че в представения Договор за кредит за покупка на стоки
№ CRED-5168792/21.04.2005
г. не е спазено изискването за писмена форма на уговорката за дължимите от
заемателя лихви, като условие по смисъла на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за
действителност. В случая, ищецът е финансова институция, но не и банка.
Също за пълнота на изложението, по
възражението на ответника за давност съдът намира, че крайният срок за плащане
на кредита е крайният падеж на договора 30.04.2006 г., от когато тече
петгодишната погасителна давност за целия кредит, която към момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 19.12.2018 г., е изтекла. Констатираната
основателност на правоизключващото възражение също предопределя отхвърляне на
исковете.
При този изход на делото и съобразно
отправеното искане, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника направените по делото разноски в размер на 500 лева за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 223 от ГПК
гореустановеното от съда е задължително за третото лице „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София в отношенията му
със страната, на която е встъпило да помага в настоящото производство.
Решението има установително действие и в отношенията на третото лице с
противната страна.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. ……………, ЕИК ……………., представлявано от Т Я К , на основание чл. 422 от ГПК искове – за
признаване за установено по отношение на А.И.Н., с ЕГН **********,***, че дължи
главница в размер на 319 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане,
договорна лихва в размер на 111,65 лева, начислена за периода 30.05.2015 г. –
28.04.2006 г. и лихва за забава върху непогасената главница в размер на 466,04
лева, начислена за периода 31.05.2005 г. – 14.12.2018 г., по Договор за кредит
за покупка на стоки № CRED-5168792/21.04.2005
г., във връзка с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.09.2018
г., за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед №
1391/21.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №
674/2018 г. Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД – гр. София да
заплати на А.И.Н. направените по делото разноски в размер на 500 лева.
Настоящото
решение е постановено при участието на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр. …………………, ЕИК ……………., представлявано от М Д Д , като помагач на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД – гр. София.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: