Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 470 18.11.2019 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На осемнадесети ноември Година две хиляди и деветнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 594
по описа за 2019
година.
Производството по
делото е образувано по повод искова молба от М.Е.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника Адвокатско Дружество „Бандрамалиев и С.“, представлявано от
адв. Гергана Петрова Стоянова, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Васил Левски“ № 16, ет.2, офис 206, против С.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
представлявана от адв. Тодор Ненчев, АК–Бургас , със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. „Трайко Китанчев“ № 42, ет.1, да бъде осъдена ответницата да заплати сумата
от 22 000 лева, получени по развален предварителен договор и 44 000 лева
неустойка за неизпълнение по предварителен договор от 10.12.2018 г., ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба (19.04.2019 г.) до окончателното
изплащане на сумите, както и направените разноски по делото и разноските в
производството по обезпечаване на бъдещ иск. Според изложеното в исковата
молба, на 10.12.2018 г. ищцата - купувач сключила с ответницата - продавач
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Б.,
кв.Б., ул. „П.“ № *, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XI-362 (единадесет за
имот с планоснимачен номер триста шестдесет и две), в кв.61 (шестдесет и едно)
по плана на с.Б., с площ от 690 (шестстотин и деветдесет) кв.м., при граници:
североизток - улица, северозапад - УПИ Х-361, югозапад - улица, югоизток - УПИ
XII-363, ведно с изградената в имота едноетажна масивна сграда - МЕТАЛНО ХАЛЕ с
разгъната площ от 292,50 (двеста деветдесет и две цяло и петдесет стотни)
кв.м., както и ведно с всички подобрения и приращения, като описаните имоти
съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Бургас
представляват: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07079.705.362 (седем хиляди
седемдесет и девет, точка, седемстотин и пет, точка, триста шестдесет и две),
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Бургас, одобрени със
Заповед №РД-18-35/26.04.2016 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес ***, площ:
724 (седемстотин двадесет и четири) кв.м., трайно предназначение: ниско
застрояване (до 10 м.), при съседни: ПИ 07079.705.363, ПИ 07079.705.3066, ПИ
07079.705.3069, ПИ 07079.705.361, ведно със СГРАДА с идентификатор
07079.705.362.1 (седем хиляди седемдесет и девет, точка, седемстотин и пет,
точка, триста шестдесет и две, точка, едно), застроена площ: 207 (двеста и
седем) кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: постройка на допълващо
застрояване, срещу заплащане на продажна цена в размер на 45 000 (четиридесет и
пет хиляди) евро. Твърди се още, че по предварителния договор на ответницата
били изплатени следните суми: 2 000 лв. на 09.12.2018 г. в брой и 20 000 лв.
на 29.01.2019 г. по банков път. Ответницата следвало да представи в срок до
15.02.2019 г. удостоверение за вещни тежести върху имота, предмет на сделката,
от което да е видно, че върху същия няма вписани тежести, възбрани и искови
молби. Окончателният договор следвало да бъде сключен в седмичен срок от тази
дата, т.е. най-късно до 22.02.2019 г. Според М.М., договорът е бил сключен
единствено с цел последваща продажба на по-висока цена (67 000 евро) на трето
лице - Т. С. Г., с когото подписали споразумение от 20.12.2018 г. с уговорка,
цената по него да бъде платена през март 2019 г. В споразумението била
уговорена и неустойка от 22 000 евро, обезпечаваща изпълнението му.
Предвид което пък в предварителния договор страните договорили неустойка за
неизпълнение в размер на двукратния размер на платените до момента по договора
суми. Поради това и ищцата счита, че неизпълнението на задълженията в договорения
срок по предварителния договор било равнозначно на пълно неизпълнение, тъй като
я поставяло в невъзможност да изпълни задълженията си по споразумението.
От друга страна, до
15.02.2019 г. ответницата не представила „чисто“ удостоверение за тежести. От
представените такива с дати 16 и 17 януари 2019 г. се установявали 2 незаличени
възбрани, за които ищцата уведомила ответницата по електронна поща на
05.02.2019 г. след справка на място в Служба по вписвания - Бургас. Предвид
неспазването на договорения срок и условията за сключване на окончателен
договор, ищцата отправила до ответницата изявление за разваляне на
предварителния договор, с искане за връщане на заплатените суми в размер на
22 000 лв., както и неустойка по чл.11 от предварителния договор в размер
на 44 000 лв., чрез нотариална покана, връчена на постоянния адрес на
ответницата на 18.03.2019 г. и чрез уведомление-покана, връчено лично чрез ЧСИ
на 19.03.2019 г. В дадения 7-дневен срок, плащане от ответницата не било
извършено, което обосновавало и правния интерес на ищцата от завеждане на иска.
С постъпилия отговор на
исковата молба по същество С.Д. твърди, че исковете са неоснователни, тъй като
договорът не е развален по надлежния ред, а от страна на ответницата не било
налице неизпълнение. Не се оспорва съществуването на сключен между страните
предварителен договор с посочения по-горе предмет, като недвижимият имот е бил
придобит от ответницата чрез публична продан, като С.Д. смятала, че го
придобива чист от вещни тежести. В договора изрично било записано като условие,
заличаването на възбрана от 21.08.2014 г. на ЧСИ Ивелина Божилова. На
21.01.2019 г. в изпълнение на задълженията, ответницата представила 2 бр.
удостоверения за тежести, от които било видно, че посочената възбрана е
заличена. На 29.01.2019 г. ищцата превела по банков път сумата от 20 000
лв., а седмица по-късно уведомила ответницата по имейл, че върху имота имало
още 2 незаличени възбрани. След предприети незабавни действия от страна на
ответницата, първата възбрана била заличена на 11.02.2019 г. Втората възбрана,
наложена на предишните собственици за обезпечаване на бъдещия иск на КПКОНПИ,
счита за останала формално вписана след публичната продан. Фигуриращият в двете
удостоверения за вещни тежести запис: „частично заличаване на възбрана от съда“
изключва недобросъвестност от страна на ответницата. С.Д. сезирала Комисията
незабавно още на 06.02.2019 г. с изрична молба, но заличаването зависело
единствено от бързината на институцията. С писмо изх.№ 8029/ 18.03.2019 г.,
ответницата била уведомена за взетото от КПКОНПИ на 13.03.2019 г. решение за
предприемане на действия за отмяната и заличаването на възбраната. Според ответната страна, ищцата
изразила съгласие да изчака колкото е необходимо за формалното заличаване на
втората възбрана от КПКОНПИ, но въпреки това на 18.03.2019 г. и 19.03.2019 г.
ответницата получила уведомления за едностранно разваляне на предварителния
договор от ищцата поради неизпълнение. Вместо подходящ срок за изпълнение,
поканата съдържала претенция за връщане на заплатените до момента суми в размер
на 22 000 лв. и за заплащане на 44 000 лв. неустойка по чл. 11 от
договора, с което бил нарушен предвидения в закона ред за разваляне на
двустранните договори. С.Д. счита, че не е изпаднала в забава, тъй като точен
ден и час не били уговорени, нито било налице неизпълнение поради причина, за
която отговаря.
Ответната страна оспорва
и споразумението от 20.12.2018 г. Същото като частен документ без достоверна
дата и заверка на съдържание, неносещ подписа на ответницата, не може да
ѝ бъде противопоставен, тъй като последната не е страна по него и не е
била уведомена за сключването му. Счита същото за създадено със задна дата
(антидатирано), за целите на процеса, с оглед аргументиране на неморално високия
размер на претенцията за неустойка и на тезата, че заложените в предварителния
договор срокове били съобразени със сроковете по последващото споразумение
между ищцата и третото лице. Изтъква аргументи на базата на сравнение покупната
цена от 40 050 лв., двойния размер на договорената в предварителния договор (45
000 евро), и почти трикратния в споразумението (67 000 евро). Счита че
последната е непостижима за празен двор
от 690 кв.м. с метално хале при конкретните икономически условия и е
доказателство за фиктивността на споразумението.
В условията на
евентуалност, С.Д. прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка по
чл. 11 от предварителния договор, като излизаща извън рамките на присъщите
ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и накърняваща добрите
нрави. Излага подробни аргументи за фиктивността на споразумението. Изтъква се
и факта, че търсената неустойка е 22 пъти по-голяма от уговорената неустойка
при неизпълнение от страна на ищцата, като
надхвърляла дори размера на покупната цена при публичната продан, а наред с това се дължало и връщане на
полученото по договора. Същевременно по делото не се сочели доказателства за
реални вреди, настъпили за ищцата.
От друга страна С.Д.
твърди, че размерът на търсената неустойка е неправилно определен и при
правилно тълкуване и прилагане на чл. 2 ал. 1, във вр. с чл. 11 от
предварителния договор, същият следва да възлиза на 4 000 лв. (двукратния
размер на платеното капаро по договора). Основание е разликата в употребените
изрази „платените до момента суми“ в изречение първо и „ще възстанови на
купувача всички платени от него суми по договора“ в изречение второ на чл. 11.
Което тълкуване било в унисон с принципите на справедливостта и
пропорционалността на размера на неустойката дължима от двете страни, целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността (връщане на дадения задатък
в двоен размер). В условията на евентуалност е направено и възражение за
прекомерност на неустойката и намаляването ѝ на 4 000 лв. Ищцата не
била приложила никакви доказателства за претърпени вреди, а единствено
твърдения за евентуални финансови пасиви по сключено с трето лице споразумение,
които били хипотетично и бъдещо несигурно събитие. Позовава се на горните си
съображения за фиктивността на споразумението и размера на неустойката. Счита,
че при равнопоставеност на пасивите, които страните биха понесли в случай на
неизпълнение на договорните си задължения, справедливият размер на неустойката
по чл. 11 би бил двойният размер на заплатените при сключване на договора 2 000 лв., тоест сумата от 4 000 лв.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищцовата страна поддържа исковата молба и моли
съда да я уважи изцяло като основателна и доказана. В подкрепа ангажира
свидетелски показания. Подробни доводи изложи в писмени бележки.
В съдебно заседание
пълномощникът на ответницата заяви, че поддържа направените възражения по
основателността на иска, като моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан,
като в случай, че бъде признат за основателен, да намали неустойката до 4000
лв. съобразно сключения предварителен договор. Ангажира свидетелски показания. Защитната
си теза разви в писмени бележки.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е
допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104, т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса.
Искът е с правно
основание чл.92, вр.чл.87 и чл. 86 от ЗЗД.
С.Д. е собственик на
процесния недвижим имот по силата на постановление за възлагане от 15.04.2018г.
от ЧСИ с *** (л.12), срещу платена сума от 40 500 лв. - най-висока
предложена цена. Видно от представените по делото доказателства, страните са
били в облигационни отношения, като не се спори, че на 10.12.2018 г. е бил
подписан предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор 07079.705.362, ведно със сграда с идентификатор
07079.705.362.1, с уговорена цена от 45 000 евро, от които 2000 лв.
платени в брой при подписване, 20 000 лв. по банков път след представяне
на удостоверение, че върху имота няма вещни тежести (възбрана от 21.08.2014 г.
на ЧСИ), остатъкът в деня на изповядване на сделката. Уговорени са били срокове
за сключване на окончателен договор и дължими неустойки при неизпълнение.
Според депозитна разписка, на 09.12.2018 г. С.Д. е получила от Х. М.(упълномощен
от М.М.с пълномощно – л.9) сумата от 2000 лв. като капаро. На 29.01.2019г., М.М.
е превела по сметка на С.Д. сумата от 20 000 лв. с посочено основание
„п-не по предварителен дог за покупка на недвижим имот“ (л.10; 11). Представено
е споразумение от 20.12.2018 г. между М.М. и Т. С. Г., според което ищцата се е
задължила да придобие, а после да прехвърли правото на собственост върху
процесния имот до 01.03.2019 г., с уговорена цена 67 000 евро. Уговорена е
била неустойка в размер на 22 000 евро при неизпълнение. Представеното
удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот от 16.01.2019 г.,
съдържа посочени съществуващи към тази дата вещни тежести върху имота, както и
такова от 17.01.2019 г. но по лицата С.Д., Р. К.и М. М.. Процесният имот вероятно
е включен и в издадената обезпечителна заповед № 76/ 06.03.2012 г. по ч.гр.д.№
435/2012 г. по описа на ОС-Бургас, в полза на КПКОНПИ. Ищцата е изпратила до
ответницата нотариална покана и покана-уведомление, получени от С.Д. съотв.на
18.03.2019 г. и 19.03.2019 г., за разваляне на сключения предварителен договор
и претедиране на неустойка в размер на 44 000 лв. и сумата от 22 000
лв. заплатена по него. Справка за имот от 19.03.2019 г. (л.44) показва, че наложената на 28.10.2011 г. възбрана е била
заличена на 11.02.2019 г. На 06.02.2019 г. в КПКОНПИ е била входирана молба от
С.Д. за заличаване на наложената в полза на комисията възбрана (л.46), като
видно от писмо с изх.№ 8029/ 18.03.2019 г. (л.47), на 13.03.2019 г. комисията е
взела решение за предприемане на действия за отмяна на наложената възбрана. Това
е станало с определение № 577/ 27.03.2019 г. постановено по ч.гр.д.№ 435/2012г.
на ОС-Бургас (л.76). За изпълнение на процедурата по връчване на преписи от
акта на съда на първоначалните собственици на имота – Р. К.и М. К. (М.),
ответницата е подала молба до съда относно начина на връчване на призовките и
съобщенията до лицата (л.77).
На 11.04.2019г. Т.Г. е
предоставил на М.М. заем от 100 000 лв. със срок на издължаване 2 години и
уговорена лихва, за обезпечаване на който ищцата е учредила договорна ипотека
върху свой недвижим имот, обективиран в нот.а.№ *, т.*, рег.№ *, н.д.№ */
18.06.2019 г. на нотариус с *** (л.67-69).
Според показанията на
св.Т. Г. – бизнес-партньор на ищцата и счетоводител на фирмата й, решил да
закупи от нея имот в с.Б., защото тогава негов клиент („Верж билд“ ЕООД) имал
нужда от помещение, в което да държи строителна техника. За съществуването на
недвижимия имот, научил от М. и не е търсил собственика на имота. Сделката с
ищцата не могла да стане, защото М. не успяла да придобие имота от собственика
– научил затова в началото на март т.г. По договора между свидетеля и М., не е
търсил неустойка от ищцата, а в началото на април 2019г. инвестирал заедно с
нея в друг имот. Фирмата „Строй консулт 75“ ЕООД е била регистрирана от
свидетеля, после я придобил бившият съпруг на ищцата, а накрая самата М.М.. към
20.12.2018г. свидетелят не е знаел, че ищцата е сключила предварителен договор
за имота и е уговорила такъв размер на неустойката.
От показанията на св.Ж.
Г. – брокер на фирма „Имот на морето“ занимаваща се с недвижими имоти, стана
ясно, че от самото начало знае за уговорките между страните. Имотът бил
предлаган за цена от 46 000 евро. Обадил се М.и свидетелката му изпратила
постановлението за възлагане, скица и др.,
а по-късно предплатил 2000 лв. и бил сключен предварителния договор.
Уговорката била, ако С. се откаже от сделката, да му върне даденото в двоен
размер, а ако той се откаже, да задържи полученото. През януари 2019 г.
продавачката се сдобила със скица и удостоверение, които изпратила на М.и скоро
след това той й превел 20 000 лв. Но след това адвокати на ищцата заявили,
че са намерили възбрани, незаличени. Ответницата ангажирала адв.С., да подаде молби за заличаване на възбраните. Тази
при ЧСИ И.Бакалов станало много бързо, но другата се проточила. Обадили се на М.и
му казали, че ще се забавят, а адвокатите на ищцовата страна заявил, че няма да
бързат и ще сключат сделката когато са готови. Ответницата разбрала, че
сделката е развалена когато пристигнала нотариалната покана. По време на
разговорите, ищцата не била казвала, че ще продава имота и бърза със сделката.
Недвижимият имот е от смесено строителство – има масивни и метални стени. Присъствала е на телефонен
разговор между адв.С. и адв.С., когато последната е
казала, че сделката ще стане когато са готови.
Според св.В. С.–
адвокат на С.Д., през м.декември 2018 г. ответницата му се обадила, че е купила
имот, върху който има тежести. Повечето от тях били заличени впоследствие,
което се виждало от издадено удостоверение. Последните възбрани били некоректно
вписани от Служба по вписванията, тъй като не се отнасяли до този имот.
Вдигането на възбраната в полза на КПКОНПИ обаче, щяло да се забави и затова се
обадил на адв.С., която заявила, че нямало проблем и не бързат. По-късно от
комисията го уведомили, че молбата му е уважена, а излязло и определението на
съда за отмяна на наложената възбрана. То обаче не можело да влезе в сила, тъй
като съдът не е успял да връчи съобщението на предните собственици на имота.
Съдът, след като
извърши анализ на събраните доказателства и обсъди доводите и възраженията на
страните, приема исковата претенция за неоснователна и недоказана. Извършена
служебна справка установи, че по повод искане на КУИППД (сега КПКОНПИ) е било
образувано гр.д.№ 1568/2014 г. по описа на ОС-Бургас против Р. К.и М. К.
(по-късно след развод с фамилия М.), като в петитума като подлежащ на отнемане
е посочен и недвижим имот, сходен с процесния. Но имотът е идентичен с имота,
предмет на постановеното и влязло в сила определение № 577/ 27.03.2019 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 435/2012 г. на ОС-Бургас, започнало по молба на КПКОНПИ
и по което съдът е наложил обезпечителни мерки във връзка със заведената
претенция по гр.д.№ 1568/2014 г. Производство по цит.гражданско дело все още не
е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Справка в ТРРЮЛНЦ
показва, че изнесеното от пълномощника на ответницата относно собствениците и
представляващите „Строй консулт 75“ ЕООД отговаря на действителното положение.
От 12.10.2016 до 15.1.2016г. управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството е бил свидетелят Т. С.Г.; от 16.11.2016 до 27.11.2018г. управител и
едноличен собственик на капитала на дружеството е бил Х.Д. М.(за когото не се
спори, че е съпруг на ищцата); от 28.11.2018 г. управител и едноличен
собственик на капитала на дружеството е М.М.. Това доказва близките отношения
между ищцата и разпитания свидетел Т.Г., който понастоящем е и счетоводител на
същото дружество.
Сключеният между
страните предварителен договор не е развален, поради което ищцата не би могла
да претендира връщане на полученото по него, както и неустойка. В раздел ІІІ
„Срок“, чл.3 от предварителния договор е уговорено, че страните ще сключат
окончателен такъв в срок от една седмица от представянето от продавача на
удостоверение за вещни тежести за имота, от което да е видно, „че няма вещни
тежести, възбрани, искови молби, договори за наем (възбрана от 21.08.2014 г. на
ЧСИ Ив.Божилова следва да бъде заличена)“. В раздел ІV. „Задължения на
продавачите“, чл.4 е посочено, че продавачът се задължава в срок до 15.02.2019
г. да представи на купувача удостоверение за вещни тежести, от което да е
видно, че върху имота няма вещни тежести, възбрани, искови молби. От събраните
по делото доказателства стана ясно, че към момента на подписване на
предв.договор, никоя от страните не е знаела за съществуването на вписана
възбрана върху имота в полза на КПКОНПИ. Впрочем спорно е дали изобщо тази
възбрана се отнася до процесния имот, но въпреки това от приложеното
удостоверение от СП-Бургас с дата 19.01.2019 г. (л.17-20) на стр.4 е видно, че
е налице „заличаване на възбрана: Тип: Частично заличаване на възбрана от съд,
Двойно-входящ номер : 951, дата: 29.01.2016, Том 1, номер 249“, като след
„други“ е посочена КУИППД Бургас (сега КПКОНПИ). Т.е. според издадените 2 бр. удостоверения,
наложената в полза на комисията възбрана може да се допусне и че е била вече заличена
от съда. Веднага след като ответницата е научила, че все пак възбрана в полза
на КПКОНПИ тежи върху имота – 06.02.2019 г., е предприела действия за
заличаването й чрез упълномощения адв.Вл.Ставрев, който е подал молба до
комисията, получил е решение от нея и съдът е уважил молбата на КПКОНПИ. Не се
спори, че това определение № 577/ 27.03.2019 г. постановено по ч.гр.д.№
435/2012 г. на ОС-Бургас (л.76), не може да бъде изпълнено поради
невъзможността на съда да връчи преписи от него на бившите собственици на имота
Р.К. и М.М. – все действия, за които С.Д. не носи отговорност. Или ответницата
е направила всичко зависещо от нея да изпълни задълженията си по предварителния
договор, като предвид хипотезата на чл.3 от него, съдът приема, че все още не е
настъпил началният момент – изтичането на една седмица от представянето на
„чисто“ удостоверение за тежести върху имота, след който купувачът би могъл да
претендира неизпълнение. Уговореният в чл.4 от предв.договор срок за изпълнение
до 15.02.2019 г. би бил валиден, ако към момента на сключването страните знаеха
за вписаната възбрана в полза на КУИППД и въпреки това продавачката се беше
съгласила да го изпълни. Впрочем заличаването на другата вписана възбрана – при
ЧСИ Илко Бакалов, е било изпълнено към 11.02.2019 г., т.е. преди уговорения в
чл.4 срок.
Тези изводи се
потвърждават и от изнесеното в исковата молба относно извършената „подробна
справка в Служба по вписвания Бургас“ (л.3). Не става ясно кога е била
извършена, но явно е станало няколко седмици след подписването на
предварителния договор. Ако такава подробна справка беше извършена преди
подписването на място в самата СВ - Бургас, щеше да се разбере и за наличието
на възбрана в полза на комисията. Или самата ищца не е била достатъчно грижлива
при защита на интересите си преди да сключи предварителния договор.
Крайният извод е, че ищцата
не е имала основание да развали
сключения предварителен договор, тъй като ответницата е положила всички усилия,
да изпълни задълженията си по него.
Основателни са и част
от другите възражения на ответната страна. В нотариалната покана не е даден
подходящ срок за изпълнение на задълженията на С.Д., противно на изискването на
чл.87 ал.1 от ЗЗД. Позоваването от страна на М.М. на разпоредбата на ал.2 от цит.норма, не
почива на събраните по делото доказателства. Както беше изяснено по-горе,
срокът по чл.4 от предв.договор – до 15.02.2019 г., не е абсолютен, тъй като
ответницата не би могла да го спази по независещи от нея причини. Приложеното
по делото споразумение от 20.12.2018 г. между М.М. и свид.Т.Г. не би могло да
се противопостави на ответницата, поради липсата на достоверна дата. Същото би
могло да бъде подписано на 19.04.2019 г. (датата на входиране на исковата
молба), която на основание чл.181 ал.1 от ГПК съдът е длъжен да приеме за
действителната дата на съставянето му, предвид събраните по делото
доказателства. Показанията на св.Т. Г. относно датата, съдът не би могъл да
кредитира, предвид близките му отношения с М.М., в т.ч. като счетоводител на
фирмата, собственост на ищцата. Ако това споразумение е причината М.М. да
твърди, че изпълнението по предварителния договор е станало безполезно за нея
поради забава на длъжника (чл.87 ал.2 от ЗЗД), съдът приема, че такава причина
не е била налице. Останалите договорености между ищцата и свид.Т.Г., нямат отношение
към спора.
С оглед
неоснователността на предявените искове, съдът не дължи произнасяне по възражението
на ответната страна за намаляване на неустойката поради противоречието й с
добрите нрави, което беше направено при условията на евентуалност.
С оглед отхвърлянето на
предявените искове, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК М.М. следва да бъде осъдена
да заплати в полза на С.Д. направените по делото разноски от 5000 лв. изплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното и
на основание чл.92, чл.86 и чл.87 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от М.Е.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника Адвокатско Дружество „Бандрамалиев и С.“,
представлявано от адв. Гергана Петрова Стоянова, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.2, офис 206, против С.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от адв.
Тодор Ненчев, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ №
42, ет.1, да бъде осъдена да заплати
сумата от 22 000 (двадесет и две хиляди) лева, получени по развален
предварителен договор и 44 000 (четиридесет и четири хиляди) лева неустойка за
неизпълнение по същия предварителен договор от 10.12.2018 г., ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба (19.04.2019 г.) до окончателното
изплащане на сумите, като
неоснователни.
ОСЪЖДА М.Е.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника Адвокатско Дружество
„Бандрамалиев и С.“, представлявано от адв. Гергана Петрова Стоянова,
АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.2, офис 206, да заплати в полза на С.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от
адв. Тодор Ненчев, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Трайко
Китанчев“ № 42, ет.1, сумата от 5000 (пет хиляди) лв. направени по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: