РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 28.1.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в публично съдебно
заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
При
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3378
по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
чл. 430 ТЗ, чл.138 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „У.Б.“ АД иска да се признае за установено по отношение на
ответника Б.С. М., че дължи, както следва: сумата от 18206,27 евро – главница
по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 230/0088/17545108
от 25.10.2012г. и анекс № 1 от 14.04.2015г. към него, ведно със законната лихва
върху главницата от 28.04.2017г. до пълното й погасяване; сумата от 633,81 евро
– редовна /възнаградителна/ лихва за периода
20.07.2015г. – 22.12.2015г.; сумата от 1852,91 евро – лихва върху просрочена
главница за периода 20.06.2015г. – 27.04.2017г.; сумата от 2407,63 евро –
просрочена лихва /миграция/ за периода 20.09.2015г. – 22.12.2015г.; сумата от
98,35 евро – неустойка за просрочена лихва за периода 20.07.2015г. –
27.04.2017г.; сумата от 2498,95 евро – неустойка за просрочена главница за
периода 20.06.2015г. – 27.04.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 26956/2017г. по описа на СРС, 32-ри състав. Претендират се и
разноски в заповедното производство в размер на 2545,90 лв., от които – 1005,21
лв. – държавна такса и 1540,69 лв. – адвокатско възнаграждение и разноски в
настоящото производство в размер 1005,21 лв. – държавна такса и 2445,38 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответникът Б.С. М. e поръчител по договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № 230/0088/17545108 от 25.10.2012г. и анекс
№ 1 от 14.04.2015г. към него с кредитополучател Б.С.М. и солидарни длъжници „К.“ ЕООД, Е.К.М.и „И.С.“ ООД. С договора за
банков потребителски кредит страните са се договорили банката да предостави
потребителски кредит в размер на 20 000 евро с цел „текущи разходи“;
кредитът е предоставен от банката по разплащателна сметка на кредитополучателя
на 25.10.2012г. Кредитът е усвоен по банков път, еднократно с нареждане за
превод с дата 25.10.2012г. за сума в размер на 20 000 евро /в левова
равностойност 39 116,60 лв./. Прилаганите по кредита лихви – редовна и
/или наказателна са уговорени в договора за банков потребителски кредит и
анекса. С молба от 30.03.2018г. ищецът е уточнил, че сумата от 633,81 евро –
редовна /възнаградителна/ лихва за периода
20.07.2015г. – 22.12.2015г. претендира на основание чл. 4.1.а. и на основание
чл. 11.1. във вр.с чл. 11.2.1 от договора за банков
потребителски кредит; сумата от 1852,91 евро – лихва върху просрочена главница
за периода 20.06.2015г. – 27.04.2017г. претендира на основание чл. 4.2. и на
основание чл. 11.2.2 от договора за банков потребителски кредит; сумата от
2407,63 евро – просрочена лихва /миграция/ за периода 20.09.2015г. –
22.12.2015г. претендира на основание чл. 4.2. и на основание чл. 11.2.2 от
договора за банков потребителски кредит и на основание чл. 2.7 от Анекс № 1;
сумата от 98,35 евро – неустойка за просрочена лихва за периода 20.07.2015г. –
27.04.2017г. претендира на основание чл. 5.8 във вр.
с чл. 11.2.2. от анекс № 1; сумата от 2498,95 евро –
неустойка за просрочена главница за периода 20.06.2015г. – 27.04.2017г.
претендира на основание чл. 5.8 във вр. с чл. 11.2.2. от анекс № 1. В исковата молба ищецът твърди, че
кредитът е предоставен за срок от 10 години, с краен падеж: 25.10.2022г.
съгласно чл. 7 от договора за банков потребителски кредит. С анекс № 1 от
14.04.2015г. към договора за банков потребителски кредит страните са приели са
установено в отношенията си, че към датата на сключване на анекса усвоеният
размер на кредита е 20 000 евро, а остатъчният размер е 21 173,90
евро, от които: 18 266,27 евро – просрочена и изискуема главница и 2907,63
евро – просрочена и изискуема лихва. Твърди, че поради просрочие
на седем броя вноски по главница и лихва, считано съответно от 20.06.2015г. и
20.07.2015г. банката е направила кредитът предсрочно изискуем на осн. чл. 17 от анекс №1.
Предсрочната изискуемост е обявена на Б.С.М. с писмо, получено на 23.01.2017г.
До всички длъжници по кредита, включително и до Б. С.М.
е изпратена и нотариална покана, с рег. № 2969/2017г., том 1, № 183 на нотариус
И.Д., с рег. № 039 в НК, връчена със залепване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Б.М.
не е погасил задълженията по договора за банков потребителски кредит и банката
се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
дължимите по договора за банков потребителски кредит суми по ч.гр.д. № 26956/2017г. по описа на СРС, 32-ри състав, срещу
която заповед за незабавно изпълнение Б.С.М. е подал възражение. С определение
от 23.01.2018г., СГС, ГО, II – ри въззивен състав по
гр.д. № 16719/2017г. разпореждането за незабавно изпълнение е отменено
частично по отношение на Б.С.М..
С отговор на исковата молба ответникът Б.С.М. счита предявените искове
за неоснователни. Твърди, че не е уведомяван за предсрочната изискуемост на
кредита с писмо от банката, както и не е уведомяван с нотариална покана за
предсрочната изискуемост. Банката не е положила дължимата грижа за връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост, т.к. уведомлението не е изпратено на
адреса по актуална лична карта на длъжника Б.С.М., не е изпратено нито на
постоянния, нито на настоящия му адрес. Твърди и пропускане на преклузивния шестмесечен срок. Оспорва акцесорните
искове по основание.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа и пояснява исковата молба
и взема становище по твърденията на ответника. Твърди, че необходимо условие за
предсрочна изискуемост на кредита е само уведомление за предсрочна изискуемост,
достигнало до главния длъжник, каквото е било извършено, поради което е
ангажирана отговорността на поръчителя. Навежда доводи, че е спазен
шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът с
отговора на допълнителната искова молба поддържа твърденията в отговора.
Съдът,
след като обсъди основанията, изложени в исковата и допълнителната искова
молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на
основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 28.04.2017г.
банката, като заявител, е поискала от съда да издаде заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, с които да осъди длъжниците
Б.С.М., Е.К.М., „К.“ ЕООД, „И.С.“ ЕООД и Б.С.М., в режим на солидарна
отговорност, да платят на банката заявените със заявлението суми, дължими по
договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за
потребителския кредит) № 230/0088/17545108 с
дата 25.10.2012г. и анекс № 1 от 14.04.2015г. към него. В заявлението се
твърди, че кредитът е направен изцяло и предсрочно изискуем, за което са
уведомени кредитополучателя, солидарните длъжници и
поръчителя. Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 10.05.2017г. по ч.гр.д. № 26956/2017г. на СРС, 32 състав, съдът е осъдил Б.С.М.,
Е.К.М.и „К.“ ЕООД да платят на
банката, в режим на солидарна отговорност, претендираните
със заявлението суми. По същото дело на 07.08.2017г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист и срещу Б.С.М. и „И.С.“ ООД, които да платят солидарно на
банката претендираните със заявлението суми, а
именно: 18206,27 евро –главница по договор за банков кредит на физическо лице
от 25.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.04.2017г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 633,81 евро за периода
20.07.2015г. – 22.12.2015г., лихва в размер на 1852,91 евро за периода
20.06.2015г. – 27.04.2017г.; лихва в размер на 2407,63 евро за периода
20.09.2015г. – 22.12.2015г.; неустойка в размер на 98,35 евро за периода
20.07.2015г. – 27.04.2017г., неустойка в размер на 2498,95 евро за периода
20.06.2015г. – 27.04.2017г. и 2545,90 лв. – разноски по делото, а именно:
1005,21лв. – държавна такса и 1540,69 лв. – възнаграждение за адвокат.
Длъжникът е подал в
срок възражение по чл. 414 ГПК и е обжалвал разпореждането за незабавно
изпълнение. С Определение № 1603/23.01.2018г. по ч.гр.д. № 16719 по описа за
2017г. на СГС съдът е отменил разпореждането за незабавно изпълнение на
заповедта за изпълнение и издадения срещу Б.С.М.
изпълнителен лист. Съгласно установената съдебна практика отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение не води до обезсилване на
самата заповед за изпълнение, поради което, заявителят в заповедното
производство – ищец в настоящото има интерес от предявяване на иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК за установяване дължимост на сумите, за
които е издадена заповедта за изпълнение (в т. см. Решение № 17/07.02.2018 г.
на ВКС по т. д. № 539/2017 г., ТК, II т. о., Решение № 41 от
8.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 653/2014 г., II т. о., ТК).
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок
след указания на съда, допустим е и следва да бъде разгледан по същество.
Безспорно
установено е, че Б.С.М. е поръчител
по договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за
потребителския кредит) № 230/0088/17545108 с
дата 25.10.2012г., изменен с анекс № 1 от 14.04.2015г. към него с кредитополучател Б.С.М. и кредитор „У.Б.“ АД.
Установява
се от приложения по делото договор за потребителски кредит, сключен между
кредитора „У.Б.“ АД, кредитополучателя Б.С.М., солидарните длъжници
Е.К.М., „К.“ ЕООД, „И.С.“ ЕООД и поръчителя Б.С.М., че банката се е задължила
да предостави на кредитополучателя банков кредит за текущи разходи в размер на
20 000 евро с начален срок за усвояване от 25.10.2012г. и срок на издължаване –
до 25.10.2022г. Установява се от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че банката е предоставила на кредитополучателя договорената сума на
25.10.2012г. по сметка на кредитополучателя съгласно договора за кредит както
и, че сумата е усвоена от кредотополучателя.
Следователно, банката е изпълнила задълженията си по договора за кредит да
предостави договорената сума на кредитополучателя съгласно договорените срокове
и условия.
Договорът
за кредит е сключен при Общи условия, при които „У.Б.“ АД предоставя
потребителски кредити на физически лица. Към договора за кредит е сключен анекс
№ 1 от 14.04.2015г., подписан между банката,
кредитополучателя, солидарните длъжници и поръчителя.
Както в анекса, така и в договорa за кредит е
посочено, че Общите условия са предоставени на кредитополучателя, солидарните длъжници и поръчителя при подписване на договора, запознали
са се с Общите условия, приемат ги изцяло като неразделна част от договора като
страните, включително поръчителя са подписали на договора. Няма спор, че
приложените по делото Общи условия са тези, които са предоставени на страните,
поради което, на осн. чл. 298, ал. 2, вр. с чл. 430, ал. 3 ТЗ, приложените Общи условия са
обвързващи за страните по договора.
Съгласно
чл. 17 от анекса страните приемат, че при неизпълнение на което и да е от
задълженията на кредитополучателя по договора или по Общите условия и/или при
пълно или частично неплащане на което и да е парично задължение по кредита,
правото на ползване на неусвоените суми по кредита и/или по всеки друг кредитен
инструмент между банката и кредитополучателя се погасява, а също така цялата
част от кредита, ведно с обезщетението (неустойката) за забава, автоматично
стават предсрочно и незабавно изискуеми. Относно предсрочната изискуемост на
договора за банков кредит е налице задължителна съдебна практика – Тълкувателно
решение №4/2013 от 18.06.2014г. на
ОСГТК, ВКС, съгласно което обявяването на предсрочната изискуемост предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че за периода 20.06.2015г. – 21.12.2015г. (20.12.2015г. е неработен
ден (неделя), поради което, вноската с падеж 20.12.2015г. е дължима на
21.12.2015г. на осн. чл. 19.2. от Общите условия) са
просрочени седем вноски по договора за кредит. Следователно, правото на банката
да направи кредитът предсрочно изискуем е възникнало към 22.12.2015г.
По делото, обаче, не е доказано, че
кредиторът е съобщил на длъжника волеизявлението си да направи кредитът
предсрочно изискуем. По делото е
приложено Уведомление от банката за предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит, адресирано до
кредитополучателя, солидарните длъжници и поръчителя,
към което е приложено известие за доставяне чрез български пощи до „И.С.“ ООД.
Ищецът твърди, че известието е получено от Б.С.М. на 23.01.2017г. и от тази
дата уведомлението е връчено на кредитополучателя по договора за кредит. Съдът
счита тези твърдения за неоснователни и недоказани, тъй като пратката е
адресирана до „И.С.“ ООД, а не до Б.С.М.. Следователно, намерението на банката
очевидно е било пратката да се връчи на „И.С.“ ООД; същата е получена за „И.С.“
ООД от лицето „М.“, а не от Б.М., както невярно твърди ищецът. В приложеното по
делото заповедно производство е приложена нотариална покана от банката до
кредитополучателя, солидарните длъжници и поръчителя
за обявяване на кредита по процесния договор за
изцяло и предсрочно изискуем, оформена като връчена от нотариус И.Д., с рег. №
039 на НК. Видно от разписката за връчване до Б.С.М., служител на нотариуса е
посетил лицето на посочен в уведомлението адрес – гр. София, ж.к. ******на три
дати: 18.02.2017г., 28.02.2017г. и на 11.03.2017г. Лицето не е открито на
посетения адрес, нито е имало лице, което да е съгласно да получи поканата.
Залепено е уведомление на вратата на ап. 39 на осн.
чл. 47, ал. 1 ГПК на 22.03.2017г. До изтичане на срока по чл. 47, ал. 5 ГПК
адресатът на поканата или упълномощено от него лице не се е явило, за да получи
нотариалната покана, поради което, уведомлението е оформено като връчено на
адресата на 05.04.2017г. Съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК, изр. второ (в редакцията
му, действаща към 22.03.2017г.), когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. В случая не е
отбелязано дали връчителят е имал достъп пощенска
кутия и дали е пуснато уведомление в нея, с което е нарушена разпоредбата на
чл. 47, ал. 1 ГПК, съответно - процедурата за връчването. Поради това, съдът
счита, че приложената нотариална покана не е валидно връчена на кредитополучателя.
По делото не са приложени други доказателства за връчване на изявление на
кредитора за предсрочна изискуемост на кредита до кредитополучателя, поради
което съдът приема, че кредитополучателят не е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост, съответно – не са налице предпоставките, за да се счита
кредитът за предсрочно изискуем от банката.
Т.к.
кредитополучателят не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, е
безпредметно да се обследва въпросът за необходимостта от уведомяваме на поръчителя
за настъпилата предсрочна изискуемост, както и дали, ако е имало уведомяване,
то е надлежно извършено.
Предвид
ненастъпилата предсрочна изискуемост на договора за кредит към датата на
подаване на заявлението, съдът следва да установи дали е доказано наличието на
непогасени вноски и техния размер към датата на приключване на съдебното дирене
в рамките на заявения петитум в исковата молба (арг. от разясненията на ТР № 8/2017г. от 02.04.2019г. на
ВКС, ОСГТК), като на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК следва да
съобрази неприложимостта на релевантните неравноправни клаузи в договор за
кредит с потребител, какъвто безспорно е процесният,
и по арг. на чл. 5 ГПК – неприложимостта на нищожните
клаузи в договора за кредит, релевантни за формиране на дълга.
С
анекс № 1 страните (банката,
кредитополучателя, солидарните длъжници и поръчителя)
са договорили, че погасеният размер на кредита към датата на договора за кредит
е 1733,73 евро (чл. 2.3), размерът на неиздължената и просрочена главница е в
размер на 18 266,27 евро (чл. 2.5), капитализиране на начислената,
просрочена и изискуема лихва в размер на 2907,63 евро (чл. 2.7) към
просрочената главница и превръщането на общото задължение в редовна главница
(параграф 6, чл. 2.8).
Договорените клаузи в анекс №1, с
които се постига съглашение за капитализиране на лихвата към главницата, съдът
намира за нищожни, т.к. представлява анатоцизъм по
см. на чл.10, ал.3 ЗЗД (в т.см. Решение №
66/29.07.2019г. по т.д. № 1504 по описа за 2018г. на ВКС, ТК, II т.o.). Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗЗД олихвяването на изтекли
лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка, каквито не е
имало към момента на сключване на анекса към договора за кредит, няма и към
настоящия момент. За разлика от търговското право и нормата на чл.294, aл. 2 от ТЗ, предвиждаща, че между търговци лихва върху
лихва се дължи, ако е уговорена, то в правоотношението, възникнало по повод
сключен договор за кредит, по който кредитополучател е физическо лице, сочената
норма не може да бъде приложена. Въпреки че, банковата сделка, каквато е тази
по договор за банков кредит е търговска по смисъла на чл.286, ал.2 от ТЗ, то
правилото на чл.294, ал.2 от ТЗ е неприложимо, доколкото се явява специална
разпоредба, касаеща отношения между търговци /при
кредитополучател-търговец/, в хипотезата на страна по сделката - физическо лице
е приложима общата гражданско правна норма на чл.10, ал.3 от ЗЗД. Дори да се
приеме да е налице колизия между двете разпоредби, то съгласно §1 от ДР на
Закона за защита на потребителите при противоречие на разпоредби на два закона
се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.
Кредитополучателят безспорно имат качеството потребител по смисъла на §13, т.1
от ЗЗП, поради което спорното правоотношение следва да се регулира от
по-благоприятната гражданско правна норма на чл.10, ал.3 ЗЗД.
От
заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че размерът на неплатената главница към датата на изготвяне на
експертизата по делото за вноските с настъпил падеж (като не се отчита
капитализирането на лихвата, извършено с анекс №1) е в размер на 8 693,58 евро и до този размер
следва да се уважи заявената претенция за главница.
Съгласно
анекса към договора кредитът се издължава с анюитетни
вноски, дължими съгласно анекс №1 на 20-то число от календарния месец (чл. 7.2. от анекса). Съгласно чл. 19.2. от Общите
условия когато падежът на вноската е в неприсъствен ден, същата се дължи на
първия следващ работен ден. Съгласно чл. 11.2.1. от договора, вр. чл. 4.1.а предоставената с кредита сума в случай на
редовно погасяване се олихвява с годишен лихвен процент, формиран от базов
лихвен процент, формиран от тримесечен EURIBOR и надбавка в размер на 7,47%.
Към датата на договора базовият лихвен процент за редовна главница е в размер
на 0,22% и годишният лихвен процент е в размер на 7,69% (чл. 4.1.а) като на
тази база е изготвен приложения по делото погасителен план. С анекс №1 е увеличена фиксираната надбавка за базовия лихвен
процент на 7,672%, посочено е, че размерът на тримесечния EURIBOR е 0,018%,
т.е. размерът на годишния лихвен процент остава 7,69% (чл. 4.1. от анекса).
От
Приложение № 2 към
заключението на съдебно-счетоводната експерти, съдът установява, че за периода
20.07.2015г. – 20.12.2015г. върху дължимата за този период главница е дължима
лихва върху редовна главница в размер на 626,18 евро. Тъй като 20.12.2015г. е
неработен ден, падежът на задължението следва да е в първия работен ден –
21.12.2015г. Заявената претенция в размер на 633,81 евро за редовна (възнаградителна) лихва за периода 02.07.2015г. –
22.12.2015г. следва да бъде уважена за доказания размер до размера от 626,18
евро, а за разликата до 633,81 евро - искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно
чл. 11.2.2. вр. 4.2 от
договора за кредит просрочената главница се олихвява с годишен лихвен процент,
формиран от базовия лихвен процент и надбавка в размер на 17,47% за просрочена
главница като общият размер е 17,69%. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК (в сила от
12.05.2010 г.) когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Договореният размер от 17,69% надвишава размерът на законната лихва и следва да
се счита за нищожна за частта, в която договореният размер надхвърля размера на
законната лихва. Съгласно чл. 5.8. на анекс № 1 обезщетението за забава на просрочени вноски – главница и възнаградителна лихва е в размер на законната лихва, която
към договора за кредит е 10,01%. Поради аргументите, изложени по-горе за
недопустимост на анатоцизма, клаузата на чл. 5.8. от
анекса съдът счита за нищожна в частта, в която се предвижда олихвяване на възнаградителна лихва.
Относно
претендираната сума от 1852,91 евро – лихва върху
просрочена главница за периода 20.06.2015г. – 27.04.2017г. на осн. чл. 4.2 и на осн. чл. 11.2.2. от договора за кредит: От приложеното по делото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза (Приложение №2)
се установява, че размерът на просрочената главница за периода
20.06.2015г. – 27.04.2017г. при необявена предсрочна изискуемост на кредита е в
размер на 2992,99 евро. При
олихвяване на тази сума с лихвения процент за законна лихва, приложим по
гореизложените съображения, се установява, че, дължимата лихва за просрочие
за периода 20.06.2015г. – 27.04.2017г. е в размер на 564,17 евро, до който
размер следва да бъде уважена претенцията за лихва върху просрочена главница, а
за разликата до 1852,91 евро искът да бъде отхвърлен.
Претенцията
за сумата от 2407,63 евро – просрочена лихва за периода 20.09.2015г. – 22.12.2015г.,
претендирана на осн. чл.
4.2 и на осн. чл. 11.2.2.
от договора за кредит и на осн. чл. 2.7. от анекса,
съдът счита за недоказана и неоснователна. Претенцията за лихва се
индивидуализира по основание и размер. В откритото съдебно заседание при приемане
на експертизата вещото лице определя лихвата като възнаградителна,
а ищецът я претендира като лихва за просрочие. Освен
това, не е доказан периодът, за който се претендира сумата.
По изложените по-горе съображения за недопустимост
на анатоцизма, претендираната
сума от 98,35 евро с основание неустойка за просрочена лихва за периода
20.07.2015г. – 27.04.2017г. е неоснователна.
Претендираната сума от 2498,95 евро –
неустойка за просрочена главница за периода 20.06.2015г. – 27.04.2017г., претендирана на осн. чл. 5.8., вр. чл. 11.2.2 от договора за банков кредит, съвпада по
основание с претенциятя за лихва за просрочена
главница, която съдът разгледа по-горе и поради принципа за недопустимост да се
присъжда два пъти за едно и също нещо, претенцията следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Относно разноските в настоящото
производство:
Съгласно
т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
Разноски
се претендират само от ищеца. Ответникът е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно, т.к. претендираните
размери адвокатско възнаграждение са в рамките на установения минимум по Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
и ал.3 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по съразмерност на
уважената част от исковата претенция, а именно: 967,44 лв. за заповедното
производство и 1252,44 лв. – за исковото производство.
Водим
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, че длъжника Б.С.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***9, ДЪЛЖИ на „У.Б.“ АД, ЕИК ******, с адрес на
управление:***, пл. „Св. ******, следните суми:
-
8 693,58 евро
– главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице №
230/0088/17545108 от 25.10.2012г. и анекс № 1 от 14.04.2015г. към него, ведно със законната лихва върху
главницата от 28.04.2017г. до изплащане на вземането,
-
договорна лихва в размер на 626,18
евро за периода 20.07.2015г. – 22.12.2015г.,
-
лихва в размер на 564,17
евро за
периода 20.06.2015г. – 27.04.2017г.,
ОТХВЪРЛЯ иска за:
-
главница
по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 230/0088/17545108
от 25.10.2012г. и анекс № 1 от 14.04.2015г. към него за разликата от 8 693,58 евро до 18206,27 евро,
-
редовна /възнаградителна/ лихва за периода 20.07.2015г. –
22.12.2015г. за
разликата на сумата от 626,18 евро до 633,81 евро,
-
лихва върху
просрочена главница за периода 20.06.2015г. – 27.04.2017г. за разликата на
сумата от 564,17 евро до 1852,91 евро,
-
сумата от 2407,63 евро -
просрочена лихва /миграция/ за периода 20.09.2015г. – 22.12.2015г.,
-
сумата от 98,35 евро - неустойка за просрочена лихва за периода 20.07.2015г. – 27.04.2017г.,
-
сумата от 2498,95
евро - неустойка за просрочена главница за периода 20.06.2015г. – 27.04.2017г.
ОСЪЖДА Б.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***9 да плати на „У.Б.“ АД, ЕИК ******,
с адрес на управление:***, пл. „Св. ******, сумата от 967,44 лв. – разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 26956/2017г. по описа на СРС, 32-ри
състав.
ОСЪЖДА Б.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***9 да плати на „У.Б.“ АД, ЕИК ******,
с адрес на управление:***, пл. „Св. ******, сумата от 1252,44 лв. – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните. Да се уведомят страните.
СЪДИЯ: