№ 237
гр. Велико Търново, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело №
20244000500455 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 385/09.07.2024 год., постановено по гр. д. № 793/2023 г. по описа на
Великотърновски окръжен съд е отхвърлен предявеният от М. Д. О., ЕГН **********, гр.
Елена, ******** против Великотърновски районен съд, иск с който на основание чл. 2б от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди претендира присъждане на
сумата от 26 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от разглеждането на
спора по гр. д. № 2722/2022 г. по описа на Великотърновски районен съд в неразумно дълъг
срок, като неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба от М. Д. О., ЕГН ********** от гр. Елена, ********А,
чрез адв. К. Т. от АК – Велико Търново против Решение № 385/09.07.2024 год., постановено
по гр. д. № 793/2023 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.
В същата се излага, че обжалваното решението е неправилно, поради съществено
нарушение на съдопроизводствени правила, довели до неговата необоснованост, а от там и
до неправилно приложение на материалния закон. Излага се, че в обжалвания съдебен акт не
са изложени мотиви по всеки един елемент на фактическия състав на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ.
Излагат се подробни съображения.
1
Претендира се да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който
да бъде върнато делото на друг състав на първоинстанционния съд, респ. да се уважи
предявеният иск в пълно предявеният му размер. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Районен
съд – Велико Търново, ЕИК *********, гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 16.
В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение, поради изложени в отговора съображения.
Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 2б, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините, като отчитайки продължителността на
разглеждане на конкретния исков спор (по-малко от пет месеца), предвид уредения в
Гражданския процесуален кодекс процесуален ред (размяна на книжа между страните и
месечен срок за отговор на исковата молба, който тече от връчването на книжата по делото,
формалните процедури по призоваването на страните и задължителното съдебно дирене и
съдебни прения в открито съдебно заседание), като само на това основание е отхвърлил
предявения иск като е счел за безпредметно да се разглеждат останалите предпоставки
(вреди и техните последици).
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е
разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
1 и 2 от ГПК.
Предявяването на иск за обезщетение на вреди поради нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по висящо производство е допустимо (чл.
2б, ал. 3 от ЗОДОВ). Приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато
нарушение на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи (Конвенцията), след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ,
не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание за прекратяване на
гражданското дело, тъй като тълкуването в обратния смисъл ще противоречи на
установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за
разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. В т. см. (Решение № 210/15.06.2015 г. по
гр. д. № 3053/2014 г. на ВКС, III г. о. - допустимостта на иска по чл. 2б от ЗОДОВ за
обезщетение на вредите от нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо
производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ - да е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да
няма постигнато споразумение).
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
2
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:
Пред първоинстанционният съд е предявен осъдителен иск за неимуществени вреди с
правно основание чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) във вр. с чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи (ЕКЗПЧОС, Конвенцията).
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради
което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби,
а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна
разпоредба.
Производството по гр. д. № 793/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е
образувано по предявен иск от М. Д. О. против Районен съд – Велико Търново, с посочено
правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 26 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди.
Изложени са обстоятелства, че в Районен съд – Велико Търново е образувано гр. д. №
2722/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново (изпратено подсъдност от Окръжен
съд – Велико Търново) по подадена от ищеца искова молба до Окръжен съд – Велико
Търново против „Първа инвестиционна банка“ АД (погрешно посочено в исковата молба -
ЧСИ И. Ц.). Ответник по делото била банкова институция. Производството по делото било
продължило повече от две съдебни заседания. До ответната страна било изпратено
съобщение на хартиен носител, което според ищеца е следвало да се извърши по реда на чл.
38, ал. 2 от ГПК. Районен съд – Велико Търново не бил изпълнил служебно задължението си
по чл. 50, ал. 5 от ГПК. Освен това многократно исковата молба била оставена без движение,
поради несъществени „фингирани“ нередовности. Поради това неизпълнение (задължението
по чл. 50, ал. 5 от ГПК) и допуснатите нарушения, производството по делото е продължило
твърде дълго, през което време ищецът бил претърпял и продължавал да търпи душевни
болки и страдания (гняв, ярост, фрустриране – загубил доверие в правосъдието), житейски
дискомфорт, погазване на основните, градивните на държавата устои и най-вече тези в
правосъдието.
Не се спори по делото и от извлечението на електронното съдебно дело се установява,
че на 01.11.2022 г. в Районен съд – Велико Търново е образувано гр. д. № 2722/2022 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново (изпратено подсъдност от Окръжен съд – Велико
Търново) по подадена от ищеца М. Д. О. искова молба до Окръжен съд – Велико Търново
против „Първа инвестиционна банка“ АД (погрешно посочено в исковата молба - ЧСИ И.
3
Ц.), с вх. № 8206/18.10.2022 г. На 03.11.2022 г., на основание чл. 131 от ГПК е разпоредена
размяна на книжа, поради което със съобщение от 04.11.2022 г. е изпратен препис от
исковата молба с приложенията към нея и от разпореждането на съда на ответника на
посочения адрес в гр. София, с указания за възможността му да подаде писмен отговор. На
същата дата (03.11.2022 г.) съдът се е произнесъл и по искане на ищеца с правно основание
чл. 389 от ГПК. След постъпване отговор на исковата молба от ответната банка на
13.12.2022 г. е постановено определение по чл. 140 от ГПК, с което е изготвен проекто-
доклад и делото е насрочено в о.с.з. на 03.02.2023 г. Призовката до ответника е изпратена на
14.12.2022 г. и е получена на 16.12.2022 г. на посочения от него в отговора на исковата молба
съдебен адрес в гр. Велико Търново. На 29.12.2002 г. определеният съдия-докладчик се е
отвел от разглеждането на делото, като е уважил искането за отвод на ищеца. На същата
дата е определен нов съдия-докладчик, който на следващия ден (30.12.2022 г.) се е
произнесъл по доказателствени искания на ищеца. На 07.02.2023 г. е проведено открито
съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания и делото е обявено за
решаване. На 06.03.2023 г. е постановено решение по делото.
От показанията на св. С. Д. не се установяват обстоятелства, касаещи конкретния
правен спор.
Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Цитираната разпоредба представлява
национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие и е самостоятелна хипотеза на
отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Препращането
към чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС води до извода, че активнолегитимирани да предявят иска по чл.
2б от ЗОДОВ са частноправните субекти, които са носители на правото по чл. 6, § 1 от
ЕКЗПЧОС. Такова съждение можем да направим и от тълкуването на разпоредбата на чл.
2б, ал. 2 от ЗОДОВ. Критериите, които националния закон регламентира в чл. 2б от ЗОДОВ
и въз основа, на които съдът преценява дали органите на съдебната власт са допуснали
нарушението по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС са примерни, като следва да бъдат съобразени и
стандартите, установени в решенията на Европейския съд по правата на човека по чл. 6, § 1
от ЕКЗПЧОС. Съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, всяко лице при определяне на неговите
граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е обвинение срещу него
има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим
и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
В случая ищецът О., предявявайки иска по чл. 2б от ЗОДОВ твърди, че висящото
гражданско дело (гр. д. № 2722/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново) определя
неговите граждански права, защото като ищец разполага с осъдителен иск срещу ответната
банка за репариране на твърдени от него претърпени неимуществени вреди по чл. 45 от ЗЗД,
а гражданското дело се разглежда в неразумен срок. Релевантният период е от 01.11.2022 г.
(датата на неговото образуване пред Районен съд – Велико Търново) до 06.03.2023 г. (дата
4
на неговото решаване по същество от първоинстанционния съд). Следователно решаващ за
спора е въпросът, дали гражданското производство определя граждански права на ищеца по
смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр.
второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната
жалба възражения.
От наведените в исковата молба фактически твърдения се установява, че се
претендира обезщетение за това, че поради неправилно изпращане на сочените съобщения
от страна на съда, пред който е било образувано делото, на хартиен носител, вместо на
електронна поща, разглеждането им се е забавило извън разумния срок по чл. 6, § 1 от
ЕКЗПЧОС, които фактически твърдения определят и предмета на настоящия спор,
съобразно правилото на чл. 6, ал. 2 от ГПК. Към момента на подаване на исковата молба
делото не е приключило. За да бъде уважен предявеният на основание чл. 2б от ЗОДОВ иск,
ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи поведение на
ответника, което е довело до продължителност на гражданското производство, надхвърлящо
рамките на обичайното необходимо време, което представлява нарушение на чл. 6, § 1 от
ЕКЗПЧОС, причиняване на претендираните вреди и техния размер, както и наличието на
пряка причинна връзка между претърпените вреди и поведението на ответника.
От представените по делото съобщение е видно, че е изпратен препис от исковата
молба и приложенията към нея, съответно призовка за насрочване на делото в открито
съдебно заседание на хартиен носител до адреса на ответника – съобщението в гр. София
(на адреса посочен в ТР) и призовката в гр. Велико Търново (след посочване на съдебен
адрес от ответника). Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ГПК връчването на кредитни
и финансови институции, на застрахователни и презастрахователни дружества и на
търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски,
електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и на
частни съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес. Според чл. 38, ал. 2 от ГПК връчването може да се извърши на избран от
страната електронен адрес за връчване чрез единния портал за електронно правосъдие,
квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща или чрез системата за сигурно
електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление. Дефиницията на
„електронен адрес за връчване“ е дадена в § 1, т. 2 от ДР на ГПК и това е персонализирано
пространство в единния портал за електронно правосъдие, чрез което лицата получават
електронни заявления, съобщения, призовки и книжа от съдилищата, квалифицирана услуга
за електронна препоръчана поща, адрес на електронна поща или профил в системата за
сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление. От
текстовете на закона следва, че страната следва да посочи конкретния електронен адрес, на
който да получава книжа, а доколкото в първия случай се връчва препис от исковата молба,
т. е. ответникът за пръв път се уведомява за образуваното срещу него дело, то чл. 50, ал. 5
ГПК не намира приложение. Горните разсъждения важат и за това дали съдът има
5
задължение да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ГПК във връзка с връчването на
призовката за о. с. з. Макар с отговора на исковата молба ответникът формално да е посочил
в титулната част електронен адрес, той не е уточнил дали това е електронен адрес за
връчване и не е налице заявление от негова страна, дали желае връчване на посочения
електронен адрес за връчване (арг. от чл. 131, ал. 2, т. 2). Още повече, че без такова заявление
за съдът не е ясно дали този адрес е регистриран по един от начините посочени в чл. 38, ал.
2, т. 1 и 2 от ГПК, което от своя страна да валидира редовността на връчването. Но дори и да
приемем, че съдът при връчване на призовката за о. с. з. е допуснал нарушение на горните
правила, същата е връчена в рамките на 2 дни, което не е довело до действия, забавящи
производството по делото. Така е изпълнил задължението си по сигурен начин, при това в
най-кратки срокове, да съобщи на ответника за насроченото открито съдебно заседание.
Предвид това, действията на съда по връчване на препис от исковата молба и призовката за
насрочено о. с. з. по никакъв начин не са довели до забавяне на производството, още по-
малко може да се твърди, че за ищеца са настъпили конкретни вреди от тези конкретни
действия. С оглед на това, настоящият състав намира, че поведението на ответника е в
съответствие с процесуалните правила, като срокът на връчване на книжата е разумен и
необходим, предвид обстоятелството, че връчването на исковата молба е в друго населено
место – в гр. София, а призовката до ответника е изпратена на 14.12.2022 г. и е получена на
16.12.2022 г. на посочения от него в отговора на исковата молба съдебен адрес в гр. Велико
Търново. Ето защо настоящият състав счита, че не е допуснато забавяне в разглеждането на
делото от страна на Районен съд – Велико Търново, препис от исковата молба с
приложенията към нея и призовката за о. с. з. са своевременно връчени на ответника, в
кратки, необходими и разумни срокове, като съдът съобразява и обстоятелството, че
разумността на срока следва да се преценява както с оглед защитаване интересите на лицето
възможно най-бързо за получи решение, така и с оглед необходимостта на страните да бъде
предоставена равна възможност да участват в производството и да упражняват
предоставените им права.
Налице е трайна и последователна съдебна практика (вж. - решение № 66/2.04.2015 г.
по гр. д. № 5813/2014 г., III г. о., решение № 72/18.05.2017 г. по гр. д. № 3619/2016 г., III г. о.,
решение № 30/7.05.2019 г. по гр. д. № 2125/2018 г., IV г. о. на ВКС и др.), с която константно
е приемано, че по реда на чл. 2б ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите,
които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи
(безпокойство, разочарование и загуба на доверие в институциите, чувство за липса на
справедливост и др.), но не и вредите от друг деликт. Спазването на гаранцията по чл. 6, § 1
от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делата в разумен срок е с цел съхраняване на доверието на
обществото в правораздавателната система и възмездяване чувството за справедливост на
страните в процеса. Разумността на времетраенето на производството се преценява в
светлината на особените обстоятелства по делото, съобразно критериите, посочени в закона
и стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ – сложността на делото, поведението на
жалбоподателя и поведението на компетентните държавни органи. При иска по чл. 2б от
ЗОДОВ не е необходимо да се доказват обичайните, типични неимуществени вреди, които
6
винаги се търпят от лице, спрямо което производството е продължило извън рамките на
разумния срок. В практиката на ВКС на РБ е изяснено също, че принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички обстоятелства от значение за
реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, решението е постановено в
съответствие с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.
При преценката на тези правно значими факти не може да се достигне до извода, че е
нарушено правото на ищеца за разглеждане на делата му в разумен срок, не е осъществено
поведение от съда, в резултат на което да е допуснато забавяне движението на делото,
поради което не се е осъществила първата материалноправна предпоставка, обуславяща
възникването на претендираното от ищеца право на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, съобразно нормата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. Делото е разгледано за
срок от около 4 месеца – от образуването му до постановяването на съдебен акт и то в
период съвпаднал с множество почивни дни (Коледа и Нова година). При липсата на този
елемент от фактическия състав на правото на обезвреда, е безпредметно обсъждането на
събраните доказателства относно твърдените от ищеца вреди и относно причинната връзка
между тях и поведението на съда. По така изложените съображения предявеният иск се
явява неоснователен и като такъв следва да бъдат отхвърлен.
Останалите оплаквания на жалбоподателя-ищец изложени във въззивната жалба не са
относими към настоящия правен спор и касаят въпроси по съществото на спора по гр. д. №
2722/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция,
претендираните разноски от въззивника, с оглед отхвърляне на въззивната жалба изцяло, не
следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 385/09.07.2024 год., постановено по гр. д. № 793/2023
г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8