РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2447
19.12.2022г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, трети състав, в
публично заседание на седемнадесети ноември, две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г.
Като разгледа
докладваното АД № 2469 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 2 т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Б.П.З. с
адрес: ***, против Решение на Председателя на Патентното ведомство на Република
България, с което е оставено без уважение искане с вх. № ВG/Р/2013/111425-[5]/24.06.2022г. за възстановяване на срока по чл. 26,
ал.2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /ЗПРПМ/ относно
възможността за възстановяване действието на патент с рег. № 66785,
пиезокристален метод и устройство за получаване на електрическа енергия.
В
жалбата се инвокират оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение.
Твърди се, че административният акт е
немотивиран и не са обсъдени възраженията в искането за възстановяване на срока
на основание чл. 49, ал.1 от ЗПРПМ. Претендира се отмяната на оспореното
решение. Представят се подробни писмени бележки входирани в деловодството на
съда на 16.11.2022г. Не се претендират разноски по делото.
Ответникът
– Председателя на Патентното ведомство на Република България със заявление с
вх. № 17751 от 30.09.2022г. жалбата за неоснователна.
Жалбата е подадена в срок, тъй като
административният акт е съобщен на 27.07.2022г., а жалбата е депозирана чрез
административния орган на 10.08.2022г. до Административен съд София-град. Същата
е депозирана от лице, притежаващо правен интерес от оспорването, следователно е
допустима.
За да се произнесе по същество, Съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Образувано е административно
производство по повод искане за възстановяване на срок на основание чл. 49, ал.
1 ЗПРПМ с вх. № BG/P/2013/111425-[5]/24.06.2022 г., подадено от притежателите
на патент с peг. № 66785 Е.В.Ч. с адрес в община ***и Б.П.З., с адрес ***.
В хода на административното
производство е установено, че патент с рег.№
66785, ПИЕЗОКРИСТАЛЕН МЕТОД И УСТРОЙСТВО ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
ЕНЕРГИЯ е заявен на 12.03.2013 г. и
е регистриран на 12.11.2018 г. в Патентно ведомство на Република България, с
притежатели: Е.В.Ч., Б.П.З.. И.Г.В.. Срокът на действие на регистрацията на
патента е до 12.03.2033 г.
Установено е от административния
орган, че на 06.10.2021 г. е прекратено действието на патента, поради неплащане
на дължимата годишна патентна такса за неговото поддържане.
На 24.06.2022 г. до Патентно ведомство на
Република България е подадено искане с вх.№
ВG/Р/2013/111425-[5]/24.06.2022г. от Е.В.Ч. и Б.П.З.. Искането е с правно
основание чл. 49 от ЗПРПМ и е за възстановяване на срок относно възможността за
възстановяване на действието на патент с peг. № 66785, ПИЕЗОКРИСТАЛЕН МЕТОД И
УСТРОЙСТВО ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ.
В
искането до административния орган се заявява, че срокът е пропуснат поради
прекъснатия ритъм на работа и последвали
трудности следствие наложената епидемична обстановка.
В хода на административното производство, на
05.07.2022 г., чрез електронна поща, е изпратено уведомление до заявителите за отстраняване на констатирани
нередовност. Изрично е указано, че следа да се заплати дължимата държавна такса
и да се представят доказателства, установяващи твърдените обстоятелства.
В указания 7-дневен срок е
представено само платежно нареждане за заплатена държавна такса в размер на 100
лв.
Доказателства относно настъпили
трудности с наложената епидемична обстановка не са представени.
Административния орган е приел, че искането по
чл. 49 от ЗПРПМ е допустимо, но е неоснователно, тъй като искането за
възстановяване на срока на основание чл. 49 от ЗПРПМ е свързано с искане за
възстановяване на срока за заплащане на съответната годишна патентна такса по
чл. 33, ал. 3 от ЗПРПМ за поддържане действието на девета патентна година за
патент с peг. № 66785, ПИЕЗОКРИСТАЛЕН МЕТОД И УСТРОЙСТВО ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ.
Административният орган е приел, че искането
е подадено извън 6-месечния срок по чл. 33, ал. 3 от ЗПРПМ, след който срок
процесният патент е прекратил действието си. Искането е подадено и извън
6-месечния срок по чл. 26, ал. 2 от ЗПРПМ, в който патентопритежателят е могъл
да подаде искане за възстановяване на срока по чл. 33, ал. 3 от ЗПРПМ срещу
заплащане на съответна такса за възстановяване действието на патента, както и
на дължимата патентна такса в двоен размер.
Изрично е посочено, че патентопритежателят
не е приложил документи, удостоверяващи основателни и обективни причини, които
да са довели до прекъсване на работния процес и/или такива документи, които
обективно възпрепятстват възможността му да заплати дължимите такси за патент с
peг. № 66785.
С Решение
на Председателя на Патентното ведомство на Република България е оставено без
уважение искане с вх. № ВG/Р/2013/111425-[5]/24.06.2022г. за възстановяване на срока по чл. 26, ал.2
ЗПРПМ относно възможността за възстановяване действието на патент с рег. №
66785, пиезокристален метод и устройство за получаване на електрическа енергия.
В хода на съдебното производство по
делото са приети писмени доказателства представени от ответника: справка от
системата за администриране на обектите на индустриална собственост за всички
извършени плащания относно изискуемите патентни такси. Посочени са тип на
задължението, дължима сума, платена сума, начин на плащане , платец и последна
дата на плащане.
Съдът установи, че последната
дата на плащане за процесния патент по чл. 1, ал.1, т.16б „Поддържане действие
-08 година“ е за платена сума в размер на 135 лв. с последна дата на плащане –
10.03.2020г.
Приети по делото са: извлечение от официалния
бюлетин на Патентното ведомство № 10.1 от 15.10.21г.; извлечение от Държавния
регистър на патентите, от който се установи, че патент за изобретение с рег. №
111425 е с прекратено действие на регистрация от 06.03.2021г.
Като извърши
дължимата на основание чл. 168, ал.1 АПК проверка за законосъобразност на акта,
освен на основанията, сочени от оспорващия, и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът приема следното:
Оспореното решение е издадено от
компетентен административен орган и в пределите на неговата власт /чл. 49, ал.4
от ЗПРПМ/, при спазване изискването на форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2 АПК.
Не се констатират допуснати
нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат
квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната на акта само на това
основание.
Не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, тъй като ПВ е изпратило по ел.
поща уведомление за отстраняване на нередовностите по искането от 24.06.2022г.
като е даден 7-дневен срок за изпълнение.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПРПМ за
поддържане действието на патента се заплащат годишни патентни такси, като за
начало на всяка патентна година се счита датата на подаване на заявката за
патент, а първата патентна година започва да тече от тази дата. На
основание чл. 33, ал. 2 ЗПРПМ годишната
патентна такса за всяка следваща патентна година следва да се заплати
предварително най-късно в последния ден на месеца, в който изтича предходната
патентна година, като плащането може да се прави само за една патентна година.
В случая административния орган е приел, че искането за възстановяване на срока
по чл. 49 от ЗПРПМ е свързано с искане
за възстановяване на срока за заплащане на съответната патентна такса по чл.
33, ал.3 от ЗПРПМ. Плащане за деветата патентна година не извършено в срок.
Искането е подадено след 6-месечния срок по чл. 33, ал.3 от ЗПРПМ. Посочено е,
че процесният патент е прекратил действието си. Съдът следва да отбележи, че плащането
на годишна патентна такса е обвързано със срок, който по съществото си е
преклузивен. Законодателят е уредил неговата продължителност /чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ЗПРПМ/, като е предоставил на притежателя на патента възможност за
неговото удължаване и/или възстановяване. Неупражняването на разглежданото
право в срока е процесуално бездействие, и пропускането на преклузивния срок
има за правна последица погасяването на правото да се извърши съответното
процесуално действие. След изтичането на този срок, то не може да бъде
извършено валидно, освен в хипотезата на възстановяване на срок по чл. 49 от
ЗПРПМ.
В случая срокът изтича на в края на м.март
2021г, но в този период действат разпоредбите на Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение. Съгласно
чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение
спират да текат:1. процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно
приложението;2. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.)
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти;4. сроковете по глава пета, раздел I и III, глава осма,
раздел V, глава десета и глава дванадесета, раздел I, II и IV от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
с изключение на срока по чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия закон; 5. сроковете по
чл. 175в, ал. 1 – 3 от Закона за съдебната власт, с изключение на срока по чл.
175в, ал. 1, т. 2 от същия закон.
Съгласно
чл.4, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
удължават се с един месец от отмяната на извънредното положение: 1. сроковете,
определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното
положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на
частноправни субекти; 2. действието на административните актове, което е
ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение.
С ал.2 от цитираната разпоредба са изброени изключенията:
Алинея 1 не се прилага за производствата, свързани с възлагане на обществени
поръчки, концесионните процедури, производствата по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, производствата
по глава трета от Закона за държавната собственост и по глава трета от Закона
за общинската собственост, производствата по Закона за подпомагане на
земеделските производители, производствата по Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи, производствата по Закона за горите,
производствата по Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на
земеделски продукти на Европейския съюз, производствата по Закона за
ветеринарномедицинската дейност, производствата по Закона за устройство на
територията и производствата по Закона за защита на конкуренцията. Изречение
първо се прилага и за производствата по съответните подзаконови нормативни
актове.
Следователно
Законът за патентите и регистрацията на полезните модели не е включен в
изключенията. При това положение срокът за заплащане на таксата за поддържане
на процесния патент спира да тече в случая от 13.03.2020г. до отмяната на
извънредното положение на 01.04.2022г. Налага се изводът, че искането за
възстановяване на заплащане за съответната патентна година е подадено преди
изтичането на 6-месечния срок по чл. 33,
ал.3 от ЗПРПМ и неправилно административният орган е приел, че процесният
патент е прекратил действието си. Административният
орган не е изложил мотиви относно приложението на нормите на Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение и в този смисъл не е мотивирал
изводите си относно изтичането на сроковете по чл. 33, ал.3 от Закона за
патентите и регистрацията на полезните модели.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспореното Решение на Председателя на Патентното
ведомство на Република България, с което е оставено без уважение искане с вх.
№
ВG/Р/2013/111425-[5]/24.06.2022г. за
възстановяване на срока по чл. 26, ал.2 от ЗПРПМ относно възможността за възстановяване
действието на патент с рег. № 66785, пиезокристален метод и устройство за
получаване на електрическа енергия, е немотивирано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Жалбоподателят не претендирал разноски по
делото и Съдът не дължи произнасяне в тази посока.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2
второ от АПК, Пловдивският административен съд, трети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение на Председателя на Патентното ведомство на
Република България, с което е оставено без уважение искане с вх. №
ВG/Р/2013/111425-[5]/24.06.2022г. за възстановяване на срока по чл. 26, ал.2 от
Закона за патентите и регистрацията на полезните модели относно възможността за
възстановяване действието на патент с рег. № 66785, пиезокристален метод и
устройство за получаване на електрическа енергия.
ВРЪЩА преписката на председателя на
Патентно ведомство за произнасяне, при съобразяване с указанията на съда.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :