Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр.Габрово,
19.01.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на дванадесети януари две
хиляди двадесет и втора година в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА
при секретаря Елка Станчева
и в присъствието на прокурора Александър Александров като разгледа докладваното
от съдия Рачев к.а.н.д. № 176 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е
образувано по депозирана в законния срок жалба от С.С.Н. с ЕГН **********
***, чрез адв. Х.Я. ***, офис 2 против Решение № 97 от 29.10.2021г. на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 177 по описа за 2021 година. С обжалваното решение
е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 07-001 от 15.02.2021 година на Началник отдел
„Рибарство и контрол – Централен Дунав” към Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ - гр.
Бургас, с което на С.Н. за
нарушение на чл. 39а, ал. 1 от Закона за рибарството и
аквакултурите /ЗРА/ на основание чл. 73, ал. 1 от същия закон е наложена глоба в размер на 1000
/хиляда/ лева.
В жалбата се твърди, че оспореното решение
е неправилно, поради
нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навеждат се доводи, че не е доказано по несъмнен начин
наказаното лице да е извършило описаното в наказателното постановление административно
нарушение. Районният съд потвърдил наказателното постановление, базирайки се на
предположения. Не било описано мястото на извършване на нарушението, което
затруднявало защита на касатора. Съществувала вероятност наказателното постановление
да е издадено след изтичане на погасителните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго по същество на спора, с което НП да бъде
отменено.
Претендират се разноски за двете инстанции. Касационният жалбоподател се явява лично в открито съдебно заседание, заедно със своя процесуален представител. Поддържа се жалбата, както и искането по същество.
Ответната по жалбата страна
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури не се представлява. Постъпило е
подробно възражение, в което са изложени доводи в подкрепа на атакувания
съдебен акт на Севлиевския районен съд. Постъпила е и допълнителна молба от надлежно
упълномощен юрисконсулт, с която заявява, че поддържа отговора на касационната
жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне
в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима като
подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от
процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния
закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/,
намира касационната жалба за неоснователна.
Приетата от съда фактическа обстановка,
изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда.
Последният споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд.
В подробни
мотиви, Севлиевския районен съд е направил изключително прецизен анализ на
събраните пред него гласни доказателства и е достигнал до правилния извод, че
авторството на извършеното деяние е установено по несъмнен начин. Правилно е
дал вяра на свидетели, които не са заинтересовани от крайния изход на делото –
двамата служители на ИАРА, на наемателя на язовира и на служителя в
охранителната фирма. Същите нямат пряк интерес от това дали Н. ще понесе административно
наказание или не. Показанията на тези свидетели са безпротиворечиви и взаимно
допълващи се, очертаващи цялостната картина на извършеното нарушение. Докато
показанията на свидетеля Лалов целят оневиняване на лице, за което се твърди,
че е извършило административното нарушение в съучастие именно с този свидетел. Не
звучат логично и са необясними от житейска гледна точка твърденията, че Л. е
бил повикан на язовира в късната вечер на 2.10.2020г. за да му бъде погасен
дълг, за съществуването на който липсват каквито и да било доказателства. Не
съществува основателна причина наемателя на язовира и служителя на охраната да
набедят С.Н. в извършването на нарушението. Съвкупната преценка на
свидетелските показания установява, че на охранителните камери са забелязани
двама души които навлизат в язовира с лодка и пускат риболовна мрежа, двама
души са открити на язовирната стена до лодка и раница, единият от тях
/жалбоподателя/ е извадил мрежата, без да му бъде посочвано къде се намира тя,
същият е споделил пред контролните органи /св. Н./ „че е извършил тази дейност“
и че са „използвали мрежата за да ловят риба“. Всичко това води до извода, че основателно
наказателното постановление е издадено срещу С.Н..
По
отношение на твърдяното нарушение на процесуалните правила, изразяващо в
непълно посочване на мястото на извършване на нарушението, касационната
инстанция намира същото за неоснователно. Вярно е, че видно от представените
извадки от КК на землището на село Б., в това землище има повече от един
водоем. Съдът намира че описанието: „на язовира в землището на село Б.“ не е
съвсем прецизно. В същото време, счита че по този начин не е накърнено правото
на защита на наказаното лице. За Н. е пределно ясно на кой водоем е задържан,
от кой водоем е извадил пусната преди това мрежа, на кой водоем е съставен и му
е връчен АУАН. Ако на 2.10.2020г. той беше пуснал мрежи и в останалите водоеми
в землището на Б., и беше заловен и на техните язовирни стени – вероятно в
такъв случай щеше да ме у трудно да организира защитата си незнаейки за кое от
деянията следва да се защитава. Процесният случай обаче не е такъв – пределно
ясно е, че в АУАН и в НП е визиран язовир „*********“ на който язовир му е съставен и връчен АУАН.
По отношение на твърдяното
антидатиране на наказателното постановление, касационният състав намира, че
същото е останало недоказано. В тежест на административнонаказващия орган е да
установи всички обстоятелства установяващи извършването на деянието и неговото
авторство. Наказателното постановление обаче е официален документ. Съгласно
общите правила за оспорване, доказването на неистинността на такъв тип
документи лежи върху оспорващата страна. В случая защитата е следвало да
предприеме необходимите действия, да отправи до съда съответните искания с цел
установяване на антидатирането. Липсата на достатъчна активност е довело до
недоказване на твърдяната неистинност по отношение датата на издаване на НП и
правилно районният съд е приел, че същото е издадено в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Решението на
Районен съд – Севлиево е валидно, допустимо, постановено при правилно
приложение на материалния закон и при преценка на всички събрани в хода на
производството доказателства, без да се игнорира или анализира превратно което
и да е от тях.
Изложеното води до извода, че
обжалваното решение на Районен съд – Севлиево не следва да бъде касирано.
При този изход на спора,
основателна се явява претенцията на ИАРА за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Такова следва да бъде присъдено в минимален размер – 80.- лева
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 97 от 29.10.2021г. на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 177 по
описа за 2021 година.
ОСЪЖДА
С.С.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури гр.Бургас, ул. “Княз Александър Батенберг“ № 1 разходи по делото -
юрисконсултско възнаграждение в размер 80.- /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.