№ 232
гр. София, 24.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600263 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440 ал.2 от НПК.
Образувано е по жалба на осъдения И. П. Т. срещу определение на СГС – НО 11ти
състав по нчд№369/22г., с което съдът:
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата му за „Условно предсрочно освобождаване“, за
остатъка от наложеното му наказание по ЧНД № 141/2012г. на РС-Своге, 13 години и 4
месеца ЛОС.
САС , като съобрази доводите в жалбата и доказателствата по делото намира от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред СГС е протекло по реда на чл. 437 от НПК инициирано по
молба на осъдения И. П. Т., с което моли да бъде У ПО от остатъка от наложеното му едно
общо наказание по ЧНД № 141/2012г. на РС-Своге, 13 години и 4 месеца ЛОС.
За да остави без уважение искането на осъдения съдът от първа инстанция приел за
усТ.ено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че първоначално И.Т.
е изтърпял наказание по реда на чл. 68, ал.1 от НК, 9 месеца ЛОС, което изтърпяно на
10.10.2012г. От тази година насам същият търпи наказание 13 години и 4 месеца определено
с посоченото по-горе ЧНД.
От представеното в о.с..з. удостоверение от затворническата администрация се
установява, че фактически Т. е изтърпял по-голямата част от наложеното му наказание, а
именно 9 години, 5 месеца и 3 дни, като са му зачетени 2 години, 3 месеца и 29 дни от
работа. Остатъкът от наложеното му наказание е в размер на 1 година, 6 месеца и 28 дни.
Ето защо СГС намерил, че е налице първата предпоставка за УПО визирана в закона, а
1
именно осъденият да е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.
В същото време от представените по делото доказателства, а именно доклад за
осъденото лице се е установява, че независимо, че същият е награждаван многократно, има
сравнително добро поведение в мястото за ЛОС, посещава и училище, първоначалният риск
от рецидив се е увеличил и то не за друго, а защото от 2017г. досега са му наложени 4
дисциплинарни наказания за едно и също нарушение, а именно държане на телефон, което е
забранено. Първата заповед, с която е наказан за подобно деяние е от 2017г. Другите
заповеди са № 81/13.03.2020г, № 123/24.03.2020г. Тези заповеди за наложено наказание
първият съд не ги взел предвид, като наложено наказание, а като лоши характеристични
данни, доколкото давността за тяхното изпълнение е изтекла.
. В същото време обаче на осъдения е наложено поредното наказание да държане на
телефонно устройство със заповед № 189/10.12.2021 г., т.е. преди по-малко от 3 месеца.
Именно това е дало основание на затворническата администрация да посочи, че риска от
рецидив от страна на осъденото лице се е увеличил вследствие на извършването на тези
дисциплинарни нарушения, които са от един и същи характер, а именно държане на
телефонно устройство в мястото, където изтърпява наказанието с ЛОС.
Ето защо първият съд намерил, предвид обстоятелството, че осъденият Т. е наказван,
преди по-малко от 3 месеца, че не са налице достатъчно доказателства, относно това, че той
се е поправил в затворническото общежитие. От посоченият план за присъда се установява,
че същият не е изтекъл и следва да се работи в проблемните зони, които са посочени и в
доклада на затворническата администрация.
Изложените дотук мотиви да се откаже УПО се споделят от въззивния съд , а
аргументите с които се оспорват във въззивната жалба САС намира за неоснователни.
На първо място изцяло произволно и неподкрепено с никакви конкретни доказателства е
твърдението, че отрицателното становище на затворническата администрация е мотивирано
от желанието и да продължи да се обогатява от полагания от лишения от свобода труд.
Некоректно е и твърдението, че щом полага труд на външен обект, значи с него не се
извършва корекционна работа. Напротив именно дадената му възможност да формира
трудови навици и умения е една от най – добрите възможности за превъзпитания и
поправяне.
Що се отнася да житейската причина да допусне нарушението за което е наказан, а
именно желанието да подържа връзка с приятелката си, тя е разбираема, но не заличава
факта на самото нарушение, а за да е доказано поправянето следва да се констатират
устойчиви във времето положителни прояви, на фона на липсата на отрицателни, каквато
липса в настоящия случай очевидно не се констатира
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС – НО 11ти състав по нчд№369/22г.
2
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3