№ 11627
гр. С.., 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело №0241110103352 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 124 и следващите от ГПК.
Предявен е от ищеца Л. Ф. К. осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1
ЗОДОВ за осъждане на ответника П.Р.Б да заплати на ищеца сумата от 18 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
образувано срещу ищеца наказателно производство, по което му било повдигнато
обвинение по чл. 209, ал. 1 НК, приключило с опраВтелна присъда от 07.04.2023 г. по
НОХД № 1468/2018 по описа на СРС, НО, 15 с-в, влязла в сила на 25.04.2023 г., ведно
със законна лихва от влизане в сила на опраВтелната присъда – 25.04.2023 г. до
окончателното плащане на сумата.
От обстоятелствената част и от формулирания петитум на молбата, съдът констатира,
че предмет на делото е предявен срещу ответника иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). В конкретния
случай лицето излага, че при повдигнато срещу него обвинение същото е признато за
невиновно с опраВтелна присъда.
Ищецът твърди, че е бил привлечен като обвиняем по ДП №30 ЗМК 2800/2017 г. по
описа на 06 РУ – СДВР (пр.пр. № НСН 42075/17 г. по описа на СРП) за престъпление
по чл. 209, ал.1 НК. С постановление бил задържан за 72 часа. В последствие му била
взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 300 лева. На 26.01.2018 г.
по внесен акт на СРП било образувано № 1468/2018 по описа на СРС, НО, 15 с-в.
Твърди, че с присъда, влязла в сила на 25.04.2023 г., бил опраВна по повдигнатото
обвинение. Поддържа, че по време на наказателното производство е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в сериозно засягане на здравето – психическо
разстройство, били засегнати честта и достойнството му, преживени били болки и
страдания. Бил стресирана, изпитвал страх за бъдещето си. Била му наложена и
забрана за напускане пределите на страната и не можел да пътува в чужбина за да
посети децата си. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът П.Р.Б в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че делото е било под
1
юрисдикцията на Прокуратурата само 1 година, като за останалата продължителност
на наказателното производство ответникът не бил отговорен. Счита, че
неимуществените вреди са недоказани, оспорва причинно-следствената връзка между
вредите и поведението на ответника. Твърди, че ищецът е имал досег с
праоохранителните органи още от 2003 г. Оспорва размера на претендираните вреди.
Претендираното обезщетение не било съобразено с претърпените вреди. Моли съдът
да отхвърли предявения иск, алтернативно да присъди обезщетение в значително по-
нисък размер.
Настоящият състав, като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от
фактическа и праВ страна следното:
Основателността на предявения осъдителен иск с праВ квалификация чл. 2, ал.
1, т. 3, предл.1 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязъл
в сила акт на съд, с който ищеца е опраВн по повдигнатото обвинение; претърпени
имуществени и неимуществени вреди; причинна връзка между претърпените вреди и
незаконното обвинение.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявявил
за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните права и обстоятелства: Ищецът е
бил привлечен като обвиняем по ДП №30 ЗМК 2800/2017 г. по описа на 06 РУ – СДВР
(пр.пр. № НСН 42075/17 г. по описа на СРП) за престъпление по чл. 209, ал.1 НК. С
постановление бил задържан за 72 часа. В последствие му била взета мярка за
неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 300 лева. На 26.01.2018 г. по внесен акт на
СРП било образувано № 1468/2018 по описа на СРС, НО, 15 с-в. С присъда, влязла в
сила на 25.04.2023 г., бил опраВн по повдигнатото обвинение.
От приетите материали по досъдебно производство №30 ЗМК 2800/2017 г. по
описа на 06 РУ – СДВР (пр.пр. № НСН 42075/17 г. по описа на СРП) се установява, че
същото е образувано на 26.09.2017 г. срещу Л. Ф. К. за това, че на 25.02.2017 г. в гр.
С.., с цел да набави за себе си имотна облага принудил ДБС да извърши нещо против
волята си и с това причинил имотна реда в размер на 800 лева – престъпление по чл.
214, ал. 1 НК.
В хода на досъдебното производство за извършени срочно необходимите
процесуално следствени действия и са разпитани няколко свидетеля. С постановление
от 23.10.2017 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 209, ал. 1
НК. С постановление от същата дата е задържан под стража за срок от 72 часа. На
25.10.2017 г. е проведен разпит на обвиняемия. Изготвена е спраВ за съдимост, от
която се установява че К. е осъждан за няколко престъпления. С постановление от
23.10.2017 г. е наложена на обвиняемия К. забрана за напускане пределите на страната.
С постановление от 27.10.2017 г. му е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в
размер на 300 лева. С протокол от 10.11.2017 г. му е предявено разследването в
присъствието на защитник.
На осн. чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК е внесен обвинителен акт в СРС на 23.01.2018
г., въз основа на който е образувано НОХД № 1468/2018 по описа на СРС, НО, 15 с-в.
С разпореждане от 27.02.2018 г. е насрочено делото за разглеждане в открито съдебно
заседание за 17.04.2018 г. на 17.04.2018 г. делото е отложено с оглед охрана интересите
на ОЮЛ. На 14.06.2018 г. е проведено разпоредително заседание, потвърдена е МНО,
приет е за съвместно разглеждане граждански иск по чл. 45 ЗЗД и делото е отложено
за отстраняване на ОФГ в обвинителния акт. С разпореждане делото е насрочено за
28.11.2018 г. В о.с.з. на 28.11.2018 г. делото е отложено за събиране на доказателства.
На 17.04.2019 г. са проведени разпити на свидетели и делото е отложено за събиране на
доказателства. На 02.10.2019 г., на 11.12.2019 г. са проведени заседания, в които
делото е отложено за събиране на доказателства. С разпореждане от 19.05.2020 г. в
2
съответствие с чл. 3 от закона за мерките и действията по време на извънредното
положение делото е отсрочено. Съставът е поет от друг съдия докладчик и с
разпореждане от 10.12.2020 г. делото е насрочено за провеждане на разпоредително
заседание. На 10.02.2021 г. делото е отложено поради нередовно призоваване на
подсъдимия. Проведени са заседания на 22.03.2021 г., 12.05.2021 г., 20.09.2021 г.
(отложено поради неявяване на подсъдимия). С разпореждане от 09.11.2021 г. съставът
е поет от друг съдия-докладчик и е насрочено за провеждане на разпоредително
заседание. На 14.02.2022 г. е проведено разпоредително заседание, подсъдимият е
доведен от следствения арест. Проведени са заседания, в които са разпитани свидетели,
изготвена съдебно-техническа експертиза, съдебно-счетоводна експертиза и видео-
техническа експертиза.
Пред първата инстанция е бил даден ход на делото на 26.05.2014 г., след като е
било отложено на 30.05.2016 г. поради нередовно призоваване на обвинияемия и
допуснатите по делото свидетели и делото е било разгледно в рамките на едно открито
съдебно заседание, проведено на 06.07.2016 г. На същата дата по делото била
постановена присъда, с която ищецът бил признат за виновен в извършването на
престъплението, за което му било повдигнато обвинение. Осъден е на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено на осн.
чл. 66 НК за изпитателен срок от три години. На 07.04.2023 г. е постановена присъда, с
която подсъдимият Л. К. е признат за невиновен и е опраВн по повдигнатото
обвинение. Присъдата е влязла в законна сила на 25.04.2023 г. С определение от
22.05.2023 г. е отменена мярката за процесуална принуда „забрана за напускане
пределите на страната“.
От изложеното съдът намира, че спрямо ищеца е било проведено наказателно
производство за период около пет години и четири месеца, приключило с влязла в сила
опраВтелна присъда. ОпраВването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е
достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото
е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било
противоправно. Ето защо ответникът дължи обезщетение за всички неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице – чл. 4 ЗОДОВ.
При незаконно повдигане и поддържане на обвинение се засяга по един
недопустим начин праВта сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице,
което несъмнено води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от това увреждане. Обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, за които държавата и общините носят отговорност по реда на
ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост. Понятието
„справедливост” по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение –
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение,
данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение
за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото,
работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в
служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания. В този смисъл – постановеното по реда на чл. 290
ГПК Решение №23 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. №95/2010г., IV г.о.
По делото са представени всички материали от досъдебното производство,
всички протоколи от проведени открити съдебни заседания, както и всички крайни
актове по същество на съдебните инстанции, от които е видно, че в хода на цялото
наказателно производство, продължило около пет години и четири месеца, от момента
3
на привличането му ищецът е оказвал съдействие на разследващите органи и на съда (
с изключение на неявяването му на две заседания пред СРС), явявал се е лично пред
разследващия орган и пред съда в съдебните заседания. При определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява освен периода от
време, през който спрямо ищеца реално са били предприети действия по наказателно
преследване, и обстоятелството, че спрямо ищеца е наложена мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в нисък размер от 300 лева, мярката за процесуална принуда
„забрана за напускане пределите на страната“, както и характера на престъплението, за
което му е било повдигнато обвинение, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода до шест години, т.е. касае се за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7
НК. В същото време съдът отчита, че ищецът е осъждано лице за няколко
престъпления (факт установен от приложените по досъдебното производство ни пред
СРС справки за съдимост), както и че по време на съдебното производство същия е бил
задържан под стража и е било налице наказателно производство за престъпление по чл.
198 НК. Видно от спраВта за съдимост в процесния период ищецът е осъден с влязла в
сила присъда за престъпление по чл. 198 НК. Това се потвърждава и от разпитания в
настоящото производство свидетел – РС (майка на ищеца), която разказва, че имало
дело за побой, по което синът й се признал за виновен и изтърпял наказание лишаване
от свобода около 6 месеца. Доколкото си спомня, първо приключило делото за побоя, а
след това делото за измамата.
В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над
обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно
доказване на вредите и причинната връзка. Това означава, че при наличие на
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за
претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице други доказателства
освен посочените по-горе за установяване на основанието за възникване на
отговорността. В този смисъл е и решение № 55/11.03.2013 година, постановено по гр.
д. № 1 107/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Същевременно в решение №
542/15.01.2013 година, постановено по гр. д. № 1 568/2011 година по описа на ВКС,
ГК, ІV г. о. е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на
съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с
което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже
всяко свое негативно изживяване.
От събраните по делото гласни доказателствени средства, чрез разпит на РС–
майка на ищеца, който съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че в
конкретния случай проведеното незаконно наказателно преследване е причинило
преживяване на негативни емоции от страна на ищеца, с преживяване на притеснения,
свързани с воденото наказателно производство и с ограничаване на контактите със
свои близки и познати и отдръпването им от него. Съдът отчита и обстоятелството, че
спрямо ищецът е била наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане
пределите на страната“, която е затруднявала ищецът да пътува до Германия и вижда
своите деца. В същото време ищецът не доказа по делото да е търпял вреди над
обичайните.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 140/14.12.2017 г. по
гр.д. № 919/2017 г., ІІІ ГО, решение №40/04.01.2017 г. по гр.д. № 1117/2016 г., ІІІ ГО,
решение № 79/17.07.2018 г. по гр.д. №034/2017 г., ІV ГО, решение № 145/06.07.2017 г.
по гр.д. № 4132/2016 г., ІV ГО и др., при определяне размера на обезщетението съдът
следва да вземе предвид и наличието или липсата на други
висящи наказателни производства срещу пострадалия през времетраенето на
наказателния процес, от който се претендират вреди по делото, съдебното минало и
налични предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на
негативните изживявания, които са различни при лица, спрямо които никога не е била
упражнявана процесуална принуда и при лица, които са били обект на наказателно
4
преследване и са били вече осъждани за други престъпления.
Съдът съобразява настъпилата промяна в контактите и социалния му живот, а от
друга страна, че повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение не е затруднило личния и
социалния му живот в степен по-висока от обичайната, липсата на медийно разгласяване на
делото, както и липсата на данни за настъпването на други, извънредни промени в начина
му на живот, включително липсата на здравословни увреждания, както и обстоятелството,
че е признат за невиновен от първата съдебна инстанция. както от първа, така и от въззиВ
инстанция и липсата на трайни последици и отражение в живота му занапред.
Съобразявайки всичко това, както и обществено-икономическите условия на
живот в страната в процесния период и възрастта на ищеца, настоящият състав намира,
че сумата 2000 лева е справедливият размер, който ще репарира причинените му
неимуществени вреди от воденото срещу него незаконно наказателно преследване.
Според съда, това е размерът, който съответства на степента и характера на търпените
болки и страдания, както и на вида на упражнената процесуална принуда спрямо
ищеца и тази сума справедливо ще поправи вредите, които ищецът е понесъл от
незаконно повдигнатото и поддържано срещу него обвинение. Искането на ищеца за
присъждане на обезщетение в по-висок размер е в противоречие с изискването за
определяне на обезщетение по справедливост и не е съобразено с установените в
настоящия случай конкретни обстоятелства, имащи отношение към преценката за
размера на дължимото обезщетение.
Ответната страна дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на
забавата-датата на влизане в сила на съдебния акт, с който ищцовата страна е призната
за невиноВ по повдигнатите обвинения- 25.04.2023 г. (така-ТР № 3/2004 г. на ВКС-
ОСГК, т. 4, абз.ІІ).
По разноските:
При този изход на спора единствено ищецът има право на разноски. На
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, предвид изхода на делото, ответникът следва да
заплати на ищеца внесената държаВ такса в размер на 10 лева, а с оглед
предоставената безплатна праВ помощ на ищеца от процесуалния му представител и
предвид изричното искане в тази насока, съдът следва да присъди адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Съгласно възприетото в решение по дело С-438/22
от 25.01.2024 г. на ЕС, съобразно което чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4,
параграф 3 ДЕС, националният съд дължи да откаже да приложи тази национална праВ
уредба, която противоречи на така цитираните разпоредби и съгласно, която адвокатът
и клиентът не могат да договорят възнаграждение в по-нисък размер от минималния,
определен с наредба, приета от съслоВ организация на адвокатите, като от друга страна
съдът няма право да присъди размер по-нисък от определения в наредбата такъв.
Предвид изложените по-горе съображения, според настоящия съдебен състав
справедлив размер за дължимото адвокатско възнаграждение срещу предоставената
безплатна праВ помощ е в размер на 400 лева.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , с адрес гр. С..,
ул. „В” № да заплати на Л. Ф. К., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1
ЗОДОВ сумата от 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
образувано срещу ищеца наказателно производство, по което му било повдигнато
обвинение по чл. 209, ал. 1 НК, приключило с опраВтелна присъда от 07.04.2023 г.,
постановена по НОХД № № 1468/2018 по описа на СРС, НО, 15 с-в, заедно със
5
законната лихва върху тази сума, считано от 23.04.2023 г. - датата на влизане в сила на
опраВтелната присъда до окончателното изплащане на сумата и сумата от 10,00 лева –
разноски за държаВ такса като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата
над присъдения размер от 2000 лева до пълния предявен размер от 18 000 лева като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , с адрес гр.
С.., ул. „В” № на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., да заплати на адв. П. Т. Г. ,
със съдебен адрес: гр. С.., жк. „люлин“, бл вх ет ап сумата от 400 лева за адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна праВ помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6