№ 43616
гр. София, 20.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110144257 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Д.
А. Д. против „Топлофикация София“ ЕАД. Молбата първоначално е депозирана по гр.
дело № 17866/2022 г. по описа на СРС, като с разпореждане на зам. председателя на
съда от 22.08.2025 г. е образувано ново гр. дело с номер 44257/2025 г. по описа на СРС,
33 състав.
При извършената проверка на допустимостта и редовността на исковата молба,
съдът констатира, че същата не отговаря на изискванията за съдържание и приложения
по смисъла на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК, поради което с разпореждане от 28.08.2025
г. и от 01.10.2025 г. указа на ищцата да отстрани констатираните нередовности.
В изпълнението на указанията са постъпили два отговора от страна на ищцата –
от 26.09.2025 г. и от 16.10.2025 г.
Като съобрази всички изложени съображения от ищцовата страна, съдът
намира следното:
Първоначално, както с исковата молба, така и с отговор на разпореждане с вх. №
313028/26.09.2025 г., ищцата отрича дължимостта на признатите за установени
задължения към ответника с постановеното решение № 19784/30.11.2023 г. по гр. дело
№17866/2022 г. по описа на СРС, потвърдено с решение по в. гр. дело № 10407/2024 г.
по описа на СГС – в това число главница и лихви. Обосновава оспорването си с
аргументи, свързани с това налице ли е възможност за „Топлофикация София“ АД да
претендира лихви за забава с оглед взето решение на Столичния общински съвет;
както и дали е налице реално потребление, или не, и в какво количество.
С депозиран отговор на разпореждане с вх. № 337702/16.10.2025 г. ищцата вече
сочи, че отрича дължимостта на сумата от 276,48 лева – разноски в исковото
производство по гр. дело № 17866/2022 г. по описа на СРС, и дължимостта на сумата
от 35,94 лева – разноски по заповедното ч. гр. д. №46721/21 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в.
След служебно извършена справка се установи, че и двете суми са част от
осъдителния диспозитив по влязлото в законна сила решение по гр. дело № 17866/2022
г. по описа на СРС, като съдът е посочил, че са присъдени съразмерно с уважената
част от исковете.
И с двете разпореждания на съда, с които са дадени указания на ищцата, на
същата е указано да посочи твърди ли да са налице факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене по гр. дело № 17866/2022 г., на които се основава
предявеният иск, като в случай че са налице такива, изрично да бъдат посочени. В
1
изпълнение на указанието, с отговор на разпореждане с вх. № 337702/16.10.2025 г.
ищцата изброява в 5 точки фактически твърдения, въз основа на които предявява
отрицателния установителен иск, предмет на настоящото производство. В първите 4
точки се изброяват действия във връзка с приключилото производство по гр. дело №
17866/2022 г. по описа на СРС на две съдебни инстанции. В петата точка е посочено
получено запорно съобщение и липса на промяна от страна на Топлофикация на дълга
съобразно съдебното решение.
Нито едно от петте изброени основания не представлява факт, настъпил след
приключването на съдебното дирене по гр. дело № 17866/2022 г. по описа на СРС.
Единствено по отношение на петото посочено обстоятелство от ищцата следва да се
посочи, че съдът намира, че е налице неразбиране от страна на ищцата на диспозитива
на съдебното решение по гр. дело №17866/2022 г. по описа на СРС в частта за
разноските, в която съдът е посочил, че присъжда такива съразмерно с уважената
част от исковете. Това не предполага последващи действия от страна на
„Топлофикация София“ ЕАД или съдебния изпълнител за намаляване на дължимите
суми, а указва, че съдът е присъдил разноски не в пълен размер, като е съобразил
частичното отхвърляне на предявените искове, но посочените в диспозитива на
съдебното решение разноски са дължими от страна на ищцата в пълен размер въз
основа на влязлото в законна сила решение. Ето защо очакването на ищцата да бъде
намален дълга от страна на „Топлофикация София“ ЕАД и съответно да получи
„известие за намаляване на иск съобразно с решението на СГС“, нито кореспондира с
постановеното съдебно решение, нито представлява факт, настъпил след приключване
на съдебното дирене.
Съгласно чл. 439, ал.2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Такива настъпили факти не са посочени
от ищцата въпреки двукратно предоставената й възможност. Следва да се отбележи, че
въпросите, предмет на приключилото производство, в това число възможността на
„Топлофикация София“ АД да претендира лихви за забава, както и дали е налице
реално потребление, или не, и в какво количество, не могат да бъдат пререшавани в
настоящото производство. В настоящото производство не може да бъде изменян и
размерът на присъдените в полза на „Топлофикация София“ ЕАД разноски.
Поради изложеното, и като съобрази, че от страна на ищцата не са посочени
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството по гр.
дело № 17866/2022 г. по описа на СРС, съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК е недопустим. Исковата молба следва да бъде
върната на ищцата, а производството по делото – прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на осн. чл. 130 ГПК като процесуално недопустима искова молба с вх.
№ 260754/30.07.2025 г., подадена от Д. А. Д., ЕГН: **********.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 44257 по описа на съда за 2025 г.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на ищцата.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му пред Софийски градски съд.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3