Решение по дело №6/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 230
Дата: 22 февруари 2022 г.
Съдия: Веселин Валентинов Енчев
Дело: 20227040700006
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

   230           /22.02.2022 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в открито заседание, в състав:

                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева  

ЧЛЕНОВЕ:       В. Енчев

Димитър Гальов

Секретар Й.Б.

прокурор Дарин Христов

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 6/2022 година

 

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

            Образувано е по касационна жалба от адвокат В.А. в качеството му на пълномощник на А.Н.В. с ЕГН ********** ***, против решение № 819/17.11.2020 година по н.а.х.д. № 3816/2020 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 21-0769-001526/16.06.2021 година, издадено от началник на група в сектор ПП при ОД – Бургас на МВР (НП).

С НП, на А.В., за нарушение на чл. 21 ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от три месеца. 

Касаторът оспорва решението с твърдения, че същото е неправилно. Твърди че, не е доказано дали жалбоподателят е бил уведомен, точно кой автомобил е управлявал на датата и часа посочени в НП, след като в самата декларация не са посочени марката, моделът и регистрационният номер. Счита, че в нарушение на чл.10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, към изготвения протокол не е приложен снимков материал на самото техническо средство. Поддържа, че не е доказано по безспорен начин мястото на извършване на нарушението, доколкото в АУАН и НП е посочено „в посока от ПВ Сарафово към ПВ Север“, а в съставения протокол по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година е посочено, че посоката на движение на контролираните МПС е „в посока от ПВ Сарафово към ПВ Юг“.

Иска отмяна на решението и на НП.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП В., е наказан за това, че на 04.11.2020 година, в 16:24 часа, в град Бургас на път първи клас № I-9, на км 233+300 в посока от ПВ „Сарафово“ към ПВ „Север“, управлява лек автомобил „Мерцедес Е 250 ЦДИ“ с регистрационен № СТ 1646 ВН със скорост 131 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място до 80 км/ч. Нарушението е установено и заснето с АТСС ARH CAM S1 с фабричен № 11743d1 под клип № 16744, нарушение № 2020-11-0009951, снимка 0073449 с отчетен толеранс на измерената скорост от 3%. Снимковият материал е показан на водача.

За да постанови решението си, съдът е преценил, че в производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието не са допуснати нарушения, обуславящи отмяната на НП.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава дванадесета от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК, съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на В. и за което е издадено процесното НП, е свързано с превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак В-26 - в конкретния пътен участък 80 км/ч, в какъвто смисъл е текста на разпоредбата на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП. Изготвената снимка дава възможност МПС-то да бъде идентифицирано по несъмнен начин (лист 11 от н.а.х.д. № 3816/2021 година). Съответно, в саморъчно попълнена декларация от 24.02.2021 година В. е посочил, че на датата и часа на заснемане на автомобила (04.11.2020 година) той е управлявал МПС, след като изрично е посочен от собственика на автомобила – Е.Х., че на същите дата и час той е управлявал превозното средство (лист 19 и 15 от н.а.х.д. № 3816/2021 година). Действително в самата декларация по чл. 188 от ЗДвП  В. не е посочил марка, модел и регистрационен номер на автомобил, но доколкото е посочил същата дата и час и - впоследствие - е подписал АУАН без възражения (че  в този момент е управлявал друго МПС, различно от заснетото), изводът на РС за доказаност на авторството на нарушението е обоснован.

Липсата на снимка за разположение на уреда, извършил заснемането на скоростта на управлявания от касатора автомобил, сочи на неизпълнение на изискването, установено в  чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Това нарушение не е съществено, доколкото е попълнен протокол по чл. 10 ал. 1 Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за използването на мобилно АТСС за контрол (лист 22 от н.а.х.д. № 3816/2021 година). Съдържанието му сочи в кой точно участък от пътя е било временно разположено автоматизираното техническо средство за контрол на скоростта, а именно ПП I-9, км 233+300, на 1 700 метра от пътен знак В26, указващ разрешена скорост от 80 км/ч, в посока на движение на контролираните МПС от ПВ „Сарафово“ към ПВ „Юг“.

Неоснователно е и възражението на касатора за неяснота по отношение мястото на извършване на нарушението, тъй като, съгласно АУАН и НП, процесното МПС се е движило в посока ПВ „Сарафово“ към ПВ „Север“, а видно от протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 765р-15362 от 09.11.2020 година, съставен на основание чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година (лист 22 от н.а.х.д. № 3816/2021 година), посоката на движение на контролираните МПС е в посока от ПВ „Сарафово“ към ПВ „Юг“. Нарушение при описание на мястото на нарушението има, но то не е съществено. И в двата случая контролът на движението е осъществяван в една и съща (южна) посока (по ПП I-9 на км. 233+300) от ПВ „Сарафово“ към останалата част на град Бургас (в която последователно са разположени пътен възел „Север“ – на изхода за квартал „Сарафово“ и пътен възел „Юг“ на изхода за квартал „Крайморие“). В този смисъл, не е налице неяснота относно посоката на движение на преминаващите ППС, която е била контролирана с техническото средство. По съвсем друг начин би изглеждала процесната ситуация, ако в протокола за използване на техническото средство бе описана посока на контрол от ПВ „Север“/“Юг“ към ПВ „Сарафово“, предвид посоката по съставения АУАН и НП. Доколкото, обаче, не е налице разминаване в посоката на движение на ППС, които са били контролирани, а само в индивидуализирането ѝ посредством една крайна точка (ПВ „Север“/ПВ “Юг“), настоящият състав приема, че правото на защита на жалбоподателя не е било засегнато от нарушението и РС основателно не е възприел изложения аргумент за незаконосъобразност на НП. 

Затова и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 819/17.11.2021 година по н.а.х.д. № 3816/2021 година на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

           

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: