№ 12228
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110149842 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Предявен е иск по чл. 372, ал. 1, вр. чл. 367 от ТЗ за признаване за
установено, че ответникът „Е.“ ЕООД дължи на ищеца „Г.Т.С.Г.“ ЕООД сумата
938,80 лева за главница, представляваща неизплатенo възнаграждение по
договор за превоз по Заявка № 8104/08.12.2023 г., във вр. Фактура №
**********/16.12.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № 12229/2024 г. по описа на
СРС.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че паричното вземане
произтича от сключен между ищеца, като превозвач, и ответника, като изпращач,
договор за превоз по заявка-договор за международна транспортна услуга
№8104/08.12.2023 г., и издадена Фактура №**********/16.12.2023 г. на обща
стойност 7040,99 лв., по която ответникът е извършил частично плащане със
сумата от 6102,19 лв. Ищецът твърди, че е изпълнил точно като е осигурил
товарен хладилен автомобил, с дата на товарене - 11.12.2023 г. от Р Л. до Р Б. с
дата на разтоварване - 14/15.12.2023 г., за което ответното дружество дължи
навло от 3000 евро без ДДС или 7040,99 лева с ДДС, след представена
оригинална фактура и ЧМР до 5-7 дни по банков път, както и задължението при
издаване на протокол от НАП на границата на влизане в Р Б. да предостави на
водача на т.а. уникален номер на превоз (УНП). Ответното дружество било в
неизпълнение на последното задължение и съставен протокол за проверка на
стоки с висок риск от 15.12.2023 г., при която водачът не е представил УНП, от
което стоката е доставена и разтоварена на 16.12.2023 г., приета без забележки, в
т.ч. предадена товарителницата, на получателя на товара „Р. БГ“ ООД. За
дължимото възнаграждение е издадена Фактура № **********/16.12.2023 г. с
падеж на плащане 22.12.2023 г., по която е извършено на 15.01.2024 г. частично
със сумата 6102,19 лв. Ответникът отказал плащането на разликата и уведомил
ищеца, че задържа сумата 400,00 евро за обезщетение и разходи по извършения
превоз. Ищецът счита, че прихващането от ответника е неоснователно и остава
неплатено навло 938,80 лв.
1
Ответникът не спори, че между страните е сключен договора за превоз по
заявка №8104/08.12.2023 г., с която е дал изрично указание на превозвача
относно представянето на УНП, както и че при неизпълнение ще се удържат 200
евро. Поддържа, че ищецът-превозвач е в неизпълнение на договора и
нарежданията му по извършване на превоза, тъй като при съставяне на
протокола от НАП е посочил неработен ден за разтоварване на товара, както и
декларирал неточно вида стока. От това за ответника е възникнало правото на
неустойка за 200 евро за неспазване на указанията му като изпращач и 200 евро
за разходи за извънреден труд на служители, с които парични вземания и с
писмено изявление още на 18.12.2023 г. е прихванал дължимото навло.
Превозвачът бил в неизпълнение на уговорката за деня на разтоварване и не е
извинителна причина проверката на границата с поставяне на пломба и
съставяне на протокол. Пояснява, че преди границата при изпълнение на превоза
ответникът е дал на превозвача допълнително нареждане, че превозваната стока
не подлежи на деклариране и не е необходим УНП поради законодателна
промяна. Действително превозваната стока не е подлежала на деклариране, а при
съставяне на протокола от НАП е допусната грешка поради такава на шофьора,
който не е предоставил всички придружаващи документи и не е обявил коректно
стоката. Поставената пломба е премахната на 16.12.2023 г. от контролните
органи именно поради това, че стоката не е подлежала на деклариране.
Шофьорът не е посочил както първоначално указания работен ден на
разтоварване на стоката, така и този по допълнителното нареждане на изпращача
-18.12.2023 г., работен ден. Намира искът за неоснователен поради погасено
спорно материално право с извършеното извънсъдебно прихващане със своето
насрещно вземане за сумата 400 евро, сторено на 18.12.2023г., в т.ч. на
12.01.2024 г., евентуално при условията на съдебно прихващане с паричното
вземане за 200 евро (391,17 лв.) за неустойка за неизпълнение на задължението за
посочване пред НАП на работен ден за разтоварване, 400 евро (938,80 лв.) –
обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договора,
представляващи сторени разходи към третото лице получател на стоката; 100
евро (195,58 лв.) неустойка за забава.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 372, ал. 1, вр. чл. 367 от ТЗ в
доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на сключен договор
между страните, съобразно посоченото в искова молба, както и че е изправна
страна по него. При установяване на тези обстоятелства ответникът трябва да
докаже, че е заплатил претендираното парично вземане или наведеното
възражение за прихващане, в т.ч. извънсъдебно е отправил възражение за
прихващане с негово изискуемо парично вземане, представляващо: 1) правото на
неустойка по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за вземането за 200 евро за неустойка за
неспазване на указанията му като изпращач и за 100 евро за неустойка за забава,
а именно основание и размер, съобразно посоченото в отговор на искова молба,
в т.ч. неустойката е уговорена в действително договорно правоотношение; да е
налице договорно неизпълнение, за което е уговорена, респективно е
противоправно и виновно, и за което предварително е уговорена сума, която
длъжникът ще дължи, като за разлика от фактическия състав на обезщетението
за вреди, този на неустойката не изисква доказване на причинна връзка и вреди;
и 2) правото на обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договора
по чл. 82 от ЗЗД за вземането за 200 евро за разходи за извънреден труд на
служители- имуществени вреди от неизпълнение на договора, представляващи
сторени разходи към третото лице получател на стоката, а именно основание и
2
размер, съобразно посоченото в отговор на искова молба; неизпълнение на
договорно задължение от страна на ищеца; настъпването на имуществени вреди,
съобразно изложените твърдения, и причинна връзка между виновното
неизпълнение на договорното задължение и настъпването на вредоносен
резултат за ответника. При установяване на тези обстоятелства ищецът следва да
докаже, че е заплатил претендираното насрещно парично вземане.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен неформален договор
за превоз на товар с превозвач – ищеца, и изпращач – ответника, съгласно
заявка-договор за международна транспортна услуга № 8104/08.12.2023 г. и
международна товарителница /CMR/ с дата на товарене 11.12.2023 г. от
Република Л. до Република Б. /гр. Добрич/ и дата на разтоварване 14/15.12.2023
г., с трето лице получател на товара „Р. БГ“ ООД, при навло от 3000 евро или
7040,99 лв., по който е издадена Фактура № **********/16.12.2023 г. на обща
стойност 7040,99 лв., по която ответникът е извършил частично плащане със
сумата от 6102,19 лв.; на границата на влизане в Б. е съставен на 15.12.2023 г.
протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №
050902878527_1 от НАП; стоката е предадена по местоназначение на 16.12.2023
г. без забележки; за предявеното парично вземане ответникът е изпратил
уведомително писмо на 12.01.2024 г., че прихваща сумата със свое вземане за
обезщетение и разходи за извършения превоз - 200 евро за неустойка за
неспазване на указанията му като изпращач и 200 евро за разходи за извънреден
труд на служители- имуществени вреди от неизпълнение на договора,
представляващи сторени разходи към третото лице получател на стоката.
Обстоятелството, че между страните по делото е бил сключен именно
договор за международен превоз на стоки се установява и от приложената по
делото заявка – договор за международна транспортна услуга № 8104/08.12.2023
г., видно от която ответникът „Е.“ ЕООД възлага на ищеца „Г.Т.С.Г.“ ЕООД,
чийто представител е подписал заявката за превозвач, извършването на
автомобилен превоз с товарен хладилен автомобил № ********* / ********** на
22000 кг. (20500 кг. нето) замразени рибни продукти по релация Р. Л. – Р. Б., гр.
Добрич, с дата на товарене 11/12.12.2023 г. и дата на разтоварване 14/15.12.2023
г., срещу възнаграждение в размер на 3000 евро без ДДС, платимо от „Е.“ ЕООД
по банков път в срок до 5-7 дни след представяне на оригинал на фактура и ЧМР.
В същата заявка изрично е посочено, че „Г.Т.С.Г.“ ЕООД следва да инструктира
шофьора си за следното: да не тръгва от товарното място без търговски
документи; при издаване на протокол от НАП на границата на влизане в Б.
шофьорът е длъжен да си подаде уникалния номер на превоз, който ще го получи
от „Е.“ ЕООД; шофьорът следва да заяви точния адрес на разтоварване, посочен
в заявката, както и ден и час на пристигане на разтоварен адрес – работен ден,
между 09:30 ч. и 15:30 ч. и да уведоми незабавно, ако има поставена пломба от
НАП. Посочено е, че при посочване на различни от тези данни ще се удържи
сумата от 200 евро. В т. 17 е прието, че ако превозвачът извършва превоза чрез
друг превозвач, той отговаря за всички действия на последния като свои.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че между страните
възникнало търговско правоотношение по договор международен автомобилен
превоз на стоки (товари) и ищецът е договарял в качеството на превозвач.
Договорът за превоз е договор, с който превозвачът се задължава срещу
възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар –чл. 367
от ТЗ. От предметното съдържание на заявка-договор и тълкувани, при
условията на чл.20 от ЗЗД, заедно и отделно поетите насрещни права и
задължения, съдът достига до извод, че ответникът е възложил на ищеца
извършването на превоз, и не може да се приеме, че сключеният между страните
3
договор е такъв за спедиция – арг. чл. 361, ал. 1 от ТЗ, в който смисъл в хода на
устните състезания и за първи път ищецът навежда. Липсват данни по делото
ищецът да се е задължил да сключи договор за превоз или да организира
конкретен превоз за сметка на ответника срещу спедиционно възнаграждение в
своя полза. В представените документи фигурира договорено навло, но не и
спедиторско възнаграждение или разходи за други услуги, клауза за
упълномощителна клауза, присъщи на спедитор. Действително, видно от
международната товарителница /CMR/ превозът е извършен от трето лице, а
именно D.O.-M 2008, Р. С. М., но това не променя правна същност на сключения
между страните договор, от който произтича претендираното от ищеца вземане.
Разпоредбата на чл. 374, ал. 1 от ТЗ предвижда, че превозвачът може да извърши
превоза изцяло или отчасти с участието на други превозвачи, поради което,
макар действително фактически превозът да е бил извършен от трето лице, то
това обстоятелство не лишава ищеца от качеството на превозвач и не води до
възникването на правоотношение между страните по спедиционен договор.
Ищецът се явява превозвач, който е превъзложил превоза и е извършил същия
изцяло с участието на друг превозвач, поради което на осн. чл. 374, ал. 1 от ТЗ и
съгласно договора отговаря за действията му до предаването на товара.
Възникналото между страните правоотношение са с източник договор за
международен превоз на стоки по смисъла на чл. 1, т. 1 от Конвенцията за
международен автомобилен превоз на товари (наричана за краткост Конвенция
CMR), доколкото мястото на приемането на стоката за превоз и мястото на
доставянето, се намират в две различни държави – Р. Л. и Р. Б., поради което към
са приложими разпоредбите на Конвенцията CMR, като общата нормативна
уредба на договора за превоз, която се съдържа в чл. 367 - чл. 378 ТЗ се прилага
само доколкото в специални международни и вътрешни актове не са
регламентирани различни правила - съгласно чл. 379 от ТЗ. В практиката на ВКС
е възприето становище, че договорът за международен автомобилен превоз е
неформален консенсуален договор и за неговото сключване е достатъчно
доказване наличието на съвпадение на насрещните волеизявления на
съконтрахентите. (така в решение № 135/05.10.2011 г.по т. дело № 1103/2010 г. на
ВКС, ІІ т. о.,). Разпоредбите на чл. 4 и чл. 9 от Конвенцията предвиждат, че
договорът за превоз се установява с товарителница (като форма за доказването
му), като до доказване на противното тя удостоверява условията на договора и
получаването на стоката от превозвача. Нередовността или липсата на
товарителница не рефлектират върху действителността на самия договор за
превоз – аргумент от чл. 4, изр. II от Конвенцията. Договорът по правило е
неформален, а товарителницата е само доказателство за сключването му.
Според общото изискване на чл. 368, ал. 1 от ТЗ, превозвачът е длъжен да
извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането до
предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го
предаде по местопредназначение. Съгласно чл. 372, ал. 1 от ТЗ, товародателят
плаща възнаграждението при сключването на договора, освен ако е уговорено
друго. По процесния договор за международен автомобилен превоз се
установява изпълнение на задълженията на превозвача - ищец за превоз и
доставка на стоката на посочения в договора адрес, както и получаването на
стоката без възражения и забележки, видно от отбелязванията в представената
международна товарителница, поради което за ответника „Е.“ ЕООД, като
заявител на осъществения от страна на ищеца превоз и посочен в сключения
между страните договор за превоз като платец на навлото, е възникнало
задължение за плащане на уговороено възнаграждение от 3000 евро без начислен
ДДС или 7040,99 лв. с ДДС.
Между страните не е спорно, а и от приложените по делото писмени
4
доказателства се установява, че във връзка с извършения превоз, ищецът е издал
фактура № **********/16.12.2023 г. на стойност 7040,99 лв. с ДДС, по която
между страните не се спори, а и видно от приложеното по делото преводно
нареждане от 15.01.2024 г., ответникът е извършил частично плащане със сумата
от 6102,19 лв. Следоватено, при уговорено възнаграждение в размер на 3000
евро без ДДС (или 7040,99 лв. с ДДС) и при отчитане на извършеното частично
плащане, неплатеният остатък от дължимото възнаграждение е в размер на
938,80 лв., колкото и претендира ищецът в настоящото производство. Съдът
приема, че ответникът е получил необходимите документи, които съгласно
уговореното между страните представлява предпоставка за плащане на
дължимото възнаграждение, най-късно на 15.01.2024 г., поради вземането става
изискуемо на 22.01.2024 г., а на 23.01.2024 г. ответникът изпада в забава на осн.
чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 72, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД. Плащането на навлото
представлява конклудентно признание от страна на ответника, че същият е
получил необходимите му за това документи.
Доколкото по делото се установи съществуването на изискуемо вземане
на ищеца, за което няма данни да е било погасено чрез плащане от ответника, то
се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на наведените
правопогасяващи възражения за извънсъдебно прихващане с негови насрещни
вземания, за които твърди, че произтичат от неустойки по чл. 92 от ЗЗД и
обезщетение за имуществени вреди от неизпълнението на договора за превоз по
чл. 82 от ЗЗД. В тази връзка спорни въпроси са дали за ответника са възникнали
насрещни вземания на посочените основания и дали е породило правно действие
извършеното от последния извънсъдебно материалноправно изявление за
прихващане със същите. В сключения между страните договор за превоз,
отвеникът е дал изрични указания на ищеца, че при издаване на протокол от
НАП на границата на влизане в Б. шофьорът е длъжен да подаде уникалния
номер на превоз, който ще получи от „Е.“ ЕООД, както и че същият следва да
заяви точния адрес на разтоварване, посочен в заявката, както и ден и час на
пристигане на разтоварен адрес – работен ден, между 09:30 ч. и 15:30 ч. и да
уведоми незабавно, ако има поставена пломба от НАП, като при неизпълнение
на посочените указания и посочване от страна на шофьора на данни, различи от
указаните, е уговорено, че ответникът ще удържи сумата от 200 евро. С
посочената клауза страните предварително са определили отговорността на
ищеца в случай на пълно или частично неизпълнение на посочените договорни
задължения, поради което съдът приема, че същата има характер на неустоечно
съглашение. Между страните няма спор, а и от приложените по делото писмени
доказателства се установява, че на границата на влизане в Б. е съставен на
15.12.2023 г. протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №
050902878527_1 от НАП. Видно е от приложения по делото протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050902878527_1 от
15.12.2023 г., че на посочената дата служители на НАП са извършили проверка
на МПС с рег. № ********* и ремарке с рег. № **********, която е започнала в
12:38 часа и е завършила в 12:45 часа. Видно от протокола, проверката е
извършена в присъствието на водача на посоченото превозно средство – Ицо
Митев с адрес в Р. С. М., като в протокола са отразени следните констатации:
получател на стоката – „Р. БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, Б.; превозвач – D.O.-M
2008, Р. С. М.; изпращач – U.V., VIN: *********; превозвана стока – 517 кг.
филета от риби (дори смлени): Замразени: тихиокеански сьомги (Oncorhynchus:
nerika, gorbuscha, keta, tschawytscha, kisutch, masouu rhodurus), атлантически
сьомги (Salmo salar) и дунавски пъстърви (Hucho hucho) с дата и място на
получаване – на 16.12.2023 г. в 13:00 ч. в гр. Добрич. В протокола е посочено, че
на осн. чл. 127б, ал. 3 от ДОПК, служителите на НАП са поставили техническо
средство за контрол с контролен № 0967159. Посочено е, че при проверката били
5
събрани следните доказателства: копие на ЧМР, доставна бележка, сертификат
за качество и декларация от водача на ТС, както и че в ТС се превозват и други
стоки, които не са стоки с висок фискален риск. В протокола са отразени и
следните констатации: отстранена заводска пломба, извършен оглед на видимата
част на стоката, същата е записана в нето килограми; изискано е от водача да
представи УНП номер на „Р. БГ“ с ЕИК *********, но такова не бе представено;
извършена е проверка по ЕИК и номера на ТС в ИСФК, където към момента на
съставяне на ПИП не е открит УНП номер, съответсъващ на превозваната стока;
при проверката на придружаващите стоката документи също не е открит записан
някъде УНП номер. Съгласно чл. 127а, ал. 1 от ДОПК, на фискален контрол
подлежи движението на всички стоки с висок фискален риск (СВФР),
независимо от мястото на получаване/разтоварване на стоката – територията на
страната, територията на друга държава – членка на Европейския съюз, или
територията на трета страна. Списъкът на СВФР се утвърждава със заповед на
министъра на финансите по мотивирано предложение на изпълнителния
директор на НАП, като заповедта и списъкът на стоките с висок фискален риск
се публикуват на интернет страниците на Министерството на финансите и на
НАП – чл. 127а, ал. 7 от ДОПК. Разпоредбите на чл. 13, ал. 3, т. 5 и чл. 127и, ал.
1 от ДОПК предвиждат, че при превоз на СВФР, който започва от територията
на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на
страната, получателят или купувачът предварително декларира данни за всеки
отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната
и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня
на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване. Декларирането се
извършва чрез подаване по електронен път на данни съгласно разпоредбите на
чл. 8 – 12 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за
осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск на територията на Република Б.. Съгласно разпоредбите на чл.
127и сл. от ДОПК, на лицата, които са декларирали коректно предварително
данни за превоз на СВФР чрез електронната услуга, НАП генерира и предоставя
уникален номер за превоза (УНП). УНП задължително се съобщава на водача на
транспортното средство или на лицето, придружаващо стоката, превозвача или
на този, който организира превоза. При осъществяване на фискален контрол,
заедно с документите по чл. 13, ал. 2 от ДОПК, водачът на транспортното
средство следва да предостави и УНП – чл. 127и, ал. 9 от ДОПК. Съгласно чл.
13, ал. 2 от ДОПК, при извършване на фискален контрол върху движението на
стоки с висок фискален риск водачът на транспортното средство е длъжен: да
представи на органа по приходите документите, придружаващи стоката и
уникалния номер за превоза (т. 2); да декларира пред органа по приходите данни
за вида и количеството на стоката, за изпращача и получателя, за мястото и
датата на получаване на стоката, както и да заяви очаквания час на
разтоварване/получаване, в случай че липсват документи, документите не
съдържат тези данни или превозът на стоката не е деклариран предварително (т.
3) и да уведоми лицето, посочено като получател/купувач и/или
изпращач/продавач на стоката, за извършения фискален контрол върху
движението на стоката и за поставените технически средства за контрол и за
задължението на получателя/купувача да присъства на мястото на
получаване/разтоварване на стоката (т.4). Ответникът не оспорва, че процесната
стока не е била предварително декларирана от получателя й „Р. БГ“ ЕООД по
реда на чл. 8 – 12 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. Същевременно, установява
се по делото, че при извършената проверка органът по приходите е приел, че
част от превозваната стока попада в списъка на СВФР, поради което и на осн. чл.
13, ал. 2, т. 3 от ДОПК за водача е възникнало задължение да заяви очаквания час
на разтоварване/получаване. В тази връзка следва да бъде посочено, че по делото
6
не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че
разтоварването на стоката на 16.12.2023 г. не било заявено от водача, а от органа
по приходите. Съдът приема, че независимо от това дали посоченият протокол е
бил съставен от органа по приходите поради виновно поведение от страна на
водача – неправилно деклариране на вида на превозваната стока или
непредставяне на всички придружаващи я търговски документи, от които е
могло да бъде установен видът на стоката, респ. дали същата представлява
такава с висок фискален риск и подлежаща на специален контрол, от самият
факт на съставяне на протокола следва, че водачът е следвало да посочи пред
контролните органи точния адрес на разтоварване, посочен в заявката, както и
ден и час на пристигане на разтоварен адрес – работен ден, между 09:30 ч. и
15:30 ч. Това е така, защото от дадените от ответника указания е видно, че
посочването на точен адрес и дата и час на разтоварване в работно време е
обусловено единствено от съставянето на посочения протокол от служителите на
НАП независимо от причините за това, т.е. дали се дължи на виновно поведение
на водача, грешка на контролните органи или други обстоятелства. В случая
като дата и час на получаване на стоката са били декларирани 16.12.2023 г.
(събота) в 13:00 ч., като между страните няма спор, че стоката е била предадена
по местоназначение именно на 16.12.2023 г. Проверката от контролните органи е
била извършена на 15.12.2023 г. (петък) и завършила в 12:45 часа. Следователно
водачът е следвало да посочи ден и час на пристигане на разтоварен адрес –
15.12.2023 г. до 15:30 ч., или 18.12.2023 г. (понеделник) между 09:30 ч. и 15:30 ч.
По делото няма данни, ответникът да е дал допълнителни указания за конкретна
дата на получаване, предвид извършената на 15.12.2023 г. проверка и съставен
протокол от НАП. Независимо от това дадените в заявката, указания са
достатъчно ясни и индивидуализирани, поради което за водача е била налице
възможност да ги изпълни, поради което посочването на дата на разторване на
неработен ден представлява неизпълнение на дадените от ответника указания,
респ. на договора, доколкото ищецът сключвайки договора е приел да изпълни
същите. За пълнота следва да бъде посочено, че в случай, че след отчитане на
датата и часа на извършената проверка от контролните органи (15.12.2023 г.,
петък и проверката е завършила в 12:45 часа), работното време на складовата
база, в която съгласно заявката и CMR следва да бъде доставена стоката (между
09:30 ч. и 15:30 ч.), разстоянието до мястото на получаване и времето, което му е
необходимо да стигне до там, водачът е преценил, че е обективно невъзможно да
пристигне на адреса за разтоварване до приключване на работното време на
15.12.2023 г., то същият е следвало да посочи дата на разтоварване първия
следващ възможен работен ден – 18.12.2023 г. С оглед изложеното съдът приема,
че превозвачът не е изпълнил указанията на възложителя „Е.“ ЕООД и
декларирайки дата на получаване в събота, неработен ден, виновно не е
изпълнил задължение по договора, за което е предвидена неустойка в размер на
200 евро.
На следващо място, от приетата по делото заявка-договор за извършване
на превоз на стоки от 08.12.2023 г. се установява, че „Р. БГ“ ООД е възложило на
„Е.“ ЕООД сключването на договор за извършване на превоз на 22000 кг. (бруто)
замразени рибни продукти по релация Р. Л. – Р. Б., с дата на товарене 12.12.2023
г. и дата на разтоварване 18.12.2023 г. в складова база на „М.-ДИСК“ ЕООД, гр.
Добрич, срещу възнаграждение в размер на 6260 лв. без ДДС, платимо по банков
път в срок от 10 календарни дни след разтоварване и ЧМР без забележки. От
съпоставката между заявката от „Р. БГ“ ООД към „Е.“ ЕООД и заявката от
ответника към ищеца, е видно, че процесният превоз е бил възложен на ищеца
от ответника в качеството му на спедитор, както и че последният е дал указания
на ищеца, аналогични на тези, които са му били дадени от възложителя „Р. БГ“
ООД, в т.ч., че при издаване на протокол от НАП на границата на влизане в Б.
7
шофьорът е длъжен да заяви точния адрес на разтоварване, посочен в заявката,
както и ден и час на разтоварване – работен ден, а при посочване на данни,
различни от тези, ще се удържат 200 евро. Между страните няма спор, че
процесната стока е била предадена по местоназначение на 16.12.2023 г., събота,
почивен ден. За извършения превоз „Р. БГ“ ООД е издало на „Е.“ ЕООД фактура
№ **********/18.12.2023 г. на обща стойност 7512,00 лв. с ДДС с основание
„извършен транспорт по дестинация Л., Каунас – Б., Добрич с товарна
композиция № ********* / **********, дата на товарене 12.12.2023 г., като с
писмо с изх. № 01/11.01.2024 г. „Р. БГ“ ООД е уведомило „Е.“ ЕООД, че във
връзка с извършеното от водача на МПС нарушение на дадените указания,
изразяващо се в посочване на дата за разтоварване, който е неработен за
складовата база на „М.-ДИСК“ ЕООД, където е следвало да бъде доставена
стоката, са извършени допълнителни разходи за заплащане на извънреден труд
на служители в размер на 400 евро, след което с кредитно известие от 12.01.2024
г. към фактурата от 18.12.2023 г. е сторнирал сумата от 938,80 лв. с ДДС с
основание „корекция в цената (претенция)“. Следователно, поради
извършването на доставката в почивен ден възложителят „Р. БГ“ ООД е удържал
от ответника част от първоначално уговореното между тях възнаграждение, а
именно сумата от 938,80 лв. с ДДС, която представлява пропусната полза за
последния.
Съдът намира, че по делото са доказани всички кумулативно изискуеми
предпоставки за възникване на правото на обезщетение по чл. 82 от ЗЗД. За
ответника е възникнало вземане за сумата от 938,80 лв., представляващо
имуществена вреда от вида претърпяна загуба поради неточното изпълнение на
превозвача. Съгласно чл. 3 от Конвенцията, превозвачът отговаря като за свои
действия и пропуски, за действията и пропуските на своите служители и на
всички други лица, до чиито услуги е прибягнал за извършването на превоза,
когато тези негови служители или лица действат в изпълнение на техните
функции. Правилото на чл. 374, ал. 1 от ТЗ е аналогично на отговорността по чл.
3 от Конвенцията и се отнася до случаите, в които „другият превозвач“ действа
като подизпълнител. Съгласно чл. 374, ал. 1 от ТЗ, ако превозвачът извърши
превоза изцяло или отчасти с участието на други превозвачи, той отговаря за
действията им до предаването на товара. Такъв е настоящият случай, затова
именно отговорността на „Г.Т.С.Г.“ ЕООД следва да бъде ангажирана като
превозвач, който отговаря за действията на другите превозвачи – D.O.-M 2008, Р.
С. М.. Ето защо съдът приема, че за ответника са възнинали насрещни вземания
срещу ищеца по чл. 92 ЗЗД за сумата от 200 евро (391,17 лв.) за неустойка за
неспазване на указанията му и по чл. 82 от ЗЗД за сумата от 938,80 лв. за
имуществени вреди от неизпълнение на договора, представляващи сторени
разходи към третото лице получател на стоката, с които суми между страните
няма спор, че ответникът е изпратил уведомително писмо на 12.01.2024 г., че
прихваща предявеното парично вземане.
В съдебната практика се приема, че фактическият състав на правото да се
извърши прихващане включва съществуването на две действителни насрещни
вземания, имащи за предмет пари или еднородни и заместими вещи, като
вземането на страната, която прихваща (активното вземане) трябва да е
изискуемо и ликвидно (чл. 103, ал. 1 ЗЗД). Ликвидно е онова вземане, чието
основание е безспорно и чийто обем е определен, т. е. вземане, по което няма
спор между страните по материалното правоотношение, както и установеното с
влязло в сила съдебно решение вземане (решение № 35/25.07.2017 г. по т. д. №
3164/2015 г. на ВКС, І т.о.).
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по
тълк. дело № 2/2020 г., ОСГТК, при уважено възражение за прихващане
8
признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от
първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т. е. когато
активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е
настъпила ликвидността е без значение. В съобразителната част на
Тълкувателното решение разяснено, че наличието или липсата на ликвидност на
активното вземане се изяснява по спора за пасивното вземане, когато
изявлението за прихващане е извършено в процеса – т. нар. "съдебно
прихващане", или когато ответникът се позовава на погасителния ефект на
изявлението за прихващане, извършено извън процеса – т. нар. "извънсъдебно
прихващане". Когато ответникът се позовава на погасителния ефект на
изявлението за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че
способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено
възражение за съдебно прихващане. Независимо от начина на установяване на
съществуването на активното вземане и на начина на осъществяване на правото
на прихващане – извън процеса или в процеса, правният ефект на изявлението за
прихващане настъпва с обратно действие от момента, когато прихващането е
могло да се извърши – в този смисъл Решение № 50160 от 24.11.2022 г. на ВКС
по т. д. № 2248/2019 г., I т. о. В случая, с отговор на искова молба е направено
изявление за прихващане, връчено на ищеца, със следните суми, заявени в
следната последователност: 1) 391,17 лв. – неустойка за неспазване на
указанията на ответника; 2) 938,80 лв. – обезщетение за имуществени вреди от
неизпълнение на договора, представляващи сторени разходи към третото лице
получател на стоката и 3) 195,58 лв. – неустойка за забава. Това дава основание
на съда да приеме, че погасителният ефект на прихващането е настъпил, тъй като
съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, решението на съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото към момента на приключване на устни
състезания, като се вземат предвид новонастъпилите доказани факти, които са от
значение за съществуване на спорното право. Ето защо достигането на изричното
изявление за прихващане, като настъпил в хода на производството, съдът счита
за доказан, вследствие на което процесните вземания са погасени до размера на
по-малкото, а именно: вземането на ищеца за непогасен остатък от навлото в
размер на 938,80 лв. е погасено изцяло с насрещни вземания на ответника по чл.
92 от ЗЗД в размер на 391,17 лв. (200 евро) за неустойка за неспазване на
указанията му и по чл. 82 от ЗЗД за 547,63 лв. (280 евро) за имуществени вреди
от неизпълнение на договора, представляващи сторени разходи към третото лице
получател на стоката. Доколкото претенидраното от ищеца вземане е погасено
изцяло чрез прихващане с посочените две нарещни вземания на ответника, то
безпредметно е разглеждането на въпроса дали за ответника е възникнало
вземане за мораторна неустойка. С тези съображения съдът приема исковата
претенция за неоснователна
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
трябва да заплати на ответника сторените съдебни разноски сумата 480,00 лв. -
платено адвокатско възнаграждение. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на
ищеца за прекомерност на разноската за правна помощ е бланкетно и
неоснователно. С оглед фактическата и правна сложност на спора, защитавания
материален интерес и очакваните процесуални действия, които е било
необходимо адвокатът да извърши, платеното адвокатско възнаграждение е
разумна разноска, в т.ч. при спазване принципа на равностойност, така че двете
групи пълномощници, осъществяващи процесуални представителство срещу
възнаграждение, да са равнопоставени, съдът отчете, че платеното от ищеца на
адвокат съществено надвишава това на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Г.Т.С.Г.“ ЕООД, ЕИК:***********, със
седалище и адрес на управление: ************, срещу „Е.“ ЕООД,
ЕИК:************, със седалище и адрес на управление: *************, по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 372, ал. 1, вр. чл. 367 от ТЗ за признаване
за установено, че „Е.“ ЕООД, ЕИК:************, дължи на „Г.Т.С.Г.“ ЕООД,
ЕИК:***********, сумата 938,80 лева – главница, представляваща неизплатенo
възнаграждение по договор за превоз по Заявка № 8104/08.12.2023 г., във вр.
Фактура №**********/16.12.2023 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
12229/2024 г. по описа на СРС, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно
вземане на „Е.“ ЕООД, ЕИК:************, по чл. 92 от ЗЗД в размер 200 евро за
неустойка за неизпълнение на задължението по договор за превоз по Заявка №
8104/08.12.2023 г. за посочване пред НАП на работен ден за разтоварване, и по
чл. 82 от ЗЗД в размер на 280 евро за обезщетение за имуществени вреди от
неизпълнение на договора, представляващи сторени разходи към трето лице
получател на стоката.
ОСЪЖДА „Г.Т.С.Г.“ ЕООД, ЕИК:***********, да заплати на „Е.“ ЕООД,
ЕИК:************, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 480,00 лева –
съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10