Р Е Ш Е Н И Е
№ 77/22.01.2021 година, град
Бургас
Административен съд – Бургас,
на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в открито заседание
в следния състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм. дело № 845/2019 година
Производството
е по глава десета раздел І от АПК във връзка с част седма от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано
след постановяването на определение № 932/05.04.2019 година по адм. д. №
891/2019 година на АдмС – Варна, с което жалба на „Б.М.“ ЕООД – Бургас с ЕИК *********, с адрес на управление -
град Бургас, улица „Иван Богоров“ № 20, вх. „Г“, ет. 3, представлявано от Б.Г.Д.
– управител, против решение № 32 - 63016/28.02.2019 година на директора на
Териториална дирекция „Северна морска“ в „Агенция Митници“, е изпратена по
местна подсъдност на АдмС – Бургас (приложеното адм. д. № 891/2019 година на
АдмС – Варна).
С оспореното решение на основание чл. 19 ал. 1 във
връзка с чл. 15 ал. 2 т. 8 от ЗМ и чл. 5
т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година на Европейския парламент и на Съвета
от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК), е отхвърлено искане рег. № 32 –
149585/28.05.2018 година, подадено от търговеца, за освобождаване на 18 180
броя шапки с поставени словни и/или фигуративни изображения „NEW YORK YANKEES“, задържани
с разписка за задържане № 0090591/08.03.2018 година на основание чл. 17
параграф 1 от Регламент (ЕС) № 608/2013 година на Европейския парламент и на
Съвета.
В жалбата се оспорва законосъобразността на
решението. Не се оспорва, че стоката е задържана, но се претендира, че
сроковете за задържането ѝ вече са изтекли и няма правно основание тя да
не бъде връщана на вносителя - жалбоподател. Тълкуват се нормите на чл. 79 ал.
5 и чл. 79а ал. 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и се
прави извод, че с отказа е допуснато нарушение на тези текстове от закона. Иска
се отмяна на решението. Претендират се разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител, представя
административната преписка. Представя писмени бележки. Оспорва по същество
доводите на жалбоподателя. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение.
След като съпостави доказателствата по делото съдът
приема за установена следната фактическа обстановка.
На 26.02.2018 година на митнически пункт „Пристанище
Варна - Запад“ от Румъния пристигнал моторен кораб, част от товара на който бил
контейнер EMCU9776651 с получател на стоката „Б.М.“ ЕООД.
На 07.03.2018 година, след подаване на митническа
декларация за стоката и придружаващите я документи за освобождаване на
пратката, контейнерът бил отделен за извършването на митническа проверка.
На 08.03.2018 година служители на Митница Варна
извършили физическа проверка на съдържанието на контейнера, за която бил съставен
протокол за извършена митническа проверка от същата дата. При проверката
служителите констатирали, че контейнерът съдържа 347 кашона, в 56 от които били
открити общо 18 180 броя шапки с козирка, носещи словни и/или фигуративни
изображения „NEW YORK YANKEES“ с правопритежател на посочената марка „Major League Baseball Properties Inc“.
Шапките били задържани с разписка №
0090591/08.03.2018 година от старши митнически инспектор от Митница Варна, на
основание чл. 78 от ЗМГО и Регламент (ЕС) № 608/2013 година на Европейския
парламент и на Съвета.
„Б.М.“ ЕООД обжалвало законосъобразността на
разписката за задържане (индивидуален административен акт) по реда на глава
десета, раздел І от АПК, във връзка с чл. 79а ал. 3 от Закона за марките и
географските означения (ЗМГО), пред Софийски градски съд (СГС).
На 04.09.2018 година с постановление на прокурор от
Районна прокуратура – Девня било разпоредено да бъдат унищожени шапките с
козирка и обозначения „NEW YORK YANKEES“ – 18 180 броя. Постановлението влязло
в сила и с писмо от 27.09.2018 годна било изпратено на началника на Митница
Варна – за изпълнение.
На 15.01.2019 година било извършено фактическото
унищожаване на стоката, от комисия, съставена от митнически служители.
С решение № 6639/14.10.2019 година по адм. дело №
8674/2019 година СГС отхвърлил жалбата срещу разписка за задържане на стока №
0090591/08.03.2018 година.
С решението си съдът приел, че правопритежателят е
бил надлежно уведомен за обстоятелствата по чл. 23, §1, б. „а“ и „б“ от
Регламент (ЕС) № 608/2013 година, а, от своя страна, на 16.03.2018 година той е
изпратил уведомителни писма за стоките с търговската марка „NEW YORK YANKEES“,
в които е посочил, че въз основа на предоставените снимки, потвърждава, че
задържаните шапки са фалшификати и нарушават търговската марка, както и че
желае стоката, задържана по опростената процедура, да бъде унищожена.
Установил, че в срока по чл. 23 ал. 4 във връзка с чл. 23 ал.3 от Регламент №
608/2013 година, с писмо от 23.03.2018 година, правопритежателят поискал срокът
за задържане на процесните стоки да бъде продължен с десет работни дни, като
посочил, че подготвя съдебно производство за установяване нарушеното му право
върху обектите на интелектуална собственост и срокът е бил продължен.
Констатирал, че на 05.04.2018 година, преди изтичането на продължения срок за
задържане на стоките, правопритежателят, чрез своя пълномощник, уведомил
митническите органи, че е подал сигнал в Районна прокуратура - Девня за
извършено престъпление по чл. 172б от НК, ведно с писмени доказателства с цел
установяване дали е нарушено правото му, като по сигнала било образувано ДП №
4/2018 година по описа на Районна прокуратура – Девня. Съдът приел, че
митническият орган е действал в съответствие с правомощията си, съгласно чл. 17
§ 1 от Регламент (ЕС) № 608/2013 година и е спазил процедурата по задържането
на стоките, за които е предположено, че нарушават право върху интелектуална
собственост, защото правопритежателят е потвърдил, че задържаните стоки нарушават
право на интелектуална собственост в срока от десет работни дни и е потвърдил
писмено, че е съгласен стоките да бъдат унищожени, отново в предвидения за това
срок. Същевременно държателят на стоките е възразил писмено срещу унищожаването
на стоките, а правопритежателят - в рамките на продължения с десет работни дни
срок за започване на производство за установяване на нарушението, е информирал
митническите органи за започнало наказателно производство за извършено
престъпление по чл. 172б от НК, т.е. за започнало е производство по смисъла на
чл. 23, § 3 от Регламент (ЕС) № 608/2013 година.
С решение № 13 862/09.11.2020 година по адм.д. №
1735/2020 година Върховен административен съд (ВАС) оставил в сила решение №
6639/14.10.2019 година по адм. дело № 8674/2019 година СГС.
Преди приключването на преюдициалния спор за
законосъобразността на издадената разписка за задържане на стока №
0090591/08.03.2018 година и преди фактическото унищожаване на шапките, с искане
вх. № 32 – 149 – 585/28.05.2018 година „Б.М.“ ЕООД поискало освобождаване на
стоката.
С обжалваното решение искането е отхвърлено като
неоснователно с аргумент, че след като правопритежателят е започнал
своевременно „производство“, сезирайки Районна прокуратура - Девня, с цел да
установи дали е нарушено правото му на интелектуална собственост, в
съответствие с разпоредбата на чл. 23 пар. 3 от Регламент № 608/2013 година, а
постановлението на прокурора за унищожаване на стоката е влязло в сила, не са
налице предпоставките за освобождаването ѝ.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи.
Издателят на обжалваното решение – директорът на ТД
„Северна морска“ при Агенция „Митници“ – е компетентен административен орган по
смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗМ.
Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗМ, решенията по прилагане
на митническото законодателство се издават от директора на Агенция
"Митници" или от директорите на териториални дирекции.
В конкретния случай, директорът на ТД „Северна
морска“ при Агенция „Митници“ е директор на териториална дирекция, в
териториалния обхват на която е възникнал факта, изискващ вземане на решението по
искането, подадено от „Б.М.“ ЕООД за освобождаване на задържаната стока.
Решението е издадено в изискуемата писмена форма и
съдържа реквизитите по чл. 59 ал.2 от АПК.
В административното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на решението.
Отказът е съобразен с приложимото материално право.
Съгласно чл. 17 пар. 1 от Регламент (ЕС) № 608/2013
година, когато митническите органи идентифицират стоки, за които се предполага,
че нарушават право върху интелектуалната собственост, обхванато от решение, с
което се удовлетворява заявление, те отлагат вдигането на стоките или ги
задържат.
Нормата на чл. 23 пар. 1 от Регламент (ЕС) № 608/2013
година предвижда, че, стоки, за които се предполага, че нарушават право върху
интелектуалната собственост, могат да бъдат унищожени под митнически контрол,
без да е необходимо да се определя дали е нарушено право върху интелектуалната
собственост съгласно законодателството на държавата членка, в която са открити
стоките, при наличието на определени предпоставки, изрично цитирани в три
подточки.
Съответно, чл. 23 пар. 3 – 4 от Регламент (ЕС) №
608/2013 година урежда хипотезата, когато деклараторът или държателят на
стоките не е потвърдил писмено съгласието си стоките да бъдат унищожени и
когато не може да се счита, че деклараторът или държателят на стоките е
потвърдил съгласието си за унищожаването в съответствие с параграф 1, първа
алинея, буква „в“. Тогава в рамките на сроковете, посочени чл. 23 пар. 1 б. „в“ от Регламент (ЕС) № 608/2013 година, митническите органи незабавно
уведомяват за това притежателя на решението. В срок от 10 работни дни или три
работни дни при бързоразвалящи се стоки, считано от уведомлението за
суспендиране на вдигането на стоките или за тяхното задържане, притежателят на
решението започва производство с цел
да се установи дали е нарушено право върху интелектуалната собственост. Освен
при бързоразвалящи се стоки, в подходящ случай митническите органи могат да
удължат срока, посочен в параграф 3, с не повече от 10 работни дни при надлежно
обосновано искане от страна на притежателя на решението.
В настоящия случай, правопритежателят е потвърдил,
че задържаните стоки нарушават право на интелектуална собственост в срока от
десет работни дни и е потвърдил писмено, че е съгласен стоките да бъдат
унищожени отново в предвидения за това срок. Държателят на стоките („Б.М.“
ЕООД) е възразил писмено срещу унищожаването на стоките, за което
правопритежателят, след надлежно уведомяване от митническите органи и в рамките
на продължения с десет работни дни срок за започване на производство за
установяване на нарушението, е информирал митническите органи за започнало
наказателно производство за извършено престъпление по чл. 172б от НК с цел
установяване, че правото му е нарушено, т.е. за започнало е производство по
смисъла на чл. 23 пар. 3 от Регламент (ЕС) № 608/2013 година.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
стоките е следвало да бъдат освободени поради това, че правопритежателят не е
започнал процедура пред съда за решаване на спора по същество, по аргумент от
чл. 79а ал. 4 от ЗМГО.
Според чл. 80а от ЗМГО, разпоредбите на раздел III
„Мерки за граничен контрол“ на ЗМГО се прилагат само в случай и доколкото не
противоречат на разпоредбите на Регламент 1383/2003/ЕС (отм.), а сега
действащият Регламент (ЕС) № 608/2013 година (съгласно чл.38 от същия
позоваванията на отменения регламент се разбират като позовавания на новия
регламент), който има директно приложение.
Съгласно практиката на СЕС, обективирана в решение №
С-583/2012, постановено по отправено преюдициално запитване, отнасящо се до
тълкуването на Регламент 1383/2003/ЕС и в рамките на спор по повод отказ на
митническа служба да освободи задържаните стоки, за които се подозира, че
нарушават правото върху интелектуална собственост, макар титулярът на това
право да не е започнал процедура, чиято цел е да установи дали е налице нарушение
на такова право, за да се определи дали е налице такова нарушение, са приложими
правните разпоредби в сила в държавата - членка, на чиято територия се намират
стоките, като законодателят на Съюза само препраща към прилагането на правните
разпоредби, в сила за съответната държава - членка и не изключва възможността
орган, различен от правораздавателен,
да бъде посочен като орган, компетентен да се произнесе по същество.
При така установените факти и съобразявайки
приложимото право, следва да се приеме, че започналото наказателно производство
по сигнал на правопритежателя, представлява „производство“ по смисъла на чл. 23
пар. 3 от Регламент (ЕС) № 608/2013 година, доколкото вътрешното ни
законодателство предвижда и наказателноправна защита на интелектуалната
собственост по реда на раздел VII „Престъпления против интелектуалната
собственост“ на НК, а не само гражданскоправна - по реда на ЗМГО.
В този смисъл, настоящият състав приема, че
ответникът не е имал основание да прекрати задържането на стоката и да я върне
на жалбоподателя - към момента на подаване на жалбата от държателя на стоките,
към който момент не са изтекли сроковете по процедурата, предвидена в чл. 23 и
сл. от Регламент (ЕС) № 608/2013 година, след като в срока по регламента по
инициатива на правопритежателя е започнало наказателно производство за
установяване на нарушението. При постановяване на оспорения административен акт
не е допуснато с материалноправни разпоредби.
Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Изходът от оспорването обуславя възлагане на
разноските по делото върху жалбоподателя, съобразно своевременно направеното
искане от процесуалния представител на ответника. На основание чл. 78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 143 от АПК, размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, препращащ към чл. 24 от Наредба за
заплащане на правната помощ, според който по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100,00 лева до 200,00 лева. С оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът приема, че
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Агенция Митници
(юридическото лице, в чиято структура е ответника) разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 (сто) лева.
С оглед на изложеното, на основание чл. 220 ал. 1 от
ЗМ във връзка с чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.М.“ ЕООД –
Бургас с ЕИК *********, с адрес на управление - град Бургас, улица „Иван
Богоров“ № 20, вх. „Г“, ет. 3, представлявано от Б.Г.Д. – управител, против
решение № 32 - 63016/28.02.2019 година на директора на Териториална дирекция
„Северна морска“ в „Агенция Митници“.
ОСЪЖДА „Б.М.“ ЕООД – Бургас с ЕИК
*********, с адрес на управление - град Бургас, улица „Иван Богоров“ № 20, вх.
„Г“, ет. 3 да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 100 (сто) лева – разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд – в 14-дневен срок от получаването му.
СЪДИЯ: