РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Балчик, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на шестнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20253210200034 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявена жалба от Е. В. П. с ЕГН ********** от ***,
чрез адвокат С. П. от АК-Б. със съдебен адрес в ***, срещу наказателно постановление
№*** от ***г. на В.Ж.Ж. ВПД Началник на РУ-Б. към ОДМВР-Д., с правно основание в
разпоредбата на чл.58Д и сл. от ЗАНН.
Жалбата е чрез административно наказващия орган и е постъпила в Районен съд-
Балчик,ведно със административната преписка,с Рег.№910 на 18.02.2025г.
Е. П. твърди в жалбата си,че обжалваното наказателно постановление е
необосновано, незаконосъобразно,постановено при съществени процесуални нарушения.
Твърди, че не отговаря на истината описаната фактическа обстановка. Твърди, че има
допопуснати съществени процесуални нарушения в издаденото наказателно постановление
и АУАН. Моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Претендира направени деловодни разноски под формата на адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева.
Редовно призован, жалбоподателят не се явява в с.з. лично и не се представлява. Не
изразява допълнително становище по жалбата.
Въззиваемата страна,редовно призована не се представлява в с.з. Представя изрично
становище по жалбата, в което твърди, че е установен извършителя и неговата вина. Твърди,
че е спазен материалния и процесуалният закон. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
По делото, като свидетели е разпитана С. Д. Г.-актосъставител. Представени и приети
1
са писмени доказателства.
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят притежава свидетелство за право на управление на МПС.
На *** година в *** часа, жалбоподателката управлявала лек автомобил марка О.З. с
Рег.№Е ****МК. Моторното превозно средство било управлявано в ***. Полицейският
служител, свидетелката Г. възприела, че автомобила на жалбоподателката бил паркиран на
по-малко от пет метра между пътната маркировка “М1-единична непрекъсната линия“, която
е забранена за пресичане. Свидетелката установила горните факти в отсъствие на
жалбоподателката. Бил съставен Фиш за глоба Серия Т №***. Фишът бил връчен на П..
Жалбоподателката е подала писмено възражение/жалба срещу издадения фиш,поради което
по отношение на твърдяното нарушение, свидетелката издава Акт за установяване на
административно нарушение №***година. АУАН е връчен на жалбоподателката на
27.09.2024 година. В него била описана гореизложената фактическа обстановка, като
свидетелката-актосъставител приела, че е налице административно нарушение на
разпоредбата на чл.98 ал.1т.7 от ЗДвП.
В последствие са представени писмени възражения, които не са уважени от АНО.
Въз основа на образуваната административна преписка,административно наказващия
орган преценил и събрал необходимите доказателства,като приел,че е безспорно доказано, че
жалбоподателката Е. В. П. е допуснала процесното административно нарушение.
АНО издава Наказателно постановление №*** на ***година, с което за допуснатото
административно нарушение са наложени следните наказания:
-Глоба в размер на 20 лева.
В разпита си в съдебно заседание, свидетелката твърди, че е допуснала техническа
грешка в изписването на съдържанието в Фиша и в АУАН, като всъщност автомобила е бил
не на пет метра, а на три метра разстояние.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, по
отношение на законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
На 16.01.2025 година, жалбоподателят получава препис от наказателното
постановление. Въззивната жалба срещу процесното наказателно постановление е подадена
в деловодството на административно-наказващия орган с Рег.№240000-399 на 29.01.2025
година.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от съобщението и е процесуално
допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
2
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-ВПД Началника РУ-
Б., упълномощен с това правомощие със Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра
на вътрешните работи.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление.
Съдът счита, че подадената жалба е допустима,основателна и доказана.
Съдът счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения,при съставянето
на АУАН и наказателното постановление.
Процесуалните нарушения са съществени, когато засягат правото на защита на
страната/жалбоподател/, като й пречат да организира своята защита. Опорочаването следва
да е до степен, в която да се стига до незаконосъобразност на обжалвания административен
акт.
В конкретния казус, както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление
в обстоятелствената част е описано деяние, което не представлява нарушение. Съгласно чл.
98, ал. 1, т. 7, първо предложение, престоят и паркирането са забранени, когато разстоянието
между превозното средство и забранената за пресичане линия е по-малко от 3 метра, а не 5
метра, както е посочено в двата административни акта.
Твърденията на свидетелката, изложени в съдебно заседание, че е допусната
техническа грешка относно точните метри, не могат да бъдат кредитирани от съда.
Съдебната практика по аналогични случаи е ясна и безпротиворечива.
Съдът приема, че тъй като административнонаказателното производство е формално
производство и следва ла бъдат описани и посочени конкретни реквизити, изброени в
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. В разрез с правилата не са посочени конкретното място на
осъществяване на нарушението. Липсата му затруднява възможността ла се организира
адекватна зашитата и възможността ла се изясни дали изобщо е било извършено нарушение
на посочената улица.
Правоприлагането като строго нормирана дейност не може да почива на
предположения. За да предизвика целените с издаването му правни последици, процесното
наказателно постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа
определен в закона минимален обем информация. Неспазването на така установените
нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона
акт.
Така описаната фактическа обстановка, в АУАН и НП не може да бъде правно
квалифицираната под посочената правна норма.
В така съставените АУАН и НП остава неясно мястото, където е извършено
твърдяното нарушение. Посочва се само, че това е станало в ****, но без да е описан
конкретния пътен участък, което обуславя непълнота, съставляваща съществено процесуално
нарушение, което в случая е допуснато, както в акта, така и в НП, и изразяващо се в
3
неспазване на императивните изисквания на норми те па чл. 42 т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, предвиждаща изискването в акта, респективно в НП да бъде посочено освен датата и
мястото, където е извършено нарушението и описание на нарушението, както и
обстоятелствата, при които е извършено. Не се сочи къде точно на тази улица е извършено
нарушението - липсва каквато и да е конкретика в тази насока - например пред кой
административен адрес или на кръстовището с друга улица и т.н. Това е от съществено
значение, тъй като предвид липсата на указание за точното място на нарушението е
невъзможно неговото установяване.
Самата улица **** е с приблизителна дължина повече от километър, като има
разширени участъци, както и такива с прекъсната линия.
С оглед изложеното, съдът приема, че е допуснато твърдяното в жалбата, съществено
процесуално нарушение.
Гореизложената фактическа обстановка се установява,от събраните писмени
доказателства и от показанията на разпитания свидетел.
Обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, поради допуснато
съществено процесуално нарушение.
По разноските :
Жалбоподателят,чрез своя процесуален представител представя договор за правна
помощ и съдействие в който е посочено ,че е договорено адвокатско възнаграждение, в
размер на 500 лева, чието присъждане претендира.
Въззиваемата страна, не представя списък с разноски и не прави изрично искане за
присъждане на такива. Прави изрично възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа,за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнаграждението е следното, а именно при интерес до 1000 лв.
– 400 лв.
Съдът съобразява факта, че процесуалният представител не е представлявал своя
клиент в съдебно заседание,самото производство е в едно публично съдебно заседание,
поради което възражението за прекомерност се явява основателно и като такова следва да
бъде уважено.
Според настоящия съдебен състав,следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателката деловодни разноски в размер на 400 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1, във вр. ал.2, т.1, във вр. ал.3, т.2
от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №*** от ***г.на В.Ж.Ж. ВПД
Началник на РУ-Б. към ОДМВР-Д., с което за констатирано на *** г. в ***ч. в ***, при
управление на моторно превозно средство лек автомобил марка О.З. с Рег.№Е ****МК,
административно нарушение на чл.98, ал.1, т.7 от ЗДвП на Е. В. П. с ЕГН ********** от ***
е наложено административно наказание Глоба в размер на 20 лв.(двадесет лева), като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-Д. да заплати в полза на Е. В. П. с
ЕГН ********** от ***, направени деловодни разноски,под формата на адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв.(четиристотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5