№ 700
гр. П., 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Е.Н.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720100551
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр.чл.410 ГПК, вр. чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, и осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр. чл.10а от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „***“
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. *** чрез
пълномощника си ю.к. П.а, срещу С. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
*** и Р. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, както следва:
- установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410
ГПК, вр. чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска
да бъде признато за установено, че ответниците дължат СОЛИДАРНО на
ищеца, следните суми: сумата в размер на 4053.66 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № *** от 13.01.2020 г., за
периода от 05.09.2022 г. до 27.10.2022 г., сумата в размер на 2504.36 лева,
представляваща договорно възнаграждение, сумата от 75.19 лева – лихва за
забава, сумата от 144.78 лева, представляваща законна лихва за периода от
05.09.2022 г. до 27.10.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на
1
подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 28.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3288 от 02.11.2022 г. по ч.
гр. д. № *** г. по описа на ПРС и
- осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.10а от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и искане да бъдат осъдени ответниците
да заплатят СОЛИДАРНО на ищеца по Договор за потребителски кредит №
*** от 13.01.2020 г. възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на
1103.46 лева за периода от 10.09.2021 г. до 10.12.2023 г., и възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“ в размер на 2207.67 лева за периода от 10.09.2021 г.
до 10.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането.
В законоустановения срок ответниците С. Р. Х. чрез адв. К. П. е подала
отговор на исковата молба, с който оспорила предявените искове по
основание и размер. В отговора твърди, че процесния договор за
потребителски кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави и
нарушение на императивните разпоредби на чл.11, т.9, т.10, т.11, и т.12 вр.
чл.22 от ЗПК. В тази връзка твърди, че годишният процент на разходите
(ГПР) е посочен като абсолютна стойност, но не е посочено взетите предвид
допускания, използвани при неговото изчисляване, респ. не е посочен начина
по който е формира. Твърди, че споразумението за допълнителни услуги,
макар и част от процесния договор за кредит, заобикаля нормата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, като с уговарянето на допълнителните услуги, счита, че се
нарушава принципа на добросъвестност и добрите нрави, поради което счита,
че същото е нищожно на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД. По
подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли
предявените срещу нея искове, като и се присъдят сторените по делото
разноски. В отговора е посочено, че приложение към същия е Договор за
правна защита и съдействие и пълномощно, но такъв не е приложен към него.
В законоустановения срок ответниците Р. Р. И. чрез адв. К. П. е подала
отговор на исковата молба, с който оспорила предявените искове по
основание и размер. В отговора твърди, че процесния договор за
потребителски кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави и
2
нарушение на императивните разпоредби на чл.11, т.9 и т.10, вр. чл.22 от
ЗПК. В тази връзка твърди, че годишният процент на разходите (ГПР) е
посочен като абсолютна стойност, но не е посочено взетите предвид
допускания, използвани при неговото изчисляване, респ. не е посочен начина
по който е формира. Твърди, че споразумението за допълнителни услуги,
макар и част от процесния договор за кредит, заобикаля нормата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, като с уговарянето на допълнителните услуги, счита, че се
нарушава принципа на добросъвестност и добрите нрави, поради което счита,
че същото е нищожно на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД. По
подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли
предявените срещу нея искове, като и се присъдят сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена
молба чрез ю.к. П.а поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи,
като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответниците в съдебно заседание не се явяват. Представляват се от адв.
П., който оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят
сторените разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Предявен е искове по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 3288 от 02.11.2022 г. по ч.
гр. д. № 0*** г. по описа на ПРС, поради което съдът намира, че
установителния иск е допустим, и следва да бъде разгледан от съда.
С разпореждането, с което е постановено издаване на заповед за
изпълнение, сумите предмет на осъдителния иск са отхвърлени, и за тях не е
издавана заповед за изпълнение, поради което съдът намира, че осъдителния
иск също е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността:
От приложения Договор за потребителски кредит Профи кредит
стандарт № ***, се установява, че на 13.01.2020 г. страните по делото са
3
постигнали съгласие ищецът, в качеството му на кредитодател, да предостави
на ответника, в качеството му на кредитополучател, заем в размер на 5000.00
лева, срещу задължението на последния да върне сума в общ размер от
8697.60 лева, на 35 месечни вноски от по 241.60 лева, с падеж на първата
вноска съгласно представен погасителен план на 10.02.2020 г., и падеж на
последна погасителна вноска на 10.01.2023 г., при годишен лихвен процент от
41.00 % и годишен процент на разходите от 49,23 %, и лихвен процент на ден
от 0,11 %. В договора страните са постигнали съгласие да бъде закупен и
допълнителна услуга – „Фаст“, за което кредитополучателя дължи на
кредитора възнаграждение в размер на 1500.00 лева, и допълнителна услуга
„Флекси“, за което се дължи на кредитора възнаграждение в размер на
3000.00 лева. Няма спор, че по силата на процесния договор ответниците са
получили сумата от 5000.00 лева.
Видно от Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит (ДПК) №
*** за отлагане на вноски от 06.04.2020 г., страните са се споразумели за
отлагане на вноска № 3, № 4 и № 5, като ответниците са се съгласили да
изплащат кредита си по нов погасителен план, а отложените погасителни
вноски да заплатят в неговия край. Към анекса е съставен нов погасителен
план, съгласно който последната падежна вноска по кредита, ответниците
дължат 10.04.2023 г.
От приложения Анекс № 2 към Договор за потребителски кредит (ДПК)
№ *** за намаляване на вноски от 30.06.2020 г., страните са се споразумели за
намаляване на вноски № 6 и № 7, чийто размер да бъде намален на 92.60 лева,
като остатъка от вноските да бъдат заплатени в неговия край. Към анекса е
съставен нов погасителен план, съгласно който последната падежна вноска по
кредита, ответниците дължат 10.06.2023 г.
От приложения Анекс № 3 към Договор за потребителски кредит (ДПК)
№ *** за намаляване на вноски от 14.09.2020 г., страните са се споразумели за
намаляване на вноски № 8, № 9, и № 10, чийто размер да бъде намален на
92.60 лева, като остатъка от вноските да бъдат заплатени в неговия край. Към
анекса е съставен нов погасителен план, съгласно който последната падежна
вноска по кредита, ответниците дължат 10.08.2023 г.
Видно от Анекс № 4 към Договор за потребителски кредит (ДПК) №
*** за отлагане на вноски от 23.12.2020 г., страните са се споразумели за
4
отлагане на вноска № 11, № 12 и № 13, като ответниците са се съгласили да
изплащат кредита си по нов погасителен план, а отложените погасителни
вноски да заплатят в неговия край. Към анекса е съставен нов погасителен
план, съгласно който последната падежна вноска по кредита, ответниците
дължат 10.11.2023 г.
От приложения Анекс № 5 към Договор за потребителски кредит (ДПК)
№ *** за намаляване на вноски от 29.03.2021 г., страните са се споразумели за
намаляване на вноска № 14, чийто размер да бъде намален на 92.60 лева, като
остатъка от вноската да бъде заплатен в неговия край. Към анекса е съставен
нов погасителен план, съгласно който последната падежна вноска по кредита,
ответниците дължат 10.12.2023 г.
Ищецът с уведомително писмо от 05.09.2023 г. е уведомил ответниците
С. Р. Х., че считано от 05.09.2022 г. обявява кредита за предсрочно изискуем.
Видно от приложената обратна разписка ответниците е получила лично
уведомлението на 23.09.2022 г., което е удостоверила с полагане на подписа
си в обратната разписка.
С уведомително писмо от 05.09.2023 г. е уведомил ответниците Р. Р. И.,
че считано от 05.09.2022 г. обявява кредита за предсрочно изискуем. Видно от
приложената обратна разписка и копие от плик, писмото е върнато в цялост
като непотърсено от получателя.
Видно от приложеното към исковата молба извлечение по сметка от
13.02.2023 г. към Договор за потребителски кредит № ***, ответниците в
периода от 14.02.2020 г. до 30.07.2022 г. са извършили плащания при ищеца в
размер на 3246.25 лева. От тях ищецът е отнесъл за погасяване на главница по
процесния договор сумата от 946.34 лева, за погасяване на договорната лихва
– сумата от 1111.04 лева, и за погасяване на закупен пакет допълнителна
услуга -сумата от 1188.87 лева.
Ищецът „***" ЕООД на 28.10.2022 г. е подал до ПРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против
ответниците С. Р. Х. и Р. Р. И. за дължими суми по договор за потребителски
кредит от 13.01.2020 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 0*** г. на
ПРС. В рамките на образуваното заповедно производство, в полза на
заявителя, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3288
от 02.11.2022 г. против длъжниците и настоящи ответници, като с
5
разпореждане № 15795 от 31.10.2022 г. по ч.гр.д. № 0*** г. на ПРС, е
отхвърлено заявлението за сумата от 1103.46 лева – възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Фаст“ и за сумата от 2207.67 – закупена услуга
„Флекси“, към Договор за потребителски кредит № *** от 13.01.2020 г.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за
изпълнение по чл.414, ал.1 от ГПК, длъжниците са депозирали възражения за
недължимост на сумите по нея, в които твърдят, че не дължат изпълнение на
сумите по заповедта. В едномесечния срок от съобщаването ищецът е
предявил настоящия иск.
По основателността на предявения установителен иск:
Предявения установителен иск е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410
ГПК, и е с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Искът е за установяване на вземания по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение в
срок от длъжника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца
е налице правен интерес от предявяването им.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между
ищеца и ответниците е сключен договор за кредит с твърдяното съдържание,
по който е изправна страна и по силата на който за ответниците в качеството
й на кредитополучател е възникнало задължение за връщане на заетата сума
заедно с възнаграждение за ползването й в посочения размер.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата
и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит.
В тази връзка с определението за насрочване, съдът изрично е указал на
страните, че служебно следи за неравноправни клаузи в процесния договор.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
6
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Ответниците са депозирали отговор на исковата молба и доколкото
положения от ответниците подпис в Договор за потребителски кредит Профи
кредит стандарт № *** от 13.01.2020 г. не е оспорен от тях, и не се твърди, да
не са го подписвали, то и следва да се приеме, че между страните е сключен
процесния договор, поради което и са обвързани от наличие на облигационно
правоотношение по между им.
В определението за насрочване на делото съдът е указал на страните, че
служебно следи за неравноправни клаузи в договори, сключени между
търговец и потребител, както и че следи за нищожността на правни сделки
или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК. В тази връзка съдът служебно дължи
проверка за нищожност на клаузи от процесния Договор за потребителски
кредит.
Видно от приложеното към исковата молба извлечение по сметка от
13.02.2023 г. към Договор за потребителски кредит № ***, ответниците в
периода от 14.02.2020 г. до 30.07.2022 г. са извършили плащания при ищеца в
размер на 3246.25 лева, за което не се спори. От тях ищецът е отнесъл за
погасяване на главница по процесния договор сумата от 946.34 лева, за
погасяване на договорната лихва – сумата от 1111.04 лева, и за погасяване на
закупен пакет допълнителни услуги -сумата от 1188.87 лева. Няма спор
между страните, че сочените в извлечението от сметка суми са погасени от
ответниците при ищеца, с което погасяване ищецът е отнесъл суми за
погасяване по процесния договор за потребителски кредит – главница и
договорна лихва, като е отнесъл и суми за погасяване на закупения пакет от
допълнителни услуги.
С оглед на така установеното, с оглед и задължението на съда да следи
за неравноправни клаузи в процесния договор, в който смисъл са и
възраженията на ответниците, то преди съдът да се произнесе по осъдителния
иск, чиито предмет е закупения пакет допълнителни услуги от договора за
кредит, следва да разгледа тяхната действителност, респ. равноправност на
7
уговорените между страните клаузи от договора, и по които пакети ищеца е
извършил погасяване с платената от ответниците сума по договора.
Съдът счита, че процесния договор за потребителски кредит не е изцяло
нищожен а само отделни негови клаузи, като същия е произвел действие
касателно уговорения и усвоен размер на кредита (заема) и договорната
лихва. Съобразно константната съдебна практика възнаградителната лихва
следва да не надвишава петкратно основния лихвен процент. В случая е
договорен годишен лихвен процент в размер на 41,00 %, при 10,00 % основен
лихвен процент определен от БНБ, поради което съдът счита, че тази клауза
не е нищожна. По делото не се ангажираха и доказателства годишния
процент на разходите (ГПР) от 49,23 %; да надвишава посочения в договора
такъв.
По отношение на допълнителна услуга „Фаст“ - приоритетно становище
на искането му и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без
закупена допълнителна услуга, както и на допълнителна услуга „Флекси“ -
право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента за
целия срок на ДПК, съдът намира, че същите са нищожни, респ.
неравноправни, по следните съображения:
Съдът намира, че уговорените възнаграждения за допълнителни услуги
представляват заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като
тези плащания не представляват плащане за услуга, а прикрити разходи по
кредита, с които би се достигнало до надхвърляне на ограниченията на закона
за максимален размер на ГПР.
Същевременно следва да се отбележи, че е уговорено предварително
заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на услуги и без значение дали тази услуга
ще бъде използвана. Принципите на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава. Също така,
следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от
посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за
потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона
(правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на
договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една
8
или повече погасителни вноски).
Изложеното води до извод, че уговорките за закупуване на
допълнителните пакети услуги са нищожни на основание чл.21, ал.1 от ЗПК,
поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
От приложеното извлечение по сметка се установява по безспорен
начин, че с платената от ответниците сума, ищецът е погасил и плащане по
пакет допълнителни услуги. При главница по кредита от 5000.00 лева и
договорна лихва в размер на 3697.60 лева, или общ размер на плащанията по
главница и лихва по процесния договор за потребителски кредит от 8697.60
лева, с извършеното от ответниците плащания в общ размер на 3246.25 лева,
без плащанията по закупен пакет допълнителни услуги, то ответниците би
била погасена главница за периода от 10.02.2020 г. до 10.01.2022 г. (изчислена
при уговореното в Анекси от № 1 до № 5 отлагане и намаляване на вноски) в
размер на 1657.65 лева, и договорна лихва за периода от 10.02.2020 г. до
10.01.2022 г. включително в размер на 1588.60 лева. При тези данни остава
дължима главница за периода от 10.01.2022 г. до 10.12.2023 г. в размер на
3342.35 лева, поради което и искът в тази му част е доказан по основание и
размер.
По отношение дължимостта на договорната лихва:
Ищецът претендира признаване за установено, че ответниците дължат
по процесния договор за потребителски кредит и сумата от 2504.36 лева,
представляваща договорно възнаграждение. В молба от 05.05.2023 г. във
връзка с дадени от съда указания ищецът уточнява, че договорното
възнаграждение претендира за периода от падежа на първата незаплатена
вноска – 10.09.2021 г. до датата на предсрочната изискуемост – 05.09.2022 г.
Няма спор между страните, че ищецът е обявил предсрочна изискуемост
на кредита, считано от 05.09.2022 г., за което ответниците са уведомени
преди подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК.
Съгласно разясненията дадени в т.2 от Тълкувателно решение № 3/2017
от 27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК, размерът на вземането
на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва
да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
9
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. С оглед на
така дадените разяснения в посоченото тълкувателно решение, ищецът има
право да претендира законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането, като след обявяване на
предсрочната изискуемост не може да претендира плащане на уговорената
между страните договорна лихва. Това е така защото уредбата на
предсрочната изискуемост по договора за кредит в чл.432, ал.1 от ТЗ е
изрична относно размера на вземането на кредитора - „предсрочно връщане
на сумата по кредита” и изключва заплащането на възнаграждение в размер
на уговорените за срока на договора лихви. Разграничение между
предоставената сума по кредита и дължимите суми при предсрочна
изискуемост на вземането е направено и в нормите на чл.60, ал.2
от Закона за кредитните институции и чл.46, ал.3 от Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребители. С волеизявлението за обявяване на
предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното
задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и поставя
длъжника в забава, поради което по правилото на чл.79, ал.1 ЗЗД искането за
изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забавата.
Съдът като съобрази изложеното, и като взе предвид, че от приложения
погасителен план към процесния договор за потребителски кредит, и от
приложените погасителни планове към последвалите го пет анекса за
отлагане и намаляване на вноски, се установява и размера на дължимата
договорна лихва, която и съдът сам може да я изчисли, то намира, че за
процесния период от 10.09.2021 г. (датата на първата незаплатена вноска) до
05.09.2022 г. (обявената предсрочна изискуемост на кредита), след като се
отнесе плащането по неравноправните клаузи от договора за закупените
пакети „Фаст“ и „Флекси“, остава дължима договорна лихва в размер на
475.82 лева за периода от 10.02.2022 г. до 05.09.2022 г., поради което искът в
тази му част е основателен и доказан, като за разликата до пълния предявен
размер на иска за договорна лихва от 2504.36 лева, искът като неоснователен
и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното, тъй като ищецът с извършеното от ответника
плащане е погасил при него суми по нищожни клаузи от процесния договор,
10
то с оглед приетото е неоспорено от страните извлечение по сметка следва да
бъде признато за установено, че ответниците дължи на ищеца главница в
размер на 3342.35 лева по Договор за потребителски кредит № *** от
13.01.2020 г., и неплатена договорна лихва в размер на 475.82 лева за периода
от 10.02.2022 г. до 05.09.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 27.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3288 от 02.11.2022 г. по ч.
гр. д. № *** г. по описа на ПРС, като за разликата над уважения размер на
главницата от 3342.35 лева до пълния предявен размер на иска за главница от
4053.06 лева по Договор за потребителски кредит № *** от 13.01.2020 г., и за
разликата над уважения размер на иска за договорна лихва от 475.85 лева за
периода от 10.02.2022 г. до 05.09.2022 г., до пълния предявен размер от
2504.36 лева, за периода от 10.09.2021 г. до 09.02.2022 г. включително,
исковете следва да бъдат отхвърлени.
По отношение искането за признаване за установено, че ответниците
дължат на ищеца солидарно и сумата от 75.19 лева – мораторна лихва за
периода от 11.02.2020 г. до 05.09.2022 г. и за сумата от 144.78 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 05.09.2022 г. до
27.10.2022 г., предвид установената дължимост на главницата от 3342.35
лева, то и съдът сам следва да изчисли по реда на чл.162 от ГПК, техния
размер.
След изчисление на дължимата лихва за забава по отношение на
претендираната такава върху установения за дължим размер на главницата,
съдът посредством електронен калкулатор изчисли, че за процесния период
от 11.02.2020 г. до 05.09.2022 г., върху главницата от 3342.35 лева се дължи
мораторна лихва в размер на 870.87 лева, но ищецът с исковата молба е
претендирал такава в размер на 75.19 лева, поради което в тази му част, искът
се явява основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на претендираната законна лихва за забава за периода от
05.09.2022 г. до 27.10.2022 г. в размер на 144.78 лева, с оглед установената
дължимост на главницата от 3342.35 лева, и посредством изчисляването и за
процесния период чрез електронен калкулатор, съгласно което изчисление се
дължи законна лихва в размер на 49.21 лева, то и съдът намира, че искът в
11
тази му част се явява основателен и доказан за сумата от 49.21 лева за
периода от 05.09.2022 г. до 27.10.2022 г., като за разликата над доказания
размер от 49.21 лева до пълния предявен размер на законната лихва от 144.78
лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По осъдителния иск:
Предмет на осъдителния иск е възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ в размер на 1103.46 лева за периода от 10.09.2021 г. до 10.12.2023 г., и
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2207.67 лева за
периода от 10.09.2021 г. до 10.12.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното
изплащане на вземането.
Действителността на клаузите за закупени допълнителни услуги „Фаст“
и „Флекси“ бе разгледана от съда по-горе при разглеждане основателността
на предявения установителния иск, като съдът достигна до извод за тяхната
нищожност, респ. неравноправност. Подробни доводи защо клаузите за тези
допълнителни услуги са нищожни, респ. неравноправни съдът изложи по-
горе, в частта на установителния иск, като намира за ненужно да преповтаря
отново доводите си в тази насока.
След като посочените клаузи са нищожни, респ. неравноправни, то и не
са произвели действие, поради което предявените осъдителни искове са
неоснователни и недоказани, и като такива следва да бъдат отхвърлени, а
частта от постъпилите суми от ответницата, с които при ищеца са погасени
тези допълнителни услуги, следва да се счита, че са погасили другите
вземания в следната поредност: разноски, лихви, главница.
С оглед отхвърляне на главните осъдителни искове, следва да бъде
отхвърлена и акцесорната претенция за заплащане законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, тъй като тези искове са
акцесорни по отношение на главния осъдителен иск, и следват неговата съдба,
поради което и същите са неоснователни.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
12
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното производство, така и в исковото производство.
Ищецът по главния иск претендира направените по делото разноски,
като е бил представляван от юрисконсулт, както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от
Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът
следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и
фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева общо за
заповедното и исковото производства, от които: 100.00 лева – за исковото
производство и 50.00 лева – за заповедното производство, каквато сума за
юрисконсултско възнаграждение е определил и заповедния съд, от която е
присъдил съразмерната такава на уважената част от заявлението.
Тъй като с исковата молба са предявени два иска, определеното от съда
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде разделено по равно за двата
предявени иска – установителен и осъдителен, или по 50.00 лева, по всеки
един от исковете.
Ищецът е доказал разноски по установителния иск за заплатена
държавна такса в исковото и заповедното производство и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и исковото производство, в размер на 493.02
лева. Съразмерно на уважената част от установителния иск на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 206.33 лева, представляващи
държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото
производства, които с оглед изхода на делото следва да се възложат върху
ответната страна.
С оглед изхода на делото по осъдителния иск на ищеца не следва да
бъдат присъждани разноски.
Ответниците също са поискали присъждане на разноски, за което са
представили списъци на разноските.
Съгласно представения списък на разноските, и съдържащите се в
делото документи за извършени такива ответницата С. Р. Х. е направила
такива за заплатено от нея адвокатско възнаграждение за заповедното
производство в размер на 800.00 лева и за исковото производство в размер на
13
1400.00 лева. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената
част от исковете на ответницата С. Р. Х. следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 920.32 лева, представляваща заплатени от нея адвокатски
възнаграждения в заповедното и исковото производства, които се възложат
върху ищцовата страна.
Съгласно представения списък на разноските, и съдържащите се в
делото документи за извършени такива ответницата Р. Р. И. е направила
такива за заплатено от нея адвокатско възнаграждение за заповедното
производство в размер на 800.00 лева и за исковото производство в размер на
1400.00 лева. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената
част от исковете на ответницата Р. Р. И. следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 920.32 лева, представляваща заплатени от нея адвокатски
възнаграждения в заповедното и исковото производства, които се възложат
върху ищцовата страна.
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „***“
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу С. Р. Х.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** и Р. Р. И. , ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ***, че С. Р. Х. и Р. Р. И. ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „***“ ЕООД
главница в размер на 3342.35 лева по Договор за потребителски кредит №
*** от 13.01.2020 г., сумата в размер на 475.82 лева - договорна лихва за
периода от 10.02.2022 г. до 05.09.2022 г., сумата от 75.19 лева – лихва за
забава за периода от 11.02.2020 г. до 05.09.2022 г., сумата от 49.21 лева,
представляваща законна лихва за периода от 05.09.2022 г. до 27.10.2022 г.,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението с
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 28.10.2022 г.
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 3288 от 02.11.2022 г. по ч. гр. д. № *** г. по описа
на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер на
главницата от 3342.35 лева до пълния предявен размер от 4053.66 лева по
Договор за потребителски кредит № *** от 13.01.2020 г., за разликата над
уважения размер на иска за договорна лихва от 475.82 лева и за периода от
14
10.09.2021 г. до 05.09.2022 г., до пълния предявен размер от 2504.36 лева, и за
разликата над уважения размер от 49.21 лева на иска за законна лихва до
пълния му предявен размер от 144.78 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. ***, срещу С. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
*** и Р. Р. И. , ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** осъдителен иск с правно
основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.10а от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за осъждане на С. Р. Х. и Р. Р. И. да заплатят СОЛИДАРНО на „***“
ЕООД по Договор за потребителски кредит № *** от 14.01.2020 г.
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 1103.46 лева за
периода от 10.09.2021 г. до 10.12.2023 г., и възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ в размер на 2207.67 лева за периода от 10.09.2021 г. до 10.12.2023
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** и Р. Р. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „***“
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от
206.33 (двеста и шест лева и тридесет и три стотинки) лева ,
представляващи държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и исковото производства, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***
сумата от 920.32 (деветстотин и двадесет лева и тридесет и две стотинки)
лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
и исковото производства, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Р. И. , ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***
сумата от 920.32 (деветстотин и двадесет лева и тридесет и две стотинки)
лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
и исковото производства, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
15
СЛЕД влизане на решението в сила ч. гр. д. № 0*** г. на ПРС да бъде
върнато на съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
16