№ 666
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503017 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на С. С. П. срещу
решение № 343/ 26.07.2021г. на ОС-Благоевград, 11 състав, постановено по
гр.д. № 205/21г. в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 9 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди до пълния предявен размер.
Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД в частта, в която предявеният иск е уважен.
Жалбоподателят -ищец твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно. Съдът правилно е приел, че от ПТП са й причинени вреди, но
неправилно е определил размера на обезщетението. От решението не става
ясно дали то покрива както физическите травми, така и психическите.
Счита, че за всяко телесно увреждане се дължи отделно обезщетение и е
недопустимо да се определи една обща сума за всички увреждания. Ако
съдът е приел, че в резултат от пътния инцидент са й били причинени две
средни телесни повреди всяка по 10 000 лв. и три отделни леки телесни
повреди по 2 000лв., то би стигнал до извода, че исковата претенция е
основателна. Поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно
1
относно присъдените лихви и разноски. Неправилно са изчислени и
компенсирани разноските направени пред първата инстанция.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в частта, в която
предявения иск е отхвърлен и да постанови друго, с което изцяло да го
уважи.
Жалбоподателят- ответник твърди, че в обжалваната от него част
решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че по делото
несъмнено е било доказано наличието на съпричиняване от страна на
пострадалата на вредоносния резултат, както и наличие на съпричиняване от
страна на водача на лек автомобил „Фолксваген“ за настъпването на
инцидента. Първоинстанционният съд е приел, че няма съпричиняване
въпреки събраните доказателства. От автотехническата експертиза се
установява, че водачът на лек автомобил „Фолксваген“ е имал техническата
възможност да забележи своевременно завиващият автомобил „Тойота“ и е
реагирал с аварийно спиране в началото на маневрата на завиващият
автомобил, още преди да навлезе в лентите за насрещно движение. Т.е.
водачът на лек автомобил „Фолксваген“ е имал възможност да предотврати
удара при своевременна реакция. В същата експертиза е прието, че липсват
данни дали пострадалата е била с правилно поставен предпазен колан.
Поддържа, че размерът на определеното обезщетение е неоснователно
завишен. Установено е, че здравословното състояние на пострадалата е
напълно възстановено към момента и процесното събитие не е оставило
каквито и да било отрицателни последици. В решението е прието, че
възстановителният период е бил 3-4 месеца, което е неправилно. Не са
представени доказателства в тази насока. Установено е само, че първите 2-3
седмици е търпяла болки с голям интензитет, което е действителният
възстановителен период. Разпитаният свидетел З. М. няма необходимите
познания или медицинска квалификация, за да определи психическите
травми на ищеца.
Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск
или да присъди обезщетение в по- нисък размер.
В депозиран писмен отговор ответникът е посочил, че жалбата на С. П.
е неоснователна. Посочил е, че размерът на присъденото обезщетение е
2
завишен.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител С. П. оспорва
жалбата на застрахователя.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът С.
П. твърди, че на 15.05.2019г. около 19.25ч. в гр. Благоевград по бул. „П.
Яворов“ при автобазата като пътник на предна дясна седалка в лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** са били блъснати от неправилно
движещият се лек автомобил „Тойота РАВ 4“ с рег. № ***, управляван от Е.
С. Г.. Срещу нея е образувано досъдебно производство, което поради
настъпилата й смърт е прекратено. Ищецът твърди, че от ПТП е получила
следните травми: контузио торацис, контузио пулмонум- S 27.30,
представляващи разстройство на здравето временно опасно за живота й. Били
са й причинени и остра стресова реакция, последвана от посттравматично
стресово разстройство. Продължава да търпи имуществени и неимуществени
вреди- пристъпно главоболие, световъртежи при физическа и психическа
умора, продължаваща депресия и страх. Виновен за настъпването на ПТП е Е.
Г.. Към датата на ПТП за управлявания от нея лек автомобил е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника валидна за
периода 13.08.2018г. до 12.08.2019г. Подала е молба пред ответното
дружество за заплащане на обезщетение, което й е определило и платило
такова в размер на 1000лв. Тя е възразила срещу този размер. Счита, че то не
компенсира изцяло неимуществените вреди. Затова моли съда да осъди
ответното дружество да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 26 000 лв., в едно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното му изплащане. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
оспорва иска за неимуществени вреди. Счита го за неоснователен. Не
оспорва, че има договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за лек
автомобил „Тойота РАВ 4“, сключена при него. Оспорва механизма на ПТП
и че описаният в исковата молба не отговаря на действителния.
Застрахователят поддържа, че водачът на застрахования при него лек
3
автомобил няма изключителна вина за произшествието. Счита, че и водачът
на другия автомобил има вина за настъпване на инцидента. Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца тъй като е била без
поставен предпазен колан. Ответникът твърди, че ищецът не е доказала да
търпи болки и страдания, които да основат търсеното обезщетение. Не
оспорва, че е изплатил на С. П. 1000лв. обезщетение, отговарящо на
претърпените от нея вреди. Оспорва претенцията за лихви като счита, че тя е
неоснователна поради неоснователност на главния иск, а и поради факта, че
дружеството не е изпаднало в забава.
Не се спори, а и видно от приетия Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица е, че на 15.05.2019г. е настъпило описаното в исковата
молба произшествие.
Безспорно е, че при него е пострадала С. П..
Не се спори, че за лек автомобил „Тойота РАВ 4“ с рег. № *** е
имало валидна застраховка „гражданска отговорност“ за периода 13.08.2018г.
до 12.08.2019г. при ответника.
Не се спори, че ищецът е предявила доброволна претенция към
ответното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и
във връзка с нея е образувана щета. Застрахователят е определил и й е
изплатил такова от 1000лв. В тази връзка са представени и приети писмени
доказателства.
Към исковата молба е представена епикриза от МБАЛ „Благоевград“
АД- Хирургично отделение, медицинско свидетелство от 03.06.2019г., лист за
преглед на пациент в СПО от 15.05.2019г., Амбулаторен лист от 19.11.2019г.
Не се спори, а и от постановление от 30.12.2020г. на РП- Благоевград се
установява, че образуваното наказателно производство срещу Е. Г. е
прекратено.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице, специалист съдебна медицина, която е дала
заключение за уврежданията, които е получила ищецът: натъртване на
меките тъкани на гръдния кош- без видими травматични увреждания,
контузия на долния дял на левия бял дроб. Последната травма й е причинила
разстройство на здравето временно опасно за живота. Морфологичното
4
увреждане на белия дроб води до съществени нарушения на дишането и
кислородния баланс в организма. Това нарушение се усеща като недостиг на
въздух, спиране на дишането, задух, както е съобщила ищецът. Контузията на
меките тъкани е временно разстройство на здравето неоспасно за живота. Тя
е причината първоначално да получи болка с голям интензитет около 2-3
седмици, както и ограниченията на снага, болка при дълбоко вдишване. При
болничното лечение са установени същите травматични увреждания. Те са в
причинна връзка с ПТП. Ищецът е съобщила и за контузия на меките тъкани
на лявата хълбочна област. Получените травми са в следствие на директна
травма от вертикална и хоризонтална част на поставен предпазен колан.
Ищецът е била с правилно поставен предпазен колан. Вещото лице е
извършило личен преглед на С. П. на 23.06.2021г. Към настоящият момент
няма данни за последици и усложнения на получените травми. По- честите
сезонни възпаления на дихателната система не се локализират в долния дял
на левия бял дроб и липсват медицински документи в тази насока. При
прегледа е установено еднакво, нормално/ везикуларно дишане и еднакъв
перкуторен тон и в двете гръдни половини, включително и в основата на
двата бели дроба. При проведеното болнично лечение след ПТП не е
допуснато развитие на контузионна пневмония. Вещото лице е посочило
придружаващите заболявания на ищеца. В съдебно заседание заключението
се допълнено чрез обясненията на експерта.
Съдът възприема заключението като компетентно, обосновано и
обективно, основаващо се на научните правила.
По делото е допусната единична автотехническа експертиза, която е
дала заключение за мястото на настъпване на удара, за скоростта на
автомобилите преди и към момента на удара, причините за настъпване на
произшествието и механизма му. Вещото лице е посочило, че ударът е бил с
ниска кинетична стойност. Той е бил предотвратим за водача на лек
автомобил „Тойота РАВ 4“ като пропусне насрещно движещия се лек
автомобил „Фолксваген“ и след това да продължи маневрата завой на ляво.
Опасната зона за спиране на лек автомобил „Фолксваген“ е 35м. при скорост
от 50 км/ч. Отстоянието, на което се е намирал до мястото на удара в момента
на навлизане на другия автомобил е 24м. За водача на лекия автомобил, в
който е пътувала ищецът, ударът е бил технически непредотвратим. Според
5
експертизата водачът на лек автомобил „Фолксваген“ е имал техническа
възможност да забележи своевременно завиващия лек автомобил „Тойота“ и
е реагирал с аварийно спиране в началото на маневрата ляв завой от
последния, още преди той да навлезе в лентите за насрещно движение.
Съдът възприема заключението на автотехническата експертиза като я
счита за обоснована, компетентна и изчерпателна.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят П. е съпруг на ищеца и е очевидец на произшествието.
Спомня си, че то е станало на 15.05.2019г. Пътувал е с лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ към с. Падеш, от гр. Благоевград, ж.к. ***“. Ищецът е
била до него на предна дясна седалка с поставен колан. Било е около 17 ч..
Пътували са по бул. „П. Яворов“ и при бензиностанция „Варко“ се е движел
плътно в дясно. Тогава пред него е изскочил джип „РАВ 4“, засякъл го е в
неговото платно и са се ударили. Свидетелят е задействал спирачките и почти
е спрял, но въпреки това е имало удар. Неговият автомобил се е ударил челно
в предната дясна част на джипа. Той се е държал здраво за волана и не е
пострадал. Коланът на съпругата му се е разтегнал и тя е ударила гръдния си
кош в жабката. Питал е госпожата, водач на джипа, какво прави, а тя му е
отговорила, че е гледала дали работи автомивката, видяла е, че работи и е
завила на ляво. Автомивката се намира между бензиностанция „Варко“ и
автобазата. През това време съпругата му не е излязла от колата. Когато са
дошли полицаите са и помогнали да слезе. Тя е седнала на степенката и е
започнала да се оплаква от болки в гърдите. Дошла е линейка.
Транспортирана е била до болницата, където е престояла три денонощия.
През това време са се чували по телефона. Оплаквала му се е, че е много зле,
защото я болят гърдите и има затруднения с дишането. Изписали са я след три
дни за домашно лечение. Лекар не е идвал в дома им. Лекарствата са били за
притъпяване на болката. Свидетелят е помагал на ищеца сутрин да става от
леглото и това е продължило около две седмици. Помагал е и малкият им
син. Започнала е да не може да вдига тежки неща и свидетелят й трябвало да
й помага. Това е продължило около 2-3 месеца. И досега не се е оправила.
Ходила е на дихателни упражнения, което е продължило около две седмици.
Преди инцидента ищецът е била жизнен човек, заедно са работили селска
работа, а сега не може нищо да работи на село. Тя постоянно е на село и не
6
иска да дойде в града. Твърдяла, че въздухът я задушавал. Свидетелят П.
заявява, че се е движел с около 40 км.ч. преди инцидента. Съпругата му
първо е ударила гърдите си в таблото, а след това и главата. Седалката й се е
намирала на нормално разстояние от предното табло- на около 30-40 см. от
него. Ищецът страда хронично от диабет и след инцидента е започнала да
покачва захарта. Когато съпругата му се движи или носи нещо се оплаква от
болки в гърдите.
Свидетелят М. заявява, че познава С. П.. От едно село са и живеят в
един квартал. Свидетелят се е разхождала със съпруга си едни следобед и са
видели, че е станала катастрофа при автобазата, точно срещу автомивката.
Разпознала е ищеца, която е била седнала. Попитала я е какво става и тя й е
отговорила, че е много зле, гърдите я болят, гръдния кош. Дошла е линейка и
я е откарала в болница. После са се срещнали след два месеца и ищецът й е
казала, че се чувства много зле, вдигнала е захарта, не може да спи и мисли да
отиде на село, защото не можела да понася и хората. Сега ищецът живее на 2-
3 км. от село *** в една махала. Не я е виждала. Рядко се чуват по телефона.
Не идва в града, защото се задушавала. Така й е казала по телефона. Преди
това ищецът не се е оплаквала от болки в гръдния кош. По тялото на С. П. не
е имало видими белези от удара в таблото на автомобила. Казала й е , че сега
изпитва болка при натоварване. Болките са намалели, но не са изчезнали.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на
свидетеля П. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близките
отношение с ищеца, но ги счита за достоверни.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният
съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди за ищеца
в размер на 10 000лв. От тях е извадил платените 1000лв. и е присъдил
9000лв. Приел е възражението за съпричиняване за неоснователно.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
7
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ и с изтичането му е обусловена допустимостта на
претенцията. Последното обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на
основание чл.235, ал.3 от ГПК. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. №
1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на
ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът
С. П. е отправила писмена претенция към застрахователя. В тримесечния
срок той й е определил и изплатил обезщетение за неимуществени вреди в
размерна 1000лв. Тъй като няма сключено споразумение между тях, то
предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
8
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства.
Заедно с това той трябва да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
между застрахователя и деликвента.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за лек автомобил
„ Тойота РАВ 4“ е била застрахована при жалбоподателя- ответник.
Застраховката е била валидна към момента на настъпване на
произшествието. По делото не се спори по отношение на наличието на
предпоставките на чл.45 от ЗЗД спрямо застрахования при ответника водач,
но се твърди от застрахователя, че е налице съизвършителство, тъй като и
водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ е допринесъл за настъпване на
пътния инцидент. Спори се по основателността на направеното възражение
за съпричиняване и размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Относно механизма на произшествието следва да се съобрази
заключението на автотехническата експертиза и показанията на свидетеля П.,
водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, участвал в произшествието. Той
е и очевидец на същото. Експертизата установява, че скоростта му преди
удара е била около 50 км/ч като при нея опасната зона на спиране е 35 м.
Отстоянието, на което се е намирал той до мястото на удара, в момента на
навлизане на лек автомобил „Тойота РАВ 4“ в лентата за насрещно движение
е около 24м. Изводът, който е направил експертът е , че ударът за водача на
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ е бил непредотвратим. Това, че водачът
му е имал техническа възможност да възприеме другият автомобил още
преди той да навлезе в лентите за насрещно движение не означава, че ударът
е бил предотвратим и той би могъл да го избегне. Изводът на вещото лице по
отношение на предотвратимостта на удара от страна на водача на лекия
автомобил, в който е пътувала ищецът, означава липса на противоправно
поведение от негова страна и нарушаване на правилата за движение по
пътищата.
Водачът на лек автомобил „Тойота РАВ 4“ е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата. Както е посочено в заключението и в
констативния протокол той е пресякъл хоризонтална маркировка М2- двойна
непрекъсната линия. Тя забранява на ППС да я застъпват и пресичат при
двупосочни пътища с повече от три пътни ленти и при приближаване към
9
кръстовища, пътни възли и други места, които представляват особена
опасност за движението. Водачът е допуснал нарушение на чл.25 и чл.37 от
ЗДвП. Двете императивни разпоредби му вменяват в задължение преди да
предприеме каквато и да било маневра да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението. При завиване на ляво водачът е
длъжен да пропусне насрещно движещите се ППС. От доказателствата по
делото се установява, че водачът на лек автомобил „Тойота РАВ 4“ е
нарушил правилата за движение, поради което е допуснал и е предизвикал
настъпването на ПТП, при което е пострадала С. П.. В случая не се
установява независимо съизвършителство, тъй като водачът А. П. не е
нарушил правилата за движение по пътищата. При независимото
съизвършителство има съпричиняване на вредоносния резултат от
неколцина- чл.53 от ЗЗД. Те отговарят солидарно, поради което
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря до
размера на застрахователната сума, но за обезщетяване на пълния размер на
вредата, а не пропорционално на приноса на застрахования при него
деликвент. Причинителите на вредите отговарят солидарно спрямо
увредения като последният може от всеки един от тях да поиска
обезщетение в пълен размер, а не съобразно приноса им. Предвид
функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, то
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря по
отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него
деликвент- за всички вреди и в пълния им размер, а не според приноса му. / Р
№ 192/ 02.11.2017г. по т.д. № 416/17г., I т.о. на ВКС, Р № 52/28.05.2019г. по
т.д. № 1497/18г., I т.о. на ВКС/. Дори и да се приеме наличието на
съизвършителство и от двамата водачи, то това не може да се отрази на
размера на обезщетението, претендирано от ищеца, освен ако водачът на
лекия автомобил, с който е пътувал, не е бил употребил алкохол и той е знаел
за това обстоятелство. Разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД намира приложение
само, когато пострадалият обективно е допринесъл за увреждането си. Това
означава да се установи негово противоправно поведение, което да налага
приемане на определен обем съпричиняване, с който да се редуцира
обезщетението. Недопустимо е да се приложи горната разпоредба за чуждо
противоправно поведение.
Поради изложеното по- горе застрахователят е пасивно
10
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.
По размера на вредите.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. При недоказването им за него са неблагоприятните последици,
изразяващи се в това съдът да приеме, че твърдените факти не са настъпили.
Медицинската експертиза е установила травматичните увреди, които са
получени от ищеца при ПТП: натъртване на меките тъкани на гръдния кош-
без видими травматични увреждания, контузия на долния дял на левия бял
дроб. Последната травма й е причинила разстройство на здравето временно
опасно за живота. Морфологичното увреждане на белия дроб води до
съществени нарушения на дишането и кислородния баланс в организма. Това
нарушение се усеща като недостиг на въздух, спиране на дишането, задух,
както е съобщила ищецът. Временната опасност за живота е била ограничена
във времето, само за болничния престой, но не и след това, при провежданото
домашно лечение и възстановяване. Контузията на меките тъкани е
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Само контузията на
белия дроб е средна телесна повреда. Тази травма не е довела да нарушаване
на една от основните функции на човешкия организъм- дихателната, нито е
нарушила функцията на самия орган- бял дроб. От приложената епикриза от
МБАЛ „Благоевград“ АД се установява, че болничният престой на ищеца е
бил кратък- три дни, като е установено, че при огледа на гръдния кош няма
травматични лезии, везикуларно/нормално/ дишане без прибавени хрипове.
Разстройството на здравето временно опасно за живота й е било за
11
сравнително кратък период след като пострадалата е била освободена за
домашно лечение. Първоначално тя е изпитала болка с голям интензитет в
продължение на около 2-3 седмици като с времето тя е намалявала и
напълно е преминала. От показанията на свидетеля П. се установява, че за
период от 2-3 седмици той й е помагал да става от леглото като това
състояние е продължило 2-3 месеца. По настоящем се оплаква при вдигане
на тежки предмети, което е посочено като последица и от вещото лице-
лекар. Възстановителният и лечебен процес е сравнително кратък – не повече
от 2-3 месеца. Приеманите медикаменти са били с обезболяващ характер.
При личният преглед е установено актуалното здравословно състояние на
ищеца, а именно без данни за последици и усложнения от получените травми
от ПТП. Установено е еднакво везикуларно дишане и еднакъв перкуторен
тон в двете гръдни половини, включително и в двата бели дроба. Ищецът,
поради проведеното болнично лечение, не е развила като усложнение
контузионна пневмония. Съдът като съобрази сравнително краткия лечебен и
възстановителен период, липсата на трайни травматични увреди, липсата на
нарушаване на дихателната функция и белия дроб, изпитваните трудности в
бита при вдигане на тежки предмети, възрастта на С. П. към момента на
пътния инцидент-60 години, актуалното й добро здравословното състояние с
оглед на получените травми през месец май 2019г., намира, че справедливото
обезщетение за неимуществени вреди, което да компенсира претърпените от
нея болки и страдания е 10 000лв. От тази сума следва да се извадят 1000лв.,
доброволно платени от ответника или остават дължими 9000лв.
В тежест на ищеца е да докаже с всички допустими и относими
доказателства всички увреди, които твърди, че е получил- както физически,
така и емоционални. В исковата молба се твърди, че С. П. е получила остра
реакция на стрес, последвана от посттравматично стресово разстройство,
което е налагало лечение. Това психично състояние не може да се установява
със свидетелски показания, доколкото свидетелят не разполага с
необходимите познания, за да постави съответна диагноза. При пътен
инцидент, който е екстремно събитие в живота на човек, е типично и нищо
необичайно, той да изпита негативни емоции. То предполага изпитването на
обосновани чувства на страх и стрес. В гражданския процес следва да бъдат
доказани твърденията за психологическо състояние у пострадалия,
надхвърлящи обичайните като последица от пътен инцидент. Установеното
12
от свидетеля М. за емоционалното състояние на С. П. след инцидента, а
именно, че не може да спи, че хората й пречат, не могат да се приемат за над
обичайното при ПТП. Ето защо съдът приема, че в хода на процеса не са
доказани наличието на получила остра реакция на стрес, последвана от
посттравматично стресово разстройство, което е налагало лечение. Следва да
се посочи, че и двете емоционални изживявания са обичайни последици при
пътен инцидент.
Като съобрази всички тези обстоятелства съдът намира за справедливо
приетото обезщетение за неимуществени вреди.
По възражението за съпричиняване.
Разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения,
ако е допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. Ответникът е въвел възражение, че
ищецът е пътувала без поставен предпазен колан. В тази връзка следва да се
обсъди заключението на допуснатата медицинска експертиза, както и
показанията на свидетеля П.. Безспорно е установено, че С. П. е била
пътник на предна дясна седалка в лек автомобил „Фолксваген Пасат“.
Според категоричният извод на вещото лице и свидетелските показания тя е
пътувала с поставен обезопасителен колан. Нормата на чл.137а от ЗДвП
вменява в задължение на водачите и пътниците в МПС от категория М1, М2,
М 3 и N1,N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителни
колани, с които те са оборудвани. Нормата е императивна и предписва
определено поведение, което пътниците в МПС от съответната категория,
трябва да имат във връзка със своята безопасност. Като съобрази
доказателствата по делото съдът приема, че възражението за съпричиняване е
13
неоснователно.
При определяне на размера на обезщетенията съдът съобрази годината
на настъпване на произшествието/2019г./ и икономическата обстановка в
страната. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е в
зависимост от този на лимитите, а от това кои от тях са били предмет на
съдебното производство и са били доказани в хода на съдебното дирене.
Лимитите не са самостоятелен критерии за определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. / Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г.-, ВКС, II т.о.,
Р № 60090/29.07.2021г. по т.д. № 1472/20г., ВКС, I т.о./ Размерът на
определеното обезщетение за неимуществени вреди е равен на 16
минимални работни заплати за страната/ МРЗ от 560 лв. за 2019г./ и 7 средни
работни заплати при 1246 лв. средно месечна работна заплата за страната за
месец май на 2019г. Определеното обезщетение е съответно на жизнения
стандарт на страната към праворелевантния момент.
Поради изложеното решението на ОС- Благоевград следва да потвърди.
По разноските.
На жалбоподателя- ищец не се дължат разноски, тъй като такива не е
сторил за въззивното производство.
На адв. М. се дължи адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция от 620, 53 лв. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
На жалбоподателя- ответник се дължат разноски съобразно
отхвърлената част от иска, а именно в размер на 902лв. Въззивният съд
намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по
чл.78, ал.5 от ГПК, направено от процесуалния представител на С. П., е
неоснователно. То е на минимален размер, предвиден в Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 343/ 26.07.2021г. на ОС-Благоевград, 11
състав, постановено по гр.д. № 205/21г.
ОСЪЖДА ЗАД“ ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София,
със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 20-22, ет.6, офис 8 чрез адв. Т. Т. да
заплати на адв. Г.М., гр. ***, ул. „ ***“ № 47, ет.3 сумата от 620, 53 лв. /
шестстотин и двадесет лева и петдесет и три стотинки/ адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет.4,
ап.12 и със съдебен адрес: гр. ***, ул. „ ***“ № 47, ет.3 чрез адв. Г. М. да
заплати на ОСЪЖДА ЗАД“ ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр.
София, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 20-22, ет.6, офис 8 чрез адв. Т.
Т. сумата от 902 лв. / деветстотин и два лева/ разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15