№ 566
гр. * 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20221510101076 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „* със
седалище и адрес на управление: гр. *, район „*“, ж.к. „*“, ул. „Р*“ №4-6, представлявано от
управителя Р. М.-Т., чрез адвокат Д. П. – АК – * срещу Л. Д. С., ЕГН **********, адрес: гр.
*, ж.к. „**
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника и е направено
искане за конституиране на трето – лице помагач в процеса на страната на ответника,
съответно предявен обратен иск срещу Б. Л. Г., ЕГН **********, адрес: гр. * ж.к. *.
Ищецът твърди, че на 05.09.2019г. е сключен договор за потребителски паричен
кредит № *. между „*” ЕАД и Л. Д. С. с ЕГН **********, по силата на който кредиторът е
отпуснал на кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 10 300 лв.
Размерът на годишния лихвен процент към датата на сключване на договора е в размер на
12%, а ГПР е в размер на 15, 21%. Съгласно договора, ответникът се е задължил да погасява
отпуснатия кредит на 120 месечни вноски с последна месечна вноска на 21.08.2029г. След
усвояване на кредита, кредитополучателят е правил вноски, след което е преустановил. На
основание сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.10.2021 г.
и приложенията към него между „*” АД, с * и „* задължението на Л. Д. С. с ЕГН
**********, произтичащо от договор за потребителски паричен кредит № *., е изкупено от
„*и на основание чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът е уведомен, че
считано от датата на получаване на уведомлението за цесия кредитор спрямо него по
отношение гореописаното парично вземане е „* На 06.12.2021 г. уведомлението за цесия е
изпратено на посочения в договора адрес. Писмото се връща с отбелязване „ непотърсено“.
„*пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на
заявление до PC - * за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 09.03.2022г.,
по което заявление е образувано частно гражданско дело № 467/2022г., като по същото била
издадена заповед за парично изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение.
Твърди, че към настоящия момент погасяване на задължението по договора за кредит не е
осъществено. Предвид изложеното по – горе моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът Л. Д. С. с ЕГН ********** дължи на „*сумата от 1
1
961, 06 лв., от които - главница в размер на 780, 27 лв. - частично претендирана главница за
вноски с настъпил падеж за периода от 21.03.2021 г. до 21.02.2022г. включително
/падежирали вноски/; договорна лихва – 1 104, 93 лв. - частично претендирана лихва за
вноски с настъпил падеж за периода от 21.03.2021 г. до 21.02.2022г. включително
/падежирали вноски/; лихва за забава - 75, 86 лв. /за претендираната главница/ за периода от
21.03.2021 до дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, дължими по договор за
потребителски паричен кредит № *., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане
на сумата. Претендира направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПK е депозиран такъв от
ответника Л. С., в който отговор се изразява становище за допустимост и неоснователност
на предявената срещу нея претенция с възражения за нищожност, поради неравноправност
на клаузи в процесния договор на основание чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 10, 11, 12 и 20 от ЗПК и чл.
10, ал. 1 ЗПК. Твърди нищожност на основание чл. 26 ЗЗД, поради противоречие на добрите
нрави на уговорката за договорна лихва. Оспорва договорът за цесия, сключен между
първоначалния кредитор и ищецът в настоящото производство да е породил действие
спрямо нея, поради недостигане на уведомлението до нея. Прави искане за конституиране
на трето – лице помагач в процеса на страната на ответника, съответно предявява обратен
иск срещу Б. Л. Г., ЕГН **********, адрес: гр. * ж.к. *.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК по предявения обратен иск, не е постъпил отговор
от ответника по него.
Съдът с определение, постановено по делото на 07.10.2022г. съдът е конституирал
на основание чл. 219, ал. 1 ГПК Б. Л. Г., ЕГН **********, адрес: гр. * ж.к. * като трето –
лице – помагач на страната на ответника.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 15.11.2022г., третото лице –
помагач се явява лично и заявява, че внасяла сумите по кредита, но при последното
внасяне разбрала, че ответницата има запор, който спира внасянето от страна на третото
лице - помагач. Не оспорва декларацията, представен с отговора на исковата молба, тя я е
подписала. Твърди, че поради кредитното поведение на ответницата, се е възпрепятствалa
вноската по този кредит, затова спряла да внася парите по кредита.
Съдът като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
Изложените в исковата молба обстоятелства относно това, че на 05.09.2019г. е
сключен договор за потребителски паричен кредит № *. между „*” ЕАД и Л. Д. С. с ЕГН
**********, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя (ответникът в
процеса) потребителски паричен кредит в размер на 10 300 лв., като размерът на годишния
лихвен процент към датата на сключване на договора е в размер на 12%, а ГПР е в размер на
15, 21%, по който договор ответникът се е задължил да погасява отпуснатия кредит на 120
месечни вноски с последна месечна вноска на 21.08.2029г., както и сключването на договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.10.2021 г. и приложенията към него
между „*” АД, с * и „* с който задължението на Л. Д. С. с ЕГН **********, произтичащо от
договор за потребителски паричен кредит № *., е изкупено от „*и на основание чл. 99 от
Закона за задълженията и договорите, длъжникът е следвало да бъде уведомен, че считано
от датата на получаване на уведомлението за цесия кредитор спрямо него по отношение
гореописаното парично вземане е „* като на 06.12.2021 г. уведомлението за цесия е
изпратено на посочения в договора адрес и се върнало отбелязване „непотърсено“ - не се
оспорват от ответника и се установяват от приетите по делото писмени доказателства
- Договор за потребителски паричен кредит № 3838317 от 05.09.2019 година и погасителен
план към него; Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.10.2021 година
и Приложение № 1 към него, Потвърждение за извършената цесия; Уведомление за цесия и
уведомление за предсрочна изискуемост; известие за доставяне.
Приета е декларация от Б. Л. Г. – третото лице – помагач в процеса на страната на
2
ответника, представена от ответника към отговора на исковата молба, която декларация от
05.09.2019г. и в която се сочи, че Б. Л. Г. е получила от ответника в настоящото
производство сумата от 20 000 лева от кредит и се задължава да плаща вноски съгласно
погасителните планове и която декларация не е оспорена от Б. Л. Г. – третото лице –
помагач в процеса на страната на ответника в проведеното по делото открито съдебно
заседание на 15.11.2022г., в което тя се е явила лично.
Прието е заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Н. Ш., неоспорено от страните, от което заключение се установява, че сумата
на предоставения договор за потребителски паричен кредит №3838317 от 05.06.2019г. в
размер на 10 000, 00 лв. е отпусната на 05.09.2019г., кредитът е усвоен еднократно по банков
път на 05.09.2019г. по сметка * в „*” ЕАД, * с титуляр Л. Д. С., ЕГН **********. По
сметката на цедената н цеснонера, от кредитополучателя по договор за потребителски
паричен кредит №*. - Л. Д. С., ЕГН ********** са извършени плащания за погасяване на
кредита в размер на 2 934, 50 лв., от които 15, 33 лв.- лихва просрочи; 1 838, 12 лв. -
договорена лихва; 170, 81 лв. - застрахователна такса; 910, 26 лв. – главница. Размерът
на неиздължената сума за главница, дължима за вноски с настъпил падеж за периода от
21.03.2021г. до 21.02.2022г. включително е на стойност 780, 27 лв. Размерът на договорената
лихва за периода от 07.05.2021г. до 07.04.2022г. включително е на стойност 1 104, 93 лв.
Размерът на лихвата за забава на плащането върху претендираната главница в размер на
780, 27лв за периода от 21.03.2021г. до 09.03.2022г. /датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда/ е на стойност 75, 86 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По предявените са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД:
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже изпълнение на
задължението на първоначалния кредитор по договора за кредит, както и размера на
претенциите си. В случая ищецът следва да докаже и обстоятелството, че е правоприемник
на първоначалния кредитор по договор за продажба и прехвърляне на вземания, въз основа
на чиито правни последици обосновава активната си процесуална легитимация.
Ответникът следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи,
правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които
черпи изгодни за себе си правни последици.
Ответникът по първоначалните искове прави възражения за нищожността на клаузи в
процесния договор за кредит с правно основание чл. чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 10, 11, 12 и 20 от
ЗПК и чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 26 ЗЗД.
Исковете – предмет на производството са допустими – предявени са в срока по чл.
415 ГПК от активно легитимирана страна.
Видно от приложеното към настоящото дело частно гражданско дело № 467/2022
година и двете по описа на Районен съд – * в полза на ищеца в настоящото производство
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
за сумата от 1 961, 06 лв., от които - главница в размер на 780, 27 лв. - частично
претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 21.03.2021 г. до
21.02.2022г. включително /падежирали вноски/; договорна лихва – 1 104, 93 лв. - частично
претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 21.03.2021 г. до 21.02.2022г.
включително /падежирали вноски/; лихва за забава - 75, 86 лв. /за претендираната главница/
за периода от 21.03.2021 до дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата.
По отношение основателността на същите:
3
Ответницата не оспорва възникването на облигационното отношение между нея и
праводателят на ищеца, нито твърди, респ. доказва плащане на претендираната от него сума.
Възражението за недължимост и на претендираните с исковата молба суми поради това, че
цесията е непротивопоставима на длъжника, тъй като е ненадлежно уведомен за цесията –
съдът намира за неоснователно. Задължението за съобщаване по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
цедентът може да извърши както лично, така и чрез трето лице от една страна, от друга
страна константната практика на ВКС сочи, че връчването на исковата молба представлява
уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Настоящият състав на съда, като съобрази
предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията на сключения договор,
намира за неоснователни доводите на ответницата, че процесният договор не отговоря на
изискванията за действителност съобразно чл. 22 ЗПК. Договорът е сключен в писмена
форма и в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 ЗПК. Посочени са индивидуализиращи
данни за страните, размера на получената сума, общия размер, който потребителят следва да
върне, лихвен процент, размерът, броят, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. В процесния договор не са налице форматиране на текста или
разлики в големината на шрифта, на който той е съставен, които да затрудняват правилното
възприемане на информацията или да въвеждат в заблуждение потребителя. От факта, че
потребителят е подписал договора, следва че той е имал физическата възможност да
възприеме съдържанието му /да го прочете/, съответно е дал информирано съгласие за
сключването му. В противен случай е имал възможността и е следвало да откаже да
подпише договора. Установено е от приетото по делото заключение на назначената съдебно
– счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице, че шрифтът на процесния договор не
отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, но настоящият състав счита, че това
несъответствие не би следвало да води до недействителност на конкретното облигационно
правоотношение на основание чл. 22 от ЗПК. Безспорно това е предвидената от
законодателя санкция за неспазване на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, но същата не
съответства на тежестта на нарушението. Изискването за изготвяне на договора за кредит с
конкретен размер на шрифта е въведено с цел охраняване интересите на икономически по-
слабата страна - кредитополучателят от недобросъвестни практики, при които сключените
договори съдържат твърде малки букви, което затруднява кредитополучателя да осъзнае
съдържанието на отделните клаузи, тоест не е самоцелно. В конкретния случай правата и
интересите на кредитополучателя не са нарушени, тъй като договорът е сключен в писмена
форма, по разбираем и ясен начин, приложените копия са четливи. Изрично в него е
посочена сумата за усвояване на кредита, лихвения процент, броя на вноските и на падежа
на всяка една от тях. Всичко това дава възможност на потребителя да прецени обхвата на
своето задължение и след като вида и размера на шрифта не е пречка за това, не следва само
поради формалното несъответствие, кредитодателят да бъде санкциониран с най-тежката
санкция.
Предвид горните съображения на съда и не доказване плащане от страна на
ответница по първоначалните искове на претендираната от нея сума, предявените искове се
явяват основателни и доказани и следва да се уважат (основателен се явява и акцесорния
такъв за лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата) в претендирания от ищеца
размер с оглед заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна
експертиза.
По предявения обратен иск обратен иск с правно основание чл. 240, вр. чл. 79 и чл. 86
ЗЗД:
Обратният иск винаги е евентуален, тъй като се разглежда само ако бъде постановено
неблагоприятно решение по делото за подпомаганата страна (Решение № 1389/10.01.94 г.,
по гр.д. № 655/93 г., на V г.о.). Това следва изрично от естеството на претенцията, без да е
4
нужно подпомаганата страна да е заявила изрично, че предявява иска си при условията на
евентуалност и доколкото ще бъде уважен искът срещу ответника в настоящото
производство, следва да се разгледа предявеният от ответника в процеса обратен иск срещу
третото лице - помагач. За да се уважи обратният иск, не е необходимо ответникът вече
фактически да е платил. Това би лишило от съдържание института на обратния иск, по който
съдът следва да се произнесе едновременно с първоначалния иск и следователно плащане
все още не може да има.
По предявения обратен иск в настоящото производство, ищецът по него следва да
докаже сключен договор за заем между него и ответника по обратния иск и изпълнение на
договора за заем от негова страна, както и размера на претенцията си.
Ответникът следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи,
правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които
черпи изгодни за себе си правни последици.
Ответникът по обратния иск Б. Г. не оспорва възникването на облигационни
отношения между нея и ищецът по същия, не твърди изпълнение по предявената срещу нея
претенция, а обосновава неизпълнението си след определен момент, до който е изпълнявала,
на обстоятелства, които не я освобождават от отговорността, която има към ищеца по
обратния иск по договора за заем, сключен между тях, поради което обратният иск също
следва да се уважи като доказан по основание и размер. Диспозитивът по обратния иск е
условен, като третото лице се осъжда да плати на ищеца по обратния иск при условие, че
ищецът по обратния иск заплати сумата, която е осъден да плати като ответник по
първоначалния иск (Решение № 1315/27.04.60 г., по гр.д. № 2848/60 г., на І г.о.).
По разноските:
Предвид изхода от делото, на ищеца по първоначалните искове на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК се следват сторените разноски в настоящото производство и в заповедното такова
– по ч. гр.дело № 467/2022г. по описа на РС – * в размер на 212, 22 лева за заповедното
производство, от които 180, 00 лева адвокатски хонорар и 32, 22 лева – държавна такса и в
разноски в размер на 260, 78 лева за настоящото производство, от които 200, 00 лева за
възнаграждение за вещо лице и 60, 78 лева за държавна такса. Тук разноски на ищеца по
обратния иск също ще се дължат от ответника по него при условие, че същият ги заплати на
ищеца по главния иск.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.
415 ГПК и чл. 79, ал. 1 и 86 ЗЗД, че Л. Д. С., ЕГН **********, адрес: гр. * ж.к. „**дължи на
„* със седалище и адрес на управление: гр. *, район „*“, ж.к. „*“, ул. „Р*“ №4-6,
представлявано от управителя Р. М.-Т. сумата от 1 961, 06 лв., от които - главница в размер
на 780, 27 лв. - частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от
21.03.2021 г. до 21.02.2022г. включително /падежирали вноски/; договорна лихва – 1 104, 93
лв. - частично претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 21.03.2021 г. до
21.02.2022г. включително /падежирали вноски/; лихва за забава - 75, 86 лв. /за
претендираната главница/ за периода от 21.03.2021г. до дата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК по сключен договор за потребителски паричен кредит № *. между Л. Д. С., ЕГН
**********, адрес: гр. * ж.к. „**в качеството й на кредитополучател и „*” ЕАД в качеството
му на кредитор, вземането по който договор прехвърлено на ищеца в настоящото
производсвто с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.10.2021 г., сключен
между „*” АД, с * и „* ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 09.03.2022г. в съда
5
до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 467/2022г. по описа на РС - *.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Л. Д. С., ЕГН **********, адрес: гр. *
ж.к. „**да заплати на „* със седалище и адрес на управление: гр. *, район „*“, ж.к. „*“, ул.
„Р*“ № 4-6 направените разноски в настоящото производство в общ размер на 260, 78 лева,
както и направените разноски в заповедното производство - по ч. гр.дело № 467/2022г. по
описа на РС – * в общ размер на 212, 22 лева.
ОСЪЖДА Б. Л. Г., ЕГН **********, адрес: гр. * ж.к. * да заплати на Л. Д. С., ЕГН
**********, адрес: гр. * ж.к. „**сумата от 1961, 06 лв., от които - главница в размер на 780,
27 лв. - частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от
21.03.2021 г. до 21.02.2022г. включително /падежирали вноски/; договорна лихва – 1 104, 93
лв. - частично претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 21.03.2021 г. до
21.02.2022г. включително /падежирали вноски/; лихва за забава - 75, 86 лв. /за
претендираната главница/ за периода от 21.03.2021 до дата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК по сключен договор за потребителски паричен кредит № *. между Л. Д. С., ЕГН
**********, адрес: гр. * ж.к. „**в качеството й на кредитополучател и „*” ЕАД в качеството
му на кредитор, вземането по който договор прехвърлено на ищеца с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.10.2021 г., сключен между „*” АД, с * и „* ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 09.03.2022г. в съда до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.дело № 467/2022г. по описа на РС – * при условие, че Л. Д. С., ЕГН
**********, адрес: гр. * ж.к. „**заплати сумите на „* със седалище и адрес на
управление: гр. *, район „*“, ж.к. „*“, ул. „Р*“ № 4-6.
ОСЪЖДА Б. Л. Г., ЕГН **********, адрес: гр. * ж.к. * да заплати на Л. Д. С., ЕГН
**********, адрес: гр. * ж.к. „**направените разноски в настоящото производство в общ
размер на 260, 78 лева, както и направените разноски в заповедното производство - по ч.
гр.дело № 467/2022г. по описа на РС – * в общ размер на 212, 22 лева, при условие, че Л.
Д. С., ЕГН **********, адрес: гр. * ж.к. „**заплати сумите за разноски в настоящото
производство и заповедното производство - по ч. гр.дело № 467/2022г. по описа на РС –
* на „* със седалище и адрес на управление: гр. *, район „*“, ж.к. „*“, ул. „Р*“ № 4- 6.
Решението подлежи на обжалване пред КнОС в двуседмичен срок, считано от
връчването му в препис на страните с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
6