№ 182
Гр.Дулово,16.10.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Дуловският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ
При
участието на секретар – протоколиста В И. и в присъствието на прокурора
…………………… , като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №31/2019
година по описа на ДРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано с искова
молба по реда на чл.124 от ГПК с правно основание чл.74,ал.2 от ЗС.
Ищецът Е.Н.М. ***, чрез процесуалния
си представител адв.А.от ДчАК
моли съда да постанови решение с което да осъди ответниците
да му заплатят сумата от 8881.50 лева представляваща ½ от сумата с която
се е увеличила стойността на апартамент 17 в бл.10 на ж.к.Б.в гр.Б. с
кадастрален идентификатор *** след извършени подобрения в периода от
16.08.2012- декември месец 2016 година и ½ от сумата на закупените и
придобити по време на брака движими вещи, които се намират в апартамента и са
част от обзавеждането му, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. Претендира и
за направените по делото разноски.
Ответниците
З.И.А. и Г.М.А. ***, надлежно уведомени по реда на чл.131 от ГПК чрез
процесуалния си представител адв.И. *** представиха
отговор по исковата молба изцяло. Оспорват фактическите и правни доводи на ищцовата страна, като твърдят, че ищеца не е имал
възможности да извърши твърдените подобрения сам, а това е станало с тяхното
финансово съдействие. Поискаха представянето на доказателства относно
финансовото му състояние към 2012-2016 година. Представят такива относно своите
възможности. Правят възражение за настъпила погасителна давност върху
претенциите- повече от 5 години считано от извършването на подобренията.
Заявяват, че иска е неоснователен и недопустим по отношение на движимите вещи.
Твърдят, че той и дъщеря им за когото е бил женен към него момент са били
държатели на веща и са били допуснати да живеят там безвъзмездно. Възразяват
относно претенцията касаеща стойността на закупените
електрически уреди и обзавеждането общо в размер на 8820 лева, тъй като липсва
конкретизация по вещи и време на закупуване. Претендират за направените по
делото разноски.
Съдът след като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства по отделно и в съвкупност, прие за
установено следното:
Ищецът и дъщерята на ответниците – СЗ. М.са били съпрузи от 11.01.1997 година.
Двамата са живели в гр.Б. в общинско жилище . На 16.08.2012 година ответниците закупуват в гр.Б. видно от представения препис
от н.а. №34,том трети, №2404,дело №321 от 2012 година по описа на нот.И самостоятелен обект в сграда с кадастрален №**
представляващ апартамен * в ж.к.“*.“ гр.Б., блок №*
вх.*, ет.* със застроена площ от 56.48 кв.м.. След закупуването му ответниците го предоставят за живеене на дъщеря си и
семейството и. До средата на 2013 година
ищецът съвместно с брата на съпругата си- син на ответниците
и двама негови приятели започват ремонт в жилището. Видно от свидетелските
показания на А.К. и СМ.то е изпразнено от мебелите и обзавеждането на
предишните собственици. Поставили са нова дограма, нова канализация в банята,
залели са подови настилки, нови интериорни врати, нова блиндирана врата,
шпакловка на стените и окачени тавани. През месец август 2014 година ищецът
заминава да работи като строител в Белгия. Превеждал е пари по своя сметка от
която по пълномощно е можела да тегли и съпругата му Сежда.
До края на 2016 година жилището е обзаведено напълно с нови кухненски прибори-
пералня, съдомиялна, печка ,климатик,
мека мебел и гардероби. В навечерието на 2017 година правят освещаване на
жилището, като са поканили семейни приятели. От месец декември 2017 година
ищецът и Сса във фактическа раздяла ,а в последствие
с Решение №96/22.06.2018 година брака между двамата е прекратен като ползването
на семейното жилище представляващо апартамент *, находящ
се в гр.*., ж.к.*., бл.*,вх.*,ет.* е предоставено на С М. В последствие
страните не спорят, че ответниците прехвърлят
собствеността на своята внучка св.Н.Н.- дъщеря на
ищеца.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно –оценъчна експертиза, всички дейности по ремонта посочени в
исковата молба са извършени и стойността на жилището след тях се е увеличило
със 9 710 лева към датата на разтрогване на брачната връзка. Посочените
вещи ,като обзавеждане са на стойност 8150 лева към датата на разтрогване на
брачната връзка. Общо сумата е 17 860 лева, а половината от нея е 8930
лева.
След анализ на така изложените
обстоятелства и доказателствата, които ги обуславят съда стигна до следните
изводи:
Ищецът и бившата му съпруга са били
допуснати от собствениците на имота си и са упражнявали фактическа власт върху
него. Извършването от тях на значителни подобрения за собствените им нужди „Ние
искахме да си го направим, както ние си искаме за младо семейство ,не по техен
вкус“, сочи на намерение за своене и определя качеството им на владелци. Дори да се
приеме,че между родителите и семейството
на дъщеря им има отношение на договор за заем за послужване, това не е пречка
да се формира анимус у упражняващите фактическата
власт.-/т.1 от ПП-6-74/. Тъй като подобренията са извършени със знанието и без
противопоставянето на собствениците, то те са приравнени на добросъвестни
владелци, макар и да нямат това качество и съгласно нормата на чл.74,ал.2 от ЗС
имат право на увеличената стойност на подобренията.
Що се касае до направеното
възражение за настъпила погасителна давност за подобрения, то по този въпрос
следва да се възприемат разясненията дадени в т.13 от ПП №6/74 на ВС, според
които погасителната давност за подобрения, извършени от добросъвестен или недобросъвестен
владелец в чужд имот започва да тече от превръщането на владението в държане
със съгласието на собственика, или от момента, когато владението бъде смутено
от собственика с предявен иск за имота. В настоящия случай следва да се приеме
,че срока за погасителна давност започва да тече от датата на постановяване на
съдебното решение за развод и предоставяне за ползване на семейното жилище на
съпругата, а това е 22.06.2018 година. От това следва, че това възражение е
неоснователно.
По отношение на възражението, че
подобренията са извършени с техни средства, съда счита, че това тяхно твърдение
остана недоказано, тъй като представените договори за доставка, закупуване и
инсталиране на врати, дограми са сключени от ищеца. Факта, че като ходжа не е имал
нужните средства за извършването на подобренията не може да се противопостави
на твърденията на свидетелите, че ремонта е бил дирижиран и извършен с прякото
участие на ищеца и негови познати, на които той се е разплащал с насрещен труд.
Даже свидетелката на ответниците, новата собственичка
на имота и дъщеря на ищеца, не отрича, че баща и е работил на частно, но
основно след закупуването на апартамента се е занимавал основно с неговия
ремонт. Твърденията на Си Н.в частта относно произхода на средствата за ремонта
не следва да се кредитират, поради тяхната заинтересованост от изхода на
процеса. От това следва ,че подобренията извършени във формата на ремонти на
апартамента са извършени със средства на ищеца и неговата съпруга, със
съгласието на собствениците.
Възражението обаче по отношение
претенцията за присъждане на стойността на движимите вещи с които е бил
обзаведен апартамента собственост на отвениците се
явява основателно. В процеса ответниците поискаха
доказателства относно индивидуализацията на всяка вещ по отделно, което не бе
сторено от ищцовата страна. Не се спори ,че това
обзавеждане е направено от ищеца и неговата съпруга- дъщеря на ответниците и е през периода – 2013- декември 2017 година,
като след развода –месец юни 2018 година ,жилището е предоставено за ползване
на св.СЗ., без за това да се иска съгласие или становище на собствениците на
апартамента. Самият факт,че това обзавеждане се състои от движими вещи, които
могат да се отделят от апартамента всеки един момент, притежават гаранционен
срок, за повечето от които той към датата на подаване на иска е изтекъл, или е
отпаднала неговата функционалност е основание при претенция собственика да се
възползва от възможността да го върне, а не да заплаща неговата равностойност към
датата на закупуване . В настоящия казус обаче основно е че претенцията за
движимите вещи към датата на подаване на иска е отправена към лице лишено от
пасивна легитимация за това. За това дали обзавеждането на жилището е повишило
неговата стойност, следва да съдим от поведението на ищеца, който след
закупуването на апартамента заедно със съпругата си изхвърлят обзавеждането
останало от предишния собственик, т.е. в него случай ги е обременило с
допълнителни разходи или с две думи е намалило неговата стойност.
Водим от гореизложеното иска се
явява основателен само за претенцията от ½ от сумата 9710 лева, която е
за извършените ремонти по апартамента и тя възлиза на 4855 лева, като в
останала си част той следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото, ответната страна следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно уважената част от
иска: относно процесуалното представителство в условията на прихващане съгласно
заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца се признават-546.64
лева, а относно заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ответниците се признават 353.62 лева или остава ответника да заплати на ищеца
193.02 лева плюс 194.20 лева- ДТ върху уважената част от иска, плюс 45 лева за
призоваване на свидетели и 250 лева за възнаграждение на вещо лице или общо
признати разноски по делото дължими от ответника са 682.22 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Дуловския районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.И.А.
с ЕГН********** и Г.М.А. с ЕГН********** *** да заплатят
на Е.Н.М. *** с ЕГН********** сумата от 4 855.00 /четири хиляди осемстотин
петдесет и пет/ лева представляваща ½ част от стойността с която се е
увеличила стойността на апартамент 17 с идентификатор *** с административен
адрес гр.Б., ж.к.*., бл.*,вх.* ет.* след извършени подобрения през периода
16.08.2012 година- месец декември 2017 година, ведно със законната лихва
считано от 21.01.2019 година до окончателното и плащане, и отхвърля иска за разликата до 8 881.50
лева представляваща ½ от сумата на закупените и придобити по време на
брака движими вещи, които се намират в апартамента, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА З.И.А.
с ЕГН********** и Г.М.А. с ЕГН********** *** да заплатят
на Е.Н.М. *** с ЕГН********** сумата от 682.22 /шестстотин осемдесет и два лева
двадесет и две стотинки/ лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен
срок от съобщаването му на страните пред Силистренския окръжен съд.
Районен съдия: