Решение по дело №2020/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по жалба на „Лидикар“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], с управител Л. К. К., чрез адвокат Р. В. – БАК против Решение № 32-608760/27.10.2023г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което за стоката, поставена под режим „допускане за свободно обращение“ с митническа декларация (МД) с MRN 20BG001007025781R1/26.11.2020г., е определена нова митническа стойност в размер на 15 669.74 лева, определена е нова данъчна основа при внос на стоката в размер на 17 361.71 лева и са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 1 212.69 лева и ДДС в размер на 2667.93 лева, както и лихви за забава.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни норми. Релевират се възражения, че административният орган не е издал и връчил на „ЛИДИКАР“ ООД заповед за възлагане на последващ контрол след вдигане на стоката, че не е уведомил дружеството за обстоятелствата, обосноваващи възникналите основателни съмнения по отношение на декларираната договорна стойност и във връзка с тези обстоятелства не е поискана допълнителна информация, съобразена с неговите възможности. Излагат се доводи, че е нарушено правото на изслушване на дружеството, както и правото му да получи предварителна информация за мотивите на митническия орган и да изрази становище по тях. По същество се твърди, че вторичните методи, посочени в чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за определяне на митническа стойност на стоката са отхвърлени необосновано и немотивирано от директора на ТД Митница Бургас с общи и бланкетни изводи. Оспорва се прилагането на метода по чл.73, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и размера на определената чрез него митническа стойност на стоката. Счита се, че отговорът на Канадските митнически власти няма обвързваща доказателствена сила по отношение на данните, декларирани при износа на стоката от Канада, както и че липсва официален документ, съдържащ удостоверително изявление на Канадската митническа администрация, че декларираната от износителя стойност на стоката е действително платената при покупката на стоката. Поради това, жалбоподателят намира, че данните за тази стойност са неправилно използвани като база за определяне на митническата стойност на стоката по метода по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Искането е за отмяна на оспореното решение. Ангажират се доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира присъждане на разноски, за които предоставя списък (л.239). Представя и писмени бележки.

Ответникът - Директор на ТД „Митница Бургас“, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Представя административната преписка по издаване на оспорения акт и допълнителни писмени доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 26.11.2020 год. в МП „Пристанище Бургас център“ е приета МД с MRN 20BG001007025781R1/26.11.2020г. с вносител в ел.д 3/5 С. Н. С., EORI BGB200616ZAAZTSX2, [населено място], [улица] декларатор в ел.д.3/18 „ЛИДИКАР“ ООД, [ЕИК], [населено място], [улица] и косвен представител в ел.д.3/19 ел.д.3/21 „ЛИДИКАР“ ООД, [ЕИК], [населено място], [улица] за режим „допускане за свободно обращение“ на стока с описание в ел.д.№ 6/8: „катастрофирало бъги; марка POLARIS; модел RZR4 900 XP; тип Бензин; бр.места:2; товароносимост:0; първ.рег: 20140101; цвят WHITE; раб.обем: 875 куб.см.;мощност: 60 HPSAE; шаси: 4ХАХT9EA7EF263030.

В митническата декларация за стоката са декларирани съответно: в ел. д. № 5/14 „Код на държавата на изпращане/износ“ – Канада; в ел.д. № 4/1 „Условие на доставка“ – CFR- Стойност и навло; в ел.д.№ 6/14 „Код на стоката – код по Комбинирана номенклатура/№ 6/15 „Код на стоката – код по ТАРИК“ – **********; в ел.д № 4/16 „метод за определяне на стойността“ - 1 - договорна стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса), в ел.д. № 4/14 „Цена на стоката“ – 2 818; в ел.д. № 4/10 „Валута“ – CAD; в ел.д № 7/10 „ Идентификационен номер на контейнера“ – MSDU7300566.

Към митническата декларация са приложени документи на английски език, а именно фактура № RА-Е2 0092801/28.09.2020 г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.”, 7405С rue Verite, Pierrefonds,Q.C H9J3R9, Канада (л.142), опаковъчен лист № RA- Е20092801, издаден от ,,9396-9053 QUEBEC Inc“ 7405С rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада (л.143), OFF - ROAD VEHICLE PERMIT-VEHICLE PORTION CERTIFTCAT № T2106163(л.145); Морска товарителница № MEDUMC806533 (л.148), фактура (терминални такси) № **********/19.11.2020 (л.146). Тези документи са представени от ответната страна по делото и в превод на български език (л.214, 216, 221-222).

С писмо с рег.№ 32-343912/11.10.2022г. (л.195-197, представено в превод на български език на л.195) заместник директора на Агенция Митници е поискал от служител на Агенцията на канадските гранични служби в Посолството на Канада във Виена съдействие, на основание Споразумение между Европейската общност и Канада за митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата информация за извършване на проверка на търговска сделка, касаеща друг автомобил, с друг вносител и друга митническа декларация. В отговор в ЦМУ е постъпило по електронна поща писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022г. (л.152, 193-194, представено в превод на български език на л.191-192 от делото), изготвено от служител на Агенцията на канадските гранични служби (Canada Border Services Agency) в посолството на Канада във Виена. В писмото е посочено, че във връзка с искане № 32-343912 по отношение на износител „9396-9053 QUEBEC Inc.“ е приложен „CERS“ и че упражняваната дейност от това дружество е „търговци на употребявани автомобили“. Като приложение към писмото от Агенцията на канадските гранични служби е представен в електронен формат запис на износа, а именно файл BG _ExportDeclaration-9396-9053 QUEBEC Inc.xlsx, sheet Containers (Българска декларация за износ № 9396-9053.Квебек_инк. Xlsx лист „Стоки“). Този файл съдържа изисканите данни не само за автомобила, по повод на който е отправено искането за съдействие, но и за други автомобили, вкл. и процесното МПС, относно декларираните за тях стойности към момента на износа от Канада.

Писмото, ведно с приложението, е препратено на териториалните дирекции на АМ и съответно е постъпило в ТД Митница Бургас под рег. № 32-17346/13.01.2023 г. (л.150), в резултат на което е извършен последващ контрол на стоката, декларирана с MRN 20BG001007025781R1/ 26.11.2020г. При анализ на приложените към тази декларация документи и информацията, предоставена от Агенцията на канадските гранични служби, включително – файл BG _ExportDeclaration-9396-9053 QUEBEC Inc.xlsx“, митническите органи са констатирали съответствие по отношение на декларираната стока, предмет на износа и вноса – „катастрофирало бъги - марка POLARIS; модел RZR4 900 XP; тип Бензин; шаси: 4ХАХT9EA7EF263030 и несъответствие между декларираната при вноса цена 2818 CAD в МД с MRN 20BG001007025781R1/26.11.2020г. и декларираната при износа цена – 12 464 CAD, посочена в колона Total_Value/Total Value_Currency от таблица BG _ExportDeclaration-9396-9053 QUEBEC Inc.xlsx, sheet Commodities.

Във връзка с установеното несъответствие и породени съмнения относно действителната цена на стоката и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническа стойност от митническите органи са изискали от „ЛИДИКАР“ ООД като декларатор и от С. Н. С. като вносител на стоката заверени копия на всякакви налични документи, данни и снимков материал, като и доказателства в подкрепа на декларираната цена при вноса. С. Н. С. не е депозирал отговор на отправеното запитване (л.136-137 от делото), което му е връчено на 02.02.2023г., видно от представеното по делото известие за доставяне (л.138), нито е представил доказателства. С писмо с рег.№ 32-6082/15.02.2023г. (л.129) управителят на „ЛИДИКАР“ ООД е отговорил на адресираното до дружеството писмо изх.№ 32-38915/30.01.2023г. (л.133), че всички документи във връзка с вноса на стоката са приложени към митническата декларация, че „ЛИДИКАР“ ООД не притежава и не съхранява търговското досие по сключената сделка и никакви документи, предшестващи издаването на търговската фактура, тъй като не е страна по извършената продажба, че на дружеството не са представяни от купувача никакви документи относно извършени плащания по сделката, че „ЛИДИКАР“ ООД не притежава снимков материал на стоката, удостоверяваща нейната цена, че информация и/или декларация за изпълнение на условията по чл.70, §3 от Регламент(ЕС) № 952/2013г. следва да бъде изискана от С. Н. С..

Митническите органи са приели, че липсват доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена по приложената фактура към МД като поръчки, оферти, кореспонденция или други, предшестващи сделката и че не е представен документ за извършено плащане по нея, въпреки, че условието на плащане по приложената към МД фактура е „Prepayment“ (предплащане), т.е., че не са налице достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната цена на стоката и елементите, които се прибавят към нея, които да отхвърлят възникналите им съмнения относно митническата стойност на стоката, определена по реда на чл.70, параграф 1 от Регламент (ЕС)№ 952. Предвид тези съмнения митническите органи са приели, че декларираната въз основа на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952 митническа стойност, определена на база на фактура № RА-Е2 0092801/28.09.2020 г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.”, следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и резултатите от извършената проверка, до дружеството жалбоподател е изпратено съобщение с рег. № 32-545119/04.09.2023 г.(л.63-73), с което то е уведомено, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на митническа стойност за стоката по МД с MRN 20BG001007025781R1/26.11.2020г. В съобщението подробно са изложени констатациите на митническите органи от анализа на събраните в производството доказателства и основанията за изменение на митническата стойност и определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС, както и са разяснени възможността и срокът за представяне на становище. Писмото е връчено на жалбоподателя на 19.09.2023 г., видно от представеното с административната преписка известие за доставяне(л.73 от делото).

В срока за отговор е предоставено становище peг. № 32-566108/25.09.2023г. от Л. К. К., в качеството си на управител на „Лидикар“ ООД (л.57-61), в което се изразява несъгласие с мотивите за изменение на декларираната митническа стойност с МД с MRN 20BG001007025781R1/26.11.2020г. Изрично е заявено, че не е уведомена за правото си на достъп до информацията, въз основа на която е определена новата митническа стойност. Не са представени допълнителни доказателства.

С докладна записка с рег. № 32-606360/26.10.2023г., изготвена от началник на МП Пристанище Бургас център до директора на ТД Митница Бургас (л.45-56), е направено предложение за издаване на индивидуален административен акт за определяне на нова митническа стойност на стока 1 от МД с MRN 20BG001007025781R1/26.11.2020г.

В резултат на проведеното производство е издадено оспореното решение № 32-608760/27.10.2023г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което е отхвърлена декларираната с МД с MRN 20BG001007025781R1/26.11.2020г митническа стойност и на основание чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за декларираната стока е определена нова митническа стойност в размер на 15 669.74 лева, за която стойност е прието, че на основание чл. 77, §1, б. а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. възниква вносно митническо задължение на датата на приемане на митническата декларация – 26.11.2020 г. (чл. 77, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.). В резултат на новата определена митническа стойност на основание чл.85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10% за вносно мито, съответстващи на декларирания тарифен код, е определено ново митническо задължение в размер на 1 566,97 лева. На основание чл.55, ал.1, във вр. с чл.16, ал.1 от ЗДДС за извършения внос е определена нова данъчна основа в размер на 17 361,71 лева, по отношение на която е прието, че на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 77, §1, б. а) и чл. 77, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на датата на възникване на митническото задължение възниква задължение за ДДС, като на основание чл.66, ал.1, т.2 от ЗДДС и на чл.67, ал.1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 3 472,34 лева. На основание чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл.56 от ЗДДС, във връзка с чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 3 880,62 лева, от които мито в размер на 1 212,69 лв. и ДДС в размер на 2 667,93 лeвd, ведно със задължение за лихви, считано от 26.11.2020 год. до уведомяването на длъжника.

В мотивите на решението е посочено, че във връзка с постъпилата информация с писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022 г. от канадските митнически власти за декларирана стойност на износ на стоката, предмет на разглежданата декларация, са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. Направени са изводи, че отговорът от канадските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред, поради което същият представлява годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество относно процесното МПС. При анализ на приложените към МД документи и постъпилата информация по линията на международното сътрудничество, митническите власти са достигнали до извод, че декларираната на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност, определена въз основа на фактура № RА-Е2 0092801/28.09.2020 г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc., следва да бъде отхвърлена. Последното е обосновано с разликата в декларираната стойност на стоката, посочена в представената информация за износ и в декларацията за внос, съответно приложената към нея фактура.

След като са приели, че митническата стойност не може да бъде определена на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи са приложили вторичните методи посочени в чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За тази цел е разгледан всеки един от методите, посочени в цитираната разпоредба, като са приложени последователно букви от а) до г), в резултат на което всеки един от тези методи е отхвърлен. За да отхвърлят методите посочени в букви а) и б) митническите органи са приели, че липсва информация в митническата информационна система МИС3А за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне за допуснати за свободно обращение стоки и за приети договорни стойности на стоки, които са еднакви или сходни с внесената стока или са произведени в същата държава, и въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики. Прието е, че методът, посочен в буква в) се явява неприложим, тъй като липсва база данни за единична цена, на която внесените стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на съюза. За неприложим е приет и методът, посочен в буква г), тъй като липсва база данни за обичайната печалба и размера на общите разходи за производство на декларираните стоки. При установената неприложимост на методите по чл.74, §2 букви от а) до г), митническите органи са достигнали до извод за приложение на резервния метод, регламентиран в чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За да определят митническата стойност по посочения метод, митническите органи са възприели като достоверна декларираната стойност при експорта на процесната стока от Канада, а именно 12 464 CAD.

Решението е връчено на „ЛИДИКАР“ ООД на 31.10.2023, видно от приложеното по делото известие за доставяне (л.44).

В хода на съдебното производство съдът прие като доказателства по делото допълнително представените от ответника преводи на български език на документите, приложени към митническата декларация и на постъпилото писмо от Агенцията на канадските гранични служби, както и един брой диск (CD) със запис на файла - приложение към това писмо - BG_ExportDeclaration-9396-9053 QUEBEC Inc.xlsx, sheet Containers (Българска декларация за износ № 9396-9053.Квебек_инк. Xlsx лист „Стоки“). Съдът извърши оглед на файла на диска в проведеното на 28.03.2024г. съдебно заседание, като след отварянето му се установиха данни конкретно относно износа на стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с процесната митническа декларация с MRN 20BG001007025781R1/26.11.2020г. - на лист „стоки“ на ред 258 се установи VIN номера на превозното средство, описанието му е в четвърта колона, а стойността в десета колона – 12 464, а последната колона е видът на колоната – канадски долар. Извадки от този файл - приложение към писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022 год., които съдържат данни конкретно за износа на това превозно средство, като и преводи на български език, са представени от ответника и приети като доказателства на л.226 – л.232 от делото, ведно с представената от него служебна бележка с рег.№ 32-726755/06.02.2024г. на Началника на МП Пристанище Бургас Център, съдържаща информация относно извършване на проверка в националната митническа информационна система МИСЗА за отхвърлянето на вторичните методи по чл.74, §2, б. а) и б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и информация за критериите, които са заложени при извършването на тези проверки в митническата система МИСЗА.

В хода на съдебното производство бе приета и представената от ответника, в превод на български език, кореспонденция водена между митническите власти на Р.България и на Канада (л.198-202). В представеното писмо с рег. № 32-227447/16.06.2023 г., в отговор на отправено запитване, от Агенция на канадските гранични служби е дадено разяснение, че Порталът на Канадската система за докладване на износа (CERS) е уеб портал за самообслужване и същият се ползва от износителите да подават документи за износ по електронен път пред Канадската агенция за гранични служби. Посочено е, че порталът изисква регистрация, за която е необходим валиден бизнес номер с профил за износ. Посочено е още, че стойността на износа декларирана в CERS е официалната стойност, която е декларирана при износ от Канада за България.

В хода на съдебното производство съдът прие като доказателства по делото представените от жалбоподателя препис на решение № Р-247/32-214208 от 28.06.2022 г. и решение № Р-235/32-204823 от 21.06.2022 г. на директора на Агенция Митници, с които на адв. Р. В. е предоставен достъп до обществена информация, както и писмо с рег. № 32-23261/21.01.2022 г. на директора на Дирекция „Митническа дейност и методология“, изпратено до директорите на териториалните дирекции, в което са дадени указания относно употребата на предоставена информация при износ за целите на определяне на митническата стойност при внос на същата стока и указания за уеднаквяване на практиката по проверка, приемането и/или оспорване на декларираната митническа стойност. Видно от решение № Р-247/32-214208 от 28.06.2022 г. в Системата МИСЗА и системата МИСВ не се съдържат данни за стоки, допуснати за свободно обращение в други държави членки, а само за тези, допуснати за свободно обращение на територията на България.

Като доказателства бяха приети и представените от жалбоподателя препис на решение № Р-464/32-510914 от 10.08.2023 г. на директора на Агенция Митници, с които на адв. Р. В. е предоставен достъп до обществена информация и на получената с това решение Заповед № ЗАМ-766/32-164865/02.05.2023г. за утвърждаване на Указания за уеднаквяване на практиката по проверка, оспорване, приемане или отхвърляне на декларираната митническа стойност, определяне на нова митническа стойност и извадка от тези Указания (л.178-183 от делото).

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна, против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, по аргумент от чл.19, ал.7 от ЗМ, в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл.101, § 1 и чл.29 от Регламент № 952/2013 г., вр. чл.19 ал.1 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл.5, т.39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия, в предвидената в закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, мотивирали неговото издаване, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с материалноправни разпоредби.

Процесната митническа декларация с MRN 20BG001007025781R1/26.11.2020г. е била предмет на последващ контрол. В този случай е приложима разпоредбата на чл.84в от ЗМ, според която проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, която се издава от органите по чл.84, ал.2 от ЗМ, има реквизитите по чл.84, ал.3 от ЗМ и се връчва на заинтересованото лице. В случая не е била издадена заповед за възлагане по чл.84в от ЗМ на проверка в рамките на последващия контрол. Неоснователно е възражението на ответника, че липсва законово изискване за издаване на такава заповед по отношение на извършения в случая последващ контрол по смисъла на чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ - чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията и на придружаващите я документи, за разлика от последващия контрол по смисъла на чл.84, ал.1, т.2 от ЗМ. Това е така, тъй като нормата на чл.84в от ЗМ не прави разграничение дали проверката е по т.1 или т.2 на чл.84, ал.1 от ЗМ, като единственото разграничение по двете точки е, че проверката по т.2 се извършва по реда на чл.84а и чл.84м, т.е. всички други разписани действия в Раздел IV Последващ контрол на декларирането са приложими за проверката по т.1 на чл.84 от ЗМ, в т.ч. издаване на заповед за възлагане. В този смисъл е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт.

Процесният внос е осъществен на 26.11.2020г., при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза („Регламент № 952/2013“), в сила от 01.06.2016 г. По силата на чл.70, §1 от този регламент основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Съгласно чл.70, §2 на същия регламент действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент № 952/2013, на основание чл.140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., митническите органи могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, а съгласно чл.140, §2 ако съмненията им не отпаднат и след нейното представяне, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70, §1, т.е. те могат да отхвърлят декларираната стойност.

Съгласно чл.74, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл.70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл.74 § 2 от буква а) до буква г) от параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съответно когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, §2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, §3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, Член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на регламента.

Анализът на горните разпоредби води до извода, че прилагането на вторичните методи по чл.74 § 2 от буква а) до буква г) от параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е субсидиарно и за да се премине към тях следва да са налице основателни съмнения досежно цената, посочена в Митническата декларация на вносителя. Тези съмнения следва да бъдат доведени до неговото знание и едва ако не бъдат разсеяни, е налице възможност за определяне на митническата стойност по субсидиарно предвидените методи. В Митническия кодекс и в Регламента за изпълнение не се съдържа легална дефиниция на понятието основателни съмнения. Ето защо, проявлението му следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установени факти и обстоятелства, като в тежест на митническите органи е да докажат основателността на възникналите съмнения и да обосноват определения нов размер на митническата стойност на внесената стока.

В конкретния случай, митническите органи са се справили с тази доказателствена тежест.

За да обосноват основателните си съмнения относно декларираната стойност на превозното средство по МД с MRN 20BG001007025781R1/26.11.2020г., митническият орган се е позовавал на писмото на служителя на Агенцията на канадските гранични служби в Посолството на Канада във Виена, получено с рег. № 32-441111/16.12.2022г., препратено в ТД Митница Бургас под № 32-17346/13.01.2023г. и на прикрепения към него файл „BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc.xlsx”. Във файла в таблица са вписани данни за деклариран внос на различни стоки, в това число и на процесното бъги, вписани в канадската система за деклариране на износ CERS, в която износителите подават документи електронно. Установи се при прегледа на този файл, че на лист „стоки“, на ред 258 е налице запис на бъгито, като в колоната Total value (Обща стойност) е записана цифрата 12 464 , във валута – канадски долари. При сравняването с декларираната при вноса стойност – 2 818 канадски долари, може да се приеме, че възникването на основателни съмнения е обосновано, тъй като информацията е предоставена по официален ред от компетентен орган, при осъществяване на международно сътрудничество на основание Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област, следователно представлява годно доказателство за данните, която износителят е декларирал пред канадските митнически власти. Същото се отнася и за представените по делото от ответника извадки от файла „BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc.xlsx”, изготвени от митнически служител, които съдържат информация конкретно за данните, декларирани при износа на процесната стока. Ето защо, съдът намира, че съмненията на митническите органи в декларираната митническа стойност по MД с MRN 20BG001007025781R1/26.11.2020г. са обосновани и доказани.

При определяне обаче на новата митническа стойност е нарушен материалния закон.

Митническата стойност е определена чрез резервния метод по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., който както бе посочено по-горе, е приложим едва след изчерпване на възможностите за прилагане на методите, посочени в чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

В оспореното решение са изложени мотиви, с които вторичните методи по §2 са отхвърлени като неприложими, но тези мотиви са общи и съдържат констатации, които не са доказани. Относно хипотезите по чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. б.“а“ и б.„б“ административният орган се е позовал на извършени служебни справки в митническата информационна система МИС3А, със заложен период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след датата на вноса, като при търсенето на идентични или сходни стоки, не е бил открит резултат. В случая, няма съставени протоколи за извършването на тези действия, поради което, обективно не може да се прецени какви са били заложените от митническите органи критерии за търсене, съответно дали същото е извършено щателно. Според съда, без ангажирането на доказателства и само с посочването, че от извършена справка в митническата информационна система МИС3А не се установява информация за внос на сходни или идентични стоки за конкретно посочен период, без да са представени съответните справки, не е достатъчно да се мотивира последователното изключване приложението на методите по чл. 74, §2, б. а) и б). Освен това, за изключване приложението на методите по чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза, т.е. след като се твърди, че не са били открити резултати за договорни стойности за идентични или сходни стоки, то административният орган е следвало да отправи искане до митническите органи на други държави-членки, за да получи допълнителни данни за целите на определянето. Едва след изчерпване на тези ресурси е следвало да се пристъпи към следващите методи на определяне на митническата стойност. В случая, обаче, не се и твърди да е търсена информация и в базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза.

В оспореното решение е посочено, че описанието на превозното средство в МД е непълно и недостатъчно и липсват документи за техническото състояние на декларираното бъги, което не позволява прилагането на първия вторичен метод за определяне на митническата стойност въз основа на идентични стоки.

Същевременно, за да мотивира извода си за неприложимост на първия и на следващия вторичен метод за определяне на митническата стойност въз основа на сходни стоки, административният орган е посочил, че претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени в приблизително същото време и че разнородният характер на повредите не позволява извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел.

Съдът приема, че в митническата декларация и придружаващите я документи са налице конкретни данни, относими към дефинициите за идентични или сходни стоки по чл.1 §2, т.4 и т.14 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, но липсват доказателства тази информация да е взета предвид от митническите органи при извършената преценка, че не са налице идентични и сходни стоки с процесното бъги, поради което изводите за неприложимост на вторичните методи за остойностяване по чл.74, §2, б.а) и б.б) са неправилни.

В настоящото производство от ответника беше представена служебна бележка на началника на МП Пристанище Бургас център, в която са посочени критериите за търсене, които по принцип залагат митническите служители при извършване на проверка в МИСЗА с изричното уточнение, че претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени в приблизително същото време и че разнородният характер на повредите не позволява извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел по отношение вноса на стоките. В служебната справка са посочени и критериите за търсене, заложени от митническите служители за конкретния внос, както и че след прилагането им е видно, че няма друг внос на бъги с този тарифен код за зададения период. Сочената служебна бележка, обаче, не може да санира липсата на съставени документи в хода на административното производството, които да удостоверят извършените от митническите служители действия, а от друга страна имат характер на обяснения и свидетелски показания, депозирани в писмен вид, което е процесуално недопустимо в съдебното производство.

Идентични изводи следват и по отношение на другите два метода – по чл.74, § 2, б. в) и г), доколкото митническият орган отново е посочил единствено, че няма възможност да събере необходимата информация за тяхното приложение, но не са представени доказателства, че е направено всичко възможно за изчерпване и на тези възможности. При явна недоказаност на твърденията за неприложимост на посочените вторични методи, следва извод, че необосновано митническият орган е преминал към прилагане на резервния метод по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за определяне на митническата стойност на внесената стока.

На следващо място, съдът намира, че неправилно е приложен и резервният метод по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В случая, митническият орган е определил стойността на внесената стока въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока, за която износна стойност е получил информация от канадските митнически власти. Съдът не споделя извода на митническия орган, че данните предоставени от канадските митнически власти относно износната стойност на автомобила представляват „налични данни на митническата територия на Съюза“ по смисъла на чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл.144, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. „Налични данни“ са данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки (в този смисъл решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, „Baltic Master“ UAB). Именно такива данни могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност по резервния метод. Според цитираното решение на СЕС само такива данни обуславят определянето на митническата стойност като „разумно“ и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 952/2013, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи.

Получените данни за декларираната информация, в това число и стойност, при износа на стоката, не може да се приравни на „налични данни“ в сочения смисъл, доколкото тези данни не са налични в националната база данни, а са предоставени от износител в държавата на износа, т.е. същите не се съдържат в ползваната от българските митнически власти информационна система. Освен това файлът със запис на износа, предоставен по линия на международното сътрудничество, представлява извадка от канадската митническа система CERS – Canadian export reporting system - уеб портал за самообслужване на канадските износители, в която се осъществява електронно деклариране на износ и като такъв действително съдържа получена по официален ред електронна информация за износ. Доколкото, обаче, информацията във файла не е придружена от съответните документи, въз основа на които е съставена от износителите, тя представлява годно доказателство, удостоверяващо единствено данните, така както са декларирани от тях пред канадските митнически власти, но не и истинността на тези данни. Административният орган не е извършвал допълнителна проверка въз основа на какви доказателства се основава декларираната цена при износа, дали това е действителната договорена стойност и платена цена, няма информация за възможно включените в нея компоненти, предвид наименованието на колоната, в която е посочена цената - Обща стойност (Total value). Ето защо, не може да се приеме по несъмнен и категоричен начин, че само въз основа на представена обобщена информация за износ на дадена стока, именно декларираната при износа стойност е действителната стойност, а не тази декларирана при вноса.

В случая, приемайки, че действителната цена на стоката е тази, декларирана при износа, митническият орган на практика е приложил първичния метод за определяне на митническата стойност по чл.70, § 1 от МК, като е приел, че това е действителната договорена цена, въпреки че теоретично е отрекъл приложението на този метод, преминавайки към следващите методи на определяне на митническата стойност. При този подход, данните, получени от канадските митнически власти, са употребени за различни цели, несъвместими помежду си - веднъж като източник на възникване на основателни съмнения и втори път - като източник за определяне на митническата стойност на внесена стока, който не се вмества в никой от методите за нейното определяне, вкл. и противоречи на чл.144, § 2, б.“б“ от Регламента за изпълнение 2015/2447, съгласно който митническата стойност не може да се определи въз основа на система, при която се използва по-високата от две възможни стойности.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е определил нова такава единствено съобразно предоставената информация от митническа система на трета държава - CERS – Canadian export reporting system, директорът на ТД Митница Бургас към Агенция "Митници" е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени. Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката, незаконосъобразни се явяват и определените с оспорения акт възникнали задължения за вносно мито, ДДС и съответната лихва.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, на основание чл.143, ал.1 от АПК, следва да се присъдят на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 50 лева - държавна такса и 930 лева, договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие.

Разноските, съгласно § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Агенция „Митници“, която е юридическото лице - чл.7, ал.1 от ЗМ, в чиято структура е включен административният орган, издател на оспорения акт.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Бургас, осемнадесети състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 32-608760/27.10.2023г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което за стоката, поставена под режим „допускане за свободно обращение“ с митническа декларация (МД) с MRN 20BG001007025781R1/26.11.2020г., е определена нова митническа стойност в размер на 15 669.74 лева, определена е нова данъчна основа при внос на стоката в размер на 17 361.71 лева и са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 1 212.69 лева и ДДС в размер на 2667.93 лева, както и лихви за забава.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Лидикар“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], с управител Л. К. К., съдебно-деловодни разноски в размер на 980 /деветстотин и осемдесет / лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.