Р Е Ш Е Н И Е № .......
гр. Враца, 28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Христова гр.
д. № 765 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 144 СК и чл. 149 СК.
Производството е образувано
по искова молба от С.Т.Д., ЕГН **********, чрез адв. Д.Х., против Д.С.Щ., ЕГН **********.
В исковата молба ищецът
твърди, че ответницата е негова майка,
която с влязло в сила решение на РС – гр. Пловдив била осъдена да му заплаща
месечна издръжка в размер на 60 лева. Сочи, че след навършване на пълнолетие от
ищеца на 17.07.2017 г. ответницата преустановила заплащането на издръжката.
Ищецът посочва, че към настоящия момент е студент в Национален военен
университет *******редовна форма на обучение, квалификационна степен Бакалавър.
Заявява, че към настоящия момент неговия баща Т.Д. полага усилия за
задоволяване на ежедневните потребности на ищеца и разходите за храна, облекло
и учебни пособия. Същевременно ответница е военнослужещ в поделението в с. *******и
разполага с трудови доходи, достатъчни за задоволяване на личните й нужди и за
изплащане на издръжка без особени затруднения. Иска се ответницата да бъде
осъдена да заплаща на ищеца като пълнолетно, но учащо във висше учебно
заведение дете, месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от предявяване
на иска – 01.03.2019 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано
от датата на изискуемостта до окончателното изплащане, както и да бъде осъдена
да заплати на ищеца сумата от 1 200 лева, представляваща издръжка за минало
време за периода от 01.09.2018 г. до предявяване на иска – 01.03.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК
ответницата Д.С.Щ. чрез адв. д-р И.В., е депозирала писмен отговор на исковата
молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва
обстоятелствата, че е майка на ищеца, че на 17.07.2017 г. ищецът е навършил
пълнолетие, но не е навършил 25 години и че е приет да учи в Национален военен университет ***********“ в
гр. Д.М., редовна форма на обучение. Сочи обаче, че висшето учебно заведение, в
което ищецът учи, поема изцяло неговите разходи – такса за обучение не се
заплаща, а общежитието и храната и учебните материали са изцяло за сметка на
учебното заведение. Освен това счита, че след като бащата на ищеца е поел
неговата издръжка, то той няма нужда от заплащане на издръжка от неговата майка
– ответницата. Заявява, че плащането на издръжка на ищеца би представлявало особено
затруднение за ответница. Заявява, че работи на трудов договор към Военно
формирование 28000 – гр. Игнатиево, като за периода м. април 2018 г. до м. март
2019 г. е получила нетно възнаграждение в общ размер на 14 520,39 лева или
средно по 1 210,03 лева на месец. Същевременно ответницата има ежемесечни
разходи в общ размер на средно около 924 лева на месец, както следва: месечна
вноска по договор за потребителски кредит с „Алианц Банк България“ АД в размер
на 214,18 лева в срок до 28.06.2023 г.,месечна внсока по договр за паричен заем
от 15.01.2019 г. с Е.И. в размер на 250 лева; наем за жилище в гр. Пловдив в
размер на 380 лева на месец; разходи за електроенергия в размер на около 50
лева на месец, вода в размер на около 15 лева на месец, мобилни услуги в размер
на 15 лева на месец, кабелна телевизия и интернет в размер на 38,98 лева на
месец. Следователно сумата, с която ответницата разполага на месец за
задоволяване на своите потребности след заплащане на разходите, е в размер на
286,03 лева, т. е. под законовоопределената линия на бедността за страната,
която след 01.01.2019 г. е 348 лева. Освен това сочи, че на 31.10.2018 г. след
извършени изследвания на ответницата е поставена диагноза „двустранна
гонартроза – умерено изразена“, която причинява артроза на колянната става. За
това заболяване тепърва ще й бъде определено лечение с медикаменти и
физиотерапия, за които на ответницата ще са й нужни средства. Иска се
постановяване на решение, с което предявените срещу ответницата искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и да й бъдат присъдени сторените в производството
разноски.
След
като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата и доводите на
страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
С
доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
като безспорни между страните са отделени следните обстоятелства: че
ответницата е майка на ищеца; че на 17.07.2017 г. ищецът е навършил пълнолетие,
но към настоящия момент не е навършил 25 г.; че учи редовно във висше учебно
заведение – Национален
военен университет *******в гр. Д.М., в редовна форма на обучение.
Горните
обстоятелства се установяват и от приетите по делото Удостоверение за раждане
серия УС-0 № 343040 от 23.07.1999 г. на ищеца С.Д. и Уверение рег. №
СИ-23-191/13.02.2019 г., издадено от Национален военен университет *******Факултет
„Авиационен“, от което е видно, че С.Д. е курсант, редовно обучение, в ОКС
„Бакалавър“ по специалността „Организация и управление на военните формирования
на тактическо ниво /Авиационно въоръжение/“, като през учебната 2018/2019 г. е
записан в първи курс – зимен семестър.
От
приетата по делото справка вх. № 8281/29.05.2019 г., изготвена от Национален
военен университет *******се установява, че и през летния семестър на учебната 2018/2019
г. се обучава в редовна форма в ОКС „Бакалавър“ по специалността „Организация и
управление на военните формирования на тактическо ниво /Авиационно въоръжение/“
във факултет „Авиационен“. Статутът му е действащ курсант, като е зачислен за
обучение със Заповед № РД-06-210/19.07.2018 г., считано от 27.08.2018 г. Не
заплаща такси за обучение и общежитие, съгласно чл. 142, ал. 2 ЗОВС курсантите
са на пълна държавна издръжка. НВУ *******му осигурява храна, като разходите са
за сметка на учебното заведение. Ищецът получава месечна стипендия за учебната
2018-2019 г. в размер на 120 лева за зимния семестър и 125 лева – за
летния.
Видно
от Служебна бележка рег. № 3-2349/22.04.2019 г., издадена от Военно
формирование 28000 – Граф Игнатиево, ответницата Щ. е назначена на безсрочен
трудов договор № 549/26.05.2010 г. на длъжност „военнослужещ“ и за периода от
01.04.2018 г. до 01.03.2019 г. е получила нетно трудово възнаграждение в размер
на общо 14 520,39 лева.
Видно
от Договор за потребителски кредит, сключен на 27.07.2015 г. между „Алианц Банк
България“ АД и ответницата, както и погасителен план към същия, ответницата е
получила потребителски кредит в размер на 15 500 лева, който следва да
върне в срок до 28.06.2023 г. на месечни вноски, всяка в размер на 214,18 лева.
Съгласно
Договор за паричен заем от 15.01.2019 г., сключен между Е.И. като заемодател и
ответницата Щ. като заемател, и разписки от 13.02.2016 г., 14.03.2019 г. и
14.04.2019 г., ответницата е получила заем в размер на 8 000 лева, който
се е задължила да върне на равни месечни вноски, всяка в размер на 250 лева.
Видно
от договор за наем от 01.04.2018 г., ответницата заплаща месечен наем за жилище
в размер на 380 лева. От представените разписки се установява, че за жилището,
в което живее, ответницата заплаща ток, вода и кабелна телевизия. Установява
се, че сметката към мобилния оператор „Виваком“ е на името на Военното
формирование, в което работи ответницата.
От
представената медицинска документация – протокол от образно изследване и 2 бр.
епикризи, е видно, че на ответницата са поставени диагнози двустранна
гонартроза – умерено изразена и пиелонефрит и хематурия с изписано медикаментозно
лечение, без данни заболяванията да влияят върху работоспособността на
ответницата или да изискват някакво специално лечение, свързано със завишени
разходи.
Други относими към спора доказателства не са
ангажирани.
При така
установените факти се налагат следните правни изводи:
От С.Т.Д., ЕГН **********, против Д.С.Щ., ЕГН **********,
са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 144 СК за осъждане на
ответницата Д.С.Щ. да заплаща в полза на пълнолетното си учащо във висше учебно
заведение дете – ищеца С.Т.Д., месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от предявяване на иска – 01.03.2019 г. до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта
до окончателното изплащане,
- иск с правно основание чл.
149 СК ответницата Д.С.Щ. да бъде осъдена да заплати на ищеца С.Т.Д. сумата от 1 200 лева, представляваща
издръжка за минало време за периода от 01.09.2018 г. до предявяване на иска –
01.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане.
По иска с
правно основание чл. 144 СК:
За да възникне правото на издръжка по чл. 144 СК, е
необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: лицето, търсещо
издръжка, да е пълнолетно, да е налице невъзможност да се издържа от доходите
си или от използване на имуществото си, да учи редовно в средно или висше
учебно заведение, родителят да може да дава издръжка без особени затруднения,
като издръжката се дължи за предвидения срок на обучение, но не по-късно от 20-годишна
възраст за обучение в средно и 25-годишна възраст - при обучение във висше учебно заведение.
С оглед горното, за основателността на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи, че 1. ответницата е негова майка, 2. че е
навършил пълнолетие, но не е навършил 25 г.; 3. че учи редовно във висше учебно
заведение; 4. нуждата си от издръжка в търсения размер /за храна, облекло,
лекарства, средства за учебници и учебни помагала и др./, както и 5.
възможността на ответницата да предоставя такава в търсения размер от 200 лева
без особени затруднения.
Наличието на първите три предпоставки от фактическия
състав е прието за безспорно между страните, а и се установява по несъмнен
начин от събраните по делото писмени доказателства. Спорни между страните са
въпросите относно нуждата на ищеца от издръжка в търсения размер, както и
възможността на ответницата да предоставя такава в търсения размер от 200 лева
без особени затруднения.
Основните разходи на един студент включват:
семестриална такса, общежитие/квартира, храна, учебници. В настоящия случай тези
основни нужди са напълно задоволени от учебното заведение, в което учи ищецът. Същият
е действащ курсант в Национално военно училище *******а съгласно
чл. 142, ал. 2 ЗОВС курсантите са на пълна държавна издръжка. Съгласно чл. 142,
ал. 2, т. 1 – т. 5 ЗОВС, за срока на
обучение във висшите военни училища курсантите се подготвят за изпълнение на
военна служба като професия и им се осигуряват:
1.
със средствата от бюджета на Министерството на отбраната, доколкото не се
осигуряват по друг ред, определен със закон:
а)
стипендии за звание - при условия,
по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната;
б)
храна и вещево доволствие - при
условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната;
в)
медицинско обслужване;
г)
задължително застраховане срещу смърт и неработоспособност вследствие на
злополука при или по повод на изпълнение на задължения във връзка с
подготовката им за изпълнение на военна служба като професия;
д)
настаняване в общежития на висшите
военни училища;
е)
транспорт и настаняване при изпълнение на задачи, свързани с подготовката им за
изпълнение на военна служба, извън постоянното им място за обучение, както и
при пътуване по медицински причини;
2.
ползване на почивната и спортната база към министерството - при условия и по
ред, определени с акт на министъра на отбраната;
3.
ползване на правата по чл. 226з - изпаднали в тежко материално положение, могат
да бъдат подпомагани с парични средства при условия и по ред, определени с
наредба на министъра на отбраната.;
4.
ваканция в размер на 30 календарни дни за учебна година - при условия и по ред,
определени с правилниците за устройството и дейността на висшите военни
училища;
5.
възможност за избор в колективните органи за управление на висшето военно
училище.
Т.
е. със средства от бюджета на
Министерството на отбраната на курсантите се осигуряват стипендии, храна и вещево доволствие, настаняване в
общежития и медицинско обслужване. Съгласно чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
Н-9 от 4 април 2018 г. за осигуряване с униформено облекло, лични предпазни
средства, специално и работно облекло и друго вещево имущество и снаряжение в
Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на
отбраната и Българската армия, курсантите, обучавани за нуждите на
Министерството на отбраната, се осигуряват с вещево доволствие и с лични
предпазни средства, специално и работно облекло, друго вещево имущество и
снаряжение, като осигуряването се извършва от бюджета на съответното висше военно училище. Съгласно приложение
№ 3 от Наредбата, вещевото доволствие на курсантите включва: униформено облекло
и обувки /съответно за зимния и за летния сезон/, бельо /горно и долно бельо,
фланелки, чорапи и кърпи/; постелни принадлежности /одеяла, чаршафи и
възглавници/; спортно имущество /спортни
обувки, анцузи, джапанки и др./.
С
оглед всичко гореизложено е видно, че в качеството си на курсант в НВУ *******ищецът Д. не заплаща такси за обучение
и общежитие, осигурени са му храна и нужните според сезона облекло, обувки и
бельо, лични предпазни средства, специално и работно облекло и друго вещево
имущество и снаряжение – или всичко, което му е необходимо както за изпълнение
на учебните си задължения, така и за подсигуряване на нормалното му битово
съществуване, докато е със статут „курсант“. Освен това ищецът получава месечна
стипендия за учебната 2018/2019 г. в размер на 120 лева за зимния семестър и
125 лева – за летния, за задоволяване на други ежедневни разходи за лични нужди.
Т. е. всички основни битови потребности на ищеца са задоволени със средства от
висшето учебно заведение, в което той учи.
Въпреки
указаната му с доклада доказателствена тежест, ищецът не установи с допустимите
по ГПК средства нуждата си от издръжка в търсения размер. Същият не твърди и не
доказва нито наличие на някакви по – специални нужди, здравословни проблеми,
изискващи разходи за лечение, нито дори социални и културни нужди и интереси,
които ищецът няма финансова възможност да задоволи. Съдът не може да гадае
какви са конкретните нужди на имащия право на издръжка, а същите подлежат на
доказване в процеса. За установяване на фактите, за които носи тежестта на
доказване, на ищеца бяха допуснати гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел, но в откритото съдебно заседание процесуалният му
представител адв. Д.Х. заяви, че се отказва от допуснатия му свидетел и няма
други доказателствени искания. Издръжката на пълнолетно учащо дете също така не
може да се определя a priori
според статистическия екзистенц минимум в страната – той може да служи
единствено за ориентир при определяне размера на издръжката, но не и като
самостоятелно основание за присъждане на такава, без правоимащото лице да е
доказало действителните си нужди. В подкрепа на този извод е и обстоятелството,
че в СК не е предвиден минимален размер на издръжката на пълнолетно лице, какъвто
е предвиден в чл. 142, ал. 2 СК за непълнолетните деца, както и че не е налице
безусловност на задължението родителите да издържат пълнолетните си деца.
След
като нуждите на ищеца от храна и подслон, от медицинско обслужване, облекло и
такси за обучение са изцяло и напълно задоволени със средства на висшето учебно
заведение и дребните му ежедневни разходи могат да бъдат покрити от получаваната
от него месечна стипендия, а наличието на други нужди не беше установено в
производството, то следва да се приеме, че ищецът не е доказал нуждата си от издръжка в търсения размер и поради
това предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението съдът следва да разгледа и
втората спорна по делото предпоставка, а именно налице ли са особени
затруднения за ответницата да дава на ищеца месечна издръжка, без да посочва
размер, доколкото по гореизложените мотиви искът е изцяло неоснователен.
Според чл. 144 СК издръжка на навършилите пълнолетие деца, които не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не
съставлява особено затруднение за родителите. За разлика от издръжката на
ненавършили пълнолетие деца, безусловност на задължението в случая не е налице –
трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше
учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от
използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да
създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното
си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото,
от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и
начина на живот на задълженото лице. В ППВС № 5/1970 г. е посочено принципното
положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна
и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане
на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали
плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите /в този смисъл е
постановена и съдебна практика – Решение № 170 от 24.07.2013 г. по гр. д. №
1339/2012 г., ВКС, III г. о., Решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. №
944/2010 г., ВКС, III г. о., Решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр. д. №
1424/2010 г., ВКС, III г. о., Решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011
г., ВКС, IV г. о., Решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г.,
ВКС, IV г. о. и др./.
В закона няма легално определение за
понятието „особени затруднения“, но същността му следва да се преценява с оглед
материалните възможности на родителя, както и с оглед наличието на други
обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности – неговите
доходи, имущество и квалификация, възраст, наличие на други законови парични
задължения и т. н. Независимо от моралните задължения на родителя да подпомага
финансово своето навършило пълнолетие дете при получаване на по-добро
образование и в тази връзка с възможности за по-добра реализация в обществото и
поделяне на разноските за образование с другия родител и принципно добрата
инвестиция за всеки родител да вложи средства именно в образование на детето
си, юридическото и скрепено с правна принуда задължение за родителя да издържа
пълнолетното си дете, ако то продължава образованието си, възниква, само ако това не създава особено затруднение за него /в
този смисъл Решение № 199/17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г., ВКС, ІІІ г.о.,
Решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г., ВКС, ІV г. о. и Решение
№ 273 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1694/2010 г., ВКС, ІІІ г. о./.
В настоящия случай при съвкупната преценка на
доказателствата по делото и безспорно установените факти за материалното
състояние на ответницата, съдът не възприема възражението й, че плащането на някаква
издръжка на ищеца въобще би й създало особени затруднения. При установен нетен
доход в размер на 14 520,39 лева за период от една година, то средният
месечен доход на ответницата от трудово възнаграждение е в размер на 1 210,03
лева, която сума се равнява на над две минимални работни заплати за страната.
Същата е военнослужещ и несъмнено получава поне част от привилегиите по ЗОВС –
облекло, вещево доволствие, медицинско обслужване и др. Освен това следва да се
посочи, че повечето от изброените в отговора на исковата молба разходи не
навеждат на извода, който ответницата се домогва да установи – че месечният й
доход достига единствено за покриване на месечните й разходи, представляващи
екзистенц минимума и няма възможност да отдели никакви средства за издръжката
на учащото си дете. Следва да се посочи, че кабелната телевизия и домашният
интернет не са компонент от екзистенц минимума и не обуславят минималното качество
на живот на едно лице. Що се отнася до представените договор за потребителски
кредит и договор за заем, не се твърди и не се установява сумите да са били
необходими и да са разходвани от ответницата за задоволяване на съществени и нетърпящи
отлагане битови нужди, а не просто за задоволяване на нейни лични прищевки. Прекомерното
харчене на паричните средства, за което е необходимо теглене на кредити, не
води до автоматично отпадане на родителската отговорност, а представените
договори биха имали значение единствено ако сумите са изразходвани действително
за задоволяване на съществени нужди на лицето.
С оглед неустановява на един от кумулативно
необходимите елементи от фактическия състав – а именно нуждата на ищеца от
издръжка, то искът е неоснователен и по тези съображения следва да бъде
отхвърлен.
По иска с
правно основание чл. 149 СК:
Искът е предявен за сумата от 1 200 лева,
представляваща издръжка за минало време за периода от 01.09.2018 г. до
предявяване на иска – 01.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане.
За основателността и на този иск ищецът следва да
докаже, че 1. ответницата е негова майка, 2. че през процесния период е
навършил пълнолетие, но не е навършил 25 г.; 3. че през процесния период от
01.09.2018 г. до 01.03.2019 г. е учил редовно във висше учебно заведение; 4.
нуждата си от издръжка в търсения размер /за храна, облекло, лекарства,
средства за учебници и учебни помагала и др./, както и 5. възможността на
ответницата да предостави такава за минал период в търсения размер от 1 200
лева без особени затруднения.
Първите две предпоставки от фактическия състав – че ответницата
е майка на ищеца и че през процесния период ищецът е навършил пълнолетие, но не
е навършил 25 г., са приети за безспорни между страните, а и се установяват по
несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства. Следващата
предпоставка – че през процесния период от 01.09.2018 г. до 01.03.2019 г. ищецът
е учил редовно във висше учебно заведение, се установява от справка
вх. № 8281/29.05.2019 г., изготвена от Национален военен
университет *******съгласно която статутът на ищеца е действащ курсант и
е зачислен за обучение със Заповед № РД-06-210/19.07.2018 г., считано от
27.08.2018 г.
И по този иск спорни между страните са въпросите
относно нуждата на ищеца от издръжка в търсения размер, както и възможността на
ответницата да предоставя такава в търсения размер без особени затруднения. Настоящият
съдебен състав намира, че ищецът не доказа нуждата си от издръжка, като
мотивите за този извод са подробно изложени по – горе по иска с правно
основание чл. 144 СК. Всичко гореизложено важи и за този иск, поради което
съдът няма да приповтаря гореизложените мотиви. И този иск – за присъждане на
издръжка за минало време е неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен.
По
разноските:
С оглед изхода по делото право на разноски възниква за
ответницата, като същите се претендират в размер на 350 лева за платен
адвокатски хонорар. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие от 30.04.2019 г. /л. 73 от
делото/, между ответницата Д.Щ. и адв. И.В. е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева, която сума е платена изцяло и в брой, за
което договорът служи като разписка. Предвид неоснователността на исковете,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сторените от нея в
производството разноски в размер на 350 лева за платен адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявените от С.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против Д.С.Щ., ЕГН **********,***
кумулативно обективно съединени искове, както следва:
-
иск с правно
основание чл. 144 СК за осъждане на ответницата Д.С.Щ. да заплаща в полза на
пълнолетното си учащо във висше учебно заведение дете – ищеца С.Т.Д., месечна
издръжка в размер на 200 лева, считано
от предявяване на иска – 01.03.2019 г. до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта до окончателното
изплащане,
-
иск с правно основание чл. 149 СК за
осъждане на ответницата Д.С.Щ. да
заплати на ищеца С.Т.Д. сумата
от 1 200 лева, представляваща издръжка за минало време за периода от
01.09.2018 г. до предявяване на иска – 01.03.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Щ., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер
на 350 лева /триста и петдесет лева/ – разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок, считано от 28.06.2019 г. на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: …………………………….