№ 217
гр. Пазарджик, 17.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500195 по описа за 2022 година
Производството е въззивно , по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 413 ал.2 от ГПК - за въззивен
контрол по отношение разпореждане на районния съд .
І. Развитие на съдебното производство.
На 10. 06. 2020г. търговското дружество „ Профи Кредит България „ЕООД гр. София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление на дейността, гр. София , бул. „България“ № 49, бл. 35Е, вх. „В“, е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника М. СТ. Д. , ЕГН **********,
от гр. П., ул. „К.Г. „ № 31.
С Разпореждане № 873/12. 06. 2020г . ,постановено по гр. д. № 293/2020г. районният съд е отказал да издаде
заповед за изпълнение за сумата 900,36лв. , представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
Против разпореждането на районния съд в отхвърлителната му част е подадена частна жаба от заявителя в
заповедното производство ,търговското дружество „ Профи Кредит „ЕООД гр. София, ЕИК *********, чрез
пълномощника на страната. В частната жалба се твърди, че разпореждането на районния съд в обжалваната част
е неправилно и незаконосъобразно . Искането е да се отмени разпореждането в обжалваната част, като се издаде
в полза на заявителя заповед за изпълнение и за отхвърленото вземане.
ІІ. Правни изводи .
Частната жалба е процесуално допустима.
Частната жалба изхожда от активно легитимирана страна в заповедното производство ( заявител в заповедното
производство по чл. 410 от ГПК ) .
Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна .
Районният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение с мотива ,че уговорката в договора за предоставяне на
допълнителен пакет услуги представлява неравноправна клауза по смисъла на закона, за което е налице
обоснована вероятност. Този извод на районния съд е правилен и законосъобразен.
С приемане новата разпоредба на чл. 411 ал. 2 т.3 от ГПК /Дв. бр. 100/20.12.2019г./ законодателя даде възможност
на заповедния съд да откаже издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК , когато „искането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това“ .
1
От представените към заявлението писмени доказателства се установява, че на 07.12. 2017г. страните са
сключили договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал.1 от ЗПК.
В текста на чл. 24 от ЗПК е посочено ,че по отношение на потребителския договор се прилагат разпоредбите на чл. 143-148
от ЗЗП.
Няма спор по отношение на обстоятелството ,че страните по договора покриват критериите за „потребител“ и
„търговец“ по смисъла на параграф 13 т.1 и т.2 от ДР на ЗЗП.
Легално определение на понятието „неравноправна клауза „ е дадено в текста на чл. 143 ал.1 от ЗЗП. Посочено е
,че неравноправна е онази клауза в договор, сключен с потребител , която :
е уговорена във вреда на потребителя ;
не отговаря на изискванията за добросъвестност ;
води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и на търговеца или доставчика;
В текста на чл. 143 ал.2 от ЗЗП е дадено диспозитивно ( примерно) изброяване на някои форми на неравноправни
клаузи .
В текста на чл.146 ал.1 от ЗЗП е посочено ,че неравноправните клаузи са нищожни ,освен ако са уговорени индивидуално.
В текста на чл. 146 ал. 2 от ГПК е посочено кои клаузи не са индивидуално уговорени , а именно -клаузи , които са
били изготвени предварително и поради това потребителя не е имал възможност да влияе върху съдържането им , особено в
случаите на договор при общи условия .
Съдът счита ,че Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не е индивидуално
уговорена клауза .
Този извод следва от раздела в потребителския договор, наименуван, като „Избран и закупен пакет от
допълнителни услуги „. Този раздел на договора ясно говори за това ,че пакета от допълнителни услуги е
изготвен предварително от търговеца, поради което потребителя не е имал възможността да влияе върху
съдържанието му при изготвянето. Според клаузите на договора на потребителя са предложени няколко вида
пакети за допълнителни услуги , от които той е следвало да избере един пакет. Това безспорно води до извода
,че съдържанието на видовете пакети от допълнителни услуги е предварително изготвено от търговеца ,без
потребителя да има възможност да влияе върху това съдържание.
Съдът счита ,че Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги представлява
неравноправна клауза , тъй като е уговорена във вреда на потребителя , не отговаря на изискването за
добросъвестност при договарянето и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по договора . Съображенията на съда за този извод са следните :
В Споразумението е посочено ,че по искане на клиента може да му бъде предоставена една или всички от изброените услуги
. Посочено е ,че клиента има право ,но не е длъжен да поиска фактическото предоставяне на услугите, както и че подписването
на споразумението не е условие за сключването на договора .Посочено е ,че определеното възнаграждение става изискуемо с
подписване на споразумението ,независимо от това дали услугите фактически са ползвани от клиента.
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожно ( представлява неравноправна клауза ) на
три отделни правни основания:
а./ Споразумението е нищожно на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД , поради нарушение на императивни разпоредби
на ЗПК .
В текста на чл. 10а ал. 2 от ЗПК е посочено ,че кредитора не може да иска заплащането на такси и комисионни за
действия , които са свързани с усвояване и управление на кредита . Услугите, които са посочени в Споразумението
представляват действия по усвояване и управление на кредита. Такава е услугата по приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита . Такива са услугите по отлагането на определен брой погасителни вноски ,
намаляването на определен брой погасителни вноски , смяната на датата на падежа и улеснена процедура за
получаването на допълнителни парични средства.
В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено ,че видът ,размера и действието ,за което се събират такси и/ или комисионни,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора . Тази правна норма ,приведена към клаузите на
Споразумението означава ,че в Споразумението трябва ясно и точно да е посочено възнаграждението за
2
всяка една услуга. Възнаграждението за услугите е посочено общо в Споразумението .
б./ Споразумението е нищожно на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието му с добрите
нрави(нарушаване на принципа за добросъвестност при договарянето) .
Съдебната практика на ВКС ( виж Р. № 452/ 25. 06. 2010г. по гр. д.№ 4277/2008г. на ІV-то гр. отд. на ВКС ; Р. № 153/ 24. 07.
2015г. по гр. д.№ 3014/2014г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС ;) еднозначно приема ,че договора ще противоречи на добрите
нрави , когато е нарушен принципа за „еквивалентност“ на насрещните престации. В конкретния казус при
отпуснат кредит в размер на 1500 лв., възнаграждението за допълнителните услуги е в размер на 1800,72 лв. ,
което надвишава размера на кредита .
Споразумението противоречи на добрите нрави и поради нарушаване на принципите на справедливост и
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения. Неморално и неетично е да се уговаря
възнаграждение за услуги , които не са предоставени на клиента, както и да се уговаря възнаграждение, което
е по – голямо от отпуснатия кредит.
в./ Споразумението е нищожно и на основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 26 ал.1 от ЗЗД, поради заобикаляне
на закона.
В чл. 19 ал. 4 от ЗПК е въздигната забраната да се определя ГПР, който е по- висок от 5-пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения . Такава уговорка е нищожна на основание чл. 19 ал.5 от ЗПК. При
положение ,че в Споразумението е предвидено заплащането на възнаграждение независимо от това дали ще
бъдат предоставени допълнителните услуги на практика чрез споразумението се заобикаля забраната в
чл. 19 ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР. Пакетът от допълнителни услуги представляват разходи по
кредита за потребителя . Тези разходи би следвало да намерят стойностно изражение в ГПР, при което ГПР щеше
да надхвърли максималния законов размер. За да не се допусне това кредитора е използвал правната форма на
„пакет от допълнителни услуги „ ,чрез която заобикаля забраната на закона за по-висок размер на ГПР. При
установената нищожност на Споразумението за допълнителни услуги очевидна е целта на кредитора да
постигне непозволен правен резултат, а именно по – висок ГПР, чрез позволени правни средства-
споразумение към договора за предоставяне на допълнителни услуги .
При положение ,че клаузите на договора , с които е уговорено заплащането на Допълнителните услуги
представляват неравноправни ( нищожни) договорни клаузи, кредитора не може да претендира възнаграждение по
тези клаузи на договора .
Съдът счита, че с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция не следва да се присъждат разноски в
полза на жалбоподателя.
Разноските във въззивното производство следва да останат в тежест на жалбоподателя, така както са направени.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 413 от ГПК във вр. с чл. 278 и чл. 271 ал.1 от ГПК
Пазарджишкия окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 873/12. 06. 2020г. ,постановено по гр. д. № 293/2020г. , с което районният
съд е отказал да издаде заповед за изпълнение за сумата 900,36лв., представляваща неизплатено възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги.
На основание т. 8 на ТР № 4 / 2013г. от 18. 06.2014г.на ОСГТК на ВКС определението на въззивната
инстанция не подлежи на касационно обжалване .
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4