№ 654
гр. Б., 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Емилия Дончева
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20221200500612 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството пред ОС Благоевград е образувано въз основа на въззивна жалба от адв. И.
С. от АК Благоевград, като пълномощник на всички ответници по гр.д. № 271/2021г. по
описа на РС Благоевград, срещу Решение № 906434/14.04.2022г., постановено по гр.д. №
271/2021г. по описа на РС Благоевград.
С въззивната жалба срещу обжалваното решение са наведени оплаквания за неправилност,
необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, като се иска отмяната му изцяло.
Навадени са доводи и за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални
нарушения. Навадени са във връзка с така направеното оплакване, че съдът е длъжен
съобразно разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ал. 2 от ГПК, да прецени всички доказателства по
делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените
фактически обстоятелства, като разпредели между страните доказателствената тежест, тъй
като всяка от страните носи тежестта от доказването на фактите, от които черпи изгодни за
себе си последици. Сочи се с въззивната жалба, че за да уважи предявените обективно
съединени искове по чл. 124 ал.1 от ГПК, съдът е намерил, че ответниците при условията на
насрещно и непълно доказване на възражението че процесния имот е бил владян и ползван
явно и необезпокоявано единствено и само от ответника Д. М., повече от 15 години и че
същият е станал титуляр на процесните вещни права. Поддържа се, че установяването на
1
горните факти, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, е
задължение на ищеца по делото, който е следвало да установи при условията на пълно и
главно доказване предпоставките, даващи му права. Поддържа се с въззивната жалба че
ищецът в хода на делото пред РС Благоевград, не е извършил такова доказване, съобразно
разпределената му от съда доказателствена тежест.
Същевременно излагат се доводи с въззивната жалба, че от мотивите на обжалваното
решение е видно, че съдът не е обсъдил безспорно установените факти, относно това дали
Д. М. е придобил по давност именно съсобствен имот.
Поддържа се с въззивната жалба, че решаващият съд е извършил оценка на гласните и
писмените доказателства, представени от ищцовата страна в нарушение на процесуалните
правила.
Навадено е с жалбата оплакване, че РС Благоевград е изготвил непълен доклад по чл. 146 от
ГПК, като не е изпълнил задължението си по чл. 145 ал.2 от ГПК, да конкретизира
твърденията на страните.
С въззивната жалба се поддържа, че при формиране на собствените си правни изводи,
първоинстанционния съд е кредитирал само и единствено свидетелските показания на
ищцовата страна, без да се задълбочава да извърши всеобхватен правен анализ на събраните
по делото гласни доказателства, ангажирани от ответниците по делото.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, постъпил е писмен отговор на въззивната жалба, подаден от
Д. К. К., ЕГН **********- ищца по гр.д. № 271/2021г. по описа на РС Благоевград, чрез
пълномощника и адв. П. З., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Поддържа се с писмения отговор на жалбата, че първоинстанционният съд правилно и при
цялостна оценка на доказателствата по делото, е уважил предявения иск с правно основание
чл. 124 от ЗС, срещу ответниците, след като е приел че Д. М. не е придобил по давност
съсобствения имот, като неоснователно е възражението наведено с въззивната жалба, че
ищцата от своя страна не е доказала правото си на собственост върху съсобствения имот.
Сочи се с въззивната жалба, че по делото е безспорно установено и доказано че Д. К. К. и Д.
М. са наследници на К. Х. М., ЕГН **********, б.ж. на гр. Б., поч. на *г., който от своя
страна е пряк наследник/едно от петте деца/ на Х. М. И., б.ж. на гр. Б., починал на *г./техен
дядо/.
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че правото на собственост е възстановено въз
основа на Решение № 2- Г/01.02.1999г. , влязло в законна сила на 08.05.1999г., издадено от
ПК Благоевград, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. М.
И., върху притежаван от него приживе земеделски имот: нива с площ от 3.995дка, *
категория, в м. „П. Ч.“, имот № * по плана за земеразделяне, който понастоящем
представлява: ПИ с идентификатор * по КК и КР на гр. Б., с площ от 3 995кв.м., в м. „П. Ч.-
*“, с трайно предназначение: земеделска и начин на ползване- нива.
2
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че ищцата Д. К. К. и първия ответник по
делото- Д. К. М., са придобили на основание земеделска реституция и наследствено
правоприемство общо 1/ 5 идеална част от реституирания недвижим имот или по 1/ 10
идеална част за всеки един от тях- факт който е признат от ответника Д. М. в отговора на
ИМ пред РС Благоевград.
Оспорва се с отговора на въззивната жалба твърдението на жалбоподателите, чрез техния
пълномощник, че Д. К. М. е придобил еднолично правото на собственост върху
съсобствения недвижим имот по давност и на осн. чл. 79 от ЗС. Излагат се доводи от
въззиваемата страна, че тъй като Д. М. е бил недобросъвестен владелец/знаел е че не е
единствен наследник на Х. М. И./, то за да придобие имота по давност същият е следвало да
го владее и ползва като отблъсне владението на останалите сънаследници, за период по-
дълъг от 10 години. Излагат се с отговора на въззивната жалба правни съображения, че Д. М.
е бил владелец на собствената си идеална част от недвижимия имот и държател на
идеалните части на останалите съсобственици, като за да промени намерението си за
придобиване на целия недвижим имот по давност и за себе си, следвало е по категоричен и
недвусмислен начин да отблъсне владението на останалите сънаследници, като
същевременно с действията си явно манифестира спрямо тях намерението си да придобие
целия имот за себе си. Възразява се с писмения отговор на ИМ, че нито един от двата
елемента на владението – обективния и субективния не е доказан по безспорен начин пред
първоинстанционния съд. Сочи се с писмения отговор на въззивната жалба, че всички
свидетели разпитани по делото сочат в показанията си, че нито едно от петте наследствени
колена на общия наследодател- Х. М. И., не се е отказало от владението и ползването на
имота, като всички свидетели в показанията си потвърждават, че всеки е обработвал
полагаща му се наследствена част. Това се потвърждава включително и от разпита на
свидетелите на ответната страна.
Излагат се съображения с отговора на въззивната жалба, че дори и да се приеме че Д. М. е
ползвал имота за себе си/нещо което изначало се отрича от въззиваемата страна/, то същият
е следвало да владее и ползва имота повече от 10 години, като протИ.постави намерението
си за своене на имота по категоричен начин и чрез действия, чрез която явно да
манифестира това свое поведение по отношение на останалите сънаследници, за да
придобие целия имот по давност. Излагат се доводи с отговора на въззивната жалба, че по
делото не се събраха доказателства от страна на Д. М. да са осъществявани действия, които
да изключват правата на останалите съсобственици на имота, още повече се доказва такива
действия да са били извършвани в продължение на повече от 10 години. Поддържа се от
въззиваемата страна, че той никога не е демонстрирал намерение да свои целия имот за себе
си. Отделно оспорва се че не е изтекъл в негова ползва и предвидения в закона 10 годишен
срок за придобиването на имота по давност.
Оспорват се с отговора на въззивната жалба по категоричен начин, доводите изведени с
въззивната жалба по делото, че първоинстанционният съд при обсъждане на доказателствата
по делото е кредитирал единствено и само тези представени от ищцовата страна, без да се
3
задълбочава във всеобхватен анализ на всички събрани по делото доказателства. В тази
насока акцентира се, че в мотивите си съдът е обсъждал свидетелските показания на
свидетелите Б. и П., разпитани пред първоинстанционния съд по искане на ответната страна,
като се сочи с писмения отговор на въззивната жалба, че свидетелката Б. е била свидетел и
при нотариуса при снабдяването на Д. М. с констативен нотариален акт за собственост по
давност на целия имот, като тя е изменила свидетелските си показания пред съда, като вече
сочи че този имот никога не е бил само на Д. М., като той е наследствен от баба М. и че
когато били слагани колчетата на имота, били обособени пет отделни дяла. В същия смисъл
са и свидетелските показания на свидетелят П., който пък сочи че имота от дълго време е
под аренда и той не е виждал Д. М. да го владее и ползва.
Във връзка с наведените доводи с въззивната жалба за допуснато съществено процесуално
нарушение на първоинстанционния съд при изготвянето на доклада по делото по реда на чл.
146 от ГПК, основани на довода че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 145 ал.2 от
ГПК, изразява се становище от въззиваемите, чрез процесуалния им пълномощник, че в
случай че констатира допуснато от първоинстанционния съд нарушение във връзка с
изготвянето и обявяването на страните на доклада по делото, въззивният съд в случай на
изрично оплаквана от страната, е длъжен да отстрани допуснатите нарушения, като даде
указания на страните относно възможността им да предприемат съответните процесуални
действия по навеждане на доказателства, в съответствие с правилно разпределената
доказателствена тежест, но пропуска на съда да изготви пълен и точен доклад, не може да
бъде основание за отмяна на първоинстанционното решение.
При изложените съображения с писмения отговор на въззивната жалба, иска се от
въззиваемата страна, въззивният съд да постанови съдебен акт, с който да потвърди изцяло
обжалваното решение на РС Благоевград като правилно и обосновано.
Претендират се и направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от
легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за който
изрично е предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната
съдебна инстанция.
Писмения отговор от насрещната страна е своевременно депозиран пред съда, от надлежна
страна, като изложените с него съображения следва да бъдат обсъдени от въззивния съд при
постановяването на решението.
В пледоариите си при провеждане на открито съдебно заседание пред настоящата съдебна
инстанция, пълномощникът на жалбоподателите по делото- адв. Х., поддържат доводите си
наведени с въззивната жалба, като моли въззивният съд да отмени обжалваното съдебно
решение на първоинстнационния съд, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано
от събраните доказателства. Не се претендират разноски за пред настоящата съдебна
4
инстанция.
Пълномощникът на въззиваемата- адв. П. З., застъпва становище с което оспорва въззивната
жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение на РС Благоевград, като валидно,
допустимо и правилно. В пледоариите при устните състезания по делото и в писмена
защита, поддържа се, че наследниците на Х. М. И., б.ж. на гр. Б., починал на *г., се
легитимират като собственици на описания в исковата молба земеделски имоти, въз основа
на надлежно проведена и завършена процедура по реституция по ЗСПЗЗ. Сочи се, че
ответникът Д. К. М. се е легитимирал като собственик на спорния земеделски имот на
основание придобивна давност, без никога да е владял този имот с намерение да го свои за
себе си. Поддържа се, че ответникът Д. М. е започнал владение върху част от спорния
недвижим имот въз основа на решение на ОСЗГ и като е знаел че не е единствен наследник
на възстановения земеделски имот, същият е бил недобросъвестен владелец на собствената
си идеална част и държател на идеалните части на останалите сънаследници.
Пълномощникът на въззиваемата Д. К. К. в писмената си защита по делото излага доводи,
че за да придобие целия реституиран наследствен имот по давност, Д. М. е следвало да
упражнява фактическа власт върху имота повече от 10 години, като междувременно
отблъсне владението на останалите сънаследници върху имота. Същият обаче е бил само
ползувател на имота, като никога не е демонстрирал спрямо останалите съсобственици
намерението си за своене на имота само за себе си- чрез действия които по категоричен
начин да протИ.поставят владението му върху имота на останалите наследници на Х. М. И.-
чрез отстраняване от имота, недопускане до имота, оспорване на права. Отделно развити са
съображения от адв. З., че от събраните по делото доказателства нито се установява че
същият е упражнявал върху имота самостоятелно владение за повече от 10 години, нито че е
„преобърнал“ държането върху идеалните части на останалите наследници по закон във
владение, с категоричното демонстриране намерение да завладее имота само за себе си.
Поради изложените съображения, иска се от съда да потвърди обжалваното решение на РС
Благоевград, като правилно, обосновано и постановено при спазване на
съдопроизводствените правила.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, след като анализира и обсъди събраните
доказателства от първоинстанционния съд поотделно и в тяхната съвкупност и като взе в
предвид доводите на страните, в рамките на компетентността си на въззивна инстанция,
съобрази следното:
Първоинстанционния съд е сезиран с предявен установителен иск по чл. 124 от ГПК, с
искане за признаването на правото на собственост по отношение на ответниците по делото,
на ищцата Д. К. К., на 1/ 10 идеална част от земеделски имот: нива с площ от 3.995дка, *
категория, в м. „П. Ч.“, имот № * по плана за земеразделяне, който понастоящем
представлява: ПИ с идентификатор * по КК и КР на гр. Б., с площ от 3 995кв.м., в м. „П. Ч.-
*“, с трайно предназначение: земеделска и начин на ползване- нива, на основание
реституция по ЗСПЗЗ. Установителният иск е съединен с отменителен иск по чл. 537 ал. 2 от
5
ГПК, с който се иска от съда да отмени констативен Нотариален акт по обстоятелствена
проверка с № *от *г., том *, peг. № *, издаден по нот. дело № * от 2020г. по описа на
Нотариус К. М., с район на действие- РС Благоевград, в частта му, в която е признато
правото на собственост на Д. К. М., ЕГН **********, от гр. Б., над 9/10 идеални части от
правото на собственост върху процесния земеделески имот.
С отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, ответниците Д. К. М. и В. А. М.,
оспорват предявения срещу тях установителен иск за собственост, като навеждат
своевременно възражение за придобаване на правото на собственост върху спорния
недвижим земеделски имот на основание придобивна давност. Не се оспорва с отговора на
исковата молба, че Д. М. и ищцата Д. К., са единствените наследници по закон на К. Х. М.,
поч. на *г., а той от своя страна един от наследниците по закон на Х. М. И., б.ж. на гр. Б.,
починал на *г. В този смисъл не се оспорва че процесния по делото земеделски имот, като
придобит по реституция е наследствен имот и че Д. М. и Д. К., са собственици по
наследство и реституция общо на 1/ 5 идеална част от имота, или по 1/ 10 идеална част за
всеки един от тях поотделно.
Същевременно оспорва се правото на собственост на наследниците върху процесния имот,
тъй като твърди се от Д. К. М., че след възстановяването на собствеността върху имота,
процесния земеделски имот се владее повече от 15 години, единствено и само от Д. М.,
който го ползва като земеделски имот- явно, непрекъснато и неоспорено от останалите
наследници на Х. М. И. и владението му е продължило повече от 10 години, без
протИ.поставяне на ищцата по делото. Поддържа се, че Д. К. М. е владеел имота само за
себе си, като е превърнал държането си върху идеалните части на останалите наследници
във владение върху целия имот. Поддържа се че с всичките си действия Д. К. М. е
демонстрирал тези свои намерения по отношение на останалите сънаследници по явен и
недвусмислен начин, като е показвал отричане на владението им върху имота. Така той е
придобил правото на собственост върху спорния земеделски имот по давност, след като го е
владял спокойно и безспорно повече от 10 години.
С писмения си отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, ответниците М. Б. Ш.,
П. Д. Ш. и Б. П. Ш., И. А. Д., Г. Т. Д., М. Д. М., М. Д. М., К. Д. М., Х. И. М., оспорват
правото на собственост на ищцата Д. К. К., като наследница на Х. М. И., б.ж. на гр. Б.,
починал на *г., като твърдят че праводателят им- Д. К. М., е придобил правото на
собственост върху процесния земеделски имот по давност, като това е удостоверено в
издадения в негова полза констативен нотариален акт, след като е владял спорния имот
повече от 10 години- явно, безспорно и несмущавано от никой, с намерение да го прдобие
по давност само за себе си. Поддържа се от тази група ответници, че същите са придобили
правото на собственост върху идеални части от процесния недвижим имот въз основа на
разпоредителни сделки и на валидно правно основание, годно да ги направи собственици и
от праводател, който е бил собственик на земеделския имот към момента на прехвърляне на
част от вещните права върху него. Поради изложеното иска се от съда да отхвърли като
неосноватлени обективно съединените искове по чл. 124 от ГПК и чл. 537 ал.2 от ГПК.
6
С обжалваното Решение № 906434/14.04.2022г., постановено по гр.д. № 271/2021г. по описа
на РС Благоевград, първоинстанциионният съд е уважил предявените искове, като е признал
на ищцата Д. К. К., правото на собственост върху 1/ 10 идеална част от процесния
земеделски имот: нива с площ от 3.995дка, * категория, в м. „П. Ч.“, имот № * по плана за
земеразделяне, който понастоящем представлява: ПИ с идентификатор * по КК и КР на гр.
Б., с площ от 3 995кв.м., в м. „П. Ч.- *“, с трайно предназначение: земеделска и начин на
ползване- нива, като е октменил Нотариален акт по обстоятелствена проверка с № *от * г.,
том *, peг. № *, издаден по нот. дело № * от 2020 г. по описа на кантората на нотариус К.
М., с район на действие – районът на Районен съд – гр. Б., с който Д. К. М.е признат за
едноличен собственик на земеделски имот: нива с площ от 3.995дка, * категория, в м. „П.
Ч.“, имот № * по плана за земеразделяне, който понастоящем представлява: ПИ с
идентификатор * по КК и КР на гр. Б., с площ от 3 995кв.м., в м. „П. Ч.- *“, с трайно
предназначение: земеделска и начин на ползване- нива, на основание придобивна давност, в
частта над 9/10 идеални части от имота.
Видно от мотивите на първоинстанционният съд, изложени в обжалвания съдебен акт,
приема се че след възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ върху спорния по делото
недвижим имот, същият е останал съсобствен между наследниците на Х. М. И., б.ж. на гр.
Б., починал на *г., доколкото от събраните доказателства не се установява Д. К. М. да е
упражнявал фактическа власт върху целия реституиран по ЗСПЗЗ земеделски имот, като
недоказано остава и твърдението че той е владял имота като свой в продължение на повече
от 15 години и е придобил собствеността върху същия по давност. Първоинстанционният
състав на съда е приел също така, че от събраните доказателства не се установява ответника
Д. К. М. да е предприел действия, чрез които ясно и недвусмислено да е демонстрирал по
отношение на останалите санаследници на имота, отричането на правото им на собственост
върху имота, с намерение да свои имота само за себе си. Прието е от съда че след като не се
доказва ответника да е придобил собствеността върху имота по давност, то същият е запазил
своя наследствен характер, като на ищцата Д. К. К. е признато правото на собственост върху
1/ 10 идеална част от него, а за тази част е бил отменен и издадения в полза на ответника
констативен нотариален акт за собственост, материализиран в НА № *от * г., том *, peг. №
*, издаден по нот. дело № * от 2020 г. по описа на кантората на нотариус К. М., с район на
действие- РС Благоевград.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства пред първата съдебна
инстанция, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, настоящият въззивен състав на ОС
Благоевград, приема за установено и доказано от фактическа страна следното:
Ищцата по делото- Д. К. К. и първия ответник- Д. К. М., са наследници на К. Х. М., ЕГН
**********, б.ж. на гр. Б., поч. на *г., който от своя страна е пряк наследник/едно от петте
деца/ на Х. М. И., б.ж. на гр. Б., починал на *г./техен дядо/./Удостоверение за наследници №
4120 от 23.12.2020г./
Не е спорно между страните по делото, а установява се по несъмнен начин от събраните
убедителни писмени доказателства/преписка за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ/,
7
че преди образуването на ТКЗС, общият наследодател на страните- Х. М. И., б.ж. на гр. Б.,
починал на *г., е бил собственик на земеделски имоти в землището на гр. Б., които
наследниците му внесли в кооперативното стопанство при одържавяването на земята.
След влизане в сила на ЗСПЗЗ, бащата на ищцата и на първия ответник по делото- К. Х. М.,
ЕГН **********, е заявил със заявление с вх. № 504/04.12.1991г., пред ПК Благоевград,
правата на наследниците на Х. М. И., б.ж. на гр. Б., починал на *г., за възстановяване на
правото на собственост на земеделските имоти, негова собственост от преди кооперирането
на земята.
Видно е от приетото като писмено доказателство от първоинстанционния съд- Решение № 2-
Г/01.02.1999г. на ПК Благоевград, постановено на осн. чл. 27 от ППЗСПЗЗ, че въз основа на
влязъл в законна сила план за земеразделяне в землището на гр. Б., на наследниците на Х. М.
И., б.ж. на гр. Б., починал на *г., е била възстановена собствеността в граници съгласно
одобрен план за земеразделяне, на земеделския имот, описан в исковата молба по делото:
нива с площ от 3.995дка, * категория, в м. „П. Ч.“, имот № * по плана за земеразделяне,
който понастоящем представлява: ПИ с идентификатор * по КК и КР на гр. Б., с площ от
3 995кв.м., в м. „П. Ч.- *“, с трайно предназначение: земеделска и начин на ползване- нива,
за който към момента на издаването на решението на ОСЗГ, са били изготвени скици по
плана за земеразделяне.
След влизане в законна сила на решението за възстановяване на правото на собственост,
съгласно удобен пран за земеразделяне/08.05.1999г/, наследниците на Х. М. И., б.ж. на гр.
Б., починал на *г., са били въведени във владение на земеделските имоти, описани в
Решение № 2- Г/01.02.1999г. на ПК Благоевград, върху които правото на собственост е
вазстановена с влязъл в законна сила план за земеразделяне.
Не е спорно между страните по делото, че понастоящем бившия земеделски имот,
възстановен по реституция извършена по ЗСПЗЗ, в полза на на наследниците на Х. М. И.,
б.ж. на гр. Б., починал на *г.,е заснет като поземлен имоти с предназначение- земеделска
земя, по КК и КР на гр. Б., одобрен със Заповед № РД-18-32/10.05.20006г., като към момента
на предявяването на исковете пред съда, съставлява: ПИ с идентификатор * по КК и КР на
гр. Б., с площ от 3 995кв.м., в м. „П. Ч.- *“, с трайно предназначение: земеделска и начин на
ползване- нива.
Пред първоинстанционния съд по искане на страните са разпитани свидетели за
установяване на владението върху процесния недвижим имот, след възстановяването му по
ЗСПЗЗ на наследниците на Х. М. И., б.ж. на гр. Б., починал на *г.
При разпитите на свидетелите Г. В. М. и С. Б. П. сочят че общият наследодател на ищцата Д.
К. и на нейния брат- ответника Д. М., е дядо Х. М., който е имал пет деца– Г., К., М., М. и
С., като всичките са с фамилия М.и. Двамата свидетели М. и П. сочат в показанията си, че
всички наследствени земеделски имоти останали от Х. М. са били разпределени между петте
му деца, като същите си знаят техните ниви, те си ги обработвали преди да ги внесат в
ТКЗС, но при обобществяването на земята, имотите са били внесени на името на дядо Х. М..
8
Свидетелите Г. М. и С. П. знаят спорния недвижим имот, който се намира в гр. Б., в
местността „П. Ч.“, под жп линията, зад магазин „М.Б.”. Свидетелите са категорични в
показанията си, че след като собствеността върху процесния имот е възстановена с
решението на ПК, ползването на земеделския имот в м. „П. Ч.“, също както и останалите
наследствени имоти, е било разпределено между всичките пет деца и наследници на Х. М.,
като всяко коляно е имало дял в нивата, всички си обработвали техния дял. В имота
наследниците са отглеждали царевица, ечемик, фъстъци, зеленчуци като домати, пипер,
краставици. Свидетелите С. П. и Г. М. също са ходили да работят на процесната нива, с
техните бащи съответно- Б. М. за свидетелката П. и В. М. за свидетеля Г. М.. Сочат в
показанията си, че дела на К. М., бащата на ищцата и първия ответникпо делото, е бил
обработван и от двете му деца- Д. К. К. и Д. К. М..
В показанията си свидетелите Г. М. и С. П. сочат, че след възстановяване на земеделските
земи, останали в наслество от Х. М., е имало няколко срещи между неговите наследници по
закон, с оглед уреждане на имуществените отношения и извършване на някаква доброволна
делба. Много пъти наследниците са се опитвали да разделят нивите, но усилията останали
безуспешни. Сочи се в показанията на двамата свидетели, че Д. М. е движел нещата, като
представлявал наследниците през ОСЗГ Благоевград и пред другите институции.
Свидетелите сочат при разпита им пред РС Благоевград, че не се е стигало до конкретно
решение за доброволна делба, тъй като все някой от наследниците е бил недоволен.
Свидетелят Г. М. твърди в показанията си пред първоинстанционния съд, че никога Д. М. не
е казвал че всички имоти, в това число и нивата в м. „П. Ч.“, са само лично негови и
останалите наследници нямат дял от нея. Не е заявявал пред наследниците че имота е само
негов. Свидетелката С. П. в показанията си пред РС Благоевград сочи- „Не знам Д. К. да се е
отказвала от нейния дял в полза на брат си- Д. М.…мисля, че никой не се е отказал от
наследството си в полза на другия.“ Свидетелят Г. М. също заявява, че не знае баща му В. да
е имал волята да отстъпи дела си на Д. М.. Поддържа в показанията си, че никой от
наследниците не е имал намерение да отстъпва дела си в полза на останалите наследници.
Двамата свидетели в показанията си сочат, че последните 2-3 години, Д. М. търсел от
наследниците пари, за да им прехвърли дела им от наследствения имот. По- късно разбрали
че той се е снабдил с нотариален акт за правото на собственост на целия недвижим имот в
м. „П. Ч.“ и е прехвърлял части от него чрез сделки пред нотариуса, като е продал част от
наследствените дялове на тези наследници, които се съгласили да му дадат пари.
Свидетелите Н. Б. Б. и С. М. П., са разпитани пред първоинстанционния съд по искане на
ответната страна, като същите са били свидетели и пред Нотариуса по нотариалното дело, в
производството по обстоятелствена проверка, в което е бил издаден констативен
нотариалният акт на ответника Д. К. М.. Свидетелката Б. пред съда е променила
свидетелските си показания, като същите се различават от дадените от нея пред нотариуса
където са послужили като основание за издаването на констативен нотариален акт. В
нотариалното производство тази свидетелка е заявила, че целият процесен имот е на
ответника Д. М., като наследство от дядо му Х. М.. При разпита на свидетелката Б. в хода на
9
съдебното дирене пред РС Благоевград, тя сочи в показанията си че процесната нива от
около 4 дка в м. „П. Ч.“, срещу магазин „М.Б.“ в гр. Б. е обща, а не само на ответника Д. М.,
както и че част от този имот и е наследство от нейната баба М., която е сестра на бащата на
Д. М.- К. М.. В показанията си пред съда свидетелката Б. сочи, че ответникът Д. М. е
обработвал повече от 20 години както неговия дял, така и дела на нейната баба М., както и
дела на сестра й- ответницата М. Ш., но не е знае дали Д. М. е обработвал целия имот/и
дяловете на останалите наследници/. Установява се от показанията на свидетелката Б.,
дадени пред първоинстанционния съд, че след като Д. М. се е снабдил с констативен
нотариален акт за процесния имот, същият е прехвърлил на ответницата М. Ш. дела от
имота на баба М., тъй като двете сестри се били разбрали частто от имота в м. „П. Ч.“, да
остане само на М. Ш.. Ответникът обаче и прехвърлил дела, едва след като тя заплатила
пари за това.
В показанията си пред РС Благоевград, свидетелката Б. също така соче, че освен дела на
баба М., като е дъщеря на Х. М., другите пет деца на Х. също имали дял, като те също имали
дял и от имота в м. „П. Ч.“. Свидетелката Б. поддържа, че не е знае някой от наследниците от
петте деца на дядо Х. да се е отказвал от своя наследствен дял.
В показанията си пред РС Благоевград свидетелят П. единствен поддържа, че процесната
нива в м. „П. Ч.“ е била обработвана единствено и само от ответника Д. М. и неговия баща-
дядо Киро, който го пускал в цялата нива да събира остатъка от засадената царевица за
храна на жИ.тните на свидетеля през зимата. Този свидетел твърди, че като е минавал със
жИ.тните покрай нивата, не е виждал друг да сади или работи имота. П. пояснява, че
последните 2-3 години не е минавал със стадото си покрай нивата, тъй като понастоящем
същата е включена в блок, в който се сади жито и всички ниви наоколо се обработват под
аренда.
Установява се от писмените доказателства събрани пред първоинстанционния съд, че въз
основа на обстоятелствена проверка пред нотариус, ответникът Д. К. М. се е снабдил с
констативен Нотариален акт № *от *г., том *, рег. № *, дело № */2020г., на нотариус К. М.,
с район на действие- РС Благоевград, с който се е легитимирал като собственик на
основание давностно владение за процесния по настоящото дело недвижими земеделски
имот: нива с площ от 3.995дка, * категория, в м. „П. Ч.- *“, имот № * по плана за
земеразделяне, който понастоящем представлява: ПИ с идентификатор * по КК и КР на гр.
Б., с площ от 3 995кв.м., в м. „П. Ч.- *“, с трайно предназначение: земеделска и начин на
ползване- нива.
След като се е легитимирал като едноличен собственик на процесния недвижим имот на
основание придобивна давност, Д. К. М. се е разпоредил с идеални части от недвижимия
имот в полза на останалите ответници по делото.
С нотариален акт за покупко- продажба на идеална част от недвижим имот № *от*г., том *,
рег. № *, издаден по нот. д. № 226/2020г. по описа на нотариус К. М., с район на действие-
РС Благоевград, продавачите Д. К. М. и В. А. М., са продали на М. Д. М., 1/ 5 идеална част
от поземления имот с идентификатор *, съставляващ нива с площ от 3.995дка, * категория,
10
в м. „П. Ч.“, имот № * по плана за земеразделяне, с трайно предназначение: земеделска и
начин на ползване- нива, срещу заплащането на продажна цена от 600лв.
С нотариален акт за покупко- продажба на идеална част от недвижим имот № *от *г., том *,
рег. № *, издаден по нот. д. № 224/2020г. по описа на нотариус К. М., с район на действие-
РС Благоевградна, продавачите Д. К. М. и В. А. М., са продали на ответника М. Б. Ш., 1/ 5
идеална част от нива с площ от 3.995дка, * категория, в м. „П. Ч.“, имот № * по плана за
земеразделяне, който понастоящем представлява: ПИ с идентификатор * по КК и КР на гр.
Б., с площ от 3 995кв.м., в м. „П. Ч.- *“, с трайно предназначение: земеделска и начин на
ползване- нива, при заплащане на продажна цена от 600лв.
С нотариален акт за покупко- продажба на идеална част от недвижим имот № *от *г., том *,
рег. № *, издаден по нот. д. № 225/2020г. по описа на нотариус К. М., с район на действие-
РС Благоевградна, продавачите Д. К. М. и В. А. М., са продали на ответника И. А. Д.- 1/ 5
идеална част от нива с площ от 3.995дка, * категория, в м. „П. Ч.“, имот № * по плана за
земеразделяне, който понастоящем представлява: ПИ с идентификатор * по КК и КР на гр.
Б., с площ от 3 995кв.м., в м. „П. Ч.- *“, с трайно предназначение: земеделска и начин на
ползване- нива, при заплащане на продажна цена от 600лв.
Въззивната инстанция в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, като съобрази
оплакванията във въззивната жалба, както и доводите на насрещната страна с отговора
на жалбатите, намира следното от правна страна:
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно постановено, от съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав и в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Делото е с предмет обективно съединени установителен иск по чл. 124 от ГПК и
отменителен иск с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК. Първоинстанционният съд при
осъществяване на решаващата си дейност, правилно е квалифицирал същите, въз основа на
фактическите твърдения и правните доводи, изведени от ищеца с искова молба, като е приел
исковете за разглеждане, след като е счел че са процесуално допустими, а поправената
искова молба е редовна.
Съставът на ОС Благоевград разглеждащ делото намира, че въззиваемата Д. К. К., като една
от наследниците по закон на Х. М. И., б.ж. на гр. Б., починал на *г., безспорно има правен
интерес от установяването на правото си на собственост на наследствения земеделски имот,
описани в исковата молба и реституиран по ЗСПЗЗ в полза на нейния наследодател,
основавайки се на твърдението, че първия ответник- Д. К. М., никога не е владял целия
процесен по делото недвижим имот и не е можел да придобие правото на собственост върху
него по давност, поради което същият неоснователно се е легитимирал като едноличен
собственик на имота на основание придобивна давност, като се е снабдил с констативен
нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка. Правният интерес на ищцата от
предявяването на установителен иск за собственост е обусловен и от твърдението изведено с
11
исковата молба, че Д. К. М. не е бил собственик и не е могъл да се разпореди с идеалните
части от имота за дела на останалите сънаследници, в полза на останалите ответници по
делото, тъй като не е бил собственик на целия имот, а никой не може да прехвърли другимо
права, които сам не притежава.
За въззиваемата Д. К. К. е налице правен интерес от предявяването на иск за собственост за
идеалната част от имота, на основание право на собственост по силата на реституция по
ЗСПЗЗ, след като същата оспорва правото на собственост на Д. К. М. върху спорния
земеделски имот, като същата възразява че той не е придобил правото на собственост върху
този имот на основание придобивна давност, тъй като е бил държател на идеалните части от
имота на останалите сънаследници, а не негов владелец. Със снабдяването с констативен
нотариален акт за собственост на целия имот, ответника Д. К. М. е оспорил правото на
собственост на ищцата, върху наследствения и дял от имота, в размер на 1/ 10 идеална част,
а за всеки съсобственик винаги е налице правен интерес да предяви пред съда иск за защита
на правото си на собственост, след като същото е оспорено или нарушено. Допустим е
установителен иск за собственост, предявен срещу друг съсобственик на имота, тогава
когато същият оспорва правата на сънаследниците и заявява права върху целия наследствен
имот на самостоятелно правно основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С разпоредбата на чл. 269 изр. 2 от ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
навадените оплаквания от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да
проверява само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими
към процесното правоотношение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 от ГПК и задължителна за районните и въззивните съдилища съгласно ТР №
1/2010г. по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на ВКС- т.2, обективирана в Решение №
670/27.12.2010г. по гр.д. № 1728/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 196/11.04.2012г. по
т.д. № 994/2010г на ІІ т.о. на ВКС. В този смисъл са и дадените указания по приложението
на закона от ВКС с ТР № 1/2013г на ОСГТК - т. 1 и т. 4.
Въззивният състав на ОС Благоевград разглеждащ делото е намерил за основателно
оплакването с въззивната жалба на пълномощникът на Д. К. М. и останалите ответници по
делото- за изготвен непълен доклад по реда на чл. 146 от ГПК от първоинстанционния съд.
Съгласно дадените указания в т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013г. на ВКС по т.д. № 1/2013г. на
ОСГТК, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения при докладване на делото. В случай че въззивната жалба съдържа обосновано
оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи указания до страната, относно
възможността да предприеме тези процесуални действия по посочване на относимите за
делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради
отсъствие, непълнота или неточност в доклада на съда и дадените от първата съдебна
12
инстанция указания.
Въззивният съд е приел че оплакването с въззивната жалба по делото е основателно, тъй
като изготвения по реда на чл. 140 и чл. 146 от ГПК доклад, който първоинстанционният съд
е обявил на страните по делото е неточен и непълен.
Ищцата е заявила с исковата молба и поддържа в хода на процеса като основание за
претендираното си право на собственост върху 1/ 10 идеална част от процесния земеделски
имот- реституция по ЗСПЗЗ, въз основа на влязло в законна сила решение на ОСЗГ
Благоевград. С отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, наведено е от
ответника Д. К. М., възражение за придобиване на недвижимия имот, на който се е
легитимирал като едноличен собственик на основание придобивна давност, за което се е
снабдил и с констативен нотариален акт. Ответникът твърди че след възстановяването на
собствеността върху имота с решение на ПК Благоевград, осъществил е фактическа власт
върху имота, като е владял и ползвал имота явно и необезпокоявано еднолично и в
продължение на повече от 15 години, до завеждането на искавата молба пред съда.
Поддържа се, че Д. К. М. е владял имота за себе си и с намерение да го свои, като е
предприел действия с които по ясен и недвусмислен начин е показал отричане на правата на
останалите сънаследници, поради което се твърди преобразуване на владението, при което
ответникът е придобил собствеността върху целия имот по давност./ТР № 1/2012г. от
06.08.2012г. на ОСГК на ВКС/.
Съставът на ОС Благоевград намира че доклада на първоинстанционния съд по чл. 146 от
ГПК е непълен, тъй като съдът не е дал правна квалификация на своевременно заявеното от
ответника възражение, въпреки че го е приел за разглеждане по делото. Неправилно според
въззивния съд, първоинстанционният съд е указал на ответната страна, че във връзка с
направените с отговора на ИМ възражения, същите могат да извършат насрещно и непълно
доказване. След като е приел за разглеждане в процеса възражение за придобиване на имота
по давност, съдът е следвало да укаже на ответника Д. К. М., че същият дължи пълно и
главно доказване на относимите към направеното възражение за придобивна давност факти-
осъществяването на фактическа власт върху целия наследствен недвижим имот- нива с
площ от 3.995дка, * категория, в м. „П. Ч.“, имот № * по плана за земеразделяне, който
понастоящем представлява: ПИ с идентификатор * по КК и КР на гр. Б., с площ от
3 995кв.м., в м. „П. Ч.- *“, с трайно предназначение: земеделска земя. Следвало е до укаже
на ответната страна, че във връзка с направеното възражение за придобивна давност, дължи
установяване с допустимите в ГПК доказателствени средства на осъществяването на
фактическа власт върху целия имот от възстановяването на собствеността с решение на ПК
до завеждането на настоящия иск пред съда, както се твърди с исковата молба за повече от
15 години. На страната е следвало да се възложи на първия ответник и доказването, че е
извършил действия чрез които категорично е отблъснато владението върху имота на
останалите сънаследници, както и чрез които Д. К. М. явно е манифестирал по отношение на
останалите съсобственици, че е престанал да държи идеалните им части от недвижимия
имот, а е преобразувал държането си за тези части във владение, с намерение да свои целия
13
имот за себе си.
С ТР № 11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк. дело № 11/2012г. на ОСГК, дадени са указания
че при оспорване на признатото с акта за собственост право, тежестта на доказване се носи
от оспорващата страна, без да намира приложение редът по чл. 193 от ГПК. В същото ТР са
дадени указания, че ако и двете страни в правния спор се легитимират с констативни актове
за правото си на собственост върху имота/било констативни или такива за правна сделка/, то
разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извършва по общото
правило на чл. 154 ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да доказва своето право, т.е.
фактически състав на съответното удостоверено от Нотариуса или друг орган придобивно
основание. В настоящия случай ищцата Д. К. К. се позовава на правото си на собственост на
реституция по ЗСПЗЗ, въз основа на Решение № 2- Г/01.02.1999г. на ОС ЗГ Благоевград,
което има силата на конститутивен нотариален акт по отношение възстановяване на правото
на собственост върху бивши земеделски имоти. Ответникът Д. К. М. се позовава за правото
си на собственост на самостоятелно основание- придобивна давност, за което се е снабдил с
констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за целия недвижим
имот. Налице е конкуренция на права, всяко от което е установено с констативен акт за
правото на собственост, поради което според въззивният състав на ОС Благоевград, всяка от
страната е следвало да провежда пълно и главно доказване на правно релевантните факти за
доказване на заявеното и поддържано от нея правно основание, като доказателствената
тежест е следвало да бъде разпределена от съда съгласно общата разпоредба на чл. 154 ал.1
от ГПК.
Въззивният съд е изпълнил задължението си, вменени му с указанията дадени с т. 2 от ТР №
1 от 09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, като е дал указания на въззивника Д.
К. М., за процесуалните действия по посочване на относими за делото доказателства, които
не са поискани пред първата съдебна инстанция във връзка с направеното с писмения
отговор възражение за придобивна давност, поради непълнота и неточност на доклада и
дадените указания от първоинстанционния съд, след като е дал правна квалификация на
приетото за разглеждане възражение.
Нови доказателства пред въззивния съд не са били навеждани от страните и събирани от
съда.
Въззиваемата Д. К. К. основава правото си на собственост, на доводи изведени с ИМ- за
приключила процедура за възстановяване на собствеността върху процесния земеделски
имот по реда на ЗСПЗЗ.
Реституцията осъществена по реда на ЗСПЗЗ, е правен способ за възстановяване на
собствеността върху земеделски земи, включени в ТКЗС при одържавяването на земята.
Същата не настъпва автоматично и по силата на закона, а въз основа на решенията на
специализиран орган- ОСЗ/ПК; ОСЗГ/, които по своята правна същност съставляват
индивидуални административни актове. Решението на ОСЗ е годно основание за
придобиване на правото на собственост върху възстановената земя, по смисъл на чл. 77 от
ЗС. Не всички решения на общинската служба имат конститутивно действие по отношение
14
на правото на собственост, а само тези за които това е изрично прието от закона и от
съдебната практика.
Възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ се предшества от провеждане на
административна процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, при което валидността и
законосъобразността на издадения административен акт с конститутивно действие-решение
на ПК/ОСЗ за възстановяване с план за земеразделяне, се преценява с оглед действалата
нормативна уредба към датата на издаване на акта, и осъществяване на отделните етапи на
административната процедура- тази по чл. 18г, чл. 18ж ал. 2, чл. 25 и чл. 27 от ЗСПЗЗ в
редакциите им към ДВ, бр. 122/19.12.1997г. Те сочат на няколко етапа на процедурата: 1/
решение на ПК по чл. 18г и по чл. 18ж ал. 2 от ЗСПЗЗ за определяне на начина на
възстановяване собствеността на земите и границите на териториите, 2/ решение на ПК по
чл. 18ж ал. 2 от ППЗСПЗЗ за определяне размера и категорията земи, 3/ одобрен и влязъл в
сила план за земеразделяне по реда на чл. 25 от ППЗСПЗЗ, и 4/ решение на ПК по чл. 27 от
ППЗСПЗЗ, въз основа на плана за земеразделяне, с което се възстановява собствеността
върху точно индивидуализиран имот по плана. ПК определя начина на възстановяване на
земеделските земи в конкретното землище, и ако реши това да стане с план за земеразделяне
и след влизане в сила на плана за земеразделяне е незаконосъобразно да се уважават искания
за възстановяване земеделски земи в стари граници върху земи, възстановени в нови
граници с план за земеразделяне (ср. Решение № 31/06.07.2010 г. по гр. д. № 2987/2008 г. на
ВКС, ГК, I г. о., решение № 434/17.06.2009 г. по гр. д. № 1127/2008 г. на ВКС, ГК, II г. о.).
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр. д. № 11/1997г., ОСГК на ВС,
решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27 ал. 1
от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за
земеразделяне имат конститутивно действие. Решението представлява стабилен
административен акт, който определя имота, чиято собственост се възстановява и неговия
собственик, а при спор за материално право, решението се оборва по исков ред.
По делото е прието като писмено доказателство Решение № 2- Г/01.02.1999г. на ОСЗГ
Благоевград, на което ищцата Д. К. К. основава исковата си претенция за възстановяване
правото на собственост, като същото е издадено на осн. чл. 27 от ППЗСПЗЗ и въз основа на
влязъл в законна сила план за земеразделяне и протокол за определяне границите на
земеделските земи в землището на гр. Б.. Същото съставлява административен акт, годен да
възстанови собствеността на наследодателят на ищците- Х. М. И., б.ж. на гр. Б., починал на
*г., върху земи чиито граници са определени с новоодобрения план за земеразделяне.
Решението е издадено от компетентен орган в рамките на неговата компетентност и в
предписаната от закона форма, на законово основание и при наличие на материалноправни
предпоставки за издаването му. Влязло е в законна сила. Съдържа всички необходими
реквизити. Въз основа на издаденото решение и скиците на възстановените с него
земеделски имоти, безспорно е определено точното местоположение на процесния
земеделски имот, доколкото същия е индивидуализиран изцяло по местонахождение чрез
15
посочване на землището, местноста, границите, площта и съседите на имота. Поради
изложените съображения, настоящият въззивен съдебен състав счита, че е настъпило
конститутивното действие на Решение № 2- Г/01.02.1999г. на ОСЗГ Благоевград, за
възстановяване правото на собственост на земи въз основа на влязъл в законна сила план за
земеразделяне, в землището на гр. Б., с което е възстановено правото на собственост на
наследниците на Х. М. И., б.ж. на гр. Б., починал на *г., върху описания в решението
земеделски имот.
Не е спорно между страните по делото, че спорния недвижим имот, понастоящем е с
актуалното му състояние- земеделски имот: нива с площ от 3.995дка, * категория, в м. „П.
Ч.“, имот № * по плана за земеразделяне, който представлява: ПИ с идентификатор * по КК
и КР на гр. Б., с площ от 3 995кв.м., в м. „П. Ч.- *“, с трайно предназначение: земеделска и
начин на ползване- нива.
Въз основа на издаденото решение на ОСЗГ Благоевград и поради настъпване на
конститутивното му действие по отношение на правото на собственост, наследниците на Х.
М. И., б.ж. на гр. Б., се легитимират като собственици на възстановените им по ЗСПЗЗ чрез
реституция земеделски имоти, един от които е и процесния по делото земеделски имот. Не
се оспорва пред първоинстанционния съд от ответника Д. К. М./брат на ищцата/ и от
останалите ответници че собствеността върху процесния имот е възстановено чрез успешно
приключила реституционна процедура по ЗСПЗЗ, доколкото част от ответниците също
черпят права от приетото Решение № 2- Г/01.02.1999г. на ПК Благоевград.
Не се спори между страните, а по делото са събрани и убедителни писмени доказателства в
тази насока, че съсобствеността е възникнала от юридическия факт на влизане в законна
сила на Решение № 2- Г/01.02.1999г. на ОСЗГ Благоевград на 08.05.1999г., като същото е
обективно основание за възникване на съвладение между сънаследниците от този момент,
като всеки от наследници има право да ползва общия наследствен имот. Поначало
упражняването на фактическа власт върху един имот продължава на основанието на което е
започнато, освен ако не бъде променено. Съдебната практика обобщена и с ТР № 1/2012г. на
ОСГК на ВКС се е обединила около становището, че когато фактическата власт върху имота
е основана на правно основание- наследяване и е възникнала съсобственост, придобилият
фактическа власт върху вещта признава такава и на останалите сънаследници, като това ги
прави владелци на собствената идеална част от съсобствения имот и държатели на
идеалните части на останалите съсобственици.
Първият ответник по делото Д. К. М. твърди че е придобил собствеността върху целия имот
по давност, за което се е легитимирал с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка като едноличен собственик на целия спорен недвижим имот, като оспорва правото
на останалите наследници на Х. М. И. и навежда самостоятелно оригинерно правно
основание за придобиване на собствеността- придобивна давност. Ето защо на проверка
пред настоящата въззивна съдебна инстанция стои въпроса въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установява ли се по делото че същият е придобил
имота по давност.
16
Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68 ал. 1 от ЗС, включва както обективният
елемент на упражняване на фактическа власт /corpus/, така и субективният елемент-вещта да
се държи като своя /animus domini/ Обективният елемент съвпада с този на държането, но
субективният елемент определя упражняването на фактическата власт върху имот като
владение. При съсобствеността права на собственост върху една вещ се притежават от две
или повече лица, като всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа
власт върху вещта, отговаряща на идеалната част от правото му на собственост, като се
съобразява с правата на останалите, т.е налице е съвладение като правомощие. Върху
чуждите идеални части обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и
той може да бъде техен държател или владелец в зависимост от намерението си. В
отношенията между съсобствениците презумцията на чл. 69 от ЗС е приложима, но следва
да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата
власт показва съвладение, какъвто е настоящият случай при наследяването. В този случай
всеки от съсобствениците е владелец на своята идеална част, но държател на идеалните
части на другите съсобственици. Когато обект на придобивна давност е съсобствен
/сънаследствен/ недвижим имот, претендиращият да е придобил собствеността по давност
следва да докаже, че е завладял за себе си частите на останалите съсобственици, т.е., че е
променил държането им във владение, което обстоятелство да е доведено до знанието на
другите съсобственици и владението да е упражнявано непрекъснато, явно и
необезспокоявано в продължение на законоустановения 10-годишен срок.
За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
сънаследникът който не е техен владелец, но упражнява фактическа власт върху части или
върху целия наследствен имот, следва да превърне с едностранни свои действия държането
по отношение на идеалните части на останалите сънаследници, във владение. В съдебната
практика е прието, че тези действия следва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, т.е. да
е налице така нареченото преобръщане на владението/interversio possessions/, при което
съсобственикът съвладелец да се превърне в едноличен собственик на наследствения имот
или на обособени самостоятелни части от него. /Определение № 455 от 27.09.2012г. на ВКС
по гр.д.№ 625/2012г. на ІІ г.о на ГК; Определение № 776 от 24.09.2012г. на ВКС по гр.д. №
371/2012г. на І г.о. на ГК и др./
По настоящото дело е спорен въпроса отблъснал ли съсобстевника Д. К. М. владението на
останалите съсобственици и по какъв начин е манифестирал пред тях промененото си
намерение да свои имота само за себе си и доведено ли е до знанието им това намерение. От
съществено значение в такива случаи е по какъв начин е започнало владението. При
наследяването владението е част от имущественото право на наследодателя и с приемане на
наследството то продължава от наследниците по право или в случая не е спорно, че след
влизане в сила на Решение № 2- Г/01.02.1999г. на ОСЗГ Благоевград, всеки от наследниците
се е легитимирал като собственик на идеална част от съсобствения недвижим имот,
съответстваща на наследствения му дял.
17
Внимателният и задълбочен анализ на събраните гласни доказателства пред
първоинстанционния съд сочат ясно на извода, че след възстановяването на собствеността
върху процесния имот с решение на ОСЗГ, наследниците на Х. М. И., б.ж. на гр. Б., са
осъществили собствено владение върху идеалните части от имота, които реално си
поделили, като наследниците от всяко коляно са започнали да обработват собствената си
част от имота и да отглежда зеленчуци, като ползват полагащата им се по закон част от
съсобствения земеделски имот, ползването върху която си били поделили. Свидетелите
сочат че никой от наследниците не се е отказал от наследствения си дял в полза на другите
наследници. Въззивният състав на съда счита, че установените факти чрез разпита на
свидетелите пред РС Благоевград оборват изцяло презумпцията на чл. 69 от ЗС, че до
доказване на противното, владелецът държи вещта „като своя”. Нещо повече- от
свидетелските показания не се установява по безспорен и несъмнен начин, че Д. К. М. е
завладял целия земеделски имоти и че той единствен е обработвал същия според
предназначението му- за добив на земеделска продукция, както и че такова фактическо
владение е било осъществено от Д. К. М. върху целия имот, за период по- дълъг от 10
години. В тази насока са само свидетелските показания на свидетеля П., но в показанията си
този свидетел също не очертава ясно период от 10 години, през който Д. К. М. да е владял
имота самостоятелно, явно, непрекъснато и без владението му да е било оспорено от
останалите наследници, при това с намерението да го свои само за себе си. Последните
години свидетелят П. не е минавал покрай имота, тъй като същият е отдаден под аренда и се
ползва от трети лица.
Събраните по делото доказателства не убедиха състава на въззивния съд, при
упражняването на фактическа власт върху процесния недвижим имот, Д. К. М. е
демонстрирал по явен и несъмнен начин по отношение на останалите съсобственици и
сънаследнции на наследствения имот, че е променил намерението си по отношение на
упражняваната от него фактическа власт върху спорния имот, като да е демонстрирал чрез
поведението си, че е започнал да вледее целия имот и упражнява фактическата власт вместо
за другито, само за себе си. Нито един от свидетелите не сочи, че Д. К. М. е заявил или
демонстрирал че е собственик на имота, а в свидетелските показания се говори само за
ползване, при това на част от процесния имот. Липсват доказателства за други действия или
волеизявления, които да са достигнали до останалите сънаследници и от които да е видно, че
е налице преобръщане на владението и че Д. К. М. е променил намерението си и е започнал
да владее идеалните части на останалите съсобственици на имота, с намерение да ги свои
само за себе си. Възивният съд счита, че ответника Д. К. М. с оглед на възложената му от
въззивния съд процесуална тежест, не установява по категоричен начин с какви конкретни
действия е манифестирал промяна на държането на идеалните части на останалите
наследници, във владение за себе си, което да е достигнало до знанието им. Макар че не се
доказва покатегоричен начин, че Д. К. М. е упражнявал фактическа власт върху имота
повече от 10 години. Дори и да е ползвал имота самостоятелно за определен период от
време, това че е ползвал съсобстения имот според неговото предназначение, не е достатъчно
да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене, когато имотът е
18
съсобствен. За да се придобие по давност притежаваната от другите съсобственици идеална
част от имота е необходимо намерението за своене да им бъде протИ.поставено по
категоричен начин чрез действия, които демонстрират отричане на техните права върху
съсобствената вещ- отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права. Обикновеното
ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 от ЗС не изразява намерение за своене.
Съгласно чл. 31 ал.1 от ЗС, всеки съсобственик и сънаследник може да си служи с общата
наследствена вещ, като този който ползва вещта, е придобил фактическата власт върху нея
на правно основание за собствената си идеална част, като за нея той е владелец, а за правата
на останалите съсобственици върху вещта, ползувателят на един недвижим имот е
държател. В този смисъл всеки от съсобствениците може да извършва самостоятелно
действия по поддръжката и опазването на имота, без това да означава непременно
намерение за своене.
В този смисъл ирелевантно е обстоятелсвото че Д. К. М. е поел от името на всички
наследници и съсобственици на имота, задължението да ги представлява и да защитава
правата им пред административни органи и институции, като е приел да „движи нещата“ във
връзка с имота. Тези действия са на оперативно управление във връзка с поддръжката на
съсобствения имот и същите не могат да съставляват демонстрация на намерение за своене
на имота за себе си, още повече че тези действия са били извършвани от името на всички
съсобственици. По делото са събрани доказателства, че на няколко пъти след
възстановяването на собствеността, голяма част от наследниците са били събирани по
инициатива именно на Д. К. М., но до решение за същинска подялба на наследствените
имоти не се стигнало, тъй като „винаги имало някой недоволен“. Разпитаните свидетели
пред РС Благоевград сочат, че никога пред тях Д. К. М. не е заявявал че счита процесния по
делото недвижим имот за свой и не е предприемал действия с които да отблъсне владението
им или да оспори собствеността за идеалните им наследствени дялове. В последните години
преди завеждането на настоящия иск пред съда, той е започнал да им иска пари за да им
предаде наследствения им дял, но това е станало след като той вече без тяхното знание и
съгласие се е легитимирал като едноличен собственик на имота с издадения в негова полза
констативен нотариален акт.
Както вече се спомена в настоящото изложение, с ТР № 1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС е
прието, че при съсобственост, независимо от юридическия факт, от който произтича, е
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите
идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се
позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
С решение № 549 от 30.12.2010г. по гр. д. № 217/10г. на ВКС, II г.о, е прието, че
сънаследникът, превръщайки се от държател на частите на останалите съсобственици във
владелец на целия имот, следва да демонстрира тази промяна в намерението си пред
останалите съсобственици, така, че да отблъсне техните претенции върху имота.
19
Същевременно тези разрешения са неприложими в хипотези, в които владението на
сънаследника, претендиращ придобиване на имота по давност, е установено въз основа на
постигнато съгласие между сънаследниците за извършване на т. нар. неформална делба.
След като сънаследниците са взели решение за разпределяне помежду си на собствеността
върху наследствените имоти, то установеното от този момент владение на сънаследника,
комуто имотът се дава в дял, поставя началото на течението на срока по чл. 79 ЗС за
придобиване на имота чрез давностно владение./ Решение № 16 от 17.04.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5652/2014 г., I г. о., ГК. Решението е постановено в производство по чл. 290 ГПК/
Анализа на събраните гласни доказателства според настоящия състав на ОС Благоевград,
сочи на извода че е било постигнато съгласие за временно разпределение на ползването на
частите от съсобствения имот, с оглед на удобството на всеки един от сънаследниците, като
са налице данни за извършена неформална делба, при която е било отложено само
формалното и окончателно разделяне на недвижимия имот, поради това че наследниците на
можели да постигнат съгласие как да стане това. Ето защо въззивният съд поддържа
становището си, че в настоящи случай остана недоказано по делото, че ответника- Д. К. М. е
манифестирал явно и недвусмислено своето намерение за своенето на целия наследствен
имот, чрез промяна на намерението си за придобиването му по давност, поради което и по
делото се установява, че останалите наследници са били напълно изненадани и огорчени от
това, че той се е легитимирал като едноличен собственик на целия имот, след което се е
разпоредил с идеални части от него в полза на останалите ответници по делото, срещу
заплащане на определена продажна цена.
При изложените съображения от правна страна, съставът на ОС Благоевград намира, че въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, не се установява по
категоричен начин че Д. К. М. е осъществявал върху целия процесен по делото недвижим
имот владение с намерение за своене на имота в продължение на повече от 10 години. Дори
и да е осъществявал самостоятелна фактическа власт върху целия имота за определен
период от време, то Д. М. е бил владелец на собствената си идеална част и държател на
идеалните части на останалите съсобственици на имота/наследниците на Х. М. И., б.ж. на
гр. Б., починал на *г./, като по делото не се събраха убедителни доказателства същият да е
демонстрирал по явен и несъмнен начин, чрез свои действия, отричането или оспорването
на правата на останалите наследници върху съсобствената вещ, поради което не се доказва
да е придобил собствеността върху същата по давност като недобросъвестен владелец, след
явно, спокойно, непрекъснато и безспорно владение върху целия недвижим имот, в
продължение на повече от 10 години./Определение № 135 от 25.03.2016г. на ВКС по гр.д. №
894/2016г. на II г.о. на ГК и Решение № 121 от 10.04.2020г. по гр.д. № 3643/2018г. на ВКС II
г.о. на ГК/.
Общият принцип на справедлИ.стта изключва скритостта на придобивната давност, защото
не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма
възможност /поради неведение/ да се брани./Решение № 145 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 627/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева/ Или иначе казано в случая
20
се касае за хипотеза на т.н. скрито владение, което поради начина по който е осъществявано
от Д. К. М., е лишило останалите съсобственици от възможността да се бранят срещу
претендиращия изключителна собственост наследник. Такова владение закона не допуска и
поради това че в тези случаи ефекта на придобивната давност по чл. 79, ал.1 от ЗС не може
да настъпи.
Въззивният съд счита за неоснователни оплакванията във въззивната жалба на Д. К. М. и на
останалите ответници, че първоинстанционният съд незадълбочено и неточно е анализирал
събраните доказателства, като едностранно е кредитирал само свидетелските показания на
свидетелите, разпитани по искане на ищцовата страна, поради което погрешно е стигнал до
извода, че Д. К. М. не е придобил правото на собственост върху процесния имот по давност.
Видно е от мотивите към обжалвания съдебен акт, че съставът на първоинстанционният съд
е обсъждал всички събрани по делото гласни доказателства, включително разпита на
свидетелката Б., която пред съда е променила показанията си и изнесла факти различни от
тези, които е изложила пред нотариуса при проведената обстоятествена проверка. Съдът не
следва да кредитира свидетелските показания на свидетелят П., тъй като същите съществено
се разминават от всички останали гласни доказателства, събрани пред РС Благоевград. От
друга страна свидетелските показания на свидетелят П. са непълни, неуточнени по период,
като със същите не се очертава период от 10 години през който свидетелят твърди че е
виждал на имота само К. Х. М. и неговия син Д. К. М.. Бащата на ищцата и първия ответник
по делото- К. Х. М. е починал през 1997г., т.е. преди влизане в законна сила на Решение №
2- Г/01.02.1999г. на ОСЗГ Благоевград, от който момент е можело да започне теченето на
срока на придобивна давност в полза на Д. К. М., тъй като от този момент са възникнали
реституционни права върху имота в полза на всички наследници на Х. М. И./дядо на
ищцата/. Така в свидетелските си показания свидетелят П. не очертава период от 10 години,
през който да твърди че целия процесен имот се е владял единствено и само от Д. К. М., още
повече че сам твърди че последните 2-3 години преди завеждането на исковата молба, имота
се работи под аренда и той не минава със стадото си покрай него, като не знае кой е работил
имота. Въззивният съд намира свидетелските показания на свидетеля П. за непълни,
недостоверни и дадени в протИ.речие със всички разпитани по делото свидетели, поради
което намира че същите не могат да бъдат кредитирани, доколкото не съответстват на
останалите събрани доказателства по делото.
Поради изложените съображения до тук от фактическа и правна страна, въззивният съд в
настоящия си състав приема за недоказано, че към момента с който Д. К. М. се е
легитимирал като едноличен собственик на процесния по делото недвижим имот, с приетия
като доказателство констативен Нотариален акт по обстоятелствена проверка с № *от *г.,
том *, peг. № *, издаден по нот. дело № */2020г. по описа на Нотариус К. М., с район на
действие- РС Благоевград, същият е придобил правото на собственост върху описания в
акта недвижим имот, на основанието посочено в акта- придобивна давност. За да се
трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия,
съответстващи на определено вещно право, в самото вещно право, е необходимо
21
потвърждаване на наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от
придобивната давност. Разпоредбите на закона приемат волевото изявление на
субективния елемент на владението чрез процесуални средства- предявяване на иск или
възражение при наличие на спор за собственост, или чрез снабдяване с констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка, с цел легитимиране на придобитото вещно
право с оглед участие в гражданския оборот. Именно чрез снабдяването са констативен
нотариален акт за собственост през 2020г., ответника Д. К. М. е демонстрирал пред другите
сънаследници завладяването на имота и промяната на намерението за своене. Следва да се
приеме, че именно към този момент той е проявил собственическо отношение, т.е. от
държател - по общо правило, на идеалните части на останалите наследници, е започнал да
владее целия недвижим имот като свой. Това обаче в случая и предвид казаното по-горе, не
е достатъчно за да се приеме, че владението на останалите наследници е било прекратено и
имота е могъл да бъде придобит по давност само от И. С. Н., тъй като същият се е снабдил с
констативен нотариален акт само две години преди предявяването на иска за собственост
пред съда и в негова полза не е изтекъл предвидения в закона 10 годишен срок.
Предявеният по отношение на ответниците установителен иск за правото на собственост на
процесния недвижим имот с правно основание чл. 124 от ГПК е основателен. Не се доказва
по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства, ответника Д. К. М. да
е владял процесните недвижими имоти и да е придобил правото на собственост върху него
по давност, поради което същият незаконосъобразно се е легитимирал като собственик на
процесния имот на правно основание придобивна давност, поради което иска за отмяна на
издадения в негова полза констативен Нотариален акт по обстоятелствена проверка с № *от
*г., том *, peг. № *, издаден по нот. дело № */2020г. по описа на Нотариус К. М., с район на
действие- РС Благоевград, е основателен и също следва да бъде уважен от съда, за
претендираната от ищцата 1/ 10 идеална част.
След като Д. К. М. не е бил собственик на описания в отменения констативен нотариален
акт недвижим земеделски имот в землището на гр. Б., на посоченото правно основание-
придобивна давност, то същият не е можел валидно да извърши разпореждане/възмездно
или безвъзмездно/ с тези имоти в полза на трети лица, тъй като съгласно чл. 21 ал.1 от ЗЗД,
никой не може да прехвърли другимо чужди права. Разпореждането извършено чрез
договори за продажба в полза на останалите ответници по делото-, не е нищожно, но
същото не е можело да произведе целения ефект между страните по сключените договори за
продажба, като правото на собственост е било прехвърлено на купувачите, само за
идеалната част на която продавача е бил собственик към момента на сделките- 1/ 10 идеална
част. Ответниците по делото са в положението на ивинцирани купувачи, като същите не са
придобили правото на собственост върху „закупените” от тях недвижими имоти на
основание копукпо продажба, за частта от правото на собственост над 1/ 10 идеална част от
процесния имот. Предявеният иск за собственост от ищцата Д. К. К., за собствената и 1/ 10
идеална част от процесния имот също е основателен.
Поради изложените правни съображения от настоящия състав на ОС Благоевград, и
22
доколкото правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, на осн. чл. 271 ал.1 от ГПК обжалваното решение на РС
Благоевград е правилно и обосновано от събраните доказателства и същото следва да бъде
изцяло потвърдено, а въззивната жалба срещу него, да бъде оставена без уважение.
С оглед на изхода от делото пред настоящата съдебна инстанция, следва да бъдат осъдени
жалбоподателите по делото да заплатят на въззиваемата Д. К. К., сторените разноски пред
въззивната съдебна инстанция, в размер общо на 800.00лв. за адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 906434/14.04.2022г., постановено по гр.д. № 271/2021г. по
описа на РС Благоевград, като ПРАВИЛНО И ОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА Д. К. М., ЕГН ********** и В. А. М., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Б.,
ул. "Я. С." *, вх. *, ет. *, ап. *, М. Д. М. ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Я. С.“ № *, вх.*,
ет.*, ап. *, М. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Я.С.“ № *, вх.*, ет. *, ап. *, Д. А.
Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Я. С.“ № *, вх.*, ет.*, ап. *, И. А. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. „Б.“ № *, вх. *, ет.*, М. Б. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.
Б., ж.к „С.-Ц. № *, ет.* ап.*, П. Д. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к „С.-Ц. № *, ет.*
ап.*, Б. П. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к „С.-Ц. № *, ет.* ап.*, Х. И. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. „Я. С.“ № *, вх.*, ет.*, ап. *, К. Д. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ул. „Я. С.” №*, вх. *, ет. *, ап. * и Г. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул.
Б. № *, вх. * ет.*, да заплатят на Д. К. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б., ул. "Т.
А." № *, ет. *, сторените разноски пред въззивната съдебна инстанция, в размер на
800.00лв./осемстотин лева/ за адвокатски хонорар.
Решението на съда подлежи на обжалване, с касационна жалба, в едномесечен срок от
получаването на препис от същото, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23