№ 3113
гр. Варна, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20253110105416 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх.
№28234/29.04.2025 г. от М. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В. в качеството на
майка и законна представителка на Д. Д.ов С., род. на 22.07.2016г. и К. Д.ов С.- род.
на 07.12.2018г. срещу Д. И. С.,ЕГН **********, с адрес: гр. В., ет.1, ап.1, с която е
предявени искове с правно основание чл.127 СК, като са формулирани следните
искания до съда:
1/ Съдът да предостави упражняването на родителските права и
местоживеенето на малолетните деца Д. Д.ов С. - род. на 22.07.2016г. и К. Д.ов С.- род.
на 07.12.2018г. на майката М. С. А., ЕГН **********;
2/ Да определи местоживеенето на децата на адрес: гр. В.;
3/ Ответникът Д. И. С.,ЕГН ********** да бъде осъден да заплаща на децата
Д. Д.ов С. -род. на 22.07.2016г. и К. Д.ов С.- род. на 07.12.2018г. чрез тяхната майка и
законен представител М. С. А. ежемесечна в размер на по 350лв. /триста и петдесет
/лв. за всяко едно от децата с падеж 15-то число на месеца, за който се дължи, считано
от завеждане на исковата молба чрез каси на EasyPay;
4/ Да бъде определен стеснен режим на лични отношения на бащата Д. И. С. с
децата , Д. Д.ов С. -род. на 22.07.2016г. и К. Д.ов С.- род. на 07.12.2018г., както следва:
4.1/ Всяка първа и трета събота и неделя от месеца без приспиване от 9:00 ч.
до 18:00 ч., като срещите за първите три месеца да се осъществяват в присъствието на
майката с оглед сигурността на децата;
4.2/ През лятната и зимната ваканция бащата може да взема децата по 15
дена, общо 1/един /месец/ за ваканциите.
В молбата се излага следната фактическа обстановка:
Ищцата и ответникът имали връзка, като с ответника живели на семейни
1
начала около 10г. От съвместното им съжителство имат две общи деца, който
ответникът е припознал - Д. Д.ов С. -род. на 22.07.2016г. и К. Д.ов С.- род. на
07.12.2018г. По-голямото от децата учи в ОУ „Цар Симеон“, 2-ри клас, а по-малкото К.
е в Детска градина „Христо Ботев“ 4-та група. Към момента живеят в двустаен
апартамент под наем, находящо се на адрес: гр. В., за което заплаща наемна цена от
400лв., тъй като хазайката е позната на ищцата. Ответникът има навикът вечер да си
пийва, което започнало през последната година да ескалира във физически побой и
психически тормоз, обиди и др. След поредния побой на 04.11.2024г. ищцата подала
молба по Закона за домашно насилие и й била издадена Заповед за незабавна защита
срещу ответника с №246/10.12.2024г. на ВРС, 20-ти състав, с която ответникът бил
отстранен от съвместно обитаваното жилище на адрес: гр. В., ет.1, ап.1 и му било
забранено да доближава ищцата и децата, както и местоработата й и детската градина
и училището на децата.
Ответникът работи в строителна фирма като строителен работник, а ищцата
работи във фирма „Фиола“ ЕООД като „оператор въвеждане на данни“..
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че иска да взима
децата с преспиване, както и че е непосилно за него да заплаща исканата от ищцата
издръжка от 350,00 лв. на дете, а може да заплаща само по 270,00 лв., тъй като в
момента не работи, а трябва да плаща квартира.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представените с исковата молба надлежно заверени копия от удостоверение
за раждане на детето Д. Д.ов С., род. на 22.07.2016г. и детето К. Д.ов С.- род. на
07.12.2018г. се установява, че техни родители са: ищцата М. С. А., ЕГН ********** и
ответника Д. И. С.,ЕГН ********** /л.5/.
Съгласно служебна бележка, издадена от ДГ №8, Христо Ботев, гр. Варна
детето К. Д.ов С.- род. на 07.12.2018г. е записан и посещава ІVб група в детското
заведение през учебната 2024/2025 г.
Съгласно Удостоверение, издадено от ОУ „Цар Симеон І“ – гр. Варна детето Д.
Д.ов С. е ученик във втори клас на училището за учебната 2024-2025 г.
Видно от писмо от ТД на НАП – Варна ищцата М. А. получава месечно
трудово възнаграждение в размер на 1099,44 лв., а ответникът Д. И. С. в размер на
1100,00 лв.
Представен е договор за наем на недвижим имот от 01.09.2011 г. сключен
между Г. Г. П. - наемодател и М. С. А. - наемател, за наем на следния недвижим имот:
апартамент, находящ се в гр. В. при наемна цена от 370,00 лв.
По делото е постъпило по служебен път Решение №1552/05.05.2025 г. по гр.д.
№13979/2024 г. на ВРС, 48 състав, с което са предприети мерки за защита от домашно
насилие спрямо М. С. А., ЕГН ********** и децата К. Д.ов С.- род. на 07.12.2018г. и
Д. Д.ов С., род. на 22.07.2016г., както следва:
„ЗАДЪЛЖАВА Д. И. С., ЕГН ********** да се въздържа от упражняване на
домашно насилие спрямо молителите М. С. А., ЕГН ********** и малолетните деца
Д. Д.ов С., ЕГН ********** и К. Д.ов С., ЕГН **********, всичките с адрес: гр. В. на
2
осн. чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН .
ОТСТРАНЯВА Д. И. С., ЕГН ********** от съвместно обитаваното
жилище с адрес: гр. В. за срок от 18 месеца (осемнадесет месеца), считано от
датата на постановяване Заповед за незабавна защита № 246/10.12.2024г., на
осн.чл.5,ал.1,т.3 вр. чл.5, ал.2 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Д. И. С., ЕГН **********, с адрес в гр. В. ДА
ПРИБЛИЖАВА М. С. А., ЕГН ********** до 30 метра (тридесет метра), както и
жилището на адрес: гр. В., местоработата на пострадалото лице на адрес: гр. В. с
изключение сградите на държавни институции за срок от 18 месеца (осемнадесет
месеца), считано от датата на постановяване Заповед за незабавна защита №
246/10.12.2024г., на осн.чл.5,ал.1,т.3 вр. чл.5, ал.2 от ЗЗДН.
ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеенето на малолетните деца Д. Д.ов С., ЕГН
********** и К. Д.ов С., ЕГН ********** при пострадалия родител М. С. А., ЕГН
**********, на адрес: гр. В.. за срок от 18 месеца (осемнадесет месеца), считано
от датата на постановяване Заповед за незабавна защита № 246/10.12.2024 г., на
осн.чл.5,ал.1,т.3 вр. чл.5, ал.2 от ЗЗДН.
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. С. А., ЕГН **********, лично и като майка и
законен представител на деца Д. Д.ов С., ЕГН ********** и К. Д.ов С., ЕГН
********** срещу Д. И. С., ЕГН ********** за постановяване на мерки за защита по
ЗЗДН за забрана на ответника да приближава децата, да приближава детска
градина „Христо Ботев" №8 и училище „Цар Симеон" - гр. Варна, както и да
осъществява контакт с пострадалите лица М. С. А., ЕГН ********** и малолетните
деца Д. Д.ов С., ЕГН ********** и К. Д.ов С., ЕГН **********“
По делото е разпитана свидетелката Г. Г. П., от които се установява, че същата
е наемател на ищцата. Последната е разделена с ответника от около година. Грижовна
майка е, мила към децата, пере, чисти и им готви. Работи за фирма „Фиола“ като
счетоводител.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.127 от СК.
Относно упражняване на родителските права над децата:
Между страните не съществува спор по отношение упражняването на
родителските права, като и двамата родители са съгласни те да бъдат възложени на
майката. От събраните по делото доказателства – свидетелски показания се установи,
че децата имат добри условия в дома, в който майката към настоящия момент живее.
Майката полага адекватни грижи за децата. Посещават детско заведение. От
изложеното съдът заключва, че майката притежава необходимия родителски капацитет
да полага ежедневните грижи за децата, а в дома й има необходимите условия за
отглеждането им. Поради това съдът намира, че упражняването на родителските права
по отношение на децата следва да се предостави на тяхната майка.
По отношение на местоживеенето на децата съдът намира, че същите съгласно
разпоредбата на чл.126, ал.1 от СК, следва да живеят съвместно с родителя, на когото е
възложено упражняването на родителските права. Доколкото към момента майката
реално живее на адрес: гр. с адрес: гр. В., то съдът намира, че местоживеенето на
детето също следва да бъде определено на адреса на неговата майка, доколкото и към
момента детето реално живее именно на този адрес. Същото е от значение и за
3
упражняване на режима на лични отношения между бащата и детето, което следва да
бъде взимано и връщано именно от адреса, на който живее, а не на негов предходен
адрес, бил то и на неговата баба по майчина линия.
По отношение на режима на лични отношения на детето с бащата:
Бащата има желание да вижда децата всяка първа и трета седмица от месеца
от 8:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване. Майката не възразява за
режимът да бъде определен по този начин. Има съгласие и по отношение режимът през
лятната ваканция на децата, като бащата да взима децата при себе си в рамките на 30
дни. С оглед ниската възраст на децата съдът намира, че този период следва да е
разделен на три пъти от по 10 дни, в които да са включени и дните по редовния режим
и който да не съвпада с периода, през който майката ползва платен годишен отпуск.
Има съгласие и по отношение на зимната ваканция. Съдът намира, че този режим
следва да бъде въведен с редуване между родителите с пролетната ваканция, като
децата следва да са при баща си през пролетната ваканция на нечетна година, а на
четна при майка си и обратното през нечетна година децата следва да са за Коледната
ваканция при майка си, а на четна при баща си. Режимът на лични отношения на
бащата не се прилага през този период, като децата следва да бъдат при родителя, на
който е определено правото да прекара с тях съответния период от 09:00 часа сутринта
на първия почивен ден до 18:00 часа на последния почивен ден. Всеки от родителите
има право да присъства на тържеството за рождения ден на децата, а когато
тържеството е в ден, различен от рождения ден на детето, родителят при който детето
не се пада през този ден съобразно правилата на предходните точки, ще има право да
види детето, чийто рожден ден се празнува от 17:00 часа до 19:00 часа. Децата се
взимат и връщат от бащата по адреса на местоживеене на същите.
По въпроса за издръжката на децата:
При решаване на въпроса за издръжката на децата следва да се съобрази, че
задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл.143, ал.2 от СК те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Съгласно чл.142, ал.1 от СК конкретният размер на издръжката се
определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат.
Алинея втора на чл.142 от СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, или 269,25
лв. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Децата към
момента са малолетни, като на по-малкото му предстои да започне скоро училище.
При сега действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело може да
определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на
родителя.
Отчитайки индивидуалните нужди на всяко от децата, както и обществено-
икономическата обстановка в страната и императивният минимум на издръжката,
предвиден в чл.142, ал.2 СК, съдът определя необходимата минимална месечна
издръжка е в размер на по 600,00 лв.
Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде
разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а
именно техните възможности и материално състояние, както и да бъде съобразено кой
4
е родителят, който полага ежедневните грижи за детето. В настоящия казус не са
налице данни бащата да дължи издръжка за друго лице, което съобразно разпоредбата
на чл. 141, т. 1 от СК да има право на издръжка привилегировано. Бащата е здрав и в
трудоспособна възраст, поради което същият има възможност да полага труд, от който
да получава доход. Същият е длъжен да осигури съществуването на децата си,
независимо от временната си заетост, защото нуждите на децата от храна,
електроенеригия, дрехи, лекарства и други са неотложни и ежедневни, не могат да
чакат, докато баща им реши да си намери друга или втора работа, за да ги покрива.
Бащата получава месечен доход от 1100,00 лв. като твърди, че заплаща наем, но не е
посочен размерът на наема, който заплаща, нито са представени доказателства за това.
Към това следва да се добави, че родителството е себеотрицание в името на децата,
поради което е редно, ако на родителя не му достигат средства за всички негови и на
децата нужди, най-напред да се откаже от собствените си вредни навици, като
прекомерна употреба на алкохол, цигари, хазарт и др., което не само ще доведе до
задържане на средства в семейството, но и до подобряване на здравословното
състояние на родителя. Поради това съдът намира, че бащата би могъл да организира
начина си на живот, така че да престира издръжка в размер на по 350,00 лв. на всяко
дете, при минимална издръжка в страната в размер на 269,25 лв., което е само с 50,00
лв. повече от това, което майката следва да престира, при положение че същата полага
непосредствените грижи за децата, което включва и грижи за тях, когато са болни,
води ги и връща от училище, готви им, чисти им, закупува им дрехи, пере ги и т.н.,
всичко от което ангажира от нейното свободно време, докато бащата няма други
ангажименти след работно време, не полага грижи за други лица.
С оглед на изложеното съдът намира така предявеният иск за изцяло
основателен.
На основание чл.87, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ВРС държавна такса по иска за издръжка за бъдеще време в размер на
1008,00 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
децата Д. Д.ов С., ЕГН ********** и К. Д.ов С., ЕГН ********** на тяхната майка М.
С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Д. Д.ов С., ЕГН ********** и К. Д.ов
С., ЕГН ********** при майката М. С. А., ЕГН **********, на адрес: гр. В..
ОПРЕДЕЛЯ на бащата Д. И. С.,ЕГН ********** режим на лични отношения
с децата Д. Д.ов С., ЕГН ********** и К. Д.ов С., ЕГН **********, както следва:
1/ Всяка първа и трета седмица от месеца от 9:00 часа в събота до 18:00 часа в
неделя.
2/ 30 дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен
отпуск, разпределени на 3 пъти по десет дни, считано от 09:00 часа на първия ден до
18:00 часа на последния ден.
5
3.1/ През пролетната ваканция на нечетна година децата ще са при бащата, а
на четна при майка си;
3.2/ През зимната ваканция на четна година децата ще са при бащата, а на
четна при майката.
3.3/ Режимът на лични отношения на бащата по т.1 не се прилага през
пролетната и зимната ученически ваканции;
3.4/ Децата следва да бъдат с родителя, на който е определено правото да
прекара с тях съответно пролетната или зимната ваканция от 09:00 часа сутринта на
първия почивен ден до 18:00 часа на последния почивен ден.
4/ Всеки от родителите има право да присъства на тържеството за рождения
ден на децата, а когато тържеството е в ден, различен от рождения ден на детето,
родителят при който детето не се пада през този ден съобразно правилата на
предходните точки, ще има право да види детето, чийто рожден ден се празнува от
17:00 часа до 19:00 часа.
5/ За упражняване на режима по горните точки децата се взимат от и се
връщат на адреса им по местоживеене от бащата.
ОСЪЖДА Д. И. С.,ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА в полза на всяко от
децата Д. Д.ов С., ЕГН ********** и К. Д.ов С., ЕГН ********** чрез тяхната майка и
законна представителка М. С. А., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на по
350,00 (триста и петдесет) лева, платими в брой до 15-то число месеца, за който се
дължи издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.04.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до възникване
на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл.143 от СК.
ОСЪЖДА Д. И. С.,ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС
държавна такса върху иска за издръжка за бъдеще време в размер на 1008,00 (хиляда
и осем) лв., на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на предварително изпълнение в частта относно
присъдената издръжка, на осн. чл.242, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд,
в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6