№
гр. Варна, .............................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети май две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при участието на секретаря Деница К., като разгледа докладваното от съдия
Ст. Стоева административно дело № 221/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
118 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба на С.Ц.Н., ЕГН ********** ***, чрез адв. Я.К. *** срещу Решение №
1040-02-12/14.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е потвърдено
Разпореждане № О-02-000-00-01459132/05.04.2021 г. на Ръководител по изплащане
на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Бургас, с което е отказано отпускане на
парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване по
болничен лист № Е20203421891.
По
същата жалба, но изпратена от административния орган, чрез който е подадена, е
образувано адм. дело № 271/2022г. по описа на АдмС Варна. С определение №
462/16.02.2022г. делото е прекратено, като материалите по него, вкл.
депозираната чрез административния орган жалба, са приобщени към настоящото
адм. дело № 221/2022г.
Жалбоподателката твърди, че оспореното решение
е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че решението не
съдържа правни изводи, а само ретроспекция на административната преписка.
Твърди, че за периода 20.10.2016 – 03.02.2020 година е работила в „Политур
2016“ ЕООД и „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД от 03.02.2020г. до момента на
произнасянето от административния орган, поради което има право на обезщетение
за временна нетрудоспособност поради общо заболяване в периода 02.01.2021г. до
13.01.2021г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението и
потвърденото с него разпореждане и да върне преписката на административния
орган за произнасяне. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.
38 от Закона за адвокатурата, представен е Договор за правна защита и
съдействие от 18.01.2022г.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез
процесуални представители, поддържа жалбата.
Ответникът не изпраща представител. В
писмено становище от 26.04.2022 година изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Възраженията му
са за това, че след извършени проверки на дружествата – работодатели на
жалбоподателката е установено, че същите не са представили доказателства за
осъществявана дейност – счетоводни и банкови документи – приходни и разходни
касови ордери, фактури, договори с контрагенти, договор за наем, платежни
нареждания, месечни оборотни ведомости, аналитичен и хронологичен регистър на
каса, банка, персонал, клиенти, липса на регистрирани фискални устройства, няма
данни за регистрирани обороти и др. В резултат на установеното
административният орган е приел, че лицата по трудови правоотношения, вкл. и
жалбоподателката, не са упражнявали трудова дейност и не са осигурени лица по
смисъла на § 1 ал. 1 т. 3 от ДР на КСО и чл. 40 ал. 1 от КСО. Поради това е
отказано плащането на обезщетението за временна нетрудоспособност по представения
болничен лист. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Разпореждане № О-02-000-00-01459132/05.04.2021 г., издадено от Ръководителя по изплащането на обезщетенията и
помощите, е отказано отпускането на парично обезщетение за временна
нетрудоспособност поради общо заболяване по представения болничен лист № Е20203421891 на
С.Ц.Н.. За да постанови този резултат органът е приел, че С.Н. е била в трудово
правоотношение с „Политур 2016“ ЕООД за периода 20.10.2016 г. – 03.02.2020 г. и
„Д Комплекс Сървисес“ ЕООД за периода от 03.02.2020 г. до датата на
постановяване на разпореждането. Предвид издадени задължителни предписания за
двете дружества за заличаване на подадени данни в регистъра на осигурените лица
е приел, че Н. не е полагала фактически труд по трудовите правоотношения,
поради което няма качеството на осигурено лице и не са налице предпоставките по
чл. 41 и чл. 42 от КСО за изплащане на обезщетение за временна
нетрудоспособност.
Разпореждането е връчено на жалбоподателката на 10.04.2021г. и е обжалвано с жалба с вх. № 1012-02-119/27.04.2021 г.
С Решение № 1040-02-196/18.10.2021 г. Директорът на Териториално
поделение – Бургас на Националния осигурителен институт е спрял производството
по разглеждане на жалбата до приключване на производството по обжалване на
Задължителни предписания № ЗД-1-03-00903408/02.04.2021 г. с адресат „Д Комплекс
Сървисес“ ЕООД и Задължителни предписания № ЗД-1-03-00903399/02.04.2021 г. с
адресат „Политур 2016“ ЕООД, послужили за основание за отказа по Разпореждане №
О-02-000-00-01459132/05.04.2021
г.
С Определение № 2908/10.11.2021 г., постановено по адм.д. № 2332/2021
г. по описа на Административен съд – Варна, решението за спиране на
административното производство е отменено и преписката е върната на органа за
произнасяне по същество.
С Решение № 1040-02-12/14.01.2022 г. Директорът на Териториално
поделение – Бургас на Националния осигурителен институт е отхвърлил жалбата на С.Ц.Н.
срещу Разпореждане № О-02-000-00-01459132/05.04.2021 г., издадено от Ръководителя по изплащането на обезщетенията и
помощите. За да постанови този резултат органът е приел, че жалбоподателката е
била в трудово правоотношение с „Политур 2016“ ЕООД и „Д Комплекс Сървисес“
ЕООД от 20.10.2016 година до момента на постановяване на разпореждането. Приел
е, въз основа на проверка в информационния масив на Националния осигурителен
институт, че осигурителите „Политур 2016“ ЕООД и „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД не
са внасяли осигурителни вноски за жалбоподателката и другите наети по трудово
правоотношение лица. Приел е, въз основа на справки в базата данни на
Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, както и
въз основа на получените писма от Национална агенция за приходите, че
дружествата не са развивали търговска дейност, поради което жалбоподателката не
е извършвала фактически трудова дейност. Въз основа на това е приел, че
жалбоподателката няма качеството на осигурено лице и не й се дължи парично
обезщетение за временна нетрудоспособност.
Решението е връчено на жалбоподателката на 18.01.2022 г., поради
което подадената на 01.02.2022 г. жалба е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО.
В Констативни
протоколи № КП-5-03-00901678/30.03.2021 година и № КП-5-03-00901689/30.03.2021
година и КП-5-03-00901703/30.03.2021 година са обективирани извършените, от
служители на ТП на НОИ – Варна, проверки по разходите за държавно то обществено
осигуряване на „Ц Комплекс Сървисес“ ЕООД, „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД и
„Политур 2016“ ЕООД. Въз основа на тези протоколи са издадени Задължителни
Предписания /ЗП/, както следва: ЗП № ЗД-1-03-00903408/2.04.2021
г. до осигурителя „Политур 2016“ ЕООД за заличаване на подадени данни по чл. 5
ал.4 т.1 от КСО за 43 лица, между които и за С. Н. за периода от 07.2019 г. до
01.2020 г. и ЗП № ЗД-1-03-00903399/2.04.2021
г. до осигурителя „Политур 2016“ ЕООД за заличаване на подадени данни по чл. 5
ал.4 т.1 от КСО за 67 лица, между които и за С. Н.. В Определение №
2908/10.11.2021 г., постановено по адм.д. № 2332/2021 г. по описа на
Административен съд – Варна е прието, че „първичното отношение,
съставляващо основание за осигуряването, респективно - за отпускането или
отказа да бъде отпуснато обезщетение и по съществуването и съдържанието на
което правоотношение директорът на ТП на НОИ следва да се произнесе в
образуваното пред него производство по чл. 117 от КСО, не е обусловено нито от
издадените задължителни предписания, нито от изпълнението им“. С оглед
на това, съдът приема, че независимо от това дали страните спорят или не по
влизане в сила на тези предписания, тези факти не се отразяват на преценката за
законосъобразността на оспореното решение.
Между
страните не се спори, че жалбоподателката е сключила трудови договори с
„Политур 2016“ ЕООД и „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД. Същите са действали за
периода 20.10.2016 – 03.02.2020 г. и от 03.02.2020 г. и до момента на
постановяване на потвърденото, с обжалваното решение разпореждане. Не се спори,
че трудовите договори с жалбоподателката са регистрирани в Националната агенция
за приходите.
Видно от писма с изх. № 20-03-717#2/23.12.2020 г. и №
ЕП-843#5/13.12.2020г. от Териториална дирекция – Бургас на Националната агенция
за приходите, за „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД е посочено, че не са регистрирани фискални
устройства, не са декларирани извършени продажби, няма данни за работещ обект,
няма банкови сметки. В справката за „Политур 2016“ ЕООД е посочено, че има
регистрирани фискални устройства, банковите сметки на дружеството, както и данни
за образуваните изпълнителни дела и предприетите действия по изпълнението. Видно от представените данъчни декларации за
2017, 2018 и 2019 година двете дружества
са декларирали приходи и разходи.
Видно от представените копия от трудови договори с двете дружества
и от трудовата книжка на жалбоподателката, работодателите са оформили трудовите
правоотношения и същите са вписани в книжката, ведно с размера на трудовите
възнаграждения.
От показанията на разпитания в с.з., проведено на 25.05.2022
година, свидетел Г.М.П. е видно, че жалбоподателката е постъпила на работа през
2016 година, била е една от първите служителки на фирмата. Свидетелят сочи, че
жалбоподателката е идвала на работа, за времето от 9.00 ч. до 17.00 ч. или 18.00
ч. Първоначално офисът е бил в хотел „Д.П.“ в к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна,
а после са се преместили в центъра на града, ----------. Пътуването до Златни
пясъци е ставало с микробус, впоследствие с личен транспорт. Свидетелят сочи,
че до 2019 г., докогато той е работил, са извършвали търговия с продукти по
интернет. Работата им се изразявала в това да търсят търсен от потребител
продукт, да го закупят и да му го продадат с печалба в интернет пространството.
Свидетелят сочи, че за отчитане на дейността си служителите са изготвяли два
вида таблици, в които има история на продажбите, всеки служител влиза с парола
и може да се установи кой е извършил корекция, кой е работил реално, но
предявените копия от таблици от процесуалния представител на жалбоподателката,
не могат да установят този факт. Свидетелят сочи, че са получавали
възнаграждението си по банков път, по карти които имитират американска банкова
сметка ***. Напуснал е поради неуредици, вкл. неплащане на осигуровките от
страна на дружеството.
При горните фактически констатации, настоящият състав на Административен съд - Варна, направи следните правни изводи:
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, са издадени
от компетентни органи, арг. чл. 114 ал. 3 и чл. 117 ал. 1 от КСО, в писмена
форма. Актовете съдържат фактическите и правните основания за издаването им и
ясна разпоредителна част.
Съдът намира, че в производството по издаване на оспореното
решение не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като след връчване
на разпореждането жалбоподателката е упражнила правата си, депозирайки жалба
срещу него и представяйки писмени документи. Недаването на обяснения в хода на
административното производство не е довело до невъзможност на жалбоподателката
да защити правата си, поради което съдът счита, че това не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила по издаване на оспореното
решение.
Спорът между страните се свежда до това дали жалбоподателката има
качеството на „осигурено лице“ по смисъла на чл. 40 ал. 1, вр. § 1 т. 3 от
Допълнителните разпоредби на КСО, респ. има ли право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност по осигурителното
правоотношение с „Политур 2016“ ЕООД и „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД.
Правото
на парично обезщетение за временна нетрудоспособност
възниква за осигурените лица, ако имат 6
месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, арг. чл. 40 ал. 1
от КСО. Размерът на обезщетението и срока за изплащането му са уредени в чл. 41
и 42 от КСО. Легално определение на понятието „осигурено лице“ се съдържа в § 1
т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО и това е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, арг. чл.
10 ал. 1 от КСО.
От
съдържанието на цитираното по-горе определение за осигурено лице следва, че
едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за
осигурено, е да извършва трудова дейност. Наличието на трудово или служебно
правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително
правоотношение, но това не е достатъчно. Необходимо е лицето реално да
осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. В този смисъл са
Решение № 4718/ 14.04.2021г. по адм. дело № 924/2021г. на ВАС, Решение №
976/21.01.2021г. по адм. дело № 12079/2020г. на ВАС, Решение № 211/08.01.2016 г.,
по адм. д. № 3681/2015 г., Решение № 292/11.01.2017 г., по адм. д. № 14312/2015
г. и др. по описа на Върховния административен съд на Република България.
В
конкретния случай оспорващата С.Ц.Н. е била в трудово правоотношение с „Д
Комплекс Сървисес“ ЕООД към момента на настъпване на събитието. Съдът намира,
че от представените писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателката реално е полагала труд в полза на дружеството.
Изводът
на административния орган за неизвършвана от осигурителите търговска дейност,
респективно, за това, че жалбоподателката фактически не е извършвала трудова
дейност, е основан на представените от Националната агенция за приходите
справки. Така за „Политур 2016“ ЕООД няма подадена ГДД за 2019г., от
представената обобщена справка за задължено лице – обобщени обороти фискални устройства
е видно, че няма регистрирани обороти за периода 06.2019г. – 12.2020г. За „Д
Комплекс Сървисес“ ЕООД няма данни за регистрирани фискални устройства, не се
декларирали продажби, има подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019г. без
ГФО, няма активна банкова сметка, ***/или недвижимо имущество. Органът е
пренебрегнал данъчните декларации на „Политур 2016“ ЕООД за 2017, 2018 и 2019
година, в които са декларирани приходи от дейността. Липсата на доказателства
за отчетена от осигурителите търговска дейност не обосновава извод за липсата
на извършена такава. Освен това в самата законова дефиниция на „осигурено лице“
е посочено, че осигурителните вноски може и да не са внесени, но да са дължими.
Неплащането на такива вноски от страна на осигурителя, което представлява
неправомерно поведение спрямо осигурителната система, не може обаче да води до лишаването
от право на обезщетение на лице, което е полагало труд.
От
показанията на разпитания свидетел Г.М.П. се установява по безспорен и
категоричен начин, че жалбоподателката е полагала труд в период много по -
дълъг от минимално изискуемия се 6 месечен срок, преди настъпването на
събитието, поради което има качеството на осигурено лице. Липсата на
регистрирани фискални устройства, банкови сметки и други присъщи доказателства
за осъществяване на търговска дейност, с оглед вида на дейността на дружеството
– работодател, съгласно показанията на свидетеля – интернет търговия и онлайн
плащания, не може да обоснове категоричен извод за липса на дейност на същото,
респ. липса на полагане на труд от страна на жалбоподателката.
С
оглед изложеното, съдът намира, че оспореното решение на Директора на
Териториално поделение – Бургас на Националния осигурителен институт и
потвърденото с него разпореждане са издадени при неправилно приложение на
материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което следва да се
отменят. Преписката следва да се върне на административния орган за определяне
и изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност на жалбоподателката по
представения болничен лист № № Е20203421891.
При този изход на спора, в полза на
жалбоподателката следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 350
лева, определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.
8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 173 ал. 2 от АПК и чл. 117 т. 2 б.“е“ от КСО, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1040-02-26/14.01.2022 година на Директора на Териториално поделение – Бургас на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане № О-02-000-00-01459132/05.04.2021 г. на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в Териториално поделение – Бургас на Националния осигурителен институт и ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за ново произнасяне.
ОСЪЖДА Националния
осигурителен институт – София да заплати на адв. Я.Д.К. от ВАК сумата от
350 /триста и петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: