№ 2897
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100503178 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на М. В. П. срещу решение №
20055925/01.09.2022 г. по гр.д. № 16510/2021 г. по описа на СРС, 29 състав, с което са
уважени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предявени
от И. М. М. срещу М. В. П., като ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца
сумите, както следва: 3000 лв. – главница по договор за заем от 12.12.2019 г., ведно със
законната лихва от 24.03.2021 г. до погасяването, 1500 лв. – главница по договор за
заем от 28.12.2019 г., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до погасяването.
Жалбоподателят – М. В. П., твърди, че решението е неправилно. Сочи, че от
събраните по делото доказателства не се установява между страните да са налице
договори за заем, като твърди, че не е получавал от ищеца протендираните суми. Ето
защо, моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноските по производството.
Ответникът по жалбата – И. М. М., оспорва жалбата и моли решението да бъде
потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
1
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. М. М. с осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника
М. В. П. да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 3000 лв. – главница по
договор за заем от 12.12.2019 г., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до
погасяването, 1500 лв. – главница по договор за заем от 28.12.2019 г., ведно със
законната лихва от 24.03.2021 г. до погасяването, съединени при условията на
евентуалност с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата в размер на 4500 лв., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до
погасяването, платена от ищеца в полза на ответника при начална липса на основание.
Ищецът – И. М. М., твърди, че 12.12.2019 г. е предала в заем на ответника
сумата в размер на 3000 лв., а на 28.12.2019 г. – сумата в размер на 1500 лв., като
ответникът М. В. П. се е задължил да върне предадените му в заем суми. Сочи, че
ответникът не е изпълнил задължението си по договорите за заем, поради което
ищецът претендира от ответника сумата в общ размер на 4500 лв., представляваща
дължима главница по договори за заем, сключени между страните. При условията на
евентуалност претендира сумата в размер на 4500 лв., платена от ищеца в полза на
ответника при начална липса на основание. Претендира законната лихва, както и
разноските по производството.
С обжалваното решение главните искове са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото се явява и правилно.
За основателност на главните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните са налице
договори за заем, по силата на които ищецът е предал на ответника в заем сумата в
размер на 3000 лв. на 12.12.2019 г. и сумата в размер на 1500 лв. на 28.12.2019 г., като
ответникът се е задължил да върне на ищеца посочените суми.
Договорът за паричен заем е реален и неформален, като за сключването му е
необходимо предаването на вещта, предмет на договора, от заемодателя на заемателя,
както и две насрещни волеизявления, по силата на които страните изразяват съгласие
относно сключване на договор, т.е. необходимо е да е доказано волеизявление на
заемателя, с което той изразява съгласие да получи в заем вещта, предмет на договора,
съответно – да я върне на заемодателя по уговорения между страните начин. Заемът е
едностранен договор, тъй като по силата на него единствено за заемателя възниква
задължение – да върне вещта, предмет на договора.
За установяване наличието на твърдените договори между страните по делото са
2
ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б.Т.Г.. Съгласно
показанията , ищцата И. М. М. в нейно присъствие през м.12.2019 г. е предала на
ответника М. В. П. на два пъти парични суми в заем, както следва – на 12.12.2019 г. му
е предала 3000 лв., на 28.12.2019 г. – 1500 лв., като ответникът е поел задължение да
върне заемите до средата на м.01.2020 г. Първото предаване на сумата в размер на 3000
лв. на 12.12.2019 г. се е състояло в апартамент на ищцата в гр. София, кв. „Борово“, а
второто на 28.12.2019 г. - в къщата на ответника в село Реброво. Поводът за
сключването на договорите за заем е било уреждане на финансови задължения във
връзка със собствени на ответника имоти, предмет на дело за делба.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Б.Т.Г., тъй като същата е пряк
свидетел на събитията, за които свидетелства, показанията са логични, ответникът не
е ангажирал доказателства, които опровергават фактите, описани от свидетеля Г.. По
делото пред първата инстанция е разпитан свидетелят Л.М.Ц. – колега на ответника,
доведен от последния, но същият изрично заявява, че не е присъствал на предаване на
парични суми между страните, поради което показанията му не опровергават
изложеното от свидетеля Г.. Свидетелят Ц. освен това сочи, че на 12.12.2019 г. не е бил
заедно с ответника, като последният е отсъствал от работа, и на 28.12.2019 г. за
периода от около 14:00 часа до 20:00 часа също така не са били заедно, от което следва,
че чрез показанията на свидетеля Ц. по никакъв начин не се доказват твърденията на
ответника, че е било обективно невъзможно да се развият събитията, изложени от
свидетеля Г..
Освен това, в представената пред първата инстанция разпечатка от електронна
кореспонденция между страните, доказателствената стойност на която не е
опровергана в процеса, ответникът П. изрично признава факта, че е получил парични
суми в заем от ищцата М., като е поел задължение същите да бъдат върнати.
Следователно, по делото се установява от показанията на свидетеля Б.Т.Г., че
през м.12.2019 г. ищцата И. М. М. е предала на ответника М. В. П. на два пъти
парични суми в заем, както следва – на 12.12.2019 г. му е предала 3000 лв., на
28.12.2019 г. – 1500 лв., като ответникът е поел задължение да върне заемите до
средата на м.01.2020 г.
Следователно, елементите на фактическия състав на предявеното от ищеца
право по главните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
се явяват доказани.
Ответникът не твърди и не е ангажирал доказателства за погасяването на дълга.
Ето защо, исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
следва да се уважат изцяло.
При посочените мотиви обжалваното решение се явява правилно и същото
3
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответника по жалбата сумата в размер на 750 лв. – адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ответника по жалбата е неоснователно, тъй като същото
е в рамките на минималния размер, съгласно НМРАВ.
С оглед изход на спора въззивникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20055925/01.09.2022 г. по гр.д. № 16510/2021 г.
по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА М. В. П., ЕГН **********, да заплати в полза на И. М. М., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 750 лв. – разноски за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4