Решение по дело №18803/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            02.07.2019 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски районен съд                                                                          гражданско отделение

На шести юни                                                                     две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                            

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Мирослава Иванова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  18803 по описа за 2018 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава „ХVІІІ-та” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от С.Ц.Д., с която претендира да бъде осъдено З. „Л.и.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,  да му заплати сумата от  100 лева, частично от  2498 лв. - неплатен остатък  за имуществените вреди на обща стойност 3500лв., причинени на собствения на ищеца л.а. *******, вследствие на ПТП от 18.09.2018г., настъпило по вина на водач, управлявал застрахован при ответника със застраховка „ГО”  *******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се сочи, че на 18.09.2018г., около 20:40 ч. ищецът паркирал своя лек автомобил ******* в *******където бил ударен от т. автомобил марка *******, с водач *******. Местопроизшествието не било посетено от екип на „ПП” при МВР Варна,  а участниците съставили двустранен констативен  протокол, с посочен виновник водача на т. автомобил марка *******. Към 18.09.2018г този автомобил бил застрахован със застраховка „ГО” към ответното дружество.  Пострадалото лице уведомило застрахователя, който извършил оглед на 19.09.2018г. чрез свой служител и била заведена щета, с посочени повредени детайли – стъкло врата багажник, броня задна, мигач заден ляв калник, панел под заден ляв стоп, заден ляв калник, задна лява врата, стъкло на заден ляв калник и врата - багажник. На 19.11.2018г.  получил обезщетение от 1002 лв. За възстановяване на щетите счита, че е необходима сума от 3500 лв., поради което претендира частично остатъка.  

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е подаден отговор, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за „ГО” към 18.09.2018г. с трето за производството лице по отношение на т. автомобил марка *******. Оспорва механизма на причиняване на щетите. Оспорва посочената от ищеца стойност на уврежданията, като твърди, че те не отговарят на пазарната стойност на разходите за отремонтиране на увредените детайли. Сочи, че стойността на вредите е определена по нормативно уредените правила и методика. Претендираната от ищеца надвишава двойно пазарната стойност на автомобила. 

С определение на съда постановено в проведеното на 06.06.2019г. открито съдебно заседание, е допуснато изменение по размер на иска като е увеличен от 100лв. на 2 368 лева - неплатен остатък от дължимото обезщетение в общ размер на 3 370 лева.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – копия на свидетелство за регистрация - част I;  двустранен констативен протокол за ПТП от 18.09.218г.; опис - заключение с № 0003-5000-18-305181,  се установява, че:    между З. *******и С.Ц.Д. бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица  № BG/22/117002960792 относно собствен на застрахования т. автомобил марка *******, със срок на действие 11.07.2017г. – 09.11.2018г.   На 18.09.2018г., около 20:40 ч., управляван от ******* т. автомобил марка ******* причинил ПТП, при което увредил собствения на С.Ц.Д. паркиран лек автомобил *******. Въз основа на постъпило от пострадалото лице уведомление, на 19.09.2018г. при З. „Л.и.“ АД била заведена щета с  № 0003-50000-18-30581, по която служители на застрахователя описали увредения детайли по *******- стъкло врата багажник, броня задна, мигач заден ляв калник, панел под заден ляв стоп, заден ляв калник, задна лява врата, стъкло на заден ляв калник и врата - багажник, като на 19.11.2018г. на С.Ц.Д. било изплатено обезщетение от 1002 лева.  

От заключението на вещото лици по назначената СТЕ се установява, че механизмът на настъпване на ПТП е удар между движещ се на заден ход т. автомобил марка ******* управляван от ******* и паркирания в *******лек автомобил *******. Описаните от застрахователя вреди отговарят на механизма на настъпване на вредите, като действителната стойност по средни пазарни цени на необходимите труд и части за възстановителни работи е на стойност 3 855,61 лева. Към 18.09.2018г. действителната пазарна стойност на процесния автомобил е  3370 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, аналогична на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който сключвайки я се е задължил да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. От това следва, че рискът при застраховката "Гражданска отговорност" включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, но и от безвиновните задължения по чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. ( в т.см. пр. Решение № 15 от 1.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на ВКС).

В случая ищецът основава твърденията си на наличие на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, извършен от водача на застрахования автомобил (противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина) и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента. Поради това, съобразно правилата за  разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да установи настъпило ПТП, при което са му нанесени имуществени вреди от застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество автомобил, както и неправомерното поведение на водача му, вида и стойността на вредите, причинна връзка между неправомерното поведение и вредите. Респ. ответникът да установи твърденията си за липса на вина у деликвента, съпричиняване от пострадалия, както и евентуално при успешно проведено доказване от ищеца - че му е изплатил застрахователно обезщетение за претърпените увреждания.

По делото са безспорни обстоятелствата, че между ответното дружество и трето за производството лице е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”  обективиран в застрахователна полица № BG/22/117002960792 със срок на валидност от 10.11.2017г. до 09.11.2018г. относно т. автомобил марка ******* и настъпило застрахователно събитие.

От обсъдения протокол за ПТП /съставен по образец/ и приета СТЕ, съдът намира за установено и обстоятелството, че в резултат на поведението на водача на т. автомобил марка ******* -  *******, което е противоречало на нормите на чл. 40 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП („Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“), е настъпило ПТП, при което на собствената на ищеца вещ л.а *******, са причинени вреди на стойност по голяма от стойността на автомобила.  

С плащането на част от претендираното обезещетение застрахователят конклудентно е признал горните обстоятелства, като единственият спорен въпрос е размерът на вредите.

Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена застраховка, обезщетението следва да покрие действителната стойност на увредената вещ към деня на причиняване на щетата /чл.386, ал.2 КЗ/. Размерът му се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно установения размер на претърпяната в резултат на застрахователното събитие вреда. Същото не може да надвишава стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 402 КЗ/. В горния смисъл са и Решение № 115/ 09.07.2009 год. по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС, І ТО, Решение № 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика и по аналгочините норми от действащия КЗ.

В случая, видно от СТЕ е налице на т. нар. „тотална щета“, като съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ, такава е налице при увреждане, за което разходите нужни за извършване на необходимия ремонт надвишават 70% от действителната стойност на МПС към датата на събитието, каквото се установява по делото предвид съотношението между пазарната стойност на имуществото към датата на събитието –  3370 лв. лева и стойността на необходимия ремонт - 3 855,61  лева. В тази хипотеза предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му (чл. 390 ал. 1 КЗ). Дължимостта на застрахователното обезщетение обаче не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение. Изпълнението на визираното задължение от застрахованото лице касае въпроса за забавата на застрахователя. В този смисъл е и Решение № 44/ 02.06.2015 год., постановено по т. д. № 775 по описа за 2014 год. на ВКС.

Предвид така изложените правни доводи, съдът намира за установено наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ претендираните права на ищеца, поради което искът следва да бъде уважен до претендирания размер от 2 368 лева - неплатен остатък от дължимото обезщетение в общ размер на 3 370 лева.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ и вносни бележки за депозит за експертиза и държавна такса са в общ размер от 669,72 лева. Направеното възражение от ответника по см. на чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност на уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно, тъй като размерът му /без ДДС/ не надвишава минималния посочен в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

 

                                                           Р  Е  Ш  И

 

ОСЪЖДА на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД З. „Л.и.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***  да заплати на С.Ц.Д. ЕГН ********** сумата от  2 368 лева - неплатен остатък от дължимото обезщетение в общ размер на 3 370 лева за претърпените от ищеца имуществени вреди – „тотална щета“ на собствения му л.а. *******, вследствие на ПТП от 18.09.2018г., настъпило по вина на водач, управлявал застрахован при ответника със застраховка „ГО”, застрахователна полица  № BG/22/117002960792, т.а. *******, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК  З. „Л.и.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***  да заплати на С.Ц.Д. ЕГН ********** сумата от 669,72 лева представляващи сторените разноски в производството за държавна такса, депозит за експертиза и възнаграждение на адвокат, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Варненския окръжен съд.

                                                                                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: