Решение по дело №32/2022 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 32
Дата: 13 април 2022 г.
Съдия: Борис Димитров Царчински
Дело: 20223500500032
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Търговище, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
гражданско дело № 20223500500032 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по в.гр.д. № 32/2022г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна жалба от ответника П.Ш. против
решение № 421/01.10.2021г., постановено по гр.д. № 20203530101030 на
Районен съд – Търговище, с което е изнесен на публична продан следният
недвижим имот: Поземлен имот с партиден № **********001, с пл.сн. № 168,
кв. 9, УПИ парцел 7, с площ от 715 кв.м., в с. Вардун, общ. Търговище, ведно
с построените в него сграда с площ от 62 кв.м и второстепенна постройка с
площ от 40 кв.м, с пазарна цена на имота от 29700 лева при равни права
/квоти/ на съделителите по ½ идеална част за К.Ш. и ½ идеална част за П.Ш..
С решението всеки от съделителите е осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Търговище сумата от 594 лева
. С доводи за неправилност поради противоречие на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, въззивникът моли за отмяна на първоинастанционното решение и
постановяването на друго такова, с което да бъде ликвидирана
съсобствеността между страните по отношение на процесния недвижим имот
чрез възлагане в дял или чрез жребий. Въззивникът твърди, че
първоинстанционният съд не е изложил мотиви по отношение избора на
1
оценка на процесния недвижим имот. Счита също, че подходящ способ за
извършване на делбата биха били както жребия, така и възлагането на имота
на другата страна срещу уравняването на неговия дял в пари.
С писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият
К.Ш., чрез своя процесуален представител адв. С.Г. оспорва частично
основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението
в частта, с която съдът е определил пазарната стойност на допуснатия до
делба имот. На следващо място, въззиваемият моли първоинастанционното
решение да се отмени и да се постанови друго такова, с което недвижимият
имот да се постави в негов дял срещу парично уравняване на дела на другия
съделител съобразно определената пазарна стойност на имота.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща
представител. Въззиваемият чрез адв. Д.Д. поддържа подадения отговор на
въззивна жалба и моли първоинстанционното решение да бъде изменено и да
бъде постановено друго, с което да бъде възложен на К.Ш. процесния
недвижим имот срещу изплащане в пари и урявняване на дела на въззивника.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
С влязло в сила Решение № 59/12.02.2021 г., постановено по гр. д. №
20203530101030 на Районен съд – Търговище между съделителите К.Ш. и
П.Ш. е допусната съдебна делба на следния недвижим имот: Поземлен имот с
партиден № **********001, с пл.сн. № 168, кв. 9, УПИ парцел 7, с площ от
715 кв.м., в с. Вардун, общ. Търговище, ведно с построените в него сграда с
площ от 62 кв.м и второстепенна постройка с площ от 40 кв.м, при равни
права /квоти/ на съделителите по ½ идеална част за К.Ш. и ½ идеална част за
П.Ш..
В първото заседание от втората фаза на производството по съдебна
делба не са направени искания за възлагане на имота или претенции по
сметки. Първоинстанционният съд е назначил извършването на
съдебноикономическа експертиза. Според изготвеното от вещото лице инж.
Д. Д. заключение стойността на допуснатия до делба имот е 27 100 лева, като
същият не е поделяем. Това заключение е оспорено частично от ответника
П.Ш., като съдът е допуснал извършването на повторна експертиза само по
отношение на пазарната оценка на имота. Съгласно изготвеното от вещото
лице инж. Н. Н. заключение действителната пазарна цена към 13.09.2021 г. на
процесния недвижим имот възлиза на 29 700 лева. В проведеното съдебно
заседание на 21.09.2021 г. заключението на вещото лице Н. е прието от
страните без да бъде оспорено. В същото заседание ищецът К.Ш. е отправил
искане до съда да му бъде възложен имота в дял срещу уравняване на дела на
другия съделител в пари. Така направеното искане е оставено без
разглеждане, доколкото същото е преклудирано поради това, че това
2
заседание не е първото след решението за допускане на делбата.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
На първо място, въззивникът излага доводи, според които
първоинстанционният съдебен състав не е изложил мотиви по отношение
избора на оценка на процесния недвижим имот. Също така твърди, че и двете
заключения не са използвали пазарни, а офертни цени и сравнителният
анализ е правен с имоти в други населени места, които не са толкова близо
като разположение до гр. Търговище. Тези възражения са неоснователни.
Именно след направено оспорване от страна на ответника П.Ш. районният
съд е назначил повторна експертиза, която да определи пазарната стойност на
имота. Дадената с първоначалното заключение пазарна оценка според
ответника е била занижена. Поради това съдът е кредитирал заключението на
повторната оценителна експертиза на имота, доколкото същата е била на по-
висока стойност. Съдът правилно е кредитирал повторната експертиза,
доколкото същата е била по-обоснована, като е съобразила местоположението
на имотите, чиито цени са били сравнявани от вещото лице с добавянето на
нарочен коефициент, отчитащ местоположението им.
На следващо място, въззивникът твърди, че неправилно е приложен
като способ за ликвидиране на съсобствеността изнасянето на публична
продан на имота. Според въззивника не са налице пречки, нито имотът да
бъде поставен в дял на въззиваемия, а неговият дял бъде уравнен в пари,
както и не са налице пречки да бъде теглен жребий. Въззиваемият също
твърди, че е приложим способа за възлагане в негов дял на целия имот срещу
уравняване на дела на въззивника в пари. По отношение на приложимостта на
жребия следва да се посочи, че този способ за извършване на делба е
приложим само когато броят на имотите е равен или по-голям от броя на
съделителите. Това изискване в случая не е налице, доколкото предмет на
делбата е само един имот. В допълнение следва да се посочи, че не е
приложимо и извършването на разпределение от съда по чл. 353 ГПК,
доколкото няма как в случая всеки от съделителите да получи реален дял от
делбеното имущество. Това е така, защото имотът е неподеляем, съгласно
приетото заключение на вещото лице инж. Д. Д. По отношение на способа за
възлагане на неподеляемото жилище на един от съделителите срещу
уравняване дела на другите в пари по чл. 349 ГПК, следва да се посочи, че
той също не е приложим в случая. Чл. 349, ал. 4 ГПК предвижда преклузивен
срок, в който следва да бъде направено такова искане за възлагане на
неподеляемо жилище и това е първото заседание по делото след влизането в
сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 ГПК. В настоящия
случай искането е направено едва в третото заседание на втора фаза по делото
и първоинстанционният съд правилно не го е поставил на разглеждане, в
какъвто смисъл са и постановките на Тълкувателно решение
№45/12.VІІІ.1987г. на ОСГК на ВС. Районният съд, на последно място,
правилно е постановил, че делбеният имот следва да бъде изнесен на
3
публична продан (който способ е предвиден в чл. 348 ГПК). Този способ е
единствения допустим в случая, доколкото имотите, предмет на делбата са
по-малко от броя на съделителите, всеки от тези имоти е реално неподеляем и
не са направени искания за възлагане на неподеляемо жилище в законовия
срок. В този смисъл е и Решение №60/26.07.2010г. по гр.д. № 534/2009г. на
ВКС, І ГО.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 421/01.10.2021г., постановено по гр.д. №
20203530101030 на Районен съд – Търговище, като правилно и
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4