Р Е Ш Е Н И Е
Номер 828 25.04.2019 година
град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- БУРГАС,
първи състав, в открито заседание на двадесет и седми март, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа
административно дело № 3450 по описа
за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211
от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Жалбоподателят Ж.М.К.,***, офис 317, чрез
адвокат В. Ставрев от Адвокатска колегия – град Варна, оспорил Заповед № 4069з-209
от 21.08.2017г., издадена от ВПД Началник на Гранично полицейско управление-гр.Малко
Търново.
С оспорената заповед, на
основание чл.194, ал.2, т.2, вр. с чл.197, ал.1, т.2, вр. с чл.199, ал.1, т.3 и
чл.204, т.4 от ЗМВР на жалбоподателя, в качеството на държавен служител- младши
инспектор- полицай в Мобилен граничен полицейски взвод от ГПУ-гр.Малко Търново
при РДГП-Елхово било наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт. Оспорва се компетентността
на органа, издал оспорената заповед. Твърди се, че актът не отговарял на
изискванията за задължително минимално съдържание, като липсвали съществени
елементи. Оспорва се законосъобразността на проведеното дисциплинарно
производство. Наложеното наказание било неоснователно. Иска се от съда да
отмени заповедта, както и да присъди направените от жалбоподателя разноски.
Допълнително излага в писмено становище доводите си относно тезата за
незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт.
Първоначално, въз основа
на подадената жалба било образувано административно дело № 2562 от 2017г. по
описа на АС-Бургас, като по него било постановено Решение № 251 от
19.02.2018г., с което процесната заповед била отменена, като незаконосъобразна.
С Определение № 734 от 28.03.2018г. постановено по същото дело, решението било
изменено в частта за разноските, като Главна дирекция „Гранична полиция“ при
Министерството на вътрешните работи била осъдена да заплати на жалбоподателя
сторените по делото разноски в размер на 600 лева, за платено адвокатско
възнаграждение.
С Решение № 16235 от
27.12.2018г. на ВАС на РБ по адм.д.№ 5711 по описа за 2018г. на касационната
инстанция, първоинстанционното решение било отменено изцяло, а делото върнато
за ново разглеждане от друг състав на настоящия съд, като са дадени
задължителни указания в мотивите на решението.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Чрез адвокат Ставрев
представя писмено становище по спора (л.36-40 от настоящото производство), в
което развиват и други възражения за допуснати съществени нарушения в хода на дисциплинарното
производство. Иска заповедта да бъде отменена.
Ответникът –ВПД Началник ГПУ
– град Малко Търново, редовно уведомен, не изпраща представител. Не се изразява
становище по спора.
Жалбата била подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от
лице- адресат на административния акт, който е неблагоприятен за него,
съответно има правен интерес от оспорването, по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следното:
Относно установените по делото факти:
Не се спори между
страните, а и от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят К. към момента на
издаване на процесната обжалвана заповед е държавен служител и заемал
длъжността мл. инспектор – полицай в Мобилен граничен полицейски взвод от
Гранично полицейско управление- Малко Търново при РДГП- Елхово към Главна
дирекция „Гранична полиция“- МВР.
От фактическа страна по
делото е установено, че със Заповед № УРИ-4069з-196 от 10.08.2017г. на
Началника на ГПУ– Малко Търново е разпоредено извършване на проверка за
изясняване на обстоятелствата за констатирани признаци за преодоляване на
инженерно – възпрепятстващо съоръжение (ИВС) в района на гранична пирамида № 62
на 08.08.2017 г. в 22,30 ч. от ГПН АПВ-138 от 04 група „Охрана на държавната
граница“ (ГОДГ) ГПУ – Малко Търново за нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР, на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР.
Създадената със заповедта комисия, с председател Р. Костов, в качеството на ВПД
зам.- началник на началник на ГПУ – М. Търново и членове: Д. Кокаларов- старши
инспектор, началник на 04 група „Охрана на държавната граница“ ГПУ – М.Търново,
както и младши експерт Деян Балабанов- младши разузнавач в група „Оперативно
издирвателна дейност“ следвало да извърши посочената проверка и за резултатите
от проверката да изготви писмена справка, която да докладва на ВПД началник на
ГПУ – М. Търново в срок до 15.08.2017 г.
Като писмени
доказателства във връзка с проверката са събрани докладни записки от следните
служители на ГПУ – М. Търново: С. Крушков (л.
14 от адм.дело № 2562 от 2017г. на АС-Б), младши инспектор И. Михов, старши
полицай в ГОДГ-ОН (л.15 от посоченото дело), младши инспектор М.Илиев (л.16 от
посоченото дело), младши инспектор Т. Колаксъзов, полицай в ГОДГ – 04 (л. 17 от
посоченото дело), Канов (л. 18 от посоченото дело), младши инспектор Х. Димов,
полицай в ГОДГ (л. 19 от посоченото дело), младши експерт В. Георгиев, КО
командир отряд от 04 ГОДГ (л. 20 от посоченото дело), младши инспектор С. Станчев
04 ГОДГ (л. 22 от посоченото дело), младши инспектор К.Костадинов 04 ГОДГ (л.
23 от посоченото дело) и младши инспектор Т. Костадинов, полицай в ГОДГ – 04
(л. 29 от посоченото дело). Въпреки, че са изготвени на различни дати, всички описани
докладни са регистрирани в деловодството на ГПУ – М.Търново на 14.08.2017г.
Единствено докладната записка на младши инспектор А. Николов ГОДГ – 04 (л.21 от
посоченото дело) е регистрирана на 17.08.2017г.
Във връзка с извършваната
проверка са представени и сведения от К.Димитров–
водач на автомобил (л.24 от посоченото дело), от младши инспектор С.Спасов –
полицай, ВСК (водач на служебно куче) (л. 25 от посоченото дело), от младши
инспектор Я. Янев – полицай (л. 26 от посоченото дело); от младши инспектор Ж.М.К.
– полицай (л. 27 от посоченото дело) и
от Т.Сабанджиев – полицай (л.28 от посоченото дело), всички от Мобилен граничен
полицейски взвод (МГПВ), ГПУ – М.Търново. По своето съдържание, заявените
сведения са идентични, респективно всички са регистрирани на 14.08.2017 г. в
деловодството на ГПУ – Малко Търново. От сведението на К. се установява, че на
08.08.2017 г. младши инспектор Т. Костадинов ги е запознал с получен сигнал от
старши инспектор Кокаларов за възможно нарушение в района на гранична пирамида
№ 62. След доклад на К. Димитров (водач на автомобил) на КО (командир на
отделение) Шумков, групата в която е К., се отправя към гранична пирамида № 62.
При пристигането и след огледа на съответното ИВС не са открити следи и
признаци на въздействие. По тази причина групата се е отправила към гранична
пирамида № 64 за да вземат ключ за портала на гранична пирамида № 60 и да
огледат съоръжението от вътрешната страна. Тази проверка е извършена от
служителите на ГОДГ-04, а останалите служители (сред които и К.) са се
разставили между гранични пирамиди № 61, № 62 и № 63. Около 17,00 Кирил
Димитров е съобщил на КО Шумков, че няма признаци за нарушение в района и по
разпореждане на последния, са се прибрали в ГПУ, където е извършен отвод на
наряда.
Комисията изготвила
Справка № УРИ 4069р-17858/15.08.2017 г., като по този начин изпълнила
задължението си по т.3 от Заповед № УРИ-4069з-196/10.08.2017г. на началника на
ГПУ – М. Търново. В тази справка е описана и установената фактическа обстановка,
като е направен извод, че служителите, взели участие в
оперативно-издирвателното мероприятие, са обезпечили направленията за
най-вероятно движение на групата (нарушители) в дълбочина. Установено е още, че
служителите от МГПВ не са изпълнили точно указанията на старши инспектор Д.
Кокаларов, съгласувани с ВПД началник на ГПУ– М. Търново, предадени им чрез
младши инспектор Т. Костадинов, а именно да извършат проверка от южната страна
на ИВС в района на гранични пирамиди № 62 и № 63. Безспорно е установено, че в
изпълнения на тези указания Костадинов и служител на МО
преминават през портала на гранична пирамида № 60 и извършват проверка
от южната страна на ИВС от гранична пирамида № 62 до гранична пирамида № 63. В
този момент служителите от МГПВ остават на място, сред които и жалбоподателят Ж.К..
По тази причина комисията счита, че служителите от МГПВ са допуснали небрежност
в служебната си дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед, което е нарушение на чл.199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР,
за което се предвижда дисциплинарно наказание писмено предупреждение. Комисията
е направила предложение до дисциплинарно наказващия орган за налагане на
наказание на жалбоподателя К. писмено предупреждение за срок от три месеца. К.
се запознал с изготвената Справка № УРИ 4069р-17858/15.08.2017 г., което се
доказва от ръкописно изписания текст на гърба на същата (л.12) със следното
съдържание: „Запознах се със справката – Полицай в МГПВ Ж.М.К. 15.08.2017 г.
16:04 ч“ и „Запознат съм, че в 24 часов срок имам право да дам допълнителни
обяснения или възражения - мл. инсп. Ж.К.“ и подпис (л. 19). И до двата текста
е поставен саморъчен подпис. От материалите по делото, не се установява К. да
представил такива допълнителни обяснения и възражения, по повод извършената
проверка в указания срок, което се установява от писмо
УРИ:4069р-18090-18.08.2017 г. (л. 30).
От представения на л.32 от
адм.дело № 2562 от 2017г. по описа на АС-Б Протокол № 4069р-1396/22.01.2016 г.,
се установява, че жалбоподателя К. на 22.01.2016г. се е запознал със специфична
длъжностна характеристика (л.34) за заеманата от него длъжност полицай - старши
полицай в МГПВ в ГПУ – М.Търново. За
изготвянето на същата е представен Формуляр – образец (л. 33).
В резултат на проведеното
дисциплинарно производство, началникът на ГПУ – Малко Търново издал Заповед №
4069з-209/21.08.2017 г., с която за допусната небрежност в служебната дейност
по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР на основание чл. 199, ал.1, т.3 от ЗМВР
на младши инспектор Ж.М.К. –- полицай в Мобилен граничен полицейски взвод от
ГПУ – М. Търново при РДГП – Елхово
ГДГП – МВР е наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение за срок от
три месеца. Със заповедта служителят изрично е предупреден, че при извършване
на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното му наказание ще му бъде
наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Заповедта е връчена на лично на К.
на 22.08.2017 г. в 9,00 часа, като е посочено, че същият не се намира в
законоустановен отпуск.
При разглеждане на
подадената жалба, в производството по адм.дело № 2562 от 2017г. АС-Б отменил
оспорената заповед за налагане на дисциплинарното наказание била отменена, като
издадена при съществено нарушение на производствените правила, изразяващо се в недопустимо
сформиране на дисциплинарната комисия от представители на едно и също звено.
В Решение № 16235 от
27.12.2018г. на ВАС на РБ по адм.дело № 5711 от 2018г. по описа на касационната
инстанция се сочи, че извода на първоинстанционния съд за допуснато съществено
процесуално нарушение е в противоречие със съдържанието на заповедта за
назначаване на комисията и нормите на чл.7, ал.5 от Правилника за устройството
и дейността на МВР, съответно Параграф 1 от ДР на Инструкция № 8121з- 1244 от
14.10.2015г. за наблюдението на държавната граница на Република България. Със
съдебният акт е отменено първоинстанционното решение и делото е върнато за ново
разглеждане от АС-Б, като са дадени задължителни указания на касационната
инстанция за обсъждане на доказателствата. В изпълнение на тези указания,
следва да се анализира спазването на разпоредбите на чл.206, ал.1 и ал.4 от ЗМВР, от страна на дисциплинарнонаказващия орган, преценка на дадените от страна
на жалбоподателя сведения и тяхното обсъждане с останалите материали от
доказателствената съвкупност, а така също и преценка на материалната
законосъобразност на обжалваната заповед в съдебния акт на първоинстанционния
съд.
В изпълнение на дадените
указания, съдът при новото разглеждане констатира, че за някои обстоятелства от
значение за делото не са ангажирани доказателства. На ответната страна, която
съобразно разпределената доказателствена тежест следва да установи фактите и
законовите изисквания при издаване на заповедта, бе указано, на основание
чл.171, ал.4 от АПК до следващото съдебно заседание да представи в
производството доказателства, че преди издаване на заповедта били изпълнени
изискванията на чл.206, ал.1 и ал.4 от ЗМВР. Видно от постъпилите със
съпроводително писмо вх.№ 2184 от 22.02.2019г. материали отново са представени
заверени копия на справка за резултатите от назначена служебна проверка /л.11-13 от адм.дело № 3450 от 2018г. по
описа на АС-Б/, заповед № 4069з-196 от 10.08.2017г. за налагане на
процесното дисциплинарно наказание /л.14
от това дело/, писмо до началника на ГПУ от деловодството /л.15 от това дело/, 11 броя докладни
записки /л.16-26 от това дело/ и 5
бр. сведения /л.27-31 от това дело/.
Всички материали,
постъпили по делото на 22.02.2019г., без изключение, вече са били приобщени в
доказателствената съвкупност по първоначалното дело- адм.дело № 2562 от 2017г.
по описа на АС-Б и не установяват други факти и обстоятелства от вече установените
с посочените писмени доказателства.
При така изложените фактически констатации, съдът обосновава
следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, а нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, указва, че съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му.
Оспорената Заповед №
4069з-209/21.08.2017г. на Началник на ГПУ – М.Търново е издадена от компетентен
орган, съобразно разпоредбата на чл. 204, т.4 от ЗМВР.
Индивидуалният
административен акт отговаря на изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР, т.е. е
издаден в изискуемата писмена форма.
Действително, неизпълнението
на заповед на горестоящ орган, съставлява неизпълнение на служебни задължения.
В случаят, не е допуснато съществено процесуално нарушение, с включването на
г-н Кокаларов в комисията за извършване на проверка, тъй като видно от
заповедта, проверката е назначена за изясняване на обстоятелствата, свързани с
констатиране на признаци за преодоляване на инженерно-възпрепятстващо
съоръжение в района на граничната пирамида. Към този момент не било известно,
че ще бъде търсена дисциплинарна отговорност за неизпълнение на заповед
издадена от г-н Кокаларов, поради което включването му в дисциплинарната
комисия по отношение на К. по никакъв начин не нарушава правото на защита на
последния.
При така направените
по-горе констатации относно липса на конкретни доказателства за съблюдаване
изискванията на чл.206, ал.1 и ал.4 от ЗМВР, както и за реалното неизпълнение
на дадените от съда указания в тази връзка, следва извода, че органът нарушил
сочените императивни норми на закона, регламентиращи провеждане на всяко
дисциплинарно производство срещу служител на МВР. Това е така, защото нито в
първоначално приетите по делото писмени доказателства /приложени по адм.дело № 2562 от 2017г. по описа на АС-Б/, нито в
повторно изпратените документи, които вече са били приети по делото, се
съдържат доказателства, че е спазено задължителното указание на чл.206, ал.1 от ЗМВР. Съгласно този текст на закона „Дисциплинарно наказващият орган е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или
да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния
служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.“
Съгласно чл.57 от
Инструкция № 8121з-470 от 2015г. на МВР, дисциплинарно наказващият орган е
длъжен преди налагане на наказание да покани държавният служител да даде
писмени обяснения или да го изслуша чрез покана по образец. Вмененото
задължение по т.4.1 от Заповед № 8121з- 1252 от 03.11.2016г. на МВР /л.59-62 от адм.дело № 2562 от 2017г. на АС-Б/
също изисква да се отправи писмена покана до служителя за даване на писмени
обяснения или изслушване от страна на дисциплинарнонаказващия орган, след
запознаването на служителя със справката, изготвена от комисията извършила
проверката. Не се и твърди, тези изисквания да са били изпълнени, нито се
установява осъществяването на тези етапи от дисциплинарното производството от
изпратените по делото материали. Покана до служителя не е отправена, а такава е
утвърдена по образец със съответна заповед на министъра на МВР- заповед № 8121з-749
от 24.06.2015г./л.63-64 от адм.дело №
2562 от 2017г. на АС-Б/. Следва да
се отбележи, че предоставените от жалбоподателя писмени сведения са относно „извършване
на проверка за изясняване на обстоятелствата за констатирани признаци за
преодоляване на инженерно-възпрепятстващото съоръжение в района на 62-ра
гранична пирамида“ /л.27 от
адм.дело № 2562 от 2017г. на АС-Б и л.30 от адм.дело № 3450 от 2018г. на
АС-Б/, но не и в хода на образувано дисциплинарно производство срещу
конкретния служител, поради което фактически такива обяснения не са изисквани
по указания ред, съответно не са и представени.
Макар служителят да не
предоставил писмени сведения, дадени на основание започнато срещу него
дисциплинарно производство, в обстоятелствената част на процесната заповед за
налагане на наказание органът посочил, че „не
приех писмените обяснения на служителя, по зависещи от него причини“ /абзац
3 от заповедта/, поради което не става ясно какви писмени обяснения не е приел
дисциплинарнонаказващият орган и по какви съображения. Разбира се, право на
издателя на заповедта е да кредитира или да не кредитира изложени от
подведеното под отговорност лице обяснения и негови твърдения, но в случая
служителят въобще не е бил поканен по надлежния ред да даде такива обяснения, респективно
да бъде изслушан, поради което излагането на абстрактната формулировка за
неприемане на писмени обяснения не онагледява изпълнение на процесуалните
задължения на ответника.
В оспорената заповед
липсва конкретна обосновка и в какво се изразява неточното изпълнение на
указанията дадени устно от ст.инспектор Кокаларов да се извърши проверка от
южната страна на инженерно-възпрепятстващото съоръжение в района на 62-63
гранична пирамида. Този извод в първия абзац на заповедта не се основава на
конкретни фактически констатации какво точно следвало да извърши служителят, а
не го сторил. Освен това, налице е и несъответствие в описание на мястото,
където следвало да се извърши проверката. Видно от докладните записки и
сведенията на които се позовава органа в обжалваната заповед, се сочат различни
място, където била извършена проверка по дадени указания. Така например, от
докладните записки на Т.Колаксъзов, Х. Димов /л.17, л.19 от първото дело/ се
описва мястото между 61-62 гранична пирамида и между 617-619 междуколие, за
разлика от описаното в заповедта- района на 62-63 гр.пирамида. Наред с това, не
се описва кога, т.е. в какъв часови диапазон е следвало да бъде извършена
възложената на жалбоподателя проверка, при положение, че в докладните записки
на служителите се сочи, че били наряд за времето от 20.30 часа на 08.08.2017г.
до 08.30 часа на 09.08.2017г., като се описва че сигналът за нарушение в района
на гр.пирамида 61-62 бил получен на 22.30 часа и не става ясно кога въобще
наказаният служител трябвало да осъществи възложената му задача, дали в рамките
на 08.08.2017г. или на 09.08.2017г.
Колкото до докладните
записки на Станислав Станчев и на Костадин Костадинов, видно от тяхното
съдържание посочените служители били наряд за времето от 08.30 часа на 09.08.2017г.
до 20.30 часа на 09.08.2017г., при което не е ясна връзката на изложеното в
тези докладни записки с тезата на наказващия орган за допуснато дисциплинарно
нарушение от страна на Ж.К., което било осъществено на 08.08.2017г.
В сведенията на
К.Димитров, С.Спасов и на Я.Янев /л.24-26 от първото дело/ се сочи, че на
08.08.2017г. около 14 часа бил получен сигнал от ст.инсп.Кокаларов да се окаже
съдействие на други служители, като било указано да бъде изпратен екип от 5
служители, сред които и жалбоподателят Ж.К.. При пристигането си на 55 гранична
пирамида около 15 часа служителят Кокаларов запознал пристигналите на място
гранични полицаи с фактическата обстановка, след което според заявеното от
тримата- К.Димитров, С.Спасов и Я.Янев екипът се отправил към 62-ра пирамида,
където съоръжението било огледано и следи и признаци на нарушения не били
констатирани.
При така описаните факти,
установени от цитирани в заповедта докладни записки и сведения на посочените длъжностни
лица, не може да се обоснове извод за осъществено от страна на жалбоподателя конкретно
дисциплинарно нарушение, а при противоречивите данни относно времето, по начина
описан в докладните записки и сведенията дори не може еднозначно да се установи
в какъв период от време се твърди, че било извършено нарушението, нито къде
точно, дали в района на 62-63 гранична пирамида или между 61-62 гранична
пирамида и между 617-619 междуколие.
Обобщено, при анализиране
на приобщения по делото доказателствен материал, се обосновава крайния извод,
че заповедта била постановена при съществени нарушения на административно-производствените
правила, свързани с неизпълнение на законовите изисквания да се поиска с
надлежна покана даване на съответни писмени обяснения, респективно да се изслуша
подведеното под отговорност лице, както и да се обсъдят конкретно
доказателствата, въз основа на които е изграден извода за осъществено нарушение
на служебните задължения от страна на санкционираното лице.
Не на последно по важност
място, следва да се отбележи, че нарушението вменено на жалбоподателя въобще не
е индивидуализирано по ясен и недвусмислен начин, с оглед обсъдените по-горе
различни описания на мястото, където следвало да се извърши проверката и
неяснотата кога точно следвало да се извърши, при съществуващите данни за
проверка в различни часови интервали, дори на различни дати- 08.08.2017 и
09.08.2017г. Както е известно, дисциплинарната отговорност може да се ангажира
законосъобразно само за установено по категоричен начин дисциплинарно нарушение,
а в този случай такъв извод не може да се обоснове, поради което е налице
нарушение и на материалния закон, т.е. и материална незаконосъобразност на
оспорената заповед.
При този изход от оспорването, жалбоподателят
има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, които са за
платено адвокатско възнаграждение за един адвокат в първоинстанционното
производство по адм.дело № 2562 от 2017г. по описа на АС-Б, а именно за сумата
от 600 лева, с включен ДДС. Не се съдържат доказателства за платена държавна
такса от страна на жалбоподателя.
Пред касационната
инстанция са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение на
един адвокат- пълномощник на Ж.К. в размер на 480 лева, с включен ДДС, което
било платено именно за процесуално представителство на страната пред
съответната съдебна инстанция. Такова представителство действително било
осъществено, тъй като адвокатът депозирал писмено становище по делото по
адм.дело № 5711 от 2018г. по описа на ВАС на РБ. Съгласно дадените указания в
отменителното решение на касационната инстанция, както и въз основа на
указаното в нормата на чл.226, ал.3 от АПК, при новото разглеждане на делото,
съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния
административен съд. При това положение и с оглед изхода от делото, на страната
следва да се присъди и тази сума.
Доказателства за други
разноски, направени от страната, не се съдържат по делото.
В заключение, следва да
се присъдят на жалбоподателя разноски в общ размер на 1080 лева, която сума
съставлява сбор на платени адвокатски възнаграждения за един адвокат, с включен
ДДС, за двете съдебни инстанции, която сума следва да бъде изплатена от Главна
дирекция „Гранична полиция“- МВР-гр.София, с оглед нормата на чл.37, ал.2, вр.
ал.1, т.1 от ЗМВР и чл.143, ал.1 от АПК.
По изложените съображения, на основание чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК,
Административен съд – Бургас, Първи
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Заповед № 4069з-209 от
21.08.2017г. на ВПД Началник Гранично полицейско управление–град Малко Търново,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция“ при МВР (юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2, вр. ал.1,
т.1 от ЗМВР) да заплати на жалбоподателя Ж.М.К., ЕГН ********** направените
разноски по делото, възлизащи общо на сумата от 1080 /хиляда и осемдесет/ лева,
за платено адвокатско възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с
касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: