Р Е Ш Е Н И Е
№413 17.11.2021 г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
административен съд в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Пенка Маринова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №345 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172
ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл. 128 и сл. от АПК, образувано
по жалбата на Н.Р.К. против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП, приложена на 20.04.2021г
в 15.50ч в град Казанлък от И. Д., главен специалист „Контрол, Кратковременно
паркиране“, оправомощен със Заповед №1262/18.08.20г от Кмета на община Казанлък
/ стр.12/. Принудителната административна мярка е приложена спрямо МПС ****, с
рег. №***, спрямо водача Н.Р.К., съгласно фискален бон за заплатена такса и
приемо-предавателен протокол. Принудителната мярка е оспорена по
административен ред пред Кмета на община Казанлък с жалба от 21.04.2021г, по
която е постановено Решение №777/18.05.21г за нейното отхвърляне като
неоснователна. Решението е съобщено на жалбоподателя на 21.05.2021г, като в
последния ден на 14-дневния срок -04.06.2021г е предявена жалбата пред съда
против принудителната мярка.
Мотивите за нейното прилагане: С
протокол 226/20.04.2021г главен специалист Контрол, кратковременно паркиране е
установил, че МПС-во е паркирано в нарушение на правилата за движение и създава
опасност за другите участници в движението, и прави невъзможно преминаването им
– хипотези на чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП, съгласно квалификацията, дадена от
ответния административен орган. Местоположението на автомобила е кръстовището
на улица „Шипченска епопея“ и ул. „ Генерал Гурко“ на по-малко от 10метра.
С жалбата се твърди, че фактите не са
верни и съответно не са налице съставите по чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП за
прилагане на принудителната административна мярка. Иска се извършване на СТЕ, която да установи,
съобразно представения снимков материал точното местоположение на МПС-во, както
и посоката на движение по двете улици, за да се докаже, че МПС освен правилно
паркирано, на повече от десет метра от кръстовището, не е и ограничавало
видимостта, нито е правило невъзможно преминаването на другите участници в
движението. Претендират се разноските по делото след отмяната на
административния акт.
Ответника Главен специалист „Контрол,
кратковременно паркиране“ при Община Казанлък, представляван от редовно
упълномощен юрисконсулт в писмено становище оспорва жалбата. Съгласно
представения снимков материал, начинът по който е паркирано МПС-во създава
опасност за останалите участници в движението, като е нарушена и забраната за
престой и паркиране на кръстовище и на по-малко от 5 метра от него, която сама
по себе си не води до посочените в чл.171 т.5 буква „б“ хипотези от ЗДвП, но
тяхното съществуване е доказано, защото автомобилът ограничава видимостта на
движещите се автомобили по улица „Шипченска епопея“ и завиващите надясно по ул.
„Ген Гурко. Иска от съда да бъде отхвърлена жалбата. Тези доводи са изложени и
в Решението на Кмета на община Казанлък. В писмена защита по същество се
обсъжда заключението на вещото лице, като се твърди, че въпреки неговата
констатация за не ограничаване видимостта на останалите участници в движението,
начина и мястото на паркиране водят до значително затруднение на движението на
автомобилите, тъй като при десен завой от улица „Шипченска епопея“ към улица
„Ген Гурко“, завиващите не могат своевременно да навлезнат
в улицата. Това затруднява движението на другите участници.
Административен съд Стара Загора
като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес – водачът на МПС-во, спрямо което е приложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП, и в срока за обжалване
на административния акт след отхвърляне на подадената срещу него жалба по
административен ред. Ето защо е допустимо съдебното оспорване. Разгледано по
същество се явява и основателно.
Фактите, на които се позовава
ответника са следните: Паркирано моторно превозно средство на по-малко от 10
метра от кръстовището, образувано от улица „Шипченска епопея“ и ул. „Ген Гурко“
в град Казанлък. Тези факти обуславят фактическия и правен извод, че МПС-во е
паркирано в нарушение на правилата за движение и създава опасност за другите
участници в движението, както и когато прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението. Текста на чл.171 т.5 буква „Б“ от ЗДвП е следния и
съдържа три алтернативни и самостоятелни фактически състава, представляващи
основание за прилагане на принудителната мярка, а именно: паркирано в нарушение на правилата за движение
на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или
прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Първият
състав на мярката изисква паркиране на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство, в нарушение на правилата за движение. Този състав на мярката не се
твърди от фактическа страна, доколкото в протокола не е посочен, че мястото на
паркиране е в обхвата на пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано моторно превозно средство. Остават другите две хипотези, които
едновременно по обективни причини не могат да бъдат осъществени с едно изпълнително
деяние – създава опасност все още не включва резултата, който е посочен в
последната алтернативна хипотеза – прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението. От посочения факт – паркиране на по-малко от 10 метра
от кръстовище, не следва нито извода, че се създава опасност за другите
участници в движението, нито извода, че прави невъзможно тяхното преминаване.
Втората и третата хипотеза на принудителната мярка държат сметка за
фактическото положение и следва да бъдат посочени онези факти, които причиняват
опасност или правят невъзможно преминаването на другите участници. Такива факти
липсват, тъй като от посоченото паркиране на по-малко от десет метра не следва
извод за съществуване на посочените правни основания. На по-малко от десет
метра не сочи и на нарушение на забраната за паркиране по чл.98 т.6 от ЗДвП –
паркиране в кръстовище и на по-малко от пет метра от тях. Безспорно паркиране в
кръстовище създава опасност, но в случая дори в протокола не се твърди МПС-во
да е в кръстовище, а се сочи, че е на по-малко от 10 метра от него, но колко не
е ясно. Вече се посочи, че състава на чл.171 т.5 буква б от ЗДвП предложение
второ и трето не изискват задължително нарушение на правилата за движение, а е
достатъчно да се създава опасност или да се препятства преминаването на другите
участници в движението. Ето защо като факт, който да е причина за опасност или
за невъзможност на другите участници да преминат ще следва да се преценява
посоченото в протокола и снимковия материал местоположение на МПС-во. Съдът не
може да навежда факти, представляващи основание за прилагане на принудителни мерки,
които органът не е посочил, поради което установяванията в хода на съдебното
дирене са посочените от страните факти. В случая, съгласно заключението на
вещото лице, основано на представения снимков материал, точното местоположение
на МПС-во е следното: паркирано на 15-20 см от западния тротоар на ул. „Ген
Гурко“ , възможно най-вдясно на пътното платно с предната си част в посока юг.
Улица „Шипченска епопея“ е ориентирана в посока запад-изток, като видно от
схемата, улица „Ген Гурко“ е перпендикулярна на нея. Ориентирана е в посока
север-юг, с широчина на пътното платно от 5.64 метра и е предназначена за
движение на ППС в посока от север на юг – еднопосочна. Западно има тротоар с
ширина от 2.2м, покрит с бетонни плочки и ограничен с бордюр. Източно има тротоар с ширина 2-1м, покрит с
плочки и ограничен с бордюр. В северната част на улицата има поставена
вертикална пътна маркировка – пътен знак Д4 „Еднопосочно движение след знака“.
Няма поставен знак, който да ограничава престоя и паркирането, както и хоризонтална
пътна маркировка, която да обозначава зона за кратковременно паркиране. На
улица „Шипченска епопея“, на която не е паркиран процесния МПС има знак В 27“
Забранени са престоя и паркирането“ и допълнителна табела – „Зона за платено
паркиране“ с хоризонтална пътна
маркировка, обозначаваща зоната за крактовременно
паркиране на общо 13 броя МПС. На 3.3метра
източно от последното паркомясто има поставена напречна маркировка
„пешеходна пътека“ М8.1 – тип „Зебра“ с надписи „погледни“. Вещото лице пояснява по време на изслушването
му, че паркирането на това последно парко място на
улица „Шипченска епопея“, показано на схемата към заключението, като отстоящо само на 3.3 метра от пешеходната пътека пречи на
видимостта на пешеходците и на завиващите към улица „Ген Гурко“ МПС-ва.
Минималния радиус на завиване от улица „Шипченска епопея“ към улица „Ген Гурко“
е 10.2 метра, като завиващия на север по улица „Гурко“ трябва да има видимост
към пресичащите улица „Шипченска епопея“ / от източния тротоар на улица Гурко,
след въпросното кръстовище/ и към участниците в движението, които се движат по
улица „Шипченска Епопея“, но тъй като двете улици са еднопосочни, то следва
извода, че МПС е биха имали същата посока на движение от север на юг тоест като
завиващия. Видимостта на завиващото в
посока север по улица „Гурко“ от улица „Шипченска епопея“ МПС е ограничено
обективно от масивните постройки, които се намират на 2.63 метра от пътното
платно, съответно останалите участници в движението се виждат след подминаване
на тези сгради. Процесното МПС е паркирано на улица „Ген Гурко“ на 4.7 метра от
кръстовището с улица „Шипченска епопея“, възможно най-вдясно по посока на
движението – от север на юг, където е предната му част, но не ограничава
видимостта, нито прави невъзможно завоите на север откъм улица „Шипченска
епопея“, от въпросното кръстовище, дори
при минималния радиус на завиване от 10.2 метра. Видно от схемата завиващо с
минимален радиус МПС ще попадне успоредно на паркирания автомобил, който е в
зоната и на масивните сгради, а свободното платно по улица „Гурко“ е с ширина
от 3.72метра. Вещото лице се позовава и на снимката, на която се вижда, че
репатриращия автомобил е паркиран успоредно на репатрирания, което е възможно и
следователно не невъзможно преминаването на другите участници в движението,
нито се създава опасност, поради липса на видимост с оглед еднопосочно
ориентираното движение и по двете улици. От представената схема към
заключението, по която се дадоха цитираните пояснения при изслушване на вещото
лице, се налага извода, че паркирането на 4.7 метра от кръстовището, което е с
30 см по-малко от установената граница по чл.98 т.6 от ЗДвП, не създава
опасност за другите участници в движението, нито прави невъзможно завиването по
улица „Ген Гурко“, съответно движението на пешеходци по тротоарите и
безопасното им пресичане на кръстовището.
Настоящия състав намира, че с оглед
състава на чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП предложение второ и трето, установеното
паркиране на по-малко от пет метра от кръстовището в нарушение на забраната по
чл.98 т.6 предл второ от ЗДвП не осъществява посоченото в протокола основание
за прилагане на принудителната мярка, тъй като правно релевантна е опасността
за другите участници или невъзможността им да преминават. Невъзможност за
преминаване не се установява по делото, не само с оглед заключението на вещото
лице, но и поради онагледения със снимков материал начина на принудително
преместване на паркираното МПС при успоредно спиране на репатриращия автомобил,
чийто габарити са съответни за тежкотоварни автомобили. Не е създадена и
опасност за останалите участници в движението от установеното паркиране на
по-малко от 5 метра от кръстовището – отклонението е само 30 сантиметра /
4.7метра/., тъй като вещото лице установи, че видимостта на завиващите от
кръстовището към улица „Ген Гурко“ се ограничава на първо място от паркирано
МПС на 3.3метра от кръстовището и пешеходната пътека, както и от масивните
сгради които са преди паркираното МПС.-во, съгласно показаното на схемата към
заключението. Оставащите свободни 3.72метра от пътното платно на улица „Ген
Гурко“ са достатъчни за преминаване на автомобилите от север на юг по еднопосочната
улица, а пешеходците пресичат от улица „Гурко“ към улица „Шипченска епопея“
откъм източния тротоар на улица „Ген. Гурко“. Другата възможност за пресичане
за пешеходците на западания тротоар, до който е паркирано процесното МПС е като
продължат само по непрекъснатия тротоар на
улица „Ген Гурко“ към тротоара на улица „Шипченска епопея“.
С оглед изхода от спора на жалбоподателя
се следват разноските по делото.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Принудителна
административна мярка по чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП, приложена на 20.04.2021г
от главен специалист „Контрол, кратковременно паркиране“ при Община Казанлък,
по жалба на Н.Р.К..*** да заплати на Н.Р.К. ЕГН: ********** сумата от 622лв /
шестстотин двадесет и два лева/, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от връчване на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: