Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 155
18.05.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, второ въззивно и гражданско отделение, пети състав
На девети декември през
две хиляди и деветнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1713 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 2095 от 30.08.2019г.
по гр.д.№ 8914 по описа за 2018г. на РС- Бургас „ОЗК- Застраховане“ АД е осъдено да заплати на З.Р.К. ***
сумата от 4000 лв.- застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка
„Гражданска отговорност“, за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания
от счупване на три ребра, в резултат на ПТП, настъпило на 30.01.2017г. в
гр.Бургас, на ул.“Мария Луиза“, до автомивка „Лукс“ по вина на водача на
автобус „Соларис“ с рег.№А 4180 МВ, застрахован в ответното дружество, ведно
със законната лихва върху горната сума, начиная от 7.03.2018г. до окончателното
плащане. Отхвърлени са иска за главницата за горницата над уважения до
предявения размер от 20000 лв., както и иска за законната лихва за периода от
30.01.2017г. до 6.03.2018г., както и иска за законната лихва върху отхвърления
размер на главницата. Ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество
деловодни разноски в размер на 1176 лв. Застрахователят е осъден да заплати на
адв.С. възнаграждение в размер на 510 лв. на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв.
Първоинстанционното решение е
обжалвано от ищцата, чрез пълномощника адв.Синигерова в частта, с която
исковата претенция за застрахователно обезщетение е отхвърлена за горницата над
4000 лв. до 8000 лв. Въззивницата изразява недоволството си срещу присъдения
размер на обезщетението, като намира същия за изключително занижен и явно
несправедлив. Анализирани са доказателствата по делото и е изложена
фактическата обстановка, каквато се възприема от въззиваемата. Развити са
оплаквания, че районният съд не е изложил мотиви за това как са се отразили изброените
от него критерии при определянето на застрахователното обезщетение. Не било
ясно в каква насока районният съд е възприел възрастта на пострадалата- 71 г.,
че е понесла по-леко или по-тежко счупването на ребрата, въпреки ноторно
известното обстоятелство, че възрастните хора се възстановяват по-бавно, което
води до по-дълго понасяне на болки и страдания. Не били съобразени и
свидетелските показания относно интензитета и продължителността на страданията
на ищцата. Изразява се несъгласие и с възприетото от съда време за
възстановяването ѝ- 2 месеца, което според въззивницата бил периодът,
прекаран от нея на легло, но целият възстановителен период продължил 5-6
месеца. Затова счита, че ако исканата сума от 20000 лв. евентуално можело да се
приеме за неотговаряща на стандарта на живот в страната и за претенция, водеща
до неоснователно обогатяване, то сумата от общо 8000 лв. щяла да възмезди
причинените на ищцата болки и страдания.
Изтъква се също, че едва в срока
за постановяване на обжалваното решение въззивницата установила, че още на
1.04.2019г. въззиваемото дружество превело по нейна сметка сумата от 5000 лв.,
която тя била отказала при предложеното ѝ споразумение преди завеждането
на делото. Изразява недоумение защо този факт не бил посочен от въззиваемата
страна в хода на делото. Моли въззивната инстанция да постанови решение, с
което ответното дружество бъде осъдено да заплати на въззивницата обезщетение в
размер на 8000 лв. за причинените ѝ неимуществени вреди в резултат на
процесното ПТП, ведно със законната лихва от датата на уведомяването-
7.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и да ѝ се
присъдят разноските по делото, като на основание чл.38, ал.2 ЗА да се определи
дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и
въззиваемото дружество бъде осъдено да го заплати. Ангажира доказателства за
извършения превод по сметката на ищцата.
Въззиваемото дружество е
представило своевременно отговор на въззивната жалба чрез пълномощника си адв.Тодор
Тодоров. Същото оспорва жалбата като неоснователна /необоснована и неправилна/
и моли да бъде оставена без уважение. Намира, че районният съд правилно и
обосновано е установил прекомерния размер на претендираното обезщетение.
Разгледал е подробно конкретното телесно увреждане, възрастта на пострадалата,
интензитета и сравнително краткия оздравителен период за отшумяването на
болките, според които и определил справедливото обезщетение, като въззиваемата
страна намира преценката на БРС за правилна и отговаряща на действителността. Неправилен
бил обаче съдебният акт в частта, с която било прието липса на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. Преповтаря възраженията си от
първата инстанция, че с действията си пострадалата се изложила на ненужна
опасност като не осигурила стабилността си в превозното средство, което
обстоятелство според въззиваемия обуславяло висока степен на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. Намира, че определеното и
изплатено от него обезщетение в размер на 5000 лв. изцяло репарира претърпените
травми, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени. Моли атакуваното
решение на БРС да бъде отменено в частта на обезщетението за неимуществени
вреди и да се постанови решение, с което претенцията на ищцата да бъде отхвърлена
изцяло. Претендира разноски. Не ангажира доказателства.
Във връзка с указанията на въззивната инстанция за изясняване исканията на
въззиваемата страна, с допълнителна молба процесуалният представител на
въззиваемото дружество е заявило, че не обжалва решението на БРС в частта, с
която иска за главницата е уважен за сумата от 4000 лв.
По допустимостта на производството Бургаския окръжен съд намира следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен
представител. Страната, от чието име е подадена жалбата има правен интерес да
го обжалва в оспорената част. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
За да разгледа по същество поставения за разрешаване спор, Бургаският
окръжен съд взе предвид следното.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от З.Р.К. ***
против ЗАД “ОЗК- Застраховане” АД гр.София. Ищцата твърди, че на 30.01.2017г. около
16.30- 17.00ч. пътувала в предната част на автобус от градския транспорт марка
„Соларис“ с ДК №А 4180 МВ, осъществяващ превоз по линия №12. След излизането от
спирка, находяща се на бул.“Мария Луиза“ до автомивка „Лукс“ в посока бул.“Иван
Вазов“, автобусът се движел бързо по преценка на ищцата. Тъй като ѝ
предстояло слизане на следващата спирка ищцата стояла права, хваната с дясната
ръка за монтираната на седалката пръчка. В един момент водачът рязко ударил
спирачки, в резултат на което пътниците загубили равновесие и намиращият се зад
нея мъж паднал върху ищцата. Същата била силно и рязко притисната към таблото
на автобуса под тежестта на падналия върху нея пътник, който веднага се свлякъл
на пода на превозното средство. Ищцата почувствала рязка, силна болка в
областта на ребрата и гърдите. Станало ѝ много лошо. Чул се пукот в
ребрата ѝ, а когато се опитала да се изправи не успявала да си поеме
въздух. Болките били толкова остри и силни, че ищцата не виждала нищо, а чувала
само гласове. Около себе си. Кондукторката на автобуса повикала линейка, с
която ищцата била превозена до Спешния център на УМБАЛ- Бургас, а впоследствие
била приета за лечение. Там била посетена то служители на КАТ, които ѝ
обяснили, че обясненията ѝ отговарят на записа от камерите в автобуса. В
болницата се установило, че има три счупени ребра- втора, пета и шеста ребрени
дъги в дясно. Била изписана на 6.02.2017г. с насока за амбулаторно
проследяване. Основният оздравителен процес протекъл бавно и болезнено в
продължение на около 6 месеца. В началото ѝ било трудно да се движи, да
се обслужва и дори поемането на въздух било съпроводено с болки и дискомфорт.
При проведени медицински консултации ѝ било обяснено, че се е получило
вътрешно срастване, което ще ѝ причинява болки докато е жива.
Тъй като към 30.01.2017г. автобусът
бил застрахован в ответното дружество с валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, а според протокола за ПТП вина за произшествието имал неговия
водач, ищцата предявила претенцията си към ответното дружество, което ѝ
определило обезщетение в размер на 5000 лв. Същата отказала предложеното
обезщетение като изключително занижено и явно несправедливо. Претендира ответното
дружество да бъде осъдено да ѝ заплати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 20000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП- 30.01.2017г.,
както и да бъде осъдено да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2
ЗАдв в полза на процесуалния ѝ представител. Ангажира доказателства.
Предявеният главен иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, а претенцията
за обезщетение за забавено плащане е по чл.497, ал.1 КЗ.
Ответното дружество- ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД своевременно е представило
отговор на исковата молба, с който е оспорило исковете изцяло по основание и
размер. Признава наличието застрахователно правоотношение между ответника и собственика
на автомобила, участвал в процесното ПТП. На първо място е оспорено наличието
на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и всички описани в исковата
молба телесни увреждания. Не били ангажирани убедителни доказателства,
установяващи твърдените болки и страдания, както и тяхната продължителност, които
да обосновават обезщетение в искания размер. На второ място оспорва, че водачът
на автомобила има вина за причиняване на вредоносния резултат, както и
твърденията на ищцата, че е управлявал автобуса с висока скорост, които според
ответника са субективни нейни възприятия. Счита, че процесното МПС се е движело
със съобразена скорост, а предприетата от водача маневра е в съответствие с
чл.67 ЗДвП. Заявява, че водачът не бил допуснат да се включи в движението и е
предприел спасителна маневра- спиране за да предотврати сблъсък с друго ПТП.
Понеже ищцата твърдяла, че върху нея е паднал друг пътник, то вина за сочените
от ищцата увреждания имало именно това трето лице, а същевременно, ако ищцата
била предприела мерки за запазването на собственото си здраве и седяла на
седалката, нямало да пострада изобщо. Поради напредналата си възраст и
занижените физически възможности ищцата не осъзнавала на каква опасност се
излага. Направено е възражение за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалата. Оспорени са също характера, интензитета и продължителността на
описаните в исковата молба страдания, като ответникът намира размерът на претенцията
за изключително завишен и неотговарящ на действително претърпените вреди. Счита,
че предвид периода на възстановяване на ищцата, социално-икономическото
положение в страната, направеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, както и размера на минималната и средната работна заплата за страната
към момента на настъпване на уврежданията, претенцията била неоснователно
завишена. Признава твърденията на ищцата , че на същата е било предложено
обезщетение в размер на 5000 лв., което последната отказала. Акцентира, че обезщетението
за неимуществени вреди не следва да води до неоснователно обогатяване на
пострадалото лице, а да отговаря на претърпените от нея вреди. Оспорва
претенцията на обезщетение за забавено плащане в частта за началния момент, от
който се дължи обезщетението, като изтъква, че съгласно КЗ застрахователят
отговаря за вредите от собствената си забава. Моли исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Претендират се разноски.
За да уважи предявения главен иск частично- за сумата от 4000 лв.,
първоинстанционният съд е приел за установено, че водачът на застрахования в
ответното дружество автомобил е предизвикал настъпването на ПТП с управлявания
от него автобус, с който пътувала ищцата. Произшествието настъпило поради
допуснато нарушение на чл.5, ал.1 от ЗДвП от страна на водача- с поведението си
да не поставя в опасност живота и здравето на хората. В резултат на това на
ищцата били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни физически
и психически преживявания /болки и страдания/ от телесните ѝ увреждания.
Предвид това, че същите са следствие от деликт, вината на водача се предполага.
Застрахователят отговоря за обезщетяването на неимуществените вреди от телесни
увреди на основание чл.429,ал.1, вр. с чл.477, ал.1 и чл.493, ал.1, т.1 от КЗ.
Приел е още, че справедливия размер на обезщетението следва да бъде 4000 лв. и
е уважил иска до тази сума, като е посочено, че са съобразени обективните и
установени по делото критерии: възрастта на пострадалата, интензитета и
сравнително краткия оздравителен период до отшумяването на болките. Приел е за
неоснователно възражението за съпричиняване, като е посочил, че същото е
недоказано. Акцесорната претенция за обезщетение за забава е уважена за периода
от датата на подаването на заявлението до окончателното плащане. Уважено е и
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата
по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
Тъй като решението е обжалвано само от ищеца и то частично, в отхвърлителната
част, следва да се приеме, че същото е влязло в сила по отношение на
присъденото обезщетение в размер на 4000 лв., както и в частта, с която иска за
заплащане на обезщетение е отхвърлен за горницата над 8000 лв. до
претендираните пред първата инстанция 20000 лв.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт в рамките на правомощията
си по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че в обжалваната част решението
не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Същото е
постановено от законен състав на съда, в законоустановената форма и съдържа
реквизитите по чл.236, ал.1 ГПК, по допустими искове.
По същество:
Съгласно т.2 от ТР 3/2016 от 22.04.2019г. по тълк.Д.№3/2016г. на ОСГТК на
ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право. Този извод важи и в настоящия казус, макар с исковата молба да не е
предявен частичен част. Понеже решението по иска по чл.432, ал.1 ГПК е влязло в
сила за част от претенцията /4000 лв./, по него е формирана сила на пресъдено
нещо за това, че ответното дружество дължи обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на ищцата З.К. за претърпените от нея неимуществени
вреди в резултат на ПТП, настъпило на 30.01.2017г. около 16.30- 17.00ч. в
гр.Бургас на бул.“Мария Луиза“, в близост до автомивка „Лукс“, вина за което
има водачът на застрахования в ответното дружество автобус „Соларис“ с рег.№А
4180 МВ, а именно- болки и страдания от счупването на три ребра. С оглед
изложеното въззивната инстанция няма правомощие да преразглежда тези въпроси,
поради което не следва да се обсъждат подробно фактическите твърдения и
възражения, свързани с тях, както и събраните в тази насока доказателства.
Спорният въпрос е относно размера на дължимото обезщетение.
Основателни са оплакванията в жалбата за допуснати процесуални нарушения от
районният съд- че свидетелските показания не са обсъдени в цялост, както и че
съдът се е задоволил единствено с изброяване на критериите, от които е изхождал
при определяне на обезщетението, без да посочи какви изводи е направил въз
основа на всеки от тях.
Това обаче не е основание за отмяна на съдебното решение. Въззивната
инстанция следва да отстрани тези пропуски.
Като свидетели за претърпените болки и страдания са разпитани св.С. и св.Ж.,
първата от които съжителстваща със сина на ищцата, а втората- дъщеря на ищцата.
Техните показания не са опровергани от други доказателства, а същевременно
кореспондират с писмените такива, поради което съдът намира, че следва да ги
кредитира въпреки възможната заинтересованост на свидетелките от изхода на
делото. От техните показания безпротиворечиво се установява, че непосредствено
след инцидента, при постъпването си в болницата ищцата била в състояние на
силен стрес- трепереща силно, объркана, неадекватна. Била прикована на леглото,
дишала много трудно и учестено.
От приложената епикриза с дата 14.02.2017г. /л.7/ се изяснява, че непосредствено
след процесното ПТП, на 30.01.2017г. в 19:19ч. ищцата била приета в Първо
отделение по хирургия на УМБАЛ- Бургас, като били констатирани множествени
счупвания на ребра- фрактури на втора, пета и шеста ребрени дъги, в дясно. При
последваща рентгенография /описана в същата епикриза/ и бял дроб са констатирани : ст.пост ф-ра
косте 8 и 9, както и плеврален излив в ляво. В тази насока са и показанията на
св.Ж., която сочи, че били констатирани счупвания на 5 ребра- 3 от едната
страна и 2 от другата.
Св. Ж., дъщеря на ищцата, сочи, че в болницата установили, че бъбреците на
ищцата били натъртени, поради което три дни уринирала кръв. Същите
кореспондират с описаното в епикризата, че по време на престоя в болницата на
ищцата била направена ехография на бъбреците и пикочния мехур /очевидно във
връзка със симптомите, посочени от свидетелката/, но резултатите показали липса
на данни за травматични промени.
Ищцата била изписана от болницата на 6.02.2017г., т.е. болничното ѝ
лечение продължило кратко- седем дни. Изписана била за домашно лечение. От
свидетелските показания- на св.Смолева, се изяснява, че близо два месеца ищцата
била в лежащо положение на легло, а от показанията на двете свидетелки- Смолева
и Ж., се установява, че целият процес на възстановяване продължил около половин
година. През цялото време ищцата имала необходимост и била подпомагана от двете
свидетелки и сина си- да стане, да се преоблече, да се нахрани, да отиде до
тоалетна и да се изкъпе и т.н. Лечението ѝ било свързано с бинтоване на
гръдния кош подобно на корсет и мазане на кръвонасяданията и отоците с
обезболяващи медикаменти. През целия период на възстановяване К. се оплаквала
от силни болки при дишане, дори при всяко поемане на въздух ѝ ставало
лошо, поради което се страхувала да излиза извън жилището без придружител.
Изпитвала изключително силни болки и при всяко движение- лягане, ставане, смях.
Болките в областта на счупените ребра продължили и след този период, като след
консултация с лекар било обяснено, че това ще продължи завинаги. При преглед с
рентген било установено, че ребрата не могат да се наместят, а се разминават.
В подкрепа на показанията на тази свидетелка с въззивната жалба е приложено
изследване- рентгенография на ляв хемиторакс на ДКЦ „Св.Георги Победоносец“
гр.Бургас с дата 1.04.2019г. Същото не е прието от въззивната инстанция, понеже
не е новооткрито или нововъзникнало по смисъла на чл.266, ал.2 ГПК /събирането
на доказателствата пред БРС е приключило в с.з. на 11.06.2019г./, а въззивната
страна не е посочила процесуални нарушения на първоинстанционния съд, поради
които това доказателство не е било приобщено към кориците на делото. Въпреки
това, с оглед показанията на св.Ж., настоящата инстанция приема за установено,
че ищцата не се е възстановила напълно след инцидента, а болките ѝ в
областта, в която се намират счупените ребра, продължават.
При така изяснените факти,
Бургаският окръжен съд приема за установено, че вследствие на процесното ПТП на
ищцата са били причинени сериозни негативни физически и психически преживявания-
представляващи болки и страдания- същата била силно стресирана непосредствено
след инцидента, претърпяла фрактура на 5 пет ребра, по време на
възстановителния период, продължил около половин година също изпитвала силни
болки при вдишване и извършване на движения и дейности, като същите не са
отшумели, а продължават, а освен това не била в състояние да се обслужва сама.
Ето защо, на основание чл.432, ал.1 вр. с чл.429, ал.1 и чл.477, ал.1 КЗ същата
следва да бъде овъзмездена за неимуществените вреди, претърпени като пътник в
автобус от градския транспорт, вследствие допуснато от водача на автобуса ПТП,
чрез застрахователното обезщетение, което се дължи от ответното застрахователно
дружество по силата на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автобуса.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
С
Постановление
№ 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са дадени указания на
съдилищата при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди от деликт да вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено
увреждането. Изяснено е, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Посочени са примерно обстоятелствата,
които могат да бъдат релевантни, като е подчернато задължението на
съда, който решава спора по същество, да ги обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв е справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Прието е, че съдилищата не трябва да се задоволяват с посочване в
мотивите към решенията, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост, а трябва да изтъкнат обстоятелствата, които обосновават
присъдения размер. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват
конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на
неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са
в пряка причинна връзка с увреждането като размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя
според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са
фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения
иск - продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за
неговото развитие. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД
се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст
на увредения, обществено и социално положение.
Съгласно трайната съдебна практика /обективирана например в решение №10 от 8.02.2018г. по гр.д.№1600/17г. на ВКС, III г.о./ удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.
Репарирането на неимуществените
вреди няма само символичен характер. Това е приетият в закона способ за
възмездяване на пострадалия за причинените му болки и страдания вследствие на
настъпилото застрахователно събитие, като размерът следва да бъде определен
индивидуално във всеки от случаите с оглед конкретните обстоятелства по делото
и събраните доказателства.
В случая, неимуществените вреди не включват само болките и страданията от
претърпяната лека телесна повреда, състояща се в счупване на пет ребра, а така
също и преживяния стрес от самото ПТП /при рязкото спиране на автобуса е била
притисната силно до арматурното табло на автобуса от паднал върху нея непознат
пътник, при което ребрата ѝ се счупили, а в резултат на това дишането
ѝ било изключително затруднено/. Следва д асе съобрази също
обездвижването на ищцата на болнично лично за период от около 2 месеца,
невъзможността за самостоятелно обслужване през целия възстановителен период,
продължил около 6 месеца. През целия този период интензитета на болките бил
голям, същите не са отшумели напълно и в
хода на процеса, а продължават, макар и по-тъпи. Макар по делото да не е искана
и допусната съдебно-медицинска експертиза, този продължителен период на
възстановяване е обясним с напредналата възраст на ищцата, която пострадала от
процесното ПТП на 71- годишна възраст. Ноторно известен факт е, че костите на
възрастните хора заздравяват значително по-бавно отколкото при по-млад човек.
Въз основа на изложените обстоятелства може да се направи обоснован извод, че
присъденото от районния съд действително е занижено.
След съобразяване на горните обстоятелства въззивната инстанция приема, че справедливия
размер на обезщетението за претърпените от ищцата вреди е 5000 лв., до който
размер е налице и признание на иска от страна на ответника /извънсъдебно, във
връзка с искането ѝ до него, както и предвид извършеното в хода на делото
плащане на сумата от 5000 лв., за което е представено доказателство във
въззивната инстанция/.
Същото съответства и на социално- икономическите условия в страната към датата
на увреждането, като се равнява на приблизително 11 минимални работни заплати
за страната. Същевременно този размер покрива всички вреди от процесното ПТП,
без да води до неоснователно обогатяване на ищцата за сметка на застрахователя.
Несъстоятелно е оплакването на въззиваемото дружество за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалата. Няма спор, че същата е стояла в
изправено положение в автобуса, подготвена да слезе на следващата спирка /която
е в непосредствена близост до тази, на която е станало процесното ПТП/. Липсват
твърдения, както и доказателства, че същата не е била хваната за дръжката на
намиращата се до нея седалка, както се сочи в исковата молба. От показанията на
водача на автобуса става ясно, че автобуса е бил претъпкан /ПТП е станало в
пиковите часове на деня, през зимния период/, поради което несъстоятелни са
доводите, че предвид възрастта си ищцата е следвало задължително да ползва
седалка. Първо- липсва такова задължение за пътниците в градския транспорт,
дори и по- възрастните, а и в случая това очевидно не е било възможно. Освен
това, видно от травмата на ищцата, непосредствената причина за нея не е
самостоятелно падане на ищцата в автобуса при рязкото му спиране, а това, че
върху нея е паднал непознат мъж, който я е затиснал. Това изключва каквото и да
било съпричиняване на процесните вреди от страна на ищцата. Ето защо няма
основание за намаляване на дължимото обезщетение на ищцата в размер на 5000 лв.
Предвид изложеното, искът за главницата е доказан до размер от 5000 лв.
За горницата над тази сума, до претендираните с жалбата общо 8000 лв. искът
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с претенцията за законна
лихва върху сумата от 3000 лв., представляващи разликата между присъдения и
претендирания с жалбата размер.
Въпреки това, в частта ѝ за главницата жалбата следва да бъде
отхвърлена изцяло. Както и по-горе се каза, пред въззивната инстанция самата
въззивница е представила доказателство за плащане в хода на процеса от страна
на ответника на сумата от 5000 лв. по нейна сметка, с което задължението на
ответника да обезщети ищцата за вредите от процесното ПТП е било погасено изцяло /т.е. включително и за
сумата от 1000 лв. допълнително обезщетение, което приема въззивната инстанция/
преди постановяване на обжалваното решение. Затова, в частта за главницата
решението на БРС следва да бъде потвърдено.
Предвид основателността на иска за сумата от 5000 лв., основателна се явява
и претенцията за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху нея. Такова е присъдено с първоинстанционното решение
върху сумата от 4000 лв. Следователно, настоящата инстанция следва да отмени
решението на БРС в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на
законна лихва върху сумата от 1000 лв. /допълнително определена от БОС към вече
присъдената сума от 4000 лв. от БРС, но вече платена от ответника/, като вместо
това следва се постанови ново, с което ответника се осъди да заплати законната
лихва върху сумата от 1000 лв., за периода от 7.03.2018г. до 1.04.2019г.
/когато по сметката на ищцата е постъпило плащането на сумата от 5000 лв.
С оглед изхода на делото, следва да се уважи претенцията за разноски на
въззиваемото дружество. Представените доказателства са за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1212 лв. с ДДС. Основателно е възражението за
прекомерност, направено своевременно от въззивницата в последното съдебно
заседание, тъй като делото не е с правна и фактическа сложност, а пред
въззивната инстанция същото е приключило в едно съдебно заседание. Ето защо
същото следва да се редуцира на основание чл.78, ал.5 от ГПК във връзка с чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за адв.възнаграждение. Съразмерно на
отхвърлената част от жалбата /за 4326,44 лв./, въззивницата следва да заплати
на въззиваемия сумата от 632,70 лв. с
включен ДДС. Възнаграждението е определено на база следните показатели- редакция
на наредбата към датата на приключване събирането на доказателствата, минимално
адвокатско възнаграждение от 540,41 лв. /без ДДС/ при цена общо на двата иска-
4434,44 лв., от които 434,44 лв. цена на иска за мораторна лихва/.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., с оглед уважения размер на претенцията
за мораторна лихва /108 лв. от претендирани 434,44 изчислени от съда с ПИС АПИС
върху главница 4000 лв. , колкото е интереса по иска за главницата във
въззивната инстанция, за периода 7.03.2017г.- 1.04.2019г./, въззиваемата страна
следва да заплати на процесуалния представител на въззивницата сумата от 13,16
лв.
Понеже настоящото дело е търговско според трайната практика на ВКС, а
цената на иска не надвишава 20000 лв., то настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2095 от 30.08.2019г.,
постановено по гр.д.№ 8914 по описа за 2018г. на Районен съд- гр.Бургас В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН иска на З.Р.К. ЕГН: ********** *** против ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД ЕИК ********* за осъждането му да заплати на ищцата законната
лихва върху сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща допълнително
определено по в.гр.д.№1713/19г. по описа на БОС обезщетение за неимуществени
вреди, причинени на ищцата вследствие ПТП на 30.01.2017г. , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Възраждане“, ул.“Света София“
№7, ет.5 да заплати на З.Р.К. ЕГН: ********** ***, сумата от 108 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 1000
лв., допълнително застраховатено обезщетение, определено по
в.гр.д.№1713/19г. по описа на Бургаския окръжен съд към обезщетението от 4000
лв., присъдено с решението по гр.д.№8914/18г. по описа на Бургаския районен
съд, като лихвата е начислена за периода от 7.03.2018г. до 1.04.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2095 от 30.08.2019г.,
постановено по гр.д.№ 8914 по описа за 2018г. на Районен съд- гр.Бургас В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН иска на З.Р.К. ЕГН: ********** *** против ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД ЕИК ********* за осъждането му да заплати на ищцата допълнително сумата от 4000 лв. към вече
присъденото със същото решение застрахователно обезщетение от 4000 лв.,
дължимо по застраховка „Гражданска отговорност“, за неимуществени вреди-
претърпени болки и страдания от счупване на ребра, в резултат на ПТП, настъпило
на 30.01.2017г. в гр.Бургас, на ул.“Мария Луиза“, до автомивка „Лукс“ по вина
на водача на автобус „Соларис“ с рег.№А 4180 МВ, застрахован в ответното
дружество, като иска за част от сумата-
1000 лв., е неоснователен поради плащане на цялото дължимо обезщетение от 5000
лв. /пет хиляди лева/ чрез банков превод, извършен от ответника по сметката на
ищцата на 1.04.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2095 от 30.08.2019г., постановено по гр.д.№ 8914 по описа за 2018г.
на Районен съд- гр.Бургас В ЧАСТТА, с
която е ОТХВЪРЛЕН иска на З.Р.К. ЕГН:
********** *** против ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД ЕИК ********* за присъждане на
законната лихва върху сумата от 3000 лв., представляваща част от допълнително
претендираните 4000 лв. към вече присъденото обезщетение от 4000 лв. по
гр.д.№8914/18г. на БРС.
ОСЪЖДА З.Р.К. ЕГН: ********** *** да заплати на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к. „Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5, сумата от 632,70 лв. съразмерно
на отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. „Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5 да заплати на
адв.Иванка Синигерова от Бургаската адвокатска колегия, сумата от 13,16 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението
е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.